Постинг
06.01.2018 04:16 -
. АЗ СЪМ БЪЛГАРСКИ ВОЙВОДА
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 465 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2018 19:04
Прочетен: 465 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 11.01.2018 19:04
Лазар Лалев
Лазар Лалев
Сред всички политически лидери,буржоазни, дружбашки, комунистически – ДОБРИ ДЖУРОВ се отделя по ръст и мащаб. Храброст, мъжество и достойнство, крайно редки за българската действителност, са му органично присъщи. Без героични самоизпитания. Направо природен дар.
Може би ДАМЯН ВЕЛЧЕВ е донякъде с него сравним.Но подобието между майстора на военните преврати и стихийно наложилия се партизански командир е доста външно и повърхностно. Поне през оптиката на 11 годишно момче.
Сякаш специално за него съчинена, латинската поговорка "OMNIA MEA MECUM PORTA", Добри Джуров носеше достойнствата си като римски патриций от бившите воини – винаги със себе си.
За това, като по знак свише, мнозинството от нетовите сънародници, независимо от политически и верски убеждения се прекланят пред паметта му. И ръстът му, физически среден, избуява много над ръста на сегашните власт имащи и генералитет при най–бегла съпоставка с тях.
За него в пълна мяра важат Лермонтовите стихове от знаменитото му стихотворение "БОРОДИНО":
Полковник наш рожден был хватом:
"Слуга царю, отец солдатам...
Да, жаль его: сражен булатом,
Он спит в земле сырой".
Имал съм случай на два пъти да се убедя сам в това.
Бях на военно обучение за подготовка на запасни офицери по тогавашната КАТЕДРА 22 в Шумен. На изпита по стрелба на всеки се раздадоха по 10 патрона точно за 10 изстрела в мишена на разстояние 50-ина метъра. Изстрелях аз истрелите си с една стара манлихерка, може би от Първата световна и почти всичките ми изстрели попаднаха в кръга.
– Отлично, сержант – изрече ротният – старши лейтенант Н. Сега да събереш гилзите.
Наведох се и започнах да събирам. Събрах 7 и отидох да се отчета на ротния.
– Търси останалите три, за да не стане опасно.
Отново затърсих.Ха тук в тая дупка, я под оня стрък, а може би в храстите, не би, гилзите не се откриха.
– Не знаех, че това е толкова отговорно, др. ст.л-т.
– Друг път ще знаеш. Но дано сега ти се размине: стрелбата ти е отлична...
Работата силно загрубя. И досега не разбирам, защо бе нужна такава педантична отчетност на изразходван материал. Може би от съображения за "генералната превенция" на Вишински: да не би да предам патроните на врага или да ги изстрелям срещу вождовете, но военният съвет на отделението реши лично да се разбера с министъра на отбраната.
– Ой, на толкова високо ниво, такъв дребен случай! – възкликнах изумен.
– Съвсем не е дребен. Ти какво си въобразяваш, като умееш да стреляш, си освободен от отговорност за военното имущество. Утре, с първия влак от 5.30 тръгваш за София. Ето с този лист ще се представиш в министерството. Нататък, както те ти наредят. Нашето вече сме направили.
Така и стана, от стая на стая, от офицер на офицер, та до Добри Джуров.
– Случаят ти ми е докладван, момче младо. В действието няма умисъл, патроните са отишли по предназначение, ти самият си се отличал, поздравявам те, сержант. Как се отговаря уставно?
– Ще се старая, др. министър!
– Обръща се не към длъжностно лице, а към военен чин. Я да видим, разпознаваш ли пагоните. Отново:
– Отлична стрелба, сержант...а-а ... Цветков.
– Ще се старая, др. генерал полковник.
– Смятам въпроса за приключен. Но не е зле, младо и, позволи ми да кажа, зелено момче – да си вземеш поука от случая.
Тук не мога да отбегна едно натрапчиво сравнение.
С офицер другата, алтернативна на МО силова институция. Да,да, Държавна сигурност!
Сред събраните вещи след обиска, съпровождащ моя арест, хората "с горещо сърце" се бяха натъкнали на пистолет МАУЗЕР, някога притежание на покойния ми баща, отговорен партиен работник. Не знам защо и как останал сред оставените за съхранение лични вещи.
Три дни, сутрин, следобед и полунощ следователят ме е въртял с този пистолет.
– Вие от къде го имате?
– Притежание на баща ми, останал след неговата кончина.
– Защо останал, а не предаден.
– Защото съм забравил за него, ако ли и изобщо съм го виждал и знаел .
– Как, това не е дамски накит или ракиена чашка някъде да се запокити, а ето това... – И той многозначително зарочна да върти маузера и сякаш случайно насочи завря дулото в очите ми.
– Така, значи какво имаме като фактическа даденост: един идеологически диверсант, гардероб с потайна ниша и един пистолет, марка "Маузер", скътан сред други вещи, за да се прикрие. Вие ще ни кажете – с какво предназначение.
– Сами виждате: никакво! Да му е зареден пълнителя, да има дори един патрон около него!?
–Вярно, не бяха открити. Но рано тази сутрин ние направихме проверка. Пистолетът е напълно изправен. Ние го заредихме и стреляхме. Във въздуха, естествено, макар и да можеше и по човек, досещате се кой.
– Но стреляли сте вие, не аз! – Бях се вече окопитил и настръхнал в самозащита.
– М,мм, да... Тук е гилзата. Вещно доказателство за пред съда.
– Но това е гилза от ваш патрон и ваш изстрел, аз нямам нищо общо с това.
– Ще го обясните на съда. Ако ви повярва. Някак като скачени съдове се преплитат елементите на обвинението. Враг на родината и партията, предател и родоотстъпник, похитил непринадлежащо му по право оръжие с неизвестна, а може да се окаже и съвсем известна! цел, при това състоящ в група с други престъпни лица, евентуално за застраховка и помощ... Сплита се веригата, какво ще кажете?
– Ама...
– Няма ама, макар и да е в рима, – намигна ми следователя. Това което няма обаче, Е ВАШЕТО АЛИБИ, ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ВАШАТА НЕПРИЧАСТНОСТ КЪМ ВЪЗМОЖЕН ТЕРОРИСТИЧЕН ЗАМИСЪЛ ИЛИ КРИМИНАЛНО ДЕЙСТВИЕ СЪС ЗАВАРЕНО В ЖИЛИЩЕТО ВИ ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ. Мирише на преквалификация на вашето деяние. Вие може да прекрачите статута си на идеологически диверсант по чл.чл. 108 и 113 и да навлезете в състава на чл...
– Какво, със средство, което дори не е мое, което дори не съм пипвал, което едвали не е хванало ръжда от неупотреба...
– Всичко това предстои да се изясни. И то не в един разговор по между ни.
В този порочен кръг се проведоха още няколко разпита, докато те не омръзнаха на следователя и той не реши да му сложи край.
– Вижте, така няма да се разберем. Имате ли сред близките си, но не роднини, процесуалният кодекс го забранява, член на БКП, който да гарантира за вас. За да тръгнем към преквалификация на вашето деяние или да продължим следствената работа по вече обявените ви членове за "клевета".
– Имам, внезапно ме озари спасителен ход – самият член на политбюро и секретар на ЦК – БОРИС ВЕЛЧЕВ. Той се познаваше с баща ми по съвместна нелегална дейност, моята майка много е направила за отмяна на смъртната му присъда и мисля, че той няма да откаже.
Вероятно не е отказал. Защото по–нататък следователят не повдигна въпроса.
Но аз тогава още разбрах разликата между двете групи силоваци. Тези от войската: също груби и самонадеяни, но запазили някакво традиционно рицарство, правдивост и доблест. Не случайно: те правят политическите преврати срещу корумпираните политически елити; и представителите на политическата полиция: подли, перфидни, манипулативни.Не без елементи на садизъм стражеви кучета на властта. При това все едно каква: сега именно те, а не военните, се оказаха и "агнешките главички", заслужили борци за капитализъм.
И срещу тях Добри Джуров. При всичките си грехове РОДОЛЮБ!
И вторият случай – пак в поделението в Шумен. На инспекция довтаса цяла делегация от висши военни, начело с Добри Джуров.
– Минаха през строения полк. Бях дясно флангови на батальона. И представете си, той ме разпозна.
– След занятия – при мен момче!
Запътих се ни жив ни умрял към канцеларията. Там на масата наредени всички величия – и министерските, и полковите. Ей, сега ще ме емне, не ми се е разминало, май...
– Как ви хранят, момче, но без да слъгваш и подмазваш.
– Ами добре, първо, второ, трето..
– По количество. А качество.
По онова време се наблягаше на белтъците и аз добре знаех това от компетентни източници. Реших да блясна със смелост и познания:
– И по качество прилично. Но може би има недостиг на белтъчини...
– Какво имаш пред вид?
– При рибата достатъчно белтъчини. Средно на 100 гр. се падат 16 гр. протеин. Но месото или кюфтето е малко - до 50 грама. Толкова и сиренето. Дефицит. Значи с половин хляб от 500 гр. обядът не може да стигне искания минимум от дневно 120 гр. протеин.
– Много добре си подготвен по въпроса, момче, правилно съм попаднал на теб.
– Ще се старая др. генерал полковник, отрапортувах, този път правилно.
– А вие, др полковник НН , помислете за тия недостигащи в сержантското меню протеини: все има от къде да се набавят. Може би повече фасул, грах, зеле, сетих се и за соята и нахута – те навлизат вече и в нашата кухня, нали.
На другия ден, пак строени по батальони и роти, полкът изпрати делегацията.
Имах достатъчно време да наблюдавам министъра. Направи ми впечатление, че той не носеше шапка. Не знам дали беше уставно, но беше така – гологлав, с доста гъста за мъж на неговата възраст, но силно прошарена коса. Мустаци плътни, сталински, но не будьоновски – явно постригвани. Среден, дори малко под среден ръст, с много плътно, набито тяло, той целия стоеше много яко на земята, излъчвайки от себе си здраве , бодрост, мъжественост. Личеше си силен, но овладян характер. Без да си придава командирски мурафети и повелителни интонации, той имаше властно, авторитетно излъчване: военен, чиято дума е закон.
Той не е за идеализация дори при "слабата ракия" на сегашните управници. Не е безучастен към потушаването на бунтовете в Унгария и Чехословакия. С неговата тежка дума са вземани скъпоструващи на хазната решения като построяването на един или друг нерентабилен завод. И за него важи песента:
ЛЮБИЛИ СМЕ ЛЮБИЛИ И РАЗЛЮБВАЛИ,
ГУБИЛИ СМЕ ГУБИЛИ И ПОТУБВАЛИ
Пропускаме няколко стиха и стигаме до поантата:
НЕ ЗА НАС, ЗА ДРУГИТЕ СМЕ ГО СТОРИЛИ...
И ЕДНА БЪЛГАРИЯ СМЕ ОБИЧАЛИ.
Сега, когато "все мы умны задним умом", ние носталгиците забравяме романтичната еуфория на 10 11 1989, а ербапите сред нас обвиняват армейския генерал и член на политбюро на БКП за участие в свалянето на Тодор Живков.
ВЯРНО, ПРИ ЖИВКОВ СЕ ЖИВЕЕШЕ ПО–ДОБРЕ И ПО–ЧОВЕШКИ! ПРИЗНАВАМ ГО АЗ, ЖЕРТВА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА МУ ПОЛИЦИЯ.
НО ЖИВКОВ ПАДНА НЕ ОТ НЯКАКВИ ДЕЙСТВИЯ НА ДОБРИ ДЖУРОВ И ДОРИ НЕ ПОРАДИ ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ГОРБАЧОВ. СМЛЯХА ГО СЪЩИТЕ ТЕЗИ КОЛЕЛА НА ИСТОРИЯТА, КОИТО ЩЕ СМЕЛЯТ И ДНЕШНИТЕ ЛИБЕРАЛ–ПРЕДАТЕЛИ.
ДЖУРОВ БЕШЕ ВЕРЕН И ДОБЛЕСТЕН ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ. ВЕРЕН НА ПАРТИЯТА, ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН В "КРАЧКИТЕ Й БОЙНИ". КОЛКОТО И ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ДА ЗВУЧИ ТОВА ЗА ЛИБЕРАЛ–ПРЕДАТЕЛИТЕ, ПРОФЕСИОНАЛИСТИ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО.
И МАКАР ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ЧЕ В ДНЕШНИЯ ХАЛ НА НЕЩАТА ПРЪСТ ИМА И ТОЙ.ЧЕ И ТОЙ НОСИ СВОИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ И УВЛЕЧЕНИЯ;ЧЕ ЗА НЕОСОБЕНО ПРИЯТНАТА ДАТА 10. 11. 1989 БЕШЕ ВОЕННЕН ГАРАНТ И ЗАСТРАХОВЧИК , БОДИГАРД НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ , ТАКА ДА СЕ РЕЧЕ.
НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО ТОВА, ЩЕ ГО ПОМНИМ С ДОБРО.
ХА НЯКОЙ ОТ СЕГАШНИТЕ УПРАВНИЦИ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ТАКАВА ОЦЕНКА. ОЩЕ ПРИЖИВЕ ЩЕ ГИ ЗАПОМНИМ САМО С ЛОШО
Miroslav Dimitrov добави 4 нови снимки. 12 часа ·
Починал на 17 юни 2002 г., София
През 1989 година като во...
Лазар Лалев
Сред всички политически лидери,буржоазни, дружбашки, комунистически – ДОБРИ ДЖУРОВ се отделя по ръст и мащаб. Храброст, мъжество и достойнство, крайно редки за българската действителност, са му органично присъщи. Без героични самоизпитания. Направо природен дар.
Може би ДАМЯН ВЕЛЧЕВ е донякъде с него сравним.Но подобието между майстора на военните преврати и стихийно наложилия се партизански командир е доста външно и повърхностно. Поне през оптиката на 11 годишно момче.
Сякаш специално за него съчинена, латинската поговорка "OMNIA MEA MECUM PORTA", Добри Джуров носеше достойнствата си като римски патриций от бившите воини – винаги със себе си.
За това, като по знак свише, мнозинството от нетовите сънародници, независимо от политически и верски убеждения се прекланят пред паметта му. И ръстът му, физически среден, избуява много над ръста на сегашните власт имащи и генералитет при най–бегла съпоставка с тях.
За него в пълна мяра важат Лермонтовите стихове от знаменитото му стихотворение "БОРОДИНО":
Полковник наш рожден был хватом:
"Слуга царю, отец солдатам...
Да, жаль его: сражен булатом,
Он спит в земле сырой".
Имал съм случай на два пъти да се убедя сам в това.
Бях на военно обучение за подготовка на запасни офицери по тогавашната КАТЕДРА 22 в Шумен. На изпита по стрелба на всеки се раздадоха по 10 патрона точно за 10 изстрела в мишена на разстояние 50-ина метъра. Изстрелях аз истрелите си с една стара манлихерка, може би от Първата световна и почти всичките ми изстрели попаднаха в кръга.
– Отлично, сержант – изрече ротният – старши лейтенант Н. Сега да събереш гилзите.
Наведох се и започнах да събирам. Събрах 7 и отидох да се отчета на ротния.
– Търси останалите три, за да не стане опасно.
Отново затърсих.Ха тук в тая дупка, я под оня стрък, а може би в храстите, не би, гилзите не се откриха.
– Не знаех, че това е толкова отговорно, др. ст.л-т.
– Друг път ще знаеш. Но дано сега ти се размине: стрелбата ти е отлична...
Работата силно загрубя. И досега не разбирам, защо бе нужна такава педантична отчетност на изразходван материал. Може би от съображения за "генералната превенция" на Вишински: да не би да предам патроните на врага или да ги изстрелям срещу вождовете, но военният съвет на отделението реши лично да се разбера с министъра на отбраната.
– Ой, на толкова високо ниво, такъв дребен случай! – възкликнах изумен.
– Съвсем не е дребен. Ти какво си въобразяваш, като умееш да стреляш, си освободен от отговорност за военното имущество. Утре, с първия влак от 5.30 тръгваш за София. Ето с този лист ще се представиш в министерството. Нататък, както те ти наредят. Нашето вече сме направили.
Така и стана, от стая на стая, от офицер на офицер, та до Добри Джуров.
– Случаят ти ми е докладван, момче младо. В действието няма умисъл, патроните са отишли по предназначение, ти самият си се отличал, поздравявам те, сержант. Как се отговаря уставно?
– Ще се старая, др. министър!
– Обръща се не към длъжностно лице, а към военен чин. Я да видим, разпознаваш ли пагоните. Отново:
– Отлична стрелба, сержант...а-а ... Цветков.
– Ще се старая, др. генерал полковник.
– Смятам въпроса за приключен. Но не е зле, младо и, позволи ми да кажа, зелено момче – да си вземеш поука от случая.
Тук не мога да отбегна едно натрапчиво сравнение.
С офицер другата, алтернативна на МО силова институция. Да,да, Държавна сигурност!
Сред събраните вещи след обиска, съпровождащ моя арест, хората "с горещо сърце" се бяха натъкнали на пистолет МАУЗЕР, някога притежание на покойния ми баща, отговорен партиен работник. Не знам защо и как останал сред оставените за съхранение лични вещи.
Три дни, сутрин, следобед и полунощ следователят ме е въртял с този пистолет.
– Вие от къде го имате?
– Притежание на баща ми, останал след неговата кончина.
– Защо останал, а не предаден.
– Защото съм забравил за него, ако ли и изобщо съм го виждал и знаел .
– Как, това не е дамски накит или ракиена чашка някъде да се запокити, а ето това... – И той многозначително зарочна да върти маузера и сякаш случайно насочи завря дулото в очите ми.
– Така, значи какво имаме като фактическа даденост: един идеологически диверсант, гардероб с потайна ниша и един пистолет, марка "Маузер", скътан сред други вещи, за да се прикрие. Вие ще ни кажете – с какво предназначение.
– Сами виждате: никакво! Да му е зареден пълнителя, да има дори един патрон около него!?
–Вярно, не бяха открити. Но рано тази сутрин ние направихме проверка. Пистолетът е напълно изправен. Ние го заредихме и стреляхме. Във въздуха, естествено, макар и да можеше и по човек, досещате се кой.
– Но стреляли сте вие, не аз! – Бях се вече окопитил и настръхнал в самозащита.
– М,мм, да... Тук е гилзата. Вещно доказателство за пред съда.
– Но това е гилза от ваш патрон и ваш изстрел, аз нямам нищо общо с това.
– Ще го обясните на съда. Ако ви повярва. Някак като скачени съдове се преплитат елементите на обвинението. Враг на родината и партията, предател и родоотстъпник, похитил непринадлежащо му по право оръжие с неизвестна, а може да се окаже и съвсем известна! цел, при това състоящ в група с други престъпни лица, евентуално за застраховка и помощ... Сплита се веригата, какво ще кажете?
– Ама...
– Няма ама, макар и да е в рима, – намигна ми следователя. Това което няма обаче, Е ВАШЕТО АЛИБИ, ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ВАШАТА НЕПРИЧАСТНОСТ КЪМ ВЪЗМОЖЕН ТЕРОРИСТИЧЕН ЗАМИСЪЛ ИЛИ КРИМИНАЛНО ДЕЙСТВИЕ СЪС ЗАВАРЕНО В ЖИЛИЩЕТО ВИ ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ. Мирише на преквалификация на вашето деяние. Вие може да прекрачите статута си на идеологически диверсант по чл.чл. 108 и 113 и да навлезете в състава на чл...
– Какво, със средство, което дори не е мое, което дори не съм пипвал, което едвали не е хванало ръжда от неупотреба...
– Всичко това предстои да се изясни. И то не в един разговор по между ни.
В този порочен кръг се проведоха още няколко разпита, докато те не омръзнаха на следователя и той не реши да му сложи край.
– Вижте, така няма да се разберем. Имате ли сред близките си, но не роднини, процесуалният кодекс го забранява, член на БКП, който да гарантира за вас. За да тръгнем към преквалификация на вашето деяние или да продължим следствената работа по вече обявените ви членове за "клевета".
– Имам, внезапно ме озари спасителен ход – самият член на политбюро и секретар на ЦК – БОРИС ВЕЛЧЕВ. Той се познаваше с баща ми по съвместна нелегална дейност, моята майка много е направила за отмяна на смъртната му присъда и мисля, че той няма да откаже.
Вероятно не е отказал. Защото по–нататък следователят не повдигна въпроса.
Но аз тогава още разбрах разликата между двете групи силоваци. Тези от войската: също груби и самонадеяни, но запазили някакво традиционно рицарство, правдивост и доблест. Не случайно: те правят политическите преврати срещу корумпираните политически елити; и представителите на политическата полиция: подли, перфидни, манипулативни.Не без елементи на садизъм стражеви кучета на властта. При това все едно каква: сега именно те, а не военните, се оказаха и "агнешките главички", заслужили борци за капитализъм.
И срещу тях Добри Джуров. При всичките си грехове РОДОЛЮБ!
И вторият случай – пак в поделението в Шумен. На инспекция довтаса цяла делегация от висши военни, начело с Добри Джуров.
– Минаха през строения полк. Бях дясно флангови на батальона. И представете си, той ме разпозна.
– След занятия – при мен момче!
Запътих се ни жив ни умрял към канцеларията. Там на масата наредени всички величия – и министерските, и полковите. Ей, сега ще ме емне, не ми се е разминало, май...
– Как ви хранят, момче, но без да слъгваш и подмазваш.
– Ами добре, първо, второ, трето..
– По количество. А качество.
По онова време се наблягаше на белтъците и аз добре знаех това от компетентни източници. Реших да блясна със смелост и познания:
– И по качество прилично. Но може би има недостиг на белтъчини...
– Какво имаш пред вид?
– При рибата достатъчно белтъчини. Средно на 100 гр. се падат 16 гр. протеин. Но месото или кюфтето е малко - до 50 грама. Толкова и сиренето. Дефицит. Значи с половин хляб от 500 гр. обядът не може да стигне искания минимум от дневно 120 гр. протеин.
– Много добре си подготвен по въпроса, момче, правилно съм попаднал на теб.
– Ще се старая др. генерал полковник, отрапортувах, този път правилно.
– А вие, др полковник НН , помислете за тия недостигащи в сержантското меню протеини: все има от къде да се набавят. Може би повече фасул, грах, зеле, сетих се и за соята и нахута – те навлизат вече и в нашата кухня, нали.
На другия ден, пак строени по батальони и роти, полкът изпрати делегацията.
Имах достатъчно време да наблюдавам министъра. Направи ми впечатление, че той не носеше шапка. Не знам дали беше уставно, но беше така – гологлав, с доста гъста за мъж на неговата възраст, но силно прошарена коса. Мустаци плътни, сталински, но не будьоновски – явно постригвани. Среден, дори малко под среден ръст, с много плътно, набито тяло, той целия стоеше много яко на земята, излъчвайки от себе си здраве , бодрост, мъжественост. Личеше си силен, но овладян характер. Без да си придава командирски мурафети и повелителни интонации, той имаше властно, авторитетно излъчване: военен, чиято дума е закон.
Той не е за идеализация дори при "слабата ракия" на сегашните управници. Не е безучастен към потушаването на бунтовете в Унгария и Чехословакия. С неговата тежка дума са вземани скъпоструващи на хазната решения като построяването на един или друг нерентабилен завод. И за него важи песента:
ЛЮБИЛИ СМЕ ЛЮБИЛИ И РАЗЛЮБВАЛИ,
ГУБИЛИ СМЕ ГУБИЛИ И ПОТУБВАЛИ
Пропускаме няколко стиха и стигаме до поантата:
НЕ ЗА НАС, ЗА ДРУГИТЕ СМЕ ГО СТОРИЛИ...
И ЕДНА БЪЛГАРИЯ СМЕ ОБИЧАЛИ.
Сега, когато "все мы умны задним умом", ние носталгиците забравяме романтичната еуфория на 10 11 1989, а ербапите сред нас обвиняват армейския генерал и член на политбюро на БКП за участие в свалянето на Тодор Живков.
ВЯРНО, ПРИ ЖИВКОВ СЕ ЖИВЕЕШЕ ПО–ДОБРЕ И ПО–ЧОВЕШКИ! ПРИЗНАВАМ ГО АЗ, ЖЕРТВА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА МУ ПОЛИЦИЯ.
НО ЖИВКОВ ПАДНА НЕ ОТ НЯКАКВИ ДЕЙСТВИЯ НА ДОБРИ ДЖУРОВ И ДОРИ НЕ ПОРАДИ ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ГОРБАЧОВ. СМЛЯХА ГО СЪЩИТЕ ТЕЗИ КОЛЕЛА НА ИСТОРИЯТА, КОИТО ЩЕ СМЕЛЯТ И ДНЕШНИТЕ ЛИБЕРАЛ–ПРЕДАТЕЛИ.
ДЖУРОВ БЕШЕ ВЕРЕН И ДОБЛЕСТЕН ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ. ВЕРЕН НА ПАРТИЯТА, ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН В "КРАЧКИТЕ Й БОЙНИ". КОЛКОТО И ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ДА ЗВУЧИ ТОВА ЗА ЛИБЕРАЛ–ПРЕДАТЕЛИТЕ, ПРОФЕСИОНАЛИСТИ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО.
И МАКАР ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ЧЕ В ДНЕШНИЯ ХАЛ НА НЕЩАТА ПРЪСТ ИМА И ТОЙ.ЧЕ И ТОЙ НОСИ СВОИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ И УВЛЕЧЕНИЯ;ЧЕ ЗА НЕОСОБЕНО ПРИЯТНАТА ДАТА 10. 11. 1989 БЕШЕ ВОЕННЕН ГАРАНТ И ЗАСТРАХОВЧИК , БОДИГАРД НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ , ТАКА ДА СЕ РЕЧЕ.
НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО ТОВА, ЩЕ ГО ПОМНИМ С ДОБРО.
ХА НЯКОЙ ОТ СЕГАШНИТЕ УПРАВНИЦИ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ТАКАВА ОЦЕНКА. ОЩЕ ПРИЖИВЕ ЩЕ ГИ ЗАПОМНИМ САМО С ЛОШО
Miroslav Dimitrov добави 4 нови снимки. 12 часа ·
101 години от рождението на Добри Джуров!!!
Добри Джуров е роден на 5 януари 1916 година във Врабево .Починал на 17 юни 2002 г., София
През 1989 година като во...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86
