Преломното време изисква Лидери, Стратези, Визионери, Държавници.

Някога, през 1975 г., през Пролетта на Европа (и моята Пролет - също!) в Хелзинки двете системи - Западната и Съветската - пиеха шампанско, признавайки се една друга като неизбежно и непобедимо Зло, водени от мисълта за това, че всички сме в една лодка и трябва много внимателно да се отнасяме едни с други, за да не обърнем лодката и да се издавим в Световния океан.
Шампанското бе изпито в несметни количества, защото тогава се създаваше илюзията за приблизителна равностойност на двете системи.
Но тази равностойност бе много кратка, за един исторически миг.
Западът вече бе тръгнал нагоре след поражението на САЩ във Виетнам, след импийчмънта на Никсън, след моралните разделения вътре в обществата, след трикратния скок на цените на петрола.
А СССР и сателитите вече бяха тръгнали надолу, достигнали максимума на всичко, което може да се изстиска с принудата, пропагандата, масовата мобилизация и диктата на едниствената партия.
И Историята потърси нови лидери - тя със замах се раздели с политиците на едната лодка - Вили Бранд, Улоф Палме и Со. И повика новите Лидери - онези, които твърдяха - да, ние сме в една лодка, но докато не изхвърлим комунистическите режими от нея, лодката винаги рискува да се обърне и да ни издави всичките в Световния океан. Това бяха Тачър, Рейгън, Кол. Великата Троица, която само за няколко години доведе Съветската система и после и Съветския съюз до разпад.
Какви лидери бяха те!
А сега?
Сега пак е преломно време. Но на сцената виждаме масова тръмпизация - от Белия дом до Банкя, от Ванкувър до Владивосток, от НАТО до ЕС, от Англосаксония до Балкания...
Политикани лека кавалерия могат да родят само тежки проблеми.
Персони без мисия могат да се изживяват само като мисионери и месии.
Светът е подпухнал. Гневът е избухнал.
И никой друг не може да му даде разум на нашия побъркан свят, освен Европа.
А Европа седи до камината и мисли в минало свършено време - ах, като бях млада, ах като бях смела, аз като бях силна, ах като бях Европа!

Светът има нужда от Европа, защото ако светът не стане Европа, Европа ще стане Светът. Едно глобално вавилонско стълпотворение, в което само географските названия ще напомнят, че е имало Европа и тя не се е оказала на нивото на Предизвикателствата.

Какво друго ми остава, освен да продължа да вярвам в Европа. И да се надявам, че тя ще докаже за сетен път, че слуховете за световна анархия са силно преувеличени.

Лазар Лалев ВАШАТА ВЕЛИКА ТРОЙКА: ТАЧЪР, РЕЙГАН И КОЛ, КАКТО И ПРЕДИШНАТА, НЕ ТОЛКОВА ВЕЛИКА, НО УДОСТОЕНА С ВАШЕТО ВНИМАНИЕ: БРАНД, ПАЛМЕ И СО/този пък кой?/, МОЖЕХА САМО ДА СИ ИЗХВЪРЛЯТ ПАМПЕРСИТЕ, ЗА РАЗПАД НА СЪВЕТСКАТА СИСТЕМА И СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЛАГЕР  НЕ ИМ СТИГАШЕ НИТО АКЪЛЪТ, НИТО СИЛИТЕ.
                     РАБОТАТА ИМ СВЪРШИХА ПРЕДАТЕЛИТЕ ОТВЪТРЕ.ДОБРЕ ПОДГОТВЕНИ, ПЛАТЕНИ, А НЯКОИ И ТАЛАНТЛИВИ.
                     А ТОВА, КОЕТО ОСТАВИХА  ТАЧЪР, РЕЙГАН И ПРИСЪЕДИНИЛИЯ СЕ КЪМ ТЯХ СО  Е ТЪКМО ТАЗИ АНАРХИЯ, ОТ КОЯТО ИЗКАТЕ ДА ИЗБЯГАТЕ, ПАК СВРЯН ДО НЯКОЯ КАМИНА. С ЧАША ОТ НЕДОПИТОТО ШАМПАНСКО В ХЕЛЗИНКИ.
                     САМО ЧЕ АНАРХИЯ СВОЕОБРАЗНА: ХИБРИДНА, ПАЗАРНА. СЪС ПЛАСТИКА НА  БАЛЕРИНА– СТРИПТИЗЬОРКА,  ТАНЦУВАЩА КАНКАН. АНАРХИЯ НЕ ПО БАКУНИН И КРОПОТКИН, А ПО МИЗЕС И ХАЙЕК: СЪВСЕМ ИЗОГЛАВЕНА, БЕЗОТГОВОРНА И ПУСНАТА НА САМОТЕК КАТО ПРИРОДНА СТИХИЯ.
                     АНАРХИЯ ЗА БОГАТСТВАТА НА БОГАТИТЕ И ЗА БЕДНОСТТА НА БЕДНИТЕ – ПО СТАРОТО МАРКСИСТСКО ПРАВИЛО: "БОГАТИТЕ ПО–БОГАТИ, БЕДНИТЕ ПО–БЕДНИ". ОТ ТАМ НАСЕТНЕ "ДА ЗАБОГАТЯВАТ" И ЕДНИТЕ И ДРУГИТЕ, КАКТО ОБЕЩАВАШЕ БУХАРИН НА БЕДНИТЕ КОЛХОЗНИЦИ.
                      А ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАЗВАНИЯ И БРЕНДОВЕ НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ. ТЕ СА "БЕЗПЛАТНИ" И КОЛКО МУ Е ДА ОСТАНАТ. ТАКА ЧЕ ПАК ЩЕ СТЕ СИ ЕВРОПЕЕЦ. САМО ЧЕ ЗА ЧИЙ...