Постинг
07.01.2018 13:45 -
КАПРИЗИТЕ НА ZEIT-GEIST
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2018 13:54
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 07.01.2018 13:54
·
"Кармен не те люби веч" – С тези думи красивата циганка от едноименната опера на Бизе изразява преходността на своите чувства: в стила на "вечната жена: "любила – разлюбила".
Но тази преходност се реализира и на по-висок етап: САМОТО ВРЕМЕ.
А какво собствено е станало?
Станало е нещо, което е зреело в утробата на времето, набирало е плът и костно вещество като зародиш в детеродните органи на жената, и в един миг, крайно разтеглив и нефиксиран във времето, се е пръкнало подобно плод на млекопитаеще. В биологията то се нарича "РАЗРЕШЕНИЕ ОТ БРЕМЕННОСТ". Във философията ТАКЪВ ПРОЦЕС, ПРИ КОЙТО СТАРОТО СЕ СМЕНЯ С НОВО ПРИБЛИЗИТЕЛНО ТОЧНО МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ "СМЯНА НА ДУХА НА ВРЕМЕТО".
Когато назрее сериозен повод, ще разгледаме самото понятие "ДУХ НА ВРЕМЕТО". В екзитенциалната философия, благодарение на мощната рефлексия на Мартин Хайдегер, Карл Ясперс Ерих Фром – всичките германоезични, се е наложил термива на немски "GEIST-ZEIТ". Възможно роля играе и тази запомняща се вътрешна рима, сама по себе си също майсторска находка в език като немския, характерен с такива семантично наситени фонетични съзвучия. Но "ZEIT GEIST" носи в себе си смисъл и конотации, за чиято грандиозност в историята и антропологията далеч не винаги си даваме сметка. Защото е окултно, ъндърграундно, невидимо с просто око явление, констатирано както при нелечима болест при аутопсия. В това е и парадоксът, че смяната на ЦАЙТГАЙСТЪТ става изведнъж, без предупредителни сигнали, като готов резултат. А е зреела утробно – дълго и на тъмно, точно като бременност, само че без определени срокове. Нещо като старозаветното послание, преведено на езика на селски поп: "рекъл Господ и станало".
Примерно, иконописната галерия в един от епизодите на канадския филм "НАШЕСТВИЕТО НА ВАРВАРИТЕ". Тя у рязгърната в сутерена на черквата, първият намек за новия й социален статус. Много от картините са натрупани като тухли една вйрху друга – вторият намек. И вече без всякакви намеци – развълнуваната реч на свещенника: "Само до преди три дни, тук беше пълно с народ. Хората се спираха пред иконите дълго ги гледаха, обсъждаха ги. Имахме дори и ескурзоводка, младо красиво момиче, което ги съпровождаше с научен коментар – автор, епоха, стил и пр. И ето – от днес никой. Ни един посетител. Като че потънаха в земята тези хора".
И ли Солженицин " В ПЪРВИЯ КРЪГ". Прием на хора на изкуството в дома на високоинтелигентен /имало е и такива!/ партиен апаратчик. Присъстващите се надпреварват в изповеди за постиженията си в ИЗГРАЖДАНЕ "ОБРАЗА НА ДРУГАРЯ СТАЛИН". Кой каква песен, написал за него, кой какъв портрет, и то непременно "монументален" му изрисувал, кой го направил водеща фигура в роман или повест /разказът неприлично малък за него/ и т.н. А вече в наше време в "БОДАЛСЯ ТЕЛЕНОК С ДУБОМ" същият този Солженицин, не без ехидно задоволство, констатира ПЪЛНИЯТ И АБСОЛЮТЕН КРАХ НА КУЛТОВИЯ ОБРАЗ НА ВОЖДА И ПОКРАЙ НЕГО НА ВСИЧКИ ДРУГИ ВОЖДОВЕ".
Примери много. И то не само от времето, когато се създаваха култове, но и от времето, когато се развенчаваха. По времето на нашия Априлски пленум, който изигра у нас ролята на ХХ и ХХ! конгрес дочух разговора на двама мастити писатели от ръководството на писателския съюз:
– Ти, как мислиш, след като др. Живков направи на пух и прах Червенков, ние ще си мълчим ли. Няма ли да покажем гражданска позиция...
– Как ще мълчим, ние имаме партиен дълг. Аз лично съм замислил една поема с герой др. Живков: от детството му в Правец до издигането му като Първи секретар на БКП.
Какво стана от това, не знам. Може и нищо да не е станало. Но аз тогава долових що е то ЦАЙТ–ГАЙСТ и как се осъществява неговата смяна.
За това ми напомни и самият следовател на ДС при един от продължителните разпити: "Какво цитирате Ленин, Сталин... няма да ни залъжете. Защо не цитирате др. Брежнев, др. Тодор Живков. НЕ УСЕЩАТЕ ЛИ, ЧЕ ВРЕМЕНАТА СА СЕ ПРОМЕНИЛИ.
Естествено моята недосетливост за смяната на ДУХА НА ВРЕМЕТО" беше записана в протокола като "съзнателен опит да се подцени ролята на др. Тодор Живков в партийното строителство след Априлския пленум на ЦК на БКП.
Проблемът е, че този прословут на времето, не стои в рамка и на стена като икона, на която можем да се кланяме или загърбваме, да целуваме или просто да подминаваме, а работи вътре в нас на клетъчно ниво, като морален предразсъдък, като норма за поведение и приличие.
Например, както е неприлично да ходиш гол на улицата, толкова неприлично е да не обичаш партията–ръководителка и се отнасяш критично към нейния вожд.
Спомням си, че главното угризение изпитвано през дългите затворнически нощи върху килийния нар в Старозагорския затвор, не бе факта, че съм "възхвалявал Солженицин и хулил строя, партията и лично др. Живков" /както беше записано в един от протоколите/, А ЧЕ СЪМ ИЗВЪРШИЛ НЕЩО НЕПРИЛИЧНО, НЕПРИЕМЛИВО, НЕ ПРИЕТО В ОБЩЕСТВОТО. Все едно, както става понякога в нашите сънища, съвсем гол съм преминал през многолюден салон. И обратно: СЛЕД КАТО ТАЗИ ПАРТИЯ МЕ Е ОТГЛЕДАЛА, ИЗУЧИЛА, ЛЕКУВАЛА, ВКАРАЛА МЕ Е В ПЪТЯ И ПР. РОДИТЕЛСКИ ФУНКЦИИ, КОИТО НИЕ В ДУХА НА СЪЩИЯ "ЦАЙТ-ГАЙСТ" НИ БЕШЕ ВНУШЕНО ДА СПОДЕЛЯМЕ, АЗ СЪМ СИ ПОЗВОЛИЛ ДА ОСМИВАМ И НАПАДАМ КАТО ЧЕРЕН НЕБЛАГОДАРНИК.
И сега разбирам, че Хайдегер, Ясперс и Сартр са проникнали в самата същност на въпроса: НА БИТОВО НИВО ЦАЙТ–ГАЙСТ ДЕЙСТВА КАТО УСЛОВИЕ ДА СЪЩЕСТВУВАШ: "DA - SEIN" ,"CONDITION HUMAINE", "HUMAN CONDITION" и пр. То е вътре в нас, а не навън от нас, то е нашата психосоматика /душа–тяло/, което ни определя като живи и функционални човешки същества.
И което с редки отклонения действа като природен закон.
Нима Ал. Твардовски да не е знаел, че баща му и дядо му са станали жертва на сталинските репресии от 37 г. Знаел, и още как е знаел и дори правел съответни признания; но както казва героят на Солженицин в "Първия кръг" – РЕДНО Е ДА ПОМЕНЕМ ВОЖДА НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО. Нима Ана Ахматова е прежалила разтреляния от ЧК неин първи мъж, поета НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ? Естествено не, "кръвта вода не става". А Манделщам не е предчувствал лагерната си участ. Не, разбира се. Но всички те СА СЕ ОТЧЕЛИ ПРЕД ПАРТИЯ И НАРОД с единственото, на което са способни: стихоплетството.
И този механизъм на ЦАЙТ.ГАЙСТ ДЕЙСТВА НА ВСИЧКИ НИВА НА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО – ОТ НАЙ–ГОРНОТО, ДО НАЙ–ДОЛНОТО
Сутринта, като новогодишен подарък се натъкваме на една стихотворна реликва, трогателна в своето простодушие и показателна за ЦАЙТ–ГАЙСТ на трудово и битово ниво:
НЕ Е ТОЛКОВА МАЙСТОРСКО КАТО "ПЕСЕН ЗА СТАЛИН" НА МИХАИЛ ИСАКОВСКИ": "МЫ В ВАС ТАК ВЕРИЛИ, ТОВАРИЩ СТАЛИН, КАК МОЖЕТ БЫТЬ, НЕ ВЕРИЛИ СЕБЕ", НО ПРОЧУВСТВЕНО И ИСКРЕНО. И НЕ БЕЗ ИЗВЕСТНА МУЗИКАЛНОСТ НА СТИХА.
ТОВА СЕ ДАВА С МНОГО ОБИЧ И ПРЕДАНОСТ НА ИДЕЯТА.
ВЛОЖЕНА Е ВЯРА, НАДЕЖДА, УПОВАНИЕ" ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА СЪРЦЕТО /ДЕ ПРОФУНДИС/ СЕ Е ИЗЛЯЛА КАТО РЕЛИГИОЗНА ИЗПОВЕД.
В ОНОВА ВРЕМЕ ВСИЧКИ ТАКА ПИШЕХА.И НЕ САМО В Т.Н. СТРАНИ С НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ И СЪЮЗНИТЕ РЕПУБЛИКИ.
А И В ЗАПАДНА ЕВРОПА, САЩ, КАКВО ТИ – НА ВСИЧКИ КОНТИНЕНТИ. ДЕ ЩО ИМАШЕ НЕЩО ЛЯВО, СОЦИАЛИСТИЧЕСКО, АНАРХИСТИЧНО – ПИШЕШЕ ТАКА
А В ДНЕШНИ ДНИ ЗВУЧИ КАТО ПАРОДИЯ.
В ТАКИВА ОДИ И ДИТИРАМБИ ИЗРАЗЯВАШЕ ЧУВСТВАТА СИ ЦВЕТА НА ПОЕТИЧЕСКАТА РЕЧ".
ОСВЕН ИСАКОВСКИ, И ДРУГИ, НЕ МАЛКИ ПОЕТИ, ПЪК ЧАК И НАШАТА ДИСИДЕНТКА БЛАГА, ОТКЛИКВАХА НА ПАРТИЙНИЯ ЗОВ И СЛОВАТА НА НЕЙНИТЕ ВОЖДОВЕ: ПОЛ ЕЛЮАР НАВСЯКЪДЕ "ПИШЕЛ НЕЙНОТО ИМЕ", ЛУИ АРАГОН С ПЯНА НА УСТА ВЪЗПЯВАШЕ КОМУНИСТА ГАБРИЕЛ ФЕРИ, ГЕРМАНЕЦЪТ С АРИЙСКА КРЪВ ЙОХАНЕС БЕКЕР СЕ БИЕШЕ В ГЪРДИТЕ КАТО "ПОЖИЗНЕН УЧЕНИК НА ЛЕНИН И СТАЛИН. ТА И САМИЯТ МОДЕРНИСТ НА МОДЕРНИСТИТЕ – БЕРТОЛДТ БРЕХТ НЕ ПРОПУСНА ДА НЕ ОБЕЗСМЪРТИ "ГЕНЕРАЛИСИМУСА СЪС СЪРЦЕ НА ВОИН". НАШИЯТ РАДЕВСКИ – "НА ПАРТИЯТА" Е ПОЛИТИЧЕСКИ ШЕДЬОВЪР И СЛЕДОВАТЕЛНО ЗАД НЕГО СТОИ НЯКАКВА ЦЕННОСТНА НАСТРОЙКА.
А В НАШЕ ВРЕМЕ ЦЯЛАТА ТАЗИ СТИХОТВОРНА ПРОДУКЦИЯ ЗВУЧИ КАТО ПАРОДИЯ.
НАИСТИНА , РЯЗКО СЕ Е ПРОМЕНИЛ "ДУХА НА ВРЕМЕТО", И СЪЩО ТОЛКОВА РЯЗКО – . ДУШЕВНОСТТА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРИН. ПОВОД ЗА МНОГО СЕРИОЗЕН РАЗМИСЪЛ.
PS. За да не товарим излишно авторския текст сме си позволили да направим подборка на стихове, характерни за темата.
ur mes cahiers d’йcolier
Sur mon pupitre et les arbres
Sur le sable sur la neige
J’йcris ton nom
Sur toutes les pages lues
Sur toutes les pages blanches
Pierre sang papier ou cendre
J’йcris ton nom
Sur les images dorйes
Sur les armes des guerriers
Sur la couronne des rois
J’йcris ton nom
Sur la jungle et le dйsert
Sur les nids sur les genкts
Sur l’йcho de mon enfance
J’йcris ton nom
Sur les merveilles des nuits
Sur le pain blanc des journйes
Sur les saisons fiancйes
J’йcris ton nom
Sur tous mes chiffons d’azur
Sur l’йtang soleil moisi
Sur le lac lune vivante
J’йcris ton nom
Sur les champs sur l’horizon
Sur les ailes des oiseaux
Et sur le moulin des ombres
J’йcris ton nom
Sur chaque bouffйe d’aurore
Sur la mer sur les bateaux
Sur la montagne dйmente
J’йcris ton nom
Sur la mousse des nuages
Sur les sueurs de l’orage
Sur la pluie йpaisse et fade
J’йcris ton nom
Sur les formes scintillantes
Sur les cloches des couleurs
Sur la vйritй physique
J’йcris ton nom
Sur les sentiers йveillйs
Sur les routes dйployйes
Sur les places qui dйbordent
J’йcris ton nom
Sur la lampe qui s’allume
Sur la lampe qui s’йteint
Sur mes maisons rйunies
J’йcris ton nom
Sur le fruit coupй en deux
Du miroir et de ma chambre
Sur mon lit coquille vide
J’йcris ton nom
Sur mon chien gourmand et tendre
Sur ses oreilles dressйes
Sur sa patte maladroite
J’йcris ton nom
Sur le tremplin de ma porte
Sur les objets familiers
Sur le flot du feu bйni
J’йcris ton nom
Sur toute chair accordйe
Sur le front de mes amis
Sur chaque main qui se tend
J’йcris ton nom
Sur la vitre des surprises
Sur les lиvres attentives
Bien au-dessus du silence
J’йcris ton nom
Sur mes refuges dйtruits
Sur mes phares йcroulйs
Sur les murs de mon ennui
J’йcris ton nom
Sur l’absence sans dйsir
Sur la solitude nue
Sur les marches de la mort
J’йcris ton nom
Sur la santй revenue
Sur le risque disparu
Sur l’espoir sans souvenir
J’йcris ton nom
Et par le pouvoir d’un mot
Je recommence ma vie
Je suis nй pour te connaоtre
Pour te nommer
Libertй.
Paul Eluard
Poйsie et vйritй 1942 (recueil clandestin)
Au rendez-vous allemand (1945, Les Editions de Minuit)
La biographie de Paul Eluard
Imprimer ce poиme
Catйgories Paul Eluard, Guerre, Libertй
330 commentaires sur “Libertй”
NAVIGATION DES COMMENTAIRES
COMMENTAIRES PLUS ANCIENS
Humans dit :
30 dйcembre 2017 а 17:59
Cette poйsie est magnifique et nous grave dans nos cœurs le mot LIBERTЙ !
Vive la libertй, vive Paul Eluard
Anne dit :
29 dйcembre 2017 а 4:07
C’est juste beau, trиs beau !Ballade de celui qui chanta dans les supplices
Et s"il йtait а refaire
Je referais ce chemin
Une voix monte des fers
Et parle des lendemains
On dit que dans sa cellule
Deux hommes cette nuit-lа
Lui murmuraient "Capitule
De cette vie es-tu las
Tu peux vivre tu peux vivre
Tu peux vivre comme nous
Dis le mot qui te dйlivre
Et tu peux vivre а genoux"
Et s"il йtait а refaire
Je referais ce chemin
La voix qui monte des fers
Parle pour les lendemains
Rien qu"un mot la porte cиde
S"ouvre et tu sors Rien qu"un mot
Le bourreau se dйpossиde
Sйsame Finis tes maux
Rien qu"un mot rien qu"un mensonge
Pour transformer ton destin
Songe songe songe songe
A la douceur des matins
Et si c"йtait а refaire
Je referais ce chemin
La voix qui monte des fers
Parle aux hommes de demain
J"ai tout dit ce qu"on peut dire
L"exemple du Roi Henri
Un cheval pour mon empire
Une messe pour Paris
Rien а faire Alors qu"ils partent
Sur lui retombe son sang
C"йtait son unique carte
Pйrisse cet innocent
Et si c"йtait а refaire
Referait-il ce chemin
La voix qui monte des fers
Dit je le ferai demain
Je meurs et France demeure
Mon amour et mon refus
O mes amis si je meurs
Vous saurez pour quoi ce fut
Ils sont venus pour le prendre
Ils parlent en allemand
L"un traduit Veux-tu te rendre
Il rйpиte calmement
Et si c"йtait а refaire
Je referais ce chemin
Sous vos coups chargйs de fers
Que chantent les lendemains
Il chantait lui sous les balles
Des mots sanglant est levй
D"une seconde rafale
Il a fallu l"achever
Une autre chanson franзaise
A ses lиvres est montйe
Finissant la Marseillaise
Pour toute l"humanitй
AragonИ Вождь орлиными очами
Увидел с высоты Кремля,
Как пышно залита лучами
Преображенная земля.
И с самой середины века,
Которому он имя дал,
Он видит сердце человека,
Что стало светлым, как кристалл.
Своих трудов, своих деяний
Он видит спелые плоды,
Громады величавых зданий,
Мосты, заводы и сады.
Свой дух вдохнул он в этот город,
Он отвратил от нас беду, -
Вот отчего так тверд и молод
Москвы необоримый дух.
И благодарного народа
Вождь слышит голос:
«Мы пришли
Сказать, - где Сталин, там свобода,
Мир и величие земли!»
Декабрь 1949
"Кармен не те люби веч" – С тези думи красивата циганка от едноименната опера на Бизе изразява преходността на своите чувства: в стила на "вечната жена: "любила – разлюбила".
Но тази преходност се реализира и на по-висок етап: САМОТО ВРЕМЕ.
А какво собствено е станало?
Станало е нещо, което е зреело в утробата на времето, набирало е плът и костно вещество като зародиш в детеродните органи на жената, и в един миг, крайно разтеглив и нефиксиран във времето, се е пръкнало подобно плод на млекопитаеще. В биологията то се нарича "РАЗРЕШЕНИЕ ОТ БРЕМЕННОСТ". Във философията ТАКЪВ ПРОЦЕС, ПРИ КОЙТО СТАРОТО СЕ СМЕНЯ С НОВО ПРИБЛИЗИТЕЛНО ТОЧНО МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ "СМЯНА НА ДУХА НА ВРЕМЕТО".
Когато назрее сериозен повод, ще разгледаме самото понятие "ДУХ НА ВРЕМЕТО". В екзитенциалната философия, благодарение на мощната рефлексия на Мартин Хайдегер, Карл Ясперс Ерих Фром – всичките германоезични, се е наложил термива на немски "GEIST-ZEIТ". Възможно роля играе и тази запомняща се вътрешна рима, сама по себе си също майсторска находка в език като немския, характерен с такива семантично наситени фонетични съзвучия. Но "ZEIT GEIST" носи в себе си смисъл и конотации, за чиято грандиозност в историята и антропологията далеч не винаги си даваме сметка. Защото е окултно, ъндърграундно, невидимо с просто око явление, констатирано както при нелечима болест при аутопсия. В това е и парадоксът, че смяната на ЦАЙТГАЙСТЪТ става изведнъж, без предупредителни сигнали, като готов резултат. А е зреела утробно – дълго и на тъмно, точно като бременност, само че без определени срокове. Нещо като старозаветното послание, преведено на езика на селски поп: "рекъл Господ и станало".
Примерно, иконописната галерия в един от епизодите на канадския филм "НАШЕСТВИЕТО НА ВАРВАРИТЕ". Тя у рязгърната в сутерена на черквата, първият намек за новия й социален статус. Много от картините са натрупани като тухли една вйрху друга – вторият намек. И вече без всякакви намеци – развълнуваната реч на свещенника: "Само до преди три дни, тук беше пълно с народ. Хората се спираха пред иконите дълго ги гледаха, обсъждаха ги. Имахме дори и ескурзоводка, младо красиво момиче, което ги съпровождаше с научен коментар – автор, епоха, стил и пр. И ето – от днес никой. Ни един посетител. Като че потънаха в земята тези хора".
И ли Солженицин " В ПЪРВИЯ КРЪГ". Прием на хора на изкуството в дома на високоинтелигентен /имало е и такива!/ партиен апаратчик. Присъстващите се надпреварват в изповеди за постиженията си в ИЗГРАЖДАНЕ "ОБРАЗА НА ДРУГАРЯ СТАЛИН". Кой каква песен, написал за него, кой какъв портрет, и то непременно "монументален" му изрисувал, кой го направил водеща фигура в роман или повест /разказът неприлично малък за него/ и т.н. А вече в наше време в "БОДАЛСЯ ТЕЛЕНОК С ДУБОМ" същият този Солженицин, не без ехидно задоволство, констатира ПЪЛНИЯТ И АБСОЛЮТЕН КРАХ НА КУЛТОВИЯ ОБРАЗ НА ВОЖДА И ПОКРАЙ НЕГО НА ВСИЧКИ ДРУГИ ВОЖДОВЕ".
Примери много. И то не само от времето, когато се създаваха култове, но и от времето, когато се развенчаваха. По времето на нашия Априлски пленум, който изигра у нас ролята на ХХ и ХХ! конгрес дочух разговора на двама мастити писатели от ръководството на писателския съюз:
– Ти, как мислиш, след като др. Живков направи на пух и прах Червенков, ние ще си мълчим ли. Няма ли да покажем гражданска позиция...
– Как ще мълчим, ние имаме партиен дълг. Аз лично съм замислил една поема с герой др. Живков: от детството му в Правец до издигането му като Първи секретар на БКП.
Какво стана от това, не знам. Може и нищо да не е станало. Но аз тогава долових що е то ЦАЙТ–ГАЙСТ и как се осъществява неговата смяна.
За това ми напомни и самият следовател на ДС при един от продължителните разпити: "Какво цитирате Ленин, Сталин... няма да ни залъжете. Защо не цитирате др. Брежнев, др. Тодор Живков. НЕ УСЕЩАТЕ ЛИ, ЧЕ ВРЕМЕНАТА СА СЕ ПРОМЕНИЛИ.
Естествено моята недосетливост за смяната на ДУХА НА ВРЕМЕТО" беше записана в протокола като "съзнателен опит да се подцени ролята на др. Тодор Живков в партийното строителство след Априлския пленум на ЦК на БКП.
Проблемът е, че този прословут на времето, не стои в рамка и на стена като икона, на която можем да се кланяме или загърбваме, да целуваме или просто да подминаваме, а работи вътре в нас на клетъчно ниво, като морален предразсъдък, като норма за поведение и приличие.
Например, както е неприлично да ходиш гол на улицата, толкова неприлично е да не обичаш партията–ръководителка и се отнасяш критично към нейния вожд.
Спомням си, че главното угризение изпитвано през дългите затворнически нощи върху килийния нар в Старозагорския затвор, не бе факта, че съм "възхвалявал Солженицин и хулил строя, партията и лично др. Живков" /както беше записано в един от протоколите/, А ЧЕ СЪМ ИЗВЪРШИЛ НЕЩО НЕПРИЛИЧНО, НЕПРИЕМЛИВО, НЕ ПРИЕТО В ОБЩЕСТВОТО. Все едно, както става понякога в нашите сънища, съвсем гол съм преминал през многолюден салон. И обратно: СЛЕД КАТО ТАЗИ ПАРТИЯ МЕ Е ОТГЛЕДАЛА, ИЗУЧИЛА, ЛЕКУВАЛА, ВКАРАЛА МЕ Е В ПЪТЯ И ПР. РОДИТЕЛСКИ ФУНКЦИИ, КОИТО НИЕ В ДУХА НА СЪЩИЯ "ЦАЙТ-ГАЙСТ" НИ БЕШЕ ВНУШЕНО ДА СПОДЕЛЯМЕ, АЗ СЪМ СИ ПОЗВОЛИЛ ДА ОСМИВАМ И НАПАДАМ КАТО ЧЕРЕН НЕБЛАГОДАРНИК.
И сега разбирам, че Хайдегер, Ясперс и Сартр са проникнали в самата същност на въпроса: НА БИТОВО НИВО ЦАЙТ–ГАЙСТ ДЕЙСТВА КАТО УСЛОВИЕ ДА СЪЩЕСТВУВАШ: "DA - SEIN" ,"CONDITION HUMAINE", "HUMAN CONDITION" и пр. То е вътре в нас, а не навън от нас, то е нашата психосоматика /душа–тяло/, което ни определя като живи и функционални човешки същества.
И което с редки отклонения действа като природен закон.
Нима Ал. Твардовски да не е знаел, че баща му и дядо му са станали жертва на сталинските репресии от 37 г. Знаел, и още как е знаел и дори правел съответни признания; но както казва героят на Солженицин в "Първия кръг" – РЕДНО Е ДА ПОМЕНЕМ ВОЖДА НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО. Нима Ана Ахматова е прежалила разтреляния от ЧК неин първи мъж, поета НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ? Естествено не, "кръвта вода не става". А Манделщам не е предчувствал лагерната си участ. Не, разбира се. Но всички те СА СЕ ОТЧЕЛИ ПРЕД ПАРТИЯ И НАРОД с единственото, на което са способни: стихоплетството.
И този механизъм на ЦАЙТ.ГАЙСТ ДЕЙСТВА НА ВСИЧКИ НИВА НА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО – ОТ НАЙ–ГОРНОТО, ДО НАЙ–ДОЛНОТО
Сутринта, като новогодишен подарък се натъкваме на една стихотворна реликва, трогателна в своето простодушие и показателна за ЦАЙТ–ГАЙСТ на трудово и битово ниво:
НЕ Е ТОЛКОВА МАЙСТОРСКО КАТО "ПЕСЕН ЗА СТАЛИН" НА МИХАИЛ ИСАКОВСКИ": "МЫ В ВАС ТАК ВЕРИЛИ, ТОВАРИЩ СТАЛИН, КАК МОЖЕТ БЫТЬ, НЕ ВЕРИЛИ СЕБЕ", НО ПРОЧУВСТВЕНО И ИСКРЕНО. И НЕ БЕЗ ИЗВЕСТНА МУЗИКАЛНОСТ НА СТИХА.
ТОВА СЕ ДАВА С МНОГО ОБИЧ И ПРЕДАНОСТ НА ИДЕЯТА.
ВЛОЖЕНА Е ВЯРА, НАДЕЖДА, УПОВАНИЕ" ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА СЪРЦЕТО /ДЕ ПРОФУНДИС/ СЕ Е ИЗЛЯЛА КАТО РЕЛИГИОЗНА ИЗПОВЕД.
В ОНОВА ВРЕМЕ ВСИЧКИ ТАКА ПИШЕХА.И НЕ САМО В Т.Н. СТРАНИ С НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ И СЪЮЗНИТЕ РЕПУБЛИКИ.
А И В ЗАПАДНА ЕВРОПА, САЩ, КАКВО ТИ – НА ВСИЧКИ КОНТИНЕНТИ. ДЕ ЩО ИМАШЕ НЕЩО ЛЯВО, СОЦИАЛИСТИЧЕСКО, АНАРХИСТИЧНО – ПИШЕШЕ ТАКА
А В ДНЕШНИ ДНИ ЗВУЧИ КАТО ПАРОДИЯ.
В ТАКИВА ОДИ И ДИТИРАМБИ ИЗРАЗЯВАШЕ ЧУВСТВАТА СИ ЦВЕТА НА ПОЕТИЧЕСКАТА РЕЧ".
ОСВЕН ИСАКОВСКИ, И ДРУГИ, НЕ МАЛКИ ПОЕТИ, ПЪК ЧАК И НАШАТА ДИСИДЕНТКА БЛАГА, ОТКЛИКВАХА НА ПАРТИЙНИЯ ЗОВ И СЛОВАТА НА НЕЙНИТЕ ВОЖДОВЕ: ПОЛ ЕЛЮАР НАВСЯКЪДЕ "ПИШЕЛ НЕЙНОТО ИМЕ", ЛУИ АРАГОН С ПЯНА НА УСТА ВЪЗПЯВАШЕ КОМУНИСТА ГАБРИЕЛ ФЕРИ, ГЕРМАНЕЦЪТ С АРИЙСКА КРЪВ ЙОХАНЕС БЕКЕР СЕ БИЕШЕ В ГЪРДИТЕ КАТО "ПОЖИЗНЕН УЧЕНИК НА ЛЕНИН И СТАЛИН. ТА И САМИЯТ МОДЕРНИСТ НА МОДЕРНИСТИТЕ – БЕРТОЛДТ БРЕХТ НЕ ПРОПУСНА ДА НЕ ОБЕЗСМЪРТИ "ГЕНЕРАЛИСИМУСА СЪС СЪРЦЕ НА ВОИН". НАШИЯТ РАДЕВСКИ – "НА ПАРТИЯТА" Е ПОЛИТИЧЕСКИ ШЕДЬОВЪР И СЛЕДОВАТЕЛНО ЗАД НЕГО СТОИ НЯКАКВА ЦЕННОСТНА НАСТРОЙКА.
А В НАШЕ ВРЕМЕ ЦЯЛАТА ТАЗИ СТИХОТВОРНА ПРОДУКЦИЯ ЗВУЧИ КАТО ПАРОДИЯ.
НАИСТИНА , РЯЗКО СЕ Е ПРОМЕНИЛ "ДУХА НА ВРЕМЕТО", И СЪЩО ТОЛКОВА РЯЗКО – . ДУШЕВНОСТТА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРИН. ПОВОД ЗА МНОГО СЕРИОЗЕН РАЗМИСЪЛ.
PS. За да не товарим излишно авторския текст сме си позволили да направим подборка на стихове, характерни за темата.
ur mes cahiers d’йcolier
Sur mon pupitre et les arbres
Sur le sable sur la neige
J’йcris ton nom
Sur toutes les pages lues
Sur toutes les pages blanches
Pierre sang papier ou cendre
J’йcris ton nom
Sur les images dorйes
Sur les armes des guerriers
Sur la couronne des rois
J’йcris ton nom
Sur la jungle et le dйsert
Sur les nids sur les genкts
Sur l’йcho de mon enfance
J’йcris ton nom
Sur les merveilles des nuits
Sur le pain blanc des journйes
Sur les saisons fiancйes
J’йcris ton nom
Sur tous mes chiffons d’azur
Sur l’йtang soleil moisi
Sur le lac lune vivante
J’йcris ton nom
Sur les champs sur l’horizon
Sur les ailes des oiseaux
Et sur le moulin des ombres
J’йcris ton nom
Sur chaque bouffйe d’aurore
Sur la mer sur les bateaux
Sur la montagne dйmente
J’йcris ton nom
Sur la mousse des nuages
Sur les sueurs de l’orage
Sur la pluie йpaisse et fade
J’йcris ton nom
Sur les formes scintillantes
Sur les cloches des couleurs
Sur la vйritй physique
J’йcris ton nom
Sur les sentiers йveillйs
Sur les routes dйployйes
Sur les places qui dйbordent
J’йcris ton nom
Sur la lampe qui s’allume
Sur la lampe qui s’йteint
Sur mes maisons rйunies
J’йcris ton nom
Sur le fruit coupй en deux
Du miroir et de ma chambre
Sur mon lit coquille vide
J’йcris ton nom
Sur mon chien gourmand et tendre
Sur ses oreilles dressйes
Sur sa patte maladroite
J’йcris ton nom
Sur le tremplin de ma porte
Sur les objets familiers
Sur le flot du feu bйni
J’йcris ton nom
Sur toute chair accordйe
Sur le front de mes amis
Sur chaque main qui se tend
J’йcris ton nom
Sur la vitre des surprises
Sur les lиvres attentives
Bien au-dessus du silence
J’йcris ton nom
Sur mes refuges dйtruits
Sur mes phares йcroulйs
Sur les murs de mon ennui
J’йcris ton nom
Sur l’absence sans dйsir
Sur la solitude nue
Sur les marches de la mort
J’йcris ton nom
Sur la santй revenue
Sur le risque disparu
Sur l’espoir sans souvenir
J’йcris ton nom
Et par le pouvoir d’un mot
Je recommence ma vie
Je suis nй pour te connaоtre
Pour te nommer
Libertй.
Paul Eluard
Poйsie et vйritй 1942 (recueil clandestin)
Au rendez-vous allemand (1945, Les Editions de Minuit)
La biographie de Paul Eluard
Imprimer ce poиme
Catйgories Paul Eluard, Guerre, Libertй
330 commentaires sur “Libertй”
NAVIGATION DES COMMENTAIRES
COMMENTAIRES PLUS ANCIENS
Humans dit :
30 dйcembre 2017 а 17:59
Cette poйsie est magnifique et nous grave dans nos cœurs le mot LIBERTЙ !
Vive la libertй, vive Paul Eluard
Anne dit :
29 dйcembre 2017 а 4:07
C’est juste beau, trиs beau !Ballade de celui qui chanta dans les supplices
Et s"il йtait а refaire
Je referais ce chemin
Une voix monte des fers
Et parle des lendemains
On dit que dans sa cellule
Deux hommes cette nuit-lа
Lui murmuraient "Capitule
De cette vie es-tu las
Tu peux vivre tu peux vivre
Tu peux vivre comme nous
Dis le mot qui te dйlivre
Et tu peux vivre а genoux"
Et s"il йtait а refaire
Je referais ce chemin
La voix qui monte des fers
Parle pour les lendemains
Rien qu"un mot la porte cиde
S"ouvre et tu sors Rien qu"un mot
Le bourreau se dйpossиde
Sйsame Finis tes maux
Rien qu"un mot rien qu"un mensonge
Pour transformer ton destin
Songe songe songe songe
A la douceur des matins
Et si c"йtait а refaire
Je referais ce chemin
La voix qui monte des fers
Parle aux hommes de demain
J"ai tout dit ce qu"on peut dire
L"exemple du Roi Henri
Un cheval pour mon empire
Une messe pour Paris
Rien а faire Alors qu"ils partent
Sur lui retombe son sang
C"йtait son unique carte
Pйrisse cet innocent
Et si c"йtait а refaire
Referait-il ce chemin
La voix qui monte des fers
Dit je le ferai demain
Je meurs et France demeure
Mon amour et mon refus
O mes amis si je meurs
Vous saurez pour quoi ce fut
Ils sont venus pour le prendre
Ils parlent en allemand
L"un traduit Veux-tu te rendre
Il rйpиte calmement
Et si c"йtait а refaire
Je referais ce chemin
Sous vos coups chargйs de fers
Que chantent les lendemains
Il chantait lui sous les balles
Des mots sanglant est levй
D"une seconde rafale
Il a fallu l"achever
Une autre chanson franзaise
A ses lиvres est montйe
Finissant la Marseillaise
Pour toute l"humanitй
AragonИ Вождь орлиными очами
Увидел с высоты Кремля,
Как пышно залита лучами
Преображенная земля.
И с самой середины века,
Которому он имя дал,
Он видит сердце человека,
Что стало светлым, как кристалл.
Своих трудов, своих деяний
Он видит спелые плоды,
Громады величавых зданий,
Мосты, заводы и сады.
Свой дух вдохнул он в этот город,
Он отвратил от нас беду, -
Вот отчего так тверд и молод
Москвы необоримый дух.
И благодарного народа
Вождь слышит голос:
«Мы пришли
Сказать, - где Сталин, там свобода,
Мир и величие земли!»
Декабрь 1949
Римските пътища в България 7
Римските пътища в България и съвремените...
Вариант Б - Събота късен следобед
Римските пътища в България и съвремените...
Вариант Б - Събота късен следобед
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86
