Постинг
27.07.2017 18:18 -
С ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА И ПЛАЧА НА ЙЕРЕМИЯ !!
СЪС ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА И ПЛАЧА НА ЙЕРЕМИЯ !!
С бодрия си контра-тенор той обяви поредната си лекция: ВЛАДИМИР МАЯКОВСКИ –КРАЧКА КЪМ СМЪРТТА, ДЕСЕТ КРАЧКИ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО.
За едната крачка се досетихме: сутрешния изстрел в слепоочието през 1930. А оставащите 9? Той поясни, годините до знаменитото сталинско изказване пред съветските писатели: "МАЯКОВСКИ Е И СИ ОСТАВА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СЪВЕТСКИ ПОЕТ"!
- Йосиф Висарионович, – заяви той години след разобличаване на култа – направи много грешки и пропуски и в държавното, и във военното,по-малко, но и там – в културното поприще. Обаче по отношение на хората, кадрите – той не грешеше.От него дойде това:"КАДРИТЕ РЕШАВАТ ВСИЧКО", знаете го, да не ви го повтарям. И щом го е казал, имало е защо. Владимир Владимирович беше до мозъка на костите си съветски човек. Спомнете си : "У СОВЕТСКИХ СОБСТВЕННАЯ ГОРДОСТЬ – НА БУРЖУЕВ СМОТРИМ СВЫСОКА". И същевременно той се отделяше сред цеха на поетите с мащаба на своите теми и проекти за разцвета на социалистическото общество. Пак си припомнете: "Я ЗНАЮ, ГОРОД БУДЕТ,/Я ЗНАЮ В САДУ ЦВЕСТЬ,/КОГДА ТАКИЕ ЛЮДИ,/В СТРАНЕ СОВЕТСКОЙ ЕСТЬ!
Той не декламираше, както правят актьорите, изпълняващи стихове; но и не заваляше в напевен речитатив като поетическа реч в авторско изпълнение. За първото не му стигаше глас, за второто – самомнителна дързост. Неговата цел беш да придаде на христоматийните образци, на всички знайни наизуст и предполага се – обичани като свои родни поетически чеда – някакво ново, свежо и оригинално звучение.
След това, поглеждайки към гладко и чисто изписани машинописни страници, той мина и на същината на лекцията. Лайтмотивът тук беше, че чувствата на поета към съграждащото се общество,към партията, която ръководи и вдъхновява неговото строителство и вождовете:Ленин и Сталин, застанали начело на партията - са толкова огромни и неудържими, че не могъл да ги вмести в "бренното си тяло и душа", не издържал техния напор и си пръснал черепа в безсилие пред бъдещите си творчески планове и задачи.
Тук намясто дойде и личния му спомен от "другаруването с Владимир Владимирович още от революционните години и гражданската война; той носеше в сърцето си съкровена тайна. Веднъж направо ми я сподели: "Корнелий, няма да повярваш, че зад тази груба, дръзка, а понякога и неприлична поезия, стои свенлива като недокоснато момиче душа; Корнелий, аз съм роден за дискретни и тихи песни,ала Блок и Есенин в първите си прощапулни години;епохата ги пощади: единият на село при кравите; другият край Петербург в родово имение; а мен тя завари на улицата сред барикади и плакати.Грабна ме във вихъра си за глашатай и барабанчик на велики събития; за тях нямах нито поставена реч,никаква школа, нито достатъчно самомнение, нито дори революционен заряд. Както се казва – гол и бос от глух грузински град в шумните столици:Москва и Питер. Аз тръгнах, срещу себе си, Корнелий, стъпих, както писах по-късно, "на гърлото на собствената си песен". И не помагаха нито моите "одумани и предъвквани любови", нито водката и коняка, които будят единствено отвращение към себе си. Единствено ме държи стихоплетството. Знаеш моето стихотворение "Как пишем стихове. Пиша ги непрекъснато, запойно и предизвикателно: да се удържа между вас, живите. Но докога? Корнелий, гражданската поезия е огън, който гори от всички страни, разпалвайки се от самия себе си. Докога ще ме бъде, Корнелий?.-
И тук Люцианович направи дълга пауза,уж да събере мисли и дъх, изпъчи се на протежение на доволно високия си ръст с обла глава върху гъши врат, съвсем по Гогол, и издума изречение, предвидено за христоматия:
"ТАКА ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ НОСЯТ СВОЯТА ГИБЕЛ КАТО СНАРЯД ПОД СЪРЦЕТО , ЗА ДА ГИ ВЗРИВИ В НАЙ-СЮБЛИМНИЯ МИГ"!
Поетите, драги господа, са самоубийци, каквито ние с вас не сме.
По-късно разбрах какво стои зад тази декларация.
– А сега за вас съм донесъл текста на моята лекция. Можете да я нашарите с каквото ви дойде на акъла. Само да се чете. Разбира се, най-малко искам да влияя върху формирането на ваш собствен творчески почерк. Наскоро, след ХХ конгрес на КПСС, се роди и този термин:ОБРАТНА ВРЪЗКА. Аз Корнелий Люцианович Зелински - гласът му мина на тържествен регистър – поемам инициатива за изграждането и умножението й!
Не бяхме свикнали на такива жестове. Не знаехме какво да мислим. Но се надигна такова чувство на собствена значимост и самодоволство, че грешно беше да не се отбележи. Отпихме на дълбоки глътки от огромната бутилка водка. Маститият професор явно се бе подготвил да ознаменува нашето запознанство.
С бодрия си контра-тенор той обяви поредната си лекция: ВЛАДИМИР МАЯКОВСКИ –КРАЧКА КЪМ СМЪРТТА, ДЕСЕТ КРАЧКИ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО.
За едната крачка се досетихме: сутрешния изстрел в слепоочието през 1930. А оставащите 9? Той поясни, годините до знаменитото сталинско изказване пред съветските писатели: "МАЯКОВСКИ Е И СИ ОСТАВА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СЪВЕТСКИ ПОЕТ"!
- Йосиф Висарионович, – заяви той години след разобличаване на култа – направи много грешки и пропуски и в държавното, и във военното,по-малко, но и там – в културното поприще. Обаче по отношение на хората, кадрите – той не грешеше.От него дойде това:"КАДРИТЕ РЕШАВАТ ВСИЧКО", знаете го, да не ви го повтарям. И щом го е казал, имало е защо. Владимир Владимирович беше до мозъка на костите си съветски човек. Спомнете си : "У СОВЕТСКИХ СОБСТВЕННАЯ ГОРДОСТЬ – НА БУРЖУЕВ СМОТРИМ СВЫСОКА". И същевременно той се отделяше сред цеха на поетите с мащаба на своите теми и проекти за разцвета на социалистическото общество. Пак си припомнете: "Я ЗНАЮ, ГОРОД БУДЕТ,/Я ЗНАЮ В САДУ ЦВЕСТЬ,/КОГДА ТАКИЕ ЛЮДИ,/В СТРАНЕ СОВЕТСКОЙ ЕСТЬ!
Той не декламираше, както правят актьорите, изпълняващи стихове; но и не заваляше в напевен речитатив като поетическа реч в авторско изпълнение. За първото не му стигаше глас, за второто – самомнителна дързост. Неговата цел беш да придаде на христоматийните образци, на всички знайни наизуст и предполага се – обичани като свои родни поетически чеда – някакво ново, свежо и оригинално звучение.
След това, поглеждайки към гладко и чисто изписани машинописни страници, той мина и на същината на лекцията. Лайтмотивът тук беше, че чувствата на поета към съграждащото се общество,към партията, която ръководи и вдъхновява неговото строителство и вождовете:Ленин и Сталин, застанали начело на партията - са толкова огромни и неудържими, че не могъл да ги вмести в "бренното си тяло и душа", не издържал техния напор и си пръснал черепа в безсилие пред бъдещите си творчески планове и задачи.
Тук намясто дойде и личния му спомен от "другаруването с Владимир Владимирович още от революционните години и гражданската война; той носеше в сърцето си съкровена тайна. Веднъж направо ми я сподели: "Корнелий, няма да повярваш, че зад тази груба, дръзка, а понякога и неприлична поезия, стои свенлива като недокоснато момиче душа; Корнелий, аз съм роден за дискретни и тихи песни,ала Блок и Есенин в първите си прощапулни години;епохата ги пощади: единият на село при кравите; другият край Петербург в родово имение; а мен тя завари на улицата сред барикади и плакати.Грабна ме във вихъра си за глашатай и барабанчик на велики събития; за тях нямах нито поставена реч,никаква школа, нито достатъчно самомнение, нито дори революционен заряд. Както се казва – гол и бос от глух грузински град в шумните столици:Москва и Питер. Аз тръгнах, срещу себе си, Корнелий, стъпих, както писах по-късно, "на гърлото на собствената си песен". И не помагаха нито моите "одумани и предъвквани любови", нито водката и коняка, които будят единствено отвращение към себе си. Единствено ме държи стихоплетството. Знаеш моето стихотворение "Как пишем стихове. Пиша ги непрекъснато, запойно и предизвикателно: да се удържа между вас, живите. Но докога? Корнелий, гражданската поезия е огън, който гори от всички страни, разпалвайки се от самия себе си. Докога ще ме бъде, Корнелий?.-
И тук Люцианович направи дълга пауза,уж да събере мисли и дъх, изпъчи се на протежение на доволно високия си ръст с обла глава върху гъши врат, съвсем по Гогол, и издума изречение, предвидено за христоматия:
"ТАКА ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ НОСЯТ СВОЯТА ГИБЕЛ КАТО СНАРЯД ПОД СЪРЦЕТО , ЗА ДА ГИ ВЗРИВИ В НАЙ-СЮБЛИМНИЯ МИГ"!
Поетите, драги господа, са самоубийци, каквито ние с вас не сме.
По-късно разбрах какво стои зад тази декларация.
– А сега за вас съм донесъл текста на моята лекция. Можете да я нашарите с каквото ви дойде на акъла. Само да се чете. Разбира се, най-малко искам да влияя върху формирането на ваш собствен творчески почерк. Наскоро, след ХХ конгрес на КПСС, се роди и този термин:ОБРАТНА ВРЪЗКА. Аз Корнелий Люцианович Зелински - гласът му мина на тържествен регистър – поемам инициатива за изграждането и умножението й!
Не бяхме свикнали на такива жестове. Не знаехме какво да мислим. Но се надигна такова чувство на собствена значимост и самодоволство, че грешно беше да не се отбележи. Отпихме на дълбоки глътки от огромната бутилка водка. Маститият професор явно се бе подготвил да ознаменува нашето запознанство.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86