Съдено ни е този човек да ни е вечен спътник в живота. И най– накрая, на 10–та година от управлението му, да  го усвоим на ниво домашно животно. Не домашен любимец, защото,  и да има харизма за избирателя, няма чар за  стопанина на дома, а именно ЖИВОТНО, самонастанено в дома ни – нито да то  обикнем и направим член на семейството, нито да го изгоним, защото няма да бъдем порядъчни. Та нали имаме съвест, колкото и ущърбена.
                  И така: ЖИВОТНО
                  Първо,  няма  структурирана и артикулирана реч. Тя е  не о превод, и то не много грамотен, на наш език  лая на кучето, мяукането на котката, ехидния смях на чакала. Разбирайте, каквото си щете. Според силата на  фантазията си.
                  Второ, като домашно животно, той е нарцистичен, суетен, държи постоянно да му се обръща внимание, вре се навсякъде по къщата, навсякъде оставя следи: като куче опикава любимите си места, като бълха застава на връх челото ви. Винаги той, той, той.
                    Трето, не важно какво говори, защото то не е  реч, а поток първосигнални реакции – не за човешка публика, а за специализирани естествоизпитатели.  В него комуникативните дейности  са разделени със зид: едно мисли, друго говори, трето върши.
                  Четвърто, като самонастанило се домашно животно, диктува пложението. Той е като тираничното  дете. Задължава стопанина да му слугува, да му прощава изгъзиците, да му чисти фашкиите и пр. занятия, с които той се укрепва в ролята си на автор, постановчик и актьор едновременно.
                   Затова той може да бъде разглеждам  само като "човек спектакъл". В духа на ги Дебор "ОБЩЕСТВО НА СПЕКТАКЪЛА".
                   В този смисъл той е КОМЕДИАНТ. Но постмодерен: с влизане  в залата, със заяждане  с публиката, с просташки питания и още по просташки отговори, с празни обещания и още по-нескопосни обяснения за  тяхното неизпълнение.
              Такова едно сценично "АНФАН ТЕРИБЛ" НА ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ,  КОЕТО ИМА СВОЙСТВОТО  ДА ИЗЛИЗА СУХО ОТ ВОДАТА, НА МУ СЕ ЗАБРАВЯТ НЕГАТИВИТЕ, ДА МУ СЕ ПРОЩАВАТ ИЗГЪЗИЦИТЕ и пр. Едно, поради  либерално–демократичната  конвенция да  се приемаме, скаквито сме; второ, поради навик: свикнали сме му с номерата; трето, поради подкрепата отвън – ОТ ИСТИНСКИТЕ МУ СТОПАНИ, а не от приемните, за каквито сме назначени ние.
                   Има и четвърто, и пето и н-то, НО ГЛАВНОТО Е ДА  ГО РАЗБИРАМЕ В СОБСТВЕНАТА МУ ПРИРОДА НА ПРИРОДНО, А НЕ ЧОВЕШКО ЯВЛЕНИЕ.И докато си имаме работа с него и  неговия екип да помним това, ка сутрешната молитва на бабите ни.
                 Затова, скъпи колега, няма защо да мислите толкова  дълго върху първосигналните му изречения. Помислете за първото, което ви дойде на ум  И ОТГОВАРЯ НА НЕГОВИЯ ЖИВОТИНСКИ НАРЦИС.
                 В случая,  в  свободен превод на  казаното: "Ако не бъда избран, преизбран и пре-преизбран – мислете му, ще  избухне война". "Ако не не ме обикнете, но не така "за права Бога", а от цялото си сърце – ще последва  всемирна катастрофа", "Ако не се вслушате в моите предупреждения, указания, напътствия и пр. в дома ви ще настъпят страшни беди" и пр.
                Виждате, колко много  паралелни и равностойни тълкувания,  свойствени на вечно умуващия интелигент.Докато той, майсторът на първосигналната реч, го е изразил с една дума:  ВОЙНА!