на ситното ренде. Допяват

сетни строфи за мелодични
топлини. Щурците още чакат
милост, на слънчев благосклон,
редят молитвена симфония,
насред съсухрени треви.

Вдянала конец от сламки

в борова игла, Есен шие

одеяло от окапали листа.

Скърца портата нагнила,

щрака катинар ръждив,

тръгнала е за оттатък,

къмто зимния си двор.