Италианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал огромен интерес към глупостта.

е принципа на човешката глупост на Карло Чипола са близки роднини на вдъхновяващите закони на Мърфи. Карло Чипола обаче, подкрепя своите весели послания и наблюдения с авторитета си на икономист от международна величина. Как изглежда глупостта в пет точки – с повече хумор, по италиански.

Първи закон на глупостта:
Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи твърде банално, но животът дава много доказателства в подкрепа на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации:

• човек, който винаги ви се е струвал умен и разумен, във важна ситуация ще се прояви като пълен глупак.

• в най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви.

Втори закон на глупостта:
Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е дело на природата, не на културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои са със червеникави коси, а други имат кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред ниско квалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит – нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата – същият процент лауреати се оказаха глупаци. 

Трети закон на глупостта:
Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг, като в същото време не носят ползи на действащия – дори могат да работят в негова вреда

Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Андрей прави нещо, от което той самият губи, но Марко печели, то той е простак. Ако прави нещо, от което печели и той, и Марко, то той е умник. Ако действията на Андрей му носят полза, но вредят на Марко, то той е бандит. А глупакът Андрей прави неща, от които страдат както той, така и Марко. И точно това прави глупака опасен – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-неподходящия момент. Няма начин да предскажете кога един идиот ще направи своя ход. Дори когато действието стане очевидно, срещу него няма защита, защото то няма рационална структура. „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”, правилно е отбелязал Шилер.

Четвърти закон на глупостта:
Умниците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците

Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П  трудно разпознават опасността от зона Г, което не е съвсем учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умните, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според всеобщото мнение, глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода – ако действате с такава мисъл, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее.

Пети закон на глупостта:
Глупакът е най-опасния човек

Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е елементарно преминаване на благата от един човек към друг. Обществото не търпи изключителни загуби от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било гнило, но живо. На върха отново биха застанали най-талантливите. Когато на сцената маршируват глупаци, картинката се променя драстично. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.

Историята показва, че обществата прогресират тогава, когато властта е в ръцете на достатъчно умни хора, които успяват да неутрализират активните глупаци и не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. Регресът се наблюдава там, където държавата разполага със същия брой глупаци, но властта е завладяна от глупави бандити, а останалото население е от наивни простаци. Тази подредба на силите засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по   дяволите.


ТОВА Е ТЕКСТЪТ  НА  СВЕТИЛОТО НА ЕКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА. ПРОНИЦАТЕЛЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НЕГАТИВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА ГЛУПОСТТА. НАЙ–ВЕЧЕ – ОБЛЕЧЕНА ВЪВ ВЛАСТ.

              НО И ПРАВОЛИНЕЕН  И ПРЕКАЛЕНО КАТЕГОРИЧЕН , ЗАКОВАН КАТО С ГВОЗДЕИ. ПОРАДИ ТОВА И НЕБЕЗСПОРЕН ВЪВ ВСИЧКО. И МОГАТ ДА МУ СЕ ЗАДАДАТ ВЪПРОСИ.
              ТОВА И ПРАВИМ В КУРСИВ ПОД ВСЯКО СПОРНО МЯСТО





               В ЗНАК НА ВЕЖЛИВОСТ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ КАРЛО ЧИПОЛА СЛЕДВА ДА СЕ ОБЪРНЕ  НАЙ-НАПРЕД  КЪМ СЕБЕ  СИ И СВОЯТА ПРОФЕСИЯ.
              ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ  ЗА  ВРЪЗКАТА  Й  С  ГЛУПОСТТА.  ЗАЩОТО СЕГАШНОТО ФИНАНСОВО  СЪСТОЯНИЕ НА СВЕТА НЕ ГОВОРИ ЗА МНОГО УМ!                 Дългите години научна работа му помогнали да формулира пет универсални закона, които важат за всеки и във всяко общество.
               ЗАЩО 5 И ЗАЩО  УНИВЕРСАЛНИ.  МОЖЕ ДА СА 10 И ДА НЕ СА УНИВЕРСАЛНИ! А ЗА ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ НЯМА НИ ЕДИН, А ГЛУПОСТТА Е ОПИСАНА ДОСТАТЪЧНО ПЪЛНО.               Оказва се, че глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим.
              НЕ СМЕ СВИКНАЛИ. НАПРОТИВ – НЕ ОБИЧАМЕ ГЛУПОСТТА, БАГАМЕ ОТ НЕЯ, МАКАР И БЕЗРЕЗУЛТАТНО.
             Чипола пише ироничното есе “Основните закони на човешката глупост”, което, макар и да не е базирано на реални проучвания
              АКО НЕ Е ОСНОВАНО НА РЕАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ, ТО Е ОСНОВАНО НА ВИРТУАЛНИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ. ЩЕ РЕЧЕ ,  С НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗВОДИ.
                   ни кара да се замислим дали пък в тези изводи не се крие повече от едно зрънце истина. Публикуваме го тук с малки съкращения. Първият закон на глупостта Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят.
                   СТОП! ОСНОВНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ГЛУПАК И ИДИОТ. ГЛУПАКЪТ Е ОПЕРАТИВЕН. ТОЙ ВЪРШИ ГЛУПОСТИ, НО ДОКАТО НЕ ГИ Е ИЗВЪРШИЛ, НЕ Е ГЛУПАК. ТОЙ ИМА МНОГО ПОВЕЧЕ ШАНСОВЕ ЗА ПРИКРИТИЕ И  МИМИКРИРАНЕ. ДОКАТО ИДИОТЪТ  Е СТАЦИОНАРЕН. ВЪРШИ ИЛИ НЕ ВЪРШИ НЕЩО, ТОЙ СИ Е ИДИОТ. ВЕЧЕ СЪС СВОИ  ФИЛОСОФСКИ И ЖИТЕЙСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ. СЛЕДОВАТЕЛНО, НУЖНО Е ПРЕЦИЗИРАНЕ: ЗА ГЛУПАЦИ ИЛИ ИДИОТИ СТАВА ДУМА. САМОТО СМЕСВАНЕ НА ЕДНОТО С ДРУГОТО ВЕЧЕ Е ГЛУПОСТ ИЛИ ИДИОТИЗЪМ – В ЗАВИСИМОСТ ОТ КОЯ СТРАНА СЕ ПОГЛЕДНЕ. Звучи банално и високомерно, но животът доказва правдивостта на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации: – Човек, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, във важна ситуация ще се прояви като пълен глупак. – В най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви.
               БЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЯ. ИЗВЕСТНО Е ОТ НАЙ-ДРЕВНИ ВРЕМЕНА И СЕ Е ОБЗАВЕЛО СЪС СЕНТЕНЦИИ НА  НАЙРАЗЛИЧНИ НАРОДИ.  СЕНТЕНЦИИ. "НАКАРАЙ ГЛУПАВИЯ ДА РАБОТИ, ДА ТЕ НАУЧИ НА АКЪЛ". ЗА ТОВА Е И ПИЕСАТА НА АЛ.ОСТРОВСКИ "И НАЙ-УМНИЯТ СИ Е МАЛКО ПРОСТ"

                Вторият закон на глупостта Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е вложено у нас от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои имат рижи коси, а други – кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред нискоквалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит – нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата: същият процент лауреати се оказаха глупаци.
                  ПАК  ВЯРНО. НО С ЛОГИЧЕСКО ПРОТИВОРЕЧИЕ КАТО РЕВЕРАНС КЪМ ГЛУПОСТТА. СЛЕД КАТО СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ И НА НАЙ–УМНИТЕ СА ПРИСЪЩИ ГЛУПАВИ ПОСТЪПКИ, ТО КАК СЕ ИЗВЛИЧА ТЕХНИЯ КОНТИНГЕНТ? НА КАКВИ ОСНОВАНИЯ МАЖЕМ ДА ТВЪРДИМ, ЧЕ ЕДНИ СЕ РАЖДАТ УМИ, А ДРУГИ ГЛУПАВИ. ПО-СКОРО СПОРЕД ЛОГИКАТА НА АВТОРА ТРЯБВА УМНИТЕ ДА СЕ ДЕФИНИРАТ КАТО "ПО-МАЛКО ГЛУПАВИ". НО ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ТОВА ЗА РАЗДЕЛИТЕЛНА ЛИНИЯ.
                   Третият закон на глупостта Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг и при това не носят ползи на действащия – даже могат да се обърнат срещу него Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Петър прави нещо, от което той самият губи, но Иван печели, то той е простак.
            А ЗАЩО НЕ ГЛУПАК? ЗАЩОТО ИМА "ПРОСТАЦИ": НЕОБРАЗОВАНИ, НЕЦИВИЛИЗОВАНИ, С ЛОШО  ДЪРЖАНЕ И ПР. КОИТО ПЕЧЕЛЯТ И ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ И НА ДРУГИТЕ ДА ПЕЧЕЛЯТ. СЪМНИТЕЛНО ОТКРИТИЕ НА АВТОРА.
             Ако прави нещо, от което печели и той, и Иван, то той е умник.
             А МОЖЕ БИ ПРОСТАК С ПРИРОДЕН УМ?
            Ако действията на Петър му носят полза, но вредят на Иван, то той е бандит.
            ТОГАВА ВСЕКИ, КОЙТО БРУТАЛНО ОГРАБВА ИВАН, Е БАНДИТ. НО НАЛИ ИМА "ВОР В ЗАКОНЕ", ГРАБИТЕЛ, НО ЛЕГАЛЕН, НЕ ОТГОВАРЯЩ НА ДЕФИНИЦИЯТА НА БАНДИТ.
               А глупакът Петър прави неща, от които страдат както той, така и Иван. И точно това прави глупака опасен – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-невероятния момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура. Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”.
               КАТО ИЗКЛЮЧИМ ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО НА ДИСТИНКЦИЯТА "ГЛУПАК/ИДИОТ" – АБСОЛЮТНО ВЯРНО; И ТО Е ГЛАВНОТО ПОСЛАНИЕ НА АВТОРА: ГЛУПАКЪТ Е ОПАСЕН, КОГАТО Е НА ВЛАСТ. ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ,  ЧЕ ГЛУПОСТТА ПОМАГА ЗА ВЗЕМАНЕ НА ВЛАСТТА.               Четвъртият закон на глупостта Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П например трудно разпознават опасността от зона Г, което не е учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според разпространения стереотип глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода – ако направите така, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее.
               ПАК В ДЕСЯТКАТА!  /МАКАР ЧЕ СМЕСВАНЕТО НА "ГЛУПАК/ПРОСТАК" И ДА НЕ Е СЪСТОЯТЕЛНО/ ПРОБЛЕМЪТ Е В ТОВА, ЧЕ АКО СЕ ИЗРАЗИМ  В МАНИЕРА НА ПАСКАЛ: "ГЛУПАКЪТ ИМА СВОЙ РАЗУМ, КОЙТО РАЗУМЪТ НЕ ПОЗНАВА". ТЪКМО ОТ  ТАЯ НЕДООЦЕНКА НА УМСТВЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ГЛУПАКА: ХИТРОСТ, ПОВРАТЛИВОСТ, УЛАВЯНЕ НА МОМЕНТА И ПР. СЕ ПОДЦЕНЯВАТ.
                  Петият закон на глупостта Глупакът е най-опасният човек Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било прогнило, но живо. На върха отново биха излизали най-талантливите. Когато на сцената излизат глупаци обаче, картинката се променя. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява. Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните.
                ТОВА Е ТРЕТОТО НЕОПРОВЕРЖИМО ПОСЛАНИЕ НА АВТОРА. ПРОВЕРЕНО С ОПИТА НА СКАНДИНАВСКИТЕ СТРАНИ, А В НАШЕ ВРЕМЕ – И ОТ КИТАЙ!
                   В регресиращите държави има същия брой глупци
                  ВСЕ ПАК В ПРОЦЕНТНО ОТНОШЕНИЕ – ПО–МАЛКО, МАКАР ЧЕ ТОВА  СЪВСЕМ МАЛКО ПРОМЕНЯ ОЧЕРТАНАТА КАРТИНА, СЪГЛАСЕН
                 но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите.
                 ЗА ЗЛА ЧЕСТ, СЪДЕНО НИ Е, ДА ИЗПИТВАМЕ ТОВА ПОВСЕДНЕВИЕ.
                 И ТУК ТРУДНО МОГАТ ДА НИ РАЗВЕСЕЛЯТ  ВИЦОВЕТЕ ОТ ЖЪЛТАТА ПРЕСА ВЪРХУ ГЛАМАВИТЕ БЛОНДИНКИ И МЪЖЕ РОГОНОСЦИ.
                 НЕ НИ Е ДО СМЯХ  ОТ НЕУМЕЛИТЕ ЖЕСТОВЕ И ИЗКАЗВАНИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МЪЖЕ И ОСОБЕНО РАЗЛИГАВЕНИ ПОЛИТИЧКИ.
1 час ·

                 ЗАЩОТО     САМАТА ГЛУПОСТ  Е ДОКАЗАЛА СВОЯТА ЖИЗНЕНОСТ И ПЛАСТИЧНА МИМИКРИЯ.
                 ЗАЩОТО Е КОКЕТНА И ПРИВЛЕКАТЕЛНО КАТО СПОМЕНАТИТЕ БЛОНДИНКИ.
                 ЗАЩОТО РАЗПОЛАГА С ХОДАТАИ ОТ КАКА ГИНКА НА СТ.Л. КОСТОВ ДО АЛБЕРТ АИНЩАЙН ОТ ВЪРХОВЕТЕ НА ЧОВЕШКИЯ ГЕНИЙ.
                 ЗАЩОТО   НЕ Е БЕЗЗАЩИТНА. И НЯМА ДА СЕ СРУТИ ПОД ИНВЕКТИВИТЕ  НА  НЯКОЙ  ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ  Й  КЛИЕНТИ. ТЯ  Е  В СЪСТОЯНИЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ  САМА. БЕЗ  ДРУГИТЕ Й КЛИЕНТИ  И СЛУЖИТЕЛИ:  АДВОКАТУРА, СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ,  СВИДЕТЕЛИ И СЕКУНДАНТИ. А ВЕЧЕ ПРОКУРОРИ И СЪДИИ     ОТКРАЙ ВРЕМЕ СА Й  СЪСЛОВНО ЗАДЪЛЖЕНИ.
                 ДА ЧУЕМ   ГЛАВНИЯТ Й  АДВОКАТ    В   ИСТОРИЯТА   ЧРЕЗ  ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ИЗВАДКИ ОТ  СЪЧИНЕНИЕТО , С КОЕТО ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА Е ОСТАНАЛ  В  НАШАТА БЛАГОДАРНА  ПАМЕТ: "ПОХВАЛА НА ГЛУПОСТТА". ДАМИ И ГОСПОДА, ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ  – ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ 


                        Глупость говорит: пусть грубые смертные толкуют о ней,
                  как им угодно, она же дерзает утверждать, что ее божественное
                  присутствие, только оно одно, веселит богов и людей. А посему
                  сейчас будет произнесено похвальное слово Глупости.

                        Кому, как не Глупости, подобает стать трубачом
                  собственной славы? Ведь леностные и неблагодарные смертные,
                  усердно ее почитая и охотно пользуясь ее благодеяниями, в
                  продолжении стольких веков не удосужились воздать в
                  благодарственной речи похвалу Глупости. И вот она, Глупость,
                  щедрая подательница всяческих благ, которую латиняне зовут
                  Стультицией, а греки Морией, самолично выступает пред всеми во
                  всей своей красе.

                        Итак, поскольку далеко не всем известно, из какого рода
                  она происходит, то, призвав на помощь Музы, прежде всего
                  излагает Глупость свою родословную. Отец ее - Плутос, который,
                  не во гнев будет сказано Гомеру, Гесиоду и даже самому
                  Юпитеру, есть единственный и подлинный отец богов и людей.
                  Кому он благоволит, тому и дела нет до Юпитера с его громами.
                  И родилась Глупость, пользуясь словами Гомера, не в узах
                  унылого брака, а от вожделения свободной любви. И был в ту
                  пору отец ее ловким и бодрым, хмельным от юности, а еще больше
                  - от нектара, которого хлебнул он изрядно на пиру богов.

                        Рождена Глупость на тех Счастливых островах, где не
                  сеют, не пашут, а в житницы собирают. Нет на этих островах ни
                  старости, ни болезней, и не увидишь там на полях ни волчцов,
                  ни бобов и тому подобной дряни, а лишь лотосы, розы, фиалки и
                  гиацинты. И питали дитя своими сосцами две прелестные нимфы -
                  Метэ-Опьянение и Апедия-Невоспитанность. Теперь же состоят они
                  в свите спутниц и наперсниц Глупости, а с ними и
                  Колакиия-Лесть, и Лета-Забвение, и Мисопония-Лень, и
                  Гедонэ-Наслаждение, и Анойя-Безумие, и Трифэ-Чревоугодие. А
                  вот еще два бога, замешавшиеся в девичий хоровод: Комос-Разгул
                  и Негретос Гипнос-Непробудный сон. С помощью этих верных слуг
                  подчиняет Глупость весь род людской и отдает повеления самим
                  императорам.

                        Узнав, каков род, каково воспитание и какова свита
                  Глупости, навострите уши и внимайте, какими благами одаряет
                  она богов и людей и как широко простирается ее божественная
                  сила.

                        Прежде всего - что может быть слаще и драгоценней самой
                  жизни? Но к кому, как не к Глупости, должен взывать мудрец,
                  ежели вдруг возжелает стать отцом? Ведь скажите по совести,
                  какой муж согласился бы надеть на себя узду брака, если бы, по
                  обычаю мудрецов, предварительно взвесил все невзгоды
                  супружеской жизни? А какая женщина допустила бы к себе мужа,
                  если бы подумала и поразмыслила об опасностях и муках родов и
                  о трудностях воспитания детей? Итак, только благодаря хмельной
                  и веселой игре Глупости рождаются на свет и угрюмые философы,
                  и порфироносные государи, и трижды пречистые первосвященники,
                  и даже весь многочисленный рой поэтических богов.

                        Мало того, все, что есть в жизни приятного, - тоже дар
                  Глупости, и сейчас это будет доказано. Чем была бы земная
                  жизнь, если б лишена была она наслаждений? Сами стоики отнюдь
                  не отворачиваются от наслаждений. Ведь что останется в жизни,
                  кроме печали, скуки и тягот, если не примешать к ней малую
                  толику наслаждения, иначе говоря, если не сдобрить ее
                  глупостью?

                        Первые годы - самый приятный и веселый возраст в жизни
                  человека. Чем объяснить нашу любовь к детям, если не тем, что
                  мудрость окутала младенцев привлекательным покровом глупости,
                  который, чаруя родителей, вознаграждает их за труды, а
                  малюткам доставляет любовь и опеку, для них необходимые.

                        За детством следует юность, В чем источник очарования
                  юности, если не в Глупости? Чем меньше умничает мальчик по
                  милости Глупости, тем приятнее он всем и каждому. А чем больше
                  удаляется человек от Глупости, тем меньше остается ему жить,
                  пока не наступит наконец тягостная старость. Никто из смертных
                  не вынес бы старости, если бы Глупость не сжалилась над
                  несчастными и не поспешила бы им на помощь. По ее милости
                  старцы могут считаться недурными собутыльниками, приятными
                  друзьями и даже принимают участие в веселой беседе.

                        А каковы тощие угрюмцы, придающиеся изучению философии!
                  Не успев стать юношами, они уже состарились, упорные
                  размышления иссушили их жизненные соки. А дурачки, напротив, -
                  гладенькие, беленькие, с холеной шкуркой, настоящие акарнские
                  свинки, никогда не испытают они тягот старости, если только не
                  заразятся ею, общаясь с умниками. Недаром учит народная
                  пословица, что одна только глупость способна удержать быстро
                  бегущую юность и отдалить постылую старость.

                        И ведь не найти на земле ни веселья, ни счастья, которые
                  не были бы дарами Глупости. Мужчины, рожденные для дел
                  правления и посему получившие несколько лишних капель разума,
                  сочетаются браком с женщиной, скотинкой непонятливой и глупой,
                  но зато забавной и милой, дабы она бестолковостью своей и
                  подсластила тоскливую важность мужского ума. Известно, что
                  женщина вечно будет женщиной, иначе говоря - дурой, но чем
                  привлекают они к себе мужчин, как не Глупостью? В Глупости
                  женщины - высшее блаженство мужчины.

                        Впрочем, многие мужчины высшее блаженство находят в
                  попойках. Но можно ли представить себе веселый пир без
                  приправы Глупости? Стоит ли обременять чрево снедью и
                  лакомствами, если при этом глаза, уши и дух не услаждаются
                  смехом, играми и шутками? А именно Глупостью заведено все это
                  для блага человеческого рода.

                        Но, быть может, найдутся люди, которые находят радость
                  лишь в общении с друзьями? Но и тут не обойдется без глупости
                  и легкомыслия. Да что там толковать! Сам Купидон, виновник и
                  родитель всякого сближения между людьми, разве он не слеп и
                  разве не кажется ему безобразное прекрасным? Боже бессмертный,
                  сколько было бы повсеместно разводов или чего другого похуже,
                  если б мужья и жены не скрашивали и не облегчали домашнюю
                  жизнь при помощи лести, шуток, легкомыслия, заблуждения,
                  притворства и прочих спутников Глупости!

                        Одним словом, без Глупости никакая связь не была бы
                  приятной и прочной: народ не мог бы долго сносить своего
                  государя, господин - раба, служанка - госпожу, учитель -
                  ученика, жена - мужа, квартирант - домохозяина, ежели бы они
                  не потчевали друг друга медом глупости.

                        Допусти мудреца на пир - и он тотчас же всех смутит
                  угрюмым молчанием или неуместными расспросами. Позови его на
                  танцы - он запляшет, словно верблюд. Возьми его с собой на
                  какое-нибудь зрелище - он одним своим видом испортит публике
                  всякое удовольствие. Если мудрец вмешается в разговор - всех
                  напугает не хуже волка.

                        Но обратимся к наукам и искусствам. Не подлежит
                  сомнению, что любая вещь имеет два лица, и лица эти отнюдь не
                  схожи одно с другим: под красотой - безобразие, под ученостью
                  - невежество, под весельем - печаль, под пользой - вред.
                  Устранить ложь - значит испортить все представление, потому
                  что именно лицедейство и притворство приковывает к себе взоры
                  зрителей. Но и вся жизнь человеческая есть не что иное, как
                  некая комедия, в которой люди, нацепив личины, играют каждый
                  свою роль. И все любят и балуют дурачков. А уж государи, те
                  своих дурачков любят, без всякого сомнения, больше, нежели
                  хмурых мудрецов, ибо у последних два языка, из коих один
                  говорит правду, а другой разглагольствует сообразно времени и
                  обстоятельствам. Истине самой по себе свойственна неотразимая
                  притягательная сила, если только не примешивается к ней ничего
                  обидного, но лишь одним дуракам даровали боги уменье говорить
                  правду, никого не оскорбляя.

                        Всех счастливее тот, кто всех безумнее. Из этого теста
                  испечены люди, которые любят рассказы о ложных знамениях и
                  чудесах и никак не могут досыта наслушаться басен о призраках,
                  лемурах, выходцах с того света и тому подобной невидали; и чем
                  более расходятся с истиной эти небылицы, тем охотнее им верят.
                  Впрочем, нужно помянуть и о тех, кто, читая ежедневно семь
                  стишков из священной Псалтири, сулит себе за то вечное
                  блаженство. Ну, можно ли быть глупее?

                        А разве просят люди у святых чего-нибудь не имеющего
                  отношения к Глупости? Взгляните на благодарственные
                  приношения, которыми стены иных храмов украшены вплоть до
                  самой кровли, - увидите ли вы среди них хоть одно
                  пожертвование за избавление от глупости, за то, что
                  приноситель стал чуть-чуть умнее бревна? Так сладко ни о чем
                  не думать, что от всего откажутся люди, только не от Мории.

                        Не только большинство людей заражено глупостью, но и
                  целые народы. И вот в самообольщении британцы заявляют
                  исключительные притязания на телесную красоту, музыкальное
                  искусство и хороший стол. Французы только себе приписывают
                  приятную обходительность. Итальянцы присвоили себе первенство
                  в изящной литературе и красноречии, а посему пребывают в таком
                  сладостном обольщении, что из всех смертных единственно лишь
                  себя не почитают варварами. Испанцы никому не согласны
                  уступить своей воинской славы. Немцы бахвалятся высоким ростом
                  и знанием магии. Рука об руку с самообольщением идет лесть.
                  Это благодаря ей каждый становится приятнее и милее самому
                  себе, а ведь в этом и состоит наивысшее счастье. Лесть - это
                  мед и приправа во всяком общении между людьми.

                        Говорят, что заблуждаться - это несчастье; напротив, не
                  заблуждаться - вот величайшее из несчастий! Счастье зависит не
                  от самих вещей, но от нашего мнения о вещах, а знание нередко
                  отнимает радость жизни. Если супруга до крайности безобразна,
                  но мужу своему кажется достойной соперницей Венеры, то не все
                  ли равно, как если бы она была воистину красавицей?

                        Итак, либо нет никакой разницы между мудрецами и
                  дураками, либо положение дураков не в пример выгоднее.
                  Во-первых, их счастье, покоящееся на обмане или самообмане,
                  достается им гораздо дешевле, а во-вторых, они могут разделить
                  свое счастье с большинством других людей.

                        Многие люди всем обязаны Глупости. Есть среди них
                  грамматики, риторы, юристы, философы, поэты, ораторы, а в
                  особенности те, которые марают бумагу разной чушью, ибо кто
                  пишет по-ученому, достоин скорее сожаления, чем зависти.
                  Поглядите, как мучаются такие люди: прибавляют, изменяют,
                  вычеркивают, затем, лет эдак через девять, печатают, все еще
                  недовольные собственным трудом. Прибавьте к этому расстроенное
                  здоровье, увядшую красоту, близорукость, раннюю старость, да
                  всего и не перечислишь. И наш мудролюб мнит себя
                  вознагражденным, ежели похвалят его два-три таких же ученых
                  слепца. Напротив, сколь счастлив сочинитель, послушный
                  внушениям Глупости: он не станет корпеть по ночам, но
                  записывает все, что взбредет ему на ум, ничем не рискуя, кроме
                  нескольких грошей, истраченных на бумагу, и зная заранее, что
                  чем больше вздора будет в его писаниях, тем вернее угодит он
                  большинству, то есть всем дуракам и невеждам. Но всего
                  забавнее, когда глупцы начинают восхвалять глупцов, невежды -
                  невежд, когда они взаимно прославляют друг друга в льстивых
                  посланиях и стихах. Что до богословов, то не лучше ли не
                  прикасаться к этому ядовитому растению, хотя они и в великом
                  долгу у Глупости.

                        Впрочем, никому нельзя забывать меру и границу, а посему
                  говорит Глупость: "Будьте здравы, рукоплещите, живите, пейте,
                  достославные сопричастники таинств Мории".