„Без да излизаш от двора –

да познаваш света.

Без да надничаш през прозореца –

да виждаш Небесния път.

Колкото по-надалеч отиваш,

толкова по-малко знаеш.“

Лао Дзъ

Даоизмът е духовно учение, философия, чийто корени се крият още в шаманството на древен Китай. Класическият период на даоизма е през 700-220 пр.н.е. , а по-късно – около 25-219 г.н.е. прераства в религия.

Основоположник на даоистката философия е Лао Дзъ – древен китайски философ, живял през 6 в. пр. н. е. , съвременник на Конфуций. Лао Дзъ е по-скоро псевдоним, означаващ „Старият мъдрец“ или „Старият младенец“. Истинското му име е Ли Ър, родом от южното царство Чу. Той заема скромна държавна длъжност – библиотекар в Джоуския архив, но се оттегля от нея, разочарован от политическите интриги. Другата част от живота на Лао Дзъ се е превърнала в легенда и трудно може да се определи кое е реалност и кое истина. Според преданието, Лао Дзъ е бил осенен от просветление, отправил се към западната граница и изчезнал (или се възнесъл и останал безсмъртен). По-късно, през 150 г.н.е. го обожествяват. Преди заминаването си, той продиктувал на един от пазителите на границата – Уъншъ (известен като първият ученик на Лао Дзъ) трактат от пет хиляди йероглифа. Този трактат става известен като „Дао Дъ Дзин“, превеждан най-често като „Пътят и постигането му (дъ)“.

„Дао Дъ Дзин“ е първият писмен паметник на даоизма. Знае се със сигурност, че не е писан от един човек. Тази книга е най-превежданата и издавана след Библията. Тя е ценен пътеводител за постигане на начин на живот в хармония със себе си и света, на живот в единство с природата. За даоизма разбирането на естествения ред на нещата е основополагаща, защото хората могат да живеят в хармония само ако познават принципите на ДАО.

• Какво е Дао? Хиляди книги са писани за Дао, но думите не могат да го обхванат. Това, което има име, не е Дао, това, което има форма, не е Дао, то е неназовимо. В „Дао Дъ Дзин“ се казва:

Има нещо в хаоса оформено,

преди Небе и Земя родено

Безмълвно е то.

Безлико е то.

Самостойно и неизменно.

Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо.

Може да е майка на Небето и Земята.

Името му аз незнам

и го кръщавам ДАО – Пътят.

Ако трябва да го нарека с по-силна дума,

бих го нарекъл велико.

Велико ще рече минаващо отвъд.

Отвъдно ще рече далечно.

Далечно – значи завръщащо се.

Дао е източник на всичко съществуващо, първоизточник на живота. То е безименно, невидимо и недостъпно за обикновените възприятия. Дао е безгранично, неизчерпаемо и всички неща съществуват благодарение на него. То е вечната основополагаща реалност. Дао е съществувало преди Небето и Земята.

То не може да бъде създадено или да изчезне, защото то винаги е било, е, и ще бъде. Не може да се увеличи или намали, защото няма граници. Дао е вечно и неизменно. То няма начало и край, няма форма, цвят, мирис, не издава звук, безтленно е и не можеш да го пипнеш, да го чуеш, нито видиш. Дао е вид порядък, макар че далеч не е това, което наричаме ред. Всички неща произлизат от Дао и се връщат в него. Но въпреки, че е източник на всичко съществуващо, то не е Божество или дух. То е безлична, безпристрастна, безименна сила, скрито движеща процесите във Вселената. Най-често Дао се превежда като път, естественият ход на нещата.

Приближи го – няма начало,

проследи го – няма край.

Непознаваемо е, но това си ти,

ако се отпуснеш в битието.

Откриеш ли вечния ред в нещата

ти си в хармония с Пътя.

• За да си в единство с Природата, за да усетиш Дао, обръщай внимание на празнотата, слей се с нея.

Дао е нищо, от което се ражда всичко. Нищото, празнотата, пустотата, тишината имат основна роля, те са много повече от смисъла, който ние влагаме в тези понятия. Всичко съществува благодарение на празнотата. Ние не я забелязваме, но я си помислете – имате къща с мебели, прозорци, врати, техника и вие виждате тях, но щеше ли тя да съществува ако го нямаше празното пространство, което да позволи да я има? Празното пространство между нотите създава музиката. Ако я нямаше пустотата, нямаше да има дължина на звука. Ако я нямаше тишината, нямаше да чуем никой звук. Ако я нямаше нулата, математическите изчисления биха били невъзможни. Празнотата, пустотата, нищото позволяват на всичко да съществува. Празнотата е близко до Дао.

Тридесет спици поддържат главината,

но празнината по средата

прави колелото използваемо.

Омесва се глина, за да стане съд,

но празното вътре

прави съда използваем.

На всяка къща се правят врати и прозорци,

но вътрешната и празнота

е която се ползва за дом.

• За да си в хармония, за да постигнеш Дао, осъзнай единството на противоположностите. Функционалният принцип, на който е изградена даоистката философия, е принципът на ИН и ЯН.

Ин и Ян са двойките противоположности – добро и зло, красиво и грозно, високо-ниско, мъжко-женско, черно-бяло, горе-долу, положително-отрицателно. Двойките противоположности взаимно се пораждат и така се създава света. Те възникват заедно и не могат едно без друго. Не може да има красиво, ако няма нещо, което да наречем грозно. Не можем да кажем за нещо, че е високо, ако няма друго, което да определим за ниско. Т.е. , за да дадем някаква характеристика на каквото и да било, трябва да има друго, с което да го сравним. Разликата е само в степента. Противоположностите всъщност са едно и също нещо. Разликата между красивото и грозното, между доброто и злото е дело на човешкото съзнание. Нещата просто са такива, каквито са. Символът Ин-Ян е наполовина черен, наполовина бял. Прилича на две риби, които се гонят една друга.

• За да си в хармония- просто бъди. Приеми света. Нещата са такива, каквито трябва да бъдат. Характерно за доаизма е така нареченото у уей, което означава не-действие, не-намеса, без усилие.

Упражнявай бездейственост. Стреми се да не вършиш нищо. Вкуси това, което няма вкус.

Призивът към не-действие често не е разбиран и е тълкуван погрешно като призив към бездействие, ленност. Но това не е така. Всъщност това, което се опитва да ни каже Лао Дзъ е, че когато сме в хармония, всичко се случва от само себе си, без усилие. Тогава се вливаме в естествения ред на Природата и нещата просто се случват. Пътят на у уей е път на приемане, на несъпротива.

Приеми света и ще намериш Пътя.

Пътят е вечно безименен, неизменно недеен,

но няма нищо невъздействано от него.

• Даото е близко до водата. Водата вечно тече , на всеки носи полза, на никого не пречи и обитава места, където всеки гледа отвисоко. Затова, за да си като водата – снижи се, за да се издигнеш, отпусни, вместо да стискаш. Пътят на водата е пътят на Дао. Водата се движи в поток. Така и нашият живот е един поток. Този поток сме ние и същевременно не сме. За да си в хармония, върви по течението, а не греби срещу него.
  

На света няма нищо по-меко и по-слабо от водата,

но срещу твърдото и здравото, нищо не е по-силно от нея.

Водата няма определен път, няма крайна цел. Потокът започва своя път в планината, достига до океана, после се изпарява от лъчите на слънцето и пак се спуска в планината. Водата е навсякъде едновременно – и на земята, и на небето, и в морето, но не отива никъде, тя просто си тече. Това е пътят – да вървиш и да не знаеш къде отиваш, защото:

Не целта е цел, а Пътят.

• За да си в хармония, не се обвързвай. Не се обвързвай с желания, предмети, бъди безпристрастен.

Дао е безпристрастна сила. Всички неща му дължат своето раждане, всичко храни, но не се разпорежда с живота им. Върши много неща, но скрито. Всички неща се връщат при него, но Дао не им става господар. Затова, за да владееш света, не трябва да се обвързваш с него, не трябва да го подчиняваш.

Не трябва да се привързваш прекалено и към хората. Помагай им, посочи им пътя, но бъди безпристрастен, бъди независим от тях, свободен. Привързаността към желанията те държи в плен и не можеш да бъдеш свободен, не можеш да се радваш на това, което имаш. Ако си доволен от това, което имаш – богат си.

Мъдрият желае да не желае,

цени нецененото и се учи да не учи.

• За да достигнеш до Мъдростта, всеки ден по нещо изхвърляй, освобождавай съзнанието си от наименования, етикети, убеждения. Мъдрецът е като бебето – без определени представи, очаквания. Той не дава оценки, не критикува, а просто се наслаждава на света. Само през очите на пеленаче, може да си близко до Дао.

Който се учи, всеки ден по нещо прибавя.

Който следва Пътя, всеки ден по нещо изоставя.

• Не е необходимо да ходиш някъде, за да познанеш Дао, защото то е в теб. Ти си негово творение.

Ако търсиш отговори на въпросите си, можеш да стигнеш до други Вселени, до други Галактики, но колкото по-далеч отиваш, толкова по-далеч си от Пътя. Не можеш да видиш Дао, нито можеш да го разбереш, но  можеш да го познаеш като приемеш нещата, като познаеш великото в себе си.

Пътят Дао е велик. Небето е велико,

Земята е велика и Човекът също е велик.

Във Вселената има четири велики и Човекът е едно от тях.

И така, за да опознаеш Човека, разбери Земята.

За да опознаеш Земята, разбери Небето.

За да опознаеш Небето, разбери Пътя.

За да опознаеш Пътя, разбери ВЕЛИКОТО В СЕБЕ СИ.

Разбира се, в тази статия не мога да предам цялата мъдрост на „Дао дъ Дзин“. А и всеки разбира различно книгата и дори всеки път когато я четете, ще откривате нещо различно, ново. Целта ми е по-скоро да предизвикам интереса ви към това съкровище, в което е събрана Мъдростта на древността.

Мога да ви препоръчам да прочетете и книгата на Д-р Уейн Дайър – „Промени мислите си, промени Живота си. Мъдростта на Дао в действие“. Авторът е изследвал стотици преводи на „Дао Дъ Дзин“ и в продъжение на година е тълкувал и медитирал върху посланията на Лао Дзъ. В резултат на това Уейн Дайър пише 81 отделни есета за всяка отделна глава на трактата. Изписва 480 странци, за да предаде древната мъдрост от малката книжка „Дао дъ дзин“ и своето тълкуване, да посочи как може да се приложи тя в живота на съвременния човек.

А може би ще предпочетете сами да си изградите мнение, свое тълкуване от Първоизточника? Във всеки случай всеки открива различни неща…

Използвана литература:

„Дао дъ Дзин“(Книга за Пътя и постигането) Лао Дзъ

„Пътят“ Лао Дзъ

„Даоизмът“ Ева Уонг

„Даоизмът- Пътят към стремлението“ Алън Уотс

„Философиите на Азия“ Алън Уотс

 

 

 

 

 

  елена says: 06.12.2009 at 19:34

1. аво, Роси! Продължавай да ни запознаваш с интересни неща!
2. Росица Вакъвчиева says: 06.12.2009 at 20:33

   Благодаря Елена. Разбира се, продължавам. Има толкова мъдрост в различни древни учения и философии. Всички те са различни пътища, но водят към едно – да опознаем себе си. А като опознаем себе си, познаваме света, защото Вселената е гигантска холограма и във всяка нейна част се съдържа информация за Цялото(в нас също). В тази идея се обединяват и религия и философия и наука. Точно за това ще пиша съвсем скоро.

3. Анита says: 29.03.2010 at 21:09

   Когато за първи път се запознах с даоизма най-голямо впечатление ми направи единството на противоположностите, но го възприех повече като необходимост от противоположностите, за да се постави по-изчерпателен етикет. Сега знам, че те наистина трябва да се гледат в цялост и да избягваме разделянето им, защото можем да се превърнем във фатаници или по-лошо, в камикадзе. Това знание е особено полезно при отношенията с другите – както казва Шакти Гуайен в „Живот чрез светлина“, за да се почувстваме жени, трябва да сме признати от мъжете и ще изчезне нуждата ти от доказване без да се губи енергия (това беше много свободно предадено по смисъл). Много от истините в даоизма открих и в другите религии, но като че ли най-далече от каноните и ограниченията са източните религии и именно те са помогнали на учените след Айнщайн да развият науката на друго ниво. Роси, чакам с нетърпение новата статия.

4. Ева says: 11.08.2010 at 8:45

   Лао Дзъ е Най-Великият сред Великите.Това не е религия, това е най-дълбоката мъдрост.Мъдрост от хилядолетия,която с нищо не губи смисъла си и до ден днешен.

5. Чуанг Дзъ says: 14.01.2011 at 11:40

   Супер материал за даоизма:

   http://yoga-meditation.us/samovnushenieto/daoisma-samovnushenieto.pdf

6. Росица Вакъвчиева says: 15.01.2011 at 15:08

   Чуанг Дзъ, добре дошъл тук. Благодаря ти за този материал за даоизма!

7. иван says: 09.06.2011 at 22:59

   според мен эада си в хармониа трябва да се радваш на това което е вичко е в настояштето няма сравнениа сега е всичко сега е цялото да го приемем да бъдем цялостни

8. Руми says: 14.06.2011 at 0:05

   Роси, статията е повече от прекрасна, както всичко в този блог.
   И понеже сме в раздела „Духовни учения“, се изкушавам да ти задам приятелския въпрос: „Какво мислиш за ценностната система на Христос?“
   Преди време слушах д-р Чирков, който каза, че не е важно да възпитаваме децата в определена религия, а в ценностната система на Христос.
   Това много ми хареса и ме провокира да се поровя и открих, че въпросната система е изложена в гл.5 от „Евангелие на Матея“(Нов Завет). Предварително правя уговорката, че не съм много по свещените книги(трудно ми е да ги тълкувам). Но тук (в така наречената „Реч от планината Синай“), Христос прави тълкувание на 10-те божи заповеди, което много ми допадна. Всъщност тук става дума за вътрешен морал, който ние интуитивно трябва да си изградим, вървейки по пътя на духовното развитие. Моята вътрешна убеденост е, че в Новия Свят няма да има заповеди, закони, контрол, а стигайки до истинската си СЪЩНОСТ, ще се слеем с въпросната ценностна система.
   Това е нещото, което евангелистите наричат „Да се родиш в Христос“(само че там е сляпо следване на Христос)
   А може би точно това е Второто Пришествие на Христос(предсказано от Библията)
   Христос има и друга мисъл, която ще ми е интересно да разтълкуваме: „Бъдете в този свят, но не от този свят“
   И още нещо.Силно впечатление ми направи, когато четох „Автобиография на един йогин“, че на няколко места авторът – Парамаханса Йогананда прави паралел между Будизма и Християнството.

9. major nemo says: 18.09.2014 at 21:42

   моля ви ,помислете…защото има едно внушено и клиширано „знание“ :трите абрахамски религии немат философия/юдаизмът ражда христианство и ислям -това са суеверия: без космогония и без филисофия т.е. без мъдрост и без чоекът…чувекът е отчужден от своята вътрешна божествена искрица…там,вътре…защото всичкки са синове божии/ но пък гурджиев твърди,че не всеки има душа/…източните философии се приближават до откритията на съвременната физика,астрофизика,квантова физика…нищо такова нема въ абрахамските суеверия…

10. Георги Николов says: 13.10.2015 at 17:08

    Щом Дао е неописуемо с думи и е близо до „естествеността на нещата“, то общественото Дао също е Дао. Това е така, защото човек е разумен и общува с другите най- вече с материнския си език.

11. Здрасти says: 18.02.2016 at 23:51

    ДАО е най-висшата истина.Това е оня принцип който ръководи всички живи същества и пребивава във всеки човек.Дао не е религия а естествения път на нещата.

12. klavdia76@abv.bg says: 27.09.2016 at 7:57

    Здравейте!

    Можете ли да ми съдействате с информация,относно ”Новия световен ред през Дао

                Това е то  ДАОСИЗМЪТ представен според възможностите на европейските, пределно артикулирани, езици от познавачите на източната философия.
                Неговият крайъгълен камък  /TOP POINT/  много трудно, ако ли изобщо възможно, е да се редуцира  в задоволително определение.
              Ето едно от тях, що годе достатъчно. Не му достига само главното референтно значение: ПЪТЯТ КАТО ПЪТ, ПРЕМИНАВАНЕ ПО ОЧЕРТАН ПЕРИМЕТЪР ОТ ЕДНА ТОЧКА В ДРУГА.
              Класикът  Р.Б. Пърсиг  го е изразил  дори философски поетично:

"Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.

Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.

Пътищата без крайпътни заведения и реклами са по-добри, пътища, край които дъбрави и ливади, овощни градини и поляни почти могат да се пипнат с ръка, където децата ти махат с ръка, когато преминаваш край тях, където хората надзъртат от верандите си, за да видят кой е, където при спиране за напътствия и сведения отговорът проявява склонност да бъде по-дълъг, отколкото е нужно, където хората питат откъде си и от колко време пътуваш."
             И  тъкмо в тази, впоследствие силно  метафоризирана, но в пределите на художественото си преосмисляне запазила предметното си значение, конкретика, са основните  белетристични произведения  по  темата . Главно в САЩ  с цяло направление  на битниците след ВТОРАТА СВЕТОВНА та чак до 80-те години на миналия век. А в наше време с ДАУНШИФТИНГА, категория заслужаваща  специална  разработка. Но тук не можем да  не отбележим един симптоматичен детайл. Така се е получило по "стихийната фонетика"  ДАО звуково да се съдържа в думата, сякаш  знамение  свише за  правилността на ДАО  в най–референтното  значение на думата.
                Да си спомним Ленин, този класик на лозунгарството и слоганизма: "ВЕРНОЙ ДОРОГОЙ ИДЕТЕ, ТОВАРИЩИ".
                  Съвсем не е случайно, че няколкото, вече класически  книги по темата са свързани  с  КОНКРЕТИКАТА НА ПЪТЯ:
Магистралата: "ДЕЦАТА НА ДХАРМА" на Джек Каруак, "ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПОДДЪРЖА МОТОЦИКЛЕТ" на  Р.М. Пърсиг, "СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА" на Джеймс Селинджър   са свързани със сухоземни пътища, "ЛАЙЛА" пак на Р.М. Пърсиг  с морските  на Атлантика, а  в "ЧАПАЕВ И ПУСТОТА"  на Пелевин се прибавя и въздухоплаването.
             Целият проблем  НА ПРАКТИКУВАНЕТО НА ДАО В СМИСЪЛА, ОПИСАН В ОБШИРНИЯ ЦИТАТ НА Р.Б. ПЪРСИГ Е В МАТЕРИАЛНАТА  ИЗДРЪЖКА НА ТАКЪВ ПРОЕКТ.  Даоситът или, както един мой адепт на доктрината иронично го нарича "МИСТИЧЕСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК", А ДРУГ, НЕ ПО-МАЛКО ОСНРОУМЕН ОТ НЕГО "ЕКСКУРЗИАНТ – ФИЗИЧЕСКИ И МЕТАФИЗИЧЕСКИ" Е НАЙ-ОБИКНОВЕН "ХОМО САПИЕНС" И ТО В НАЙ НЕЛЕПАТА МУ РЕДАКЦИЯ – "ЗООН ПОЛИТИКОН", ЩЕ РЕЧЕ "ОБЩЕСТВЕН ЧОВМЕК". А вече друг класик, този път на марксизма, забравил, че практически цял живот е бил на издръжка на класовите си врагове, бе заявил за вечни времена и за всички възможни обществени системи: "ЖИТЬ В ОБЩЕСТВЕ И БЫТЬ СВОБОДНЫМ ОТ ОБЩЕСТВА – НЕЛЬЗЯ!"
                   При социализма донякъде можеше. Върху познатия на всички ни принцип: "НИЕ ГИ ЛЪЖЕМ, ЧЕ ИМ РАБОТИМ, ТЕ НИ ЛЪЖАТ, ЧЕ НИ ПЛАЩАТ".
                   И капитализмът до  сегашната епоха на  "неолибералните ценности" беше достатъчно гъвкав, а главното благоразумен, да  дюндюрка на майчини си скути  безпътните си "ДЕЦА НА ДХАРМА". И самият Пърсиг привежда доста примери  на  "парасоциални съществувания", намерили синекурна ниша за самоиздръжка, рентиери, синове, прахосващи бащино състояние  или аскети живеещи  върху някакъв вид обществена благотворителност.
                 С идването на НЕОЛИБЕРАЛНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ ОБАЧЕ, НЕЩАТА ЗАГРУБЯХА.
                  Още  Джон Ъпдайк предупреди ДЕЦАТА НА ДХАРМА, ЧЕ ОБЩЕСТВОТО СЪВСЕМ НЕ Е "ДОБРИЯТ ЧИЧКО САМ"  С ПОДАРЪЦИ ЗА ВСЯКОЙ ОТ СЪРЦЕ, А РАЗШИРЕН В ПРЕДЕЛИТЕ НА СТРАНАТА ЗАТВОР СЪС СТРОГИ МОНЕТАРИСТИЧНИ ЗАКОНИ, В КОЕТО ВСИЧКО СЕ ПЛАЩА "КЕШ".
                 Още през 60–те години в един знаменателен разказ "Четвъртият брат" Джон Ъпдайк  описва случай на един отказник от служебна повинност, тръгнал по пътя на ДАО, също като дете на дхарма. И какво:обустройва се в на край града в изоставен рудник, урежда съсществуванието си  с някакъв "екзистенц–минимум", дори завъжда сексуална връзка с клошарка–съмишленичка. Но "не тут-то было". Идва ненадейно племенникът му с приятел да го види, а по-скоро разузнае за положението му  на доброволен изнанник за пред братята му.  Но децата му погаждат номер: инсценират опит за педофилия, той хуква по тях за обяснения и ще не ще ги настига в града в родния си дом.  Значи, прав се е оказал Ленин, а не старецът Лао–Дзъ, проповядващ отшелническия път на богоизбраните.
                  Какво остава за  следрейгановска империя сега: никакъв гювеч за аутсайдерството. Осигури си в тази капиталистическа джунгла доход и тогава в свободното  време  на потосмукачния трудов график – се заниваай – кеф ти Йога, кеф ти Рейки, кеф ти ДАО със Дзен отгоре. Но кесарево си е кесарево и никакви глезотии. За това следят полинически мъже, работодатели, частни или държавни, надзиратели – физически или виртуални, пък и родители, съвсем не склонни да дюндюркат чедото си на Дхарма.
                 Затова днес е настъпило второто действие на тратикомедията  ДАО. Когато самата възможност за път  към просветление, за ДАО на практика, ДАО на собствена глава, ДАО на научния експеримент и пр. СТАВА ПРОБЛЕМ И КАКТО ЧЕСТО СТАВА СЪС СОЦИАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ МНОГО ТРУДНО И БОЛЕЗНЕНО РЕШИМ.
                  Това не са  богатирите на  Васнецов, където  какъвто път да хванат, ВСЕ  ще ги отведе  на героически подвиг.


        

                 Това е избора на път на статистичния човек в нова и крайно неблагоприятна за духовни търсения обществено политическа обстановка.
                  КЪМ ТОВА СЕ ПРИБАВЯ  И  УВЕЛИЧАВАЩ СЕ С ВРЕМЕТО МЕТАФИЗИЧЕН ШУМ И РАЗМИТОСТ НА  ПРОБЛЕМА./Redundance/.
                  Както  самият  Пърсиг в едно  от малкото си интервюта подчертава: МЕТАФИЗИКАТА ПРЕДЛАГА  30 000 ПЪТИЩА, НО ТЕ СА КАТО 30 000 БЛЮДА В РЕСТОРАНТ – НИ ЕДНО НЕ МОЖЕШ ДА ИЗЯДЕШ. Вече и поради елементарен недостиг на средства.
                  По тази причина  повествувателят, а в негово лице и многобройните му читатели  са поставени в положението на тримата богатири от картината на Васнецов, само че без историческия ореол и посмъртна слава – с лице само пред хаотичното стълпотворение на ПЪТИЩА, МАМЕЩИ С БОМБАСТИЧНИ ОБЕЩАНИЯ. Продължение  на метафизична  шизофренност на съзнанието, това състояние  се  съпровожда   с   откровено  физически страдания:
Such evidence proved harder and harder to present. One day in the car with his six-year-old son Chris, his mind buzzing, Pirsig stopped at a junction and literally did not know which way to turn. He had to ask his son to guide him home. What followed was the point where he either found enlightenment, or went insane, depending on how you look at it.
                 Тук колеги  от ФЕЙСБУК в една фото–реалистична галерия са ни представили  по–показателен от каквото и да било социологическо проучване материал. Който предизвиква във всичките ни сетива, challange, както казват американците, НАША БУРНА И ЗАИНТЕРЕСОВАНА РЕАКЦИЯ. 
                   





                          Пътища много. Тук един път – точно пред нанадолнище, намек за "пропадането в дън земя". Къде ще отведе? Към мочурище или населено място? А МОЖЕ БИ В МЕГАПОЛИСА С ОТРАЗЕНИТЕ НВ НЕБЕСНАТА ШИР НЕБОСТЪРГАЧИ? Момичето   наглася  старомодна дамска шапка срещу спускащи се сънчеви лъчи. Но ще поеме ли този път?



                     Тук след купола нещо дебне в спускащата се тъма. Опасен ли е този път? ВОДИ ЛИ ТОЗИ ПЪТ КЪМ ХРАМА? Или да се връщам назад?



                   Трети път:  Стегнат  и зазидан в каменни заграждения  на някогашна крепост. Завършва с  каменна пролука – прозорец. А от там на къде?  Пада ли се в крепостен ров, предназначен за спиране на неприятел, или се продължава  под ръка с любимия? Фалообразният купол–каменен изръстък, като че подсазва тъкмо това.Но точно до него е отверстието – прозорец в "зияещата висота", или   хищното "зъбато влагалище" /Ал. Зиновиев/




                    А тук вече пътища нито има, нито са нужни. Подобно на ясновидката от "СТАЛКЕР" на Андрей Тарковски, и това момиче с парализирани крака има един единствен път: навътре в себе си. И към Бога, ако й стигнат силите и вярата.

.

                       А ТУК ГОЛА СТЕНА, ОТРЯЗАЛА ВСИЧКИ ПЪТИЩА: ПРЕД НЕЯ НИКАКВИ, ЗАД НЕЯ  – НЕЗНАЙНИ,  МАКАР И НЕЗАБРАНЕНИ
                       СТЕНАТА ГОЛА , ПРАЗНА  И ВЕРОЯТНО КУХА. НЯКОГА ВАРОСАНА И ШПАКЛОВАНА,  СЕГА  ОЛЮЩЕНА, ТЯ НЕ ЗАТВАРЯ СТАЯ ИЛИ ДОРИ ЗАТВОРНИЧЕСКА КИЛИЯ, А СПИРА ПОРИВ И УСТРЕМ НАПРЕД.
                       ОЖИВЯВАТ Я САМО ДВЕ  ПРАЗНИ РАМКИ, ВЪРХУ  ПРИ ЛИПСА НА НЕЩО НАРИСУВАНО –  САМО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЖИВОПИСНО ПЛАТНО. В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ТОВА СА ДВА ЗАЗИДАНИ ПРОЗОРЕЦА – НИ НАПРЕД, НИ НАЗАД – ЗАСТОПОРЕНО ДВИЖЕНИЕ.
                        МОМИЧЕ ОБЛЕГНАТО ВЪРХУ ГЪРБА НА СТАРОВРЕМСКИ, "БАБЕШКИ" СТОЛ.
                         ВЪРХУ ИЗДАТИНИТЕ НА ТАКИВА СТОЛОВЕ СТАРИТЕ ПЛЕТАЧКИ ОПИРАХА КЪДЕЛЯ.
                         МОДНА ЗАДНА ПРИЧЕСКА,  КАТО ОТ МОДНО СПИСАНИЕ. ЗАГЪРБИЛА НИ, НЕ ЖЕЛАЕЩА ДА НИ ВИЖДА БЛОНДИНКА. ОТ КРАИЩАТА НА ПРИЧЕСКАТА СЕ СПУСКА ДЪЛГА    АРИСТОКРАТИЧНА ШИЯ . ПОЛА ЧЕРНА, СПУСНАТА  НАД КЪСИ ХОДИЛА. ИЗНОСЕНИ ПАНТОВКИ: ОТ ДЪЛГО ХОДЕНЕ ИЛИ ТЪРКАНЕ ПО ПОДА.
                        ПОДЪТ СЪЩО НЕПОКРИТ КАТО ПРИ ГРУБ СТРОЕЖ.
                        СУМАРНО:СЪЧЕТАНИЕ НА МОДА, КОЗМЕТИКА С БЕДНОСТ И НЕДОПРАВЕНОСТ. НЯКАКЪВ СЪВРЕМЕНЕН ВИРТУАЛЕН ВАРИАНТ НА "МАДАМ РЕКАМИЕ" В ОЧКВАНЕ НА ГОДО.
                         ЩЕ СЛОЖИ ЛИ НЯКОЙ В ТИЯ ПРАЗНИ РАМКИ  ЖИВО, ЦВЕТНО, АРТИСТИЧНО  ПЛАТНО.
                         ИЛИ  ЕДНАТА, ПРЕД КОЕТО Е ЗАСТАНАЛО МОМИЧЕТО ЩЕ ПОСЛУЖИ ЗА ПЛАТНО, А В ДРУГАТА, ПО-ГОЛЯМАТА – ОГЛЕДАЛО.
                         НО НАЙ-ВЕРОЯТНО ТЕ ЩЕ СИ  ОСТАНАТ ОЧНИ ОТВЕРСТИЯ ЗА  ЛУКСА И НИЩЕТАТА  В ЕДНА И СЪЩА ОБЖИВЯВАНА ПЛОСКОСТ.
                          ПАК ПЪТИЩА. НО НЕРЕАЛИЗИРАНИ. ВИРТУАЛНИ ИЛИ ПОДСКАЗАНИ ОТ ВЪОБРАЖЕНИЕТО.
                          КАКВА ПО-ДОБРА МЕТАФОРА НА НАШАТА ФАНТОМНА И АБСУРДНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ:  СРЕЩАТА  НА НЕОБХВАТНОТО ВСИЧКО И НЕУПОТРЕБИМОТО НИЩО.
                          В ДНЕШНО ВРЕМЕ   ЖИВОПИСТТА В СЪЮЗ С ЦВЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ И КИНОЛЕНТАТА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА КАЖЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЗАКОСТЕНЯЛАТА В ИДЕОЛОГЕМИ ЛИТЕРАТУРА И ПУБЛИЦИСТИКА
















· T