Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02 12:31 - "ВЕЩУНЪТ" ВЕЩАЕ
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 14.02 14:05


            

Зигмунт Бауман
Zygmunt Bauman
полски социолог
image Зигмунт Бауман по време на публична лекция в Лвов, 2013 г.
Роден 19 ноември 1925 г. Познан, Полша
Починал 9 януари 2017 г. (91 г.) Лийдс, Великобритания
 
Научна дейност
Област Социология, история
Работил в Университет на Лийдс
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20-ти век
Школа Континентална философия · марксизъм · постмодернизъм
Интереси Етика · политическа философия
Идеи Модерното търсене за двойнственост, резултиращо от Холокоста, постмодерна етика, ликвидна модерност (превеждана на бълг. и като течна модерност)
Повлиян [Разгръщане]   Маркс · Вебер · Георг Зимел · Антонио Грамши · Хана Аренд · Теодор Адорно · Станислав Осовски · Жак Дерида
Семейство
Съпруга Янина Бауман (по баща Левинсон)
Александра Яшинска-Каня
Деца Лидия Бауман (художничка),
Ирена Бауман (архитектка),
Ана Сфард (математичка)
Зигмунд Бауман в Общомедия

Зигмунт Бауман (на полски: Zygmunt Bauman; на английски: Zygmunt Bauman) е полски социолог, един от най-известните теоретици в 
 

image









           
                    Току що грабнал от тезгяха ГЛОБАЛИЗМЪТ И НОВИЯ СНЕТОВЕН РЕД, зърнал го не зает от други навлеци, без да се замисля, се шмугнах през крака и ръце към него. САМИЯТ ЗИГМУНД БАУМАН!
                   При висок ръст и изправен гръбнак, в своите 80  и малко отгоре, той нямаше вид на светило.Такива слагат белоснежни ризи с прилепени към тях пъстри вратовръзки  и по възможност – черни масивни очи.
                   А този в нещо като руска рубашка с завит на фльонга   шал на врата.  Както винаги справочните  пособия бъркат, когато вадят някого от общия  кюп за персонално легитимиране .На него му се прикачи бранда  ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ.
                    Но той приличаше  повече  на изскочил из–под  картина  на   Васнецов:   забравена  вече фигура  от  руския езически фолклор: ВЕШЧУН.Нещо средно между ПРОРОК,ЯСНОВИДЕЦ, ШАМАН.С лисо теме стигащо до врата, бакенбарди  и коса прорязани от гладка седловина, вежди, никога не подкастрани спуснати като завеси вад окото,  боксьорски нос като след  ъпъркът, той много приличаше на тези евреи-часовникари, с които се занимавах в рледишния постинг.Но  огромни очи, едновременно стрелкащи и описващи спирали в страни, вече бележеха друга порода:всевиждащ ВЕЩУН. Нищо да не им убегне ва очите,нищо непомирисано от ноздрите, нищо да не се  проспи. И набраздено, разрязано  като при едра шарка лице с много подгъви и възглавнички чак до очите и клепките.
               Интернистът, без да се замисли ще определи я започваща цироза, я бъбречна уремия, но и без медицински познания личеше: нездрав човек.
              И тоя човек живя до пълни 89 - значи  имало е какво да ни каже.
              Веднага хванах бика за рогата:
              – Вие много хулите  неолибералния капитализм, но той много ни даде.
              – Първо, веднага да се уговорим: никакви охулвания. Отдавам го  на  вашия недостатъчно отшлифован английски: не сте намерили по–подходящ синоним. Но по принцип:ученият няма право да хули и възхвалява. Той не е даскалица от забавачка. От него се иска  точно, системно  и главното – непротиворечиво изложение на  истините, до които е стигнал.
                   – Добре, не хулене,а упреци, възраженния...
                   – Така ще се разберем...
                   – Та ето, този капитализъм ви е осигурил размножителна техника на книгоиздване и вашата книга завчерае влязла в печатница,  днес вече ми надписвате...
                   – Да, и какво? – Говореше  английския съвършено, но малко напевно, подобно на евреите с фонетичен апарат  на "идиш", с едва долавяно шъткане по полски тертип.
                   – Ами, преди да дойда тук, аз направих  сума справки за вас: по википедия, по Британската енциклопедия, по Брокхаус и Ефрон...откъде ли не информация. Да ви  напомня, че Олдъс Хъксли цял живот е мечтаел да притежава  Енциклопедия Британика. Бил е убеден, че така ще държи цялото земно кълбо в ръка. И вместо възглавница – том от 50–те – с цел съдържанието му да  се излее в главата. А сега всичко това елтехниката ви сервира на готово!  Продукт на неолибералния капитализъм: не сте ли благодарен на своя лаптоп, не пишете ли върху него творбите си.  Не събирате ли, благодарение на него, справочния материал?
                 – О, всичко това правя. И още много други неща. И елпоща поддържам с 300 респонденти.  Аз не отричам всичко това. Това е технически прогрес, който си върви сам по себе си. Без моята и вашата воля, дори не по волята на управляващите. Той си върви като природно явление.  Когато водопад задвижи  колелата на турбината и на изхода се произведе електричество, на кого да благодарите: на Клинтън, на Елцин... подскажете ми други, не се напрягам да ги помня.
                 – Ами защо тогава при социализма, при съветската власт  това  не стана?
                – Защото по цял  ред причини, включително  хуманитарно социални! на техническия прогрес се пречеше съзнателно. Той можеше там да  предизвика социален взрив, както и стана по-късно. Съветските ръководители  бяха исторически принудени да го усвояват поетапно, а не  "ан гро", както става сега.
                  – Ами възможността  да си създам сайт /тогава още фейсбука и блогът не бяха още получили масово разпространение/ и там да се изявя като учен или писател... И то тогава, когато Ролан Барт провъзгласи смъртта на автора. Ето ви един автор /вече имах предвид себе си/:малък, незначим, слабопродуктивен – но с ДРАЙВ , както се изразявате вие по отношение на менажерските кадри на капитала. Иска нещо да каже. Или да изчурулика като врабче. Какво да прави? Сайтът, разбира се. Руснаците казват "бумага все стерпит", а електронното писмо е хиляда пъти по–толерантно!
                   – На добър път, по-млади приятелю "GOOD  LUCK IN  YOUR ENTERPRISES".
                  – Още повече, че този компютер е като човешко същество. "Аз вълшебник съм голям, всичко мога, всичко знам." С него си разговаряме като с по–стар приятел. Направо си е жив човек: само че не от плът и кръв, а от пластмаса и ламарина. Хомонкулус. Творението на Фаустовия ученик Вагнер.              – Чакайте, чакайте...Вие се мъчите да ме  убедите  в това, в което аз вече 30 г. съм убеден: да, неолибиралният модел силно стимулира научния и технически прогрес. Тук никой не се съмнява. Въпросът е, че , както в Англия през 18 в. "Овцете изядоха хората", така сега "машините вършат  тази работа". Не,не  така брутално: сега не хората се изяждат, а работните им места, здравната им помощ, образователния им ценз и пр., но Тoutes  les proportions gardees  резултатът е подобен, а в психологическо отношение, защото съвременния човек е много по–взискателен –  и с с добавъчен  стресиращ ефект. Пък щом сте  зациклили на каомпа, то да ви запитам: вие какъв сте.
                  – Божем професор – явно заскромничих.
                  – Но сигурно не се издържате от преподаване?
                  – Е, не, вече  съм пенсионер: и аз напреднах в годините...
                  – Значи, не мислите за прехрана.
                  – Малка ми е пенсията...
                  – Каквато и да е,  със зор, но ще ви стигне. Ще си налегнете  парцалите.Цялата война и десет години след нея аз съм преживял така, знам. Но питали ли сте този млад човек, вчера съкратен поради някаква иновация на работното ме място. Него не му е до лаптопи и изяви по сайтове. Той няма моите, вашите, пък и на Олдъс Хъксли интересите: не му трябват енциклопедии. Той иска работа. Отива при един работодател. Засукана секретарка ще му хвърли само въпросителен поглед: с думи ще я мързи да го удостои.
                 – Имате щатна бройка за...
                 – Съжалявам, мястото вече се зае. – Ще си разменят еротични усмивки  младите, но  със същия резултат.
                Ще тръгне младежа по вестникарските обяви: дебело подчертани с червен фломастестер.
                 – Вие, младежо? – Тук вече ще го срещне самият работодател.
                 – Ами тук пише...
                 – Я да видя...Аха. Да се бяхте обадили вчера. Имахте шансове:диплома, препоръки...да, всичко  налице. Но...но  подранил  конкурент ви е изпреварил. Съжалявам. Искрено съжалявам, повярвайте ми. Но...и ще свие ръце, знак, че разговорът е изчерпан.
              Така и ще се върти младежа: от работно място на работно място, от работодател на работодател. Докато  след поредица неуспехи  не изпадне в депресия и не се обърне за психиатрична помощ.
                 Но и там същото колело се завърта:
                  – Здравната ви  книжка не е актуализирана. липсват вноски.
                  – Но аз съм уволнен, без средства, и съм в невъзможност да правя вноски.
                  – Тогава идете в "социални грижи", попълнете съответния формуляр и  елате след това при нас. Ще имате право  на медицински услуги в течение на  шест месеца. След това...сам знаете.
               – Ще излезе от депресия този млад човек: младостта сама лекува, но го очакват нови изпитания. На поредното работно място ще искат от него осъвременяване на квалификацията.  На друго –   смяна на професията с допълнително преобучение и пр. и пр.
                – Е, няма ли начин на всичко това да се сложи край... – Простодушно изстенах.
               – В пределите на капитализма, не. А както ви гледам, в друг социален строй няма да ви се падне да живеете.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 85109
Постинги: 243
Коментари: 47
Гласове: 85
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031