Владо Касъров Администратор · 25 ноември в 09:44 Как да излекуваме социалното неравенство??? Предложения имате ли??? ХаресванеПоказване на още реакции КоментарСподеляне 9 9 1 Share 21 коментара Коментари Владо КасъровАдминистратор на група ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 1 · 25 ноември в 09:45 Премахване Лазар Лалев ЗА КАПИТАЛИЗМА СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО НЕ Е БОЛЕСТ, А ОБРАТНОТО – ЗДРАВЕ. СПОРЕД МИЗЕС И ХАЙЕК – ДВИГАТЕЛ НА СОЦИАЛНО И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ. УПОТРЕБЯВА СЕ И МЕТАФОРАТА ОТ ФИЗИКАТА: ЕНЕРГИЯ ТЕЧЕ ПРИ "РАЗЛИКА НА ПОТЕНЦИАЛИТЕ". СЛЕДОВАТЕЛНО, ТО НЕ Е ПО СИЛИТЕ НА ИНДИВИДУАЛНА ВОЛЯ, А НА КЛАСА ДЕМИУРГ. СПОРЕД ПРЕОБЛАДАВАЩОТО МНЕНИЕ НА ПОЗНАВАЧИТЕ – ТАКАВА В НАШЕ ВРЕМЕ НЯМА. ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 25 ноември в 12:13 Управление Лазар Лалев отговори · 2 отговора Tanyo Tanev Неравенството се лекува със силна социалност ... иначе следват кървави катаклизми със светлинни и звукови ефекти ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 2 · 25 ноември в 12:26 Премахване Tanyo Tanev лечението е измислено още преди 100 години ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 6 · 25 ноември в 12:40 Премахване Варлаам Харалампиев С голямата тояга без пощада. ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 4 · 25 ноември в 14:43 Премахване Георги Кундев АК 7,62. ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 5 · 25 ноември в 16:17 Премахване George Jelev Питай Панчо Виля и Емилиано Сапата! Те знаят... ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 3 · 25 ноември в 18:18 Премахване Бончо Симеонов ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 3 · 25 ноември в 19:30 Премахване Владо КасъровАдминистратор на група Хубави работи пишете, ама то ако ставаше с писане нямаше да питам.. ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 1 · 25 ноември в 19:31 Премахване Victor Getov отговори · 2 отговора Blaga KostovaАдминистратор на група Ако изключим А-47, остава само опцията Социалистическа Партия. Такава в България изобщо не е имало. Ако имаше, нямаше да сме на това дередже....Трябва да се сложи край на нео либералния капитализъм, или по-точно дивия капитализъм дето върлува в България. ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 26 ноември в 01:50 Премахване Svetoslav Milanov отговори · 5 отговора Lachezar Petrov Издигане на пиедестал браншовите организации и защита на интересите им !!!
Облечени и защитени законово !!! ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 1 · 26 ноември в 01:52 Премахване Svetoslav Milanov Да със социален строй в БГ!Капитализъм нула! ! ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 26 ноември в 02:00 Премахване Николай Копаранов Великият Император Йосиф го е показал как!
В рамките на огромна многонационална Империя.
Когато решава да смекчи класовата борба…Вижте още ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 1 · 26 ноември в 02:14 Премахване Svetoslav Milanov отговори · 1 отговор Николай Копаранов Капитализъм и частен сектор в икономиката са различни неща!
В Индия се опитват да задвижат система, която те наричат "Гандизъм"!
Идеята е да съществуват паралелно СИЛЕН ДЪРЖАВЕН и СИЛЕН ЧАСТЕН СЕКТОР. …Вижте още ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 26 ноември в 02:21 Премахване Запрян Запрянов Драги Владо, "социалното неравенство" е НЕлечимо! Нелечимо от началото на родово-общинният строй до днес и във безкрая!
Когато в Африканската Савана Царят на животните - Лъвът и нежната, красива Елен-ка ги видим прегърнати като Ромео и Жулиета да отиват на водопой заедно, тогава ще настъпи химерата "социално равенство"!.. ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 1 · 26 ноември в 02:31 Премахване Николай Копаранов Основният проблем(поне според мен, ама не сбмо),
е наличието на вече СИЛНО ОФОРМЕНА КЛАСА от "БАНКЕРИ",
която се явява експлоататорска спрямо ВСИЧКИ останали класи: капиталисти-промишленици, пролетариат, интелигенция, остатъчна аристокрация и т.н.…Вижте още ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 26 ноември в 02:41 Премахване Николай Копаранов Запряне, те понякога ТОЧНО ТОВА правят ;) ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 2 · 26 ноември в 02:51 Премахване Николай Копаранов ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 2 · 26 ноември в 02:52 Премахване Борис Караиванов С ПК-7.62ММ! САМО ТОВА Е РЕШЕНИЕТО-ДРУГО НЯМА! ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 2 · 26 ноември в 14:25 Премахване Анатолий Златов Без здрав разум и достойна справедливост, дори и коментария е безсмислен!!! ХаресванеПоказване на още реакции · Отговор · 26 ноември в 22:33 Премахване Emilia Georgieva КАПИТАЛИЗМЪТ Е САТАНИЗЪМ


               От  много четене, наблюдения  и лични проучвания върху темата съйм стигнал до заключението, че капитализмът е  болест: синдром, заболяване, морбиден статус  и пр. медицински синоними, които бележат   разстройство на организма, нарушение на свойствените му   жизнени и обменни процеси процеси и влошено  функциониране на органите.
              И единствено верният подход към него е като към  болест.При това не  лека, от само себе си минаваща хрема или настинка, а  тежка, хроническа, постоянно  рецидивираща в най–мъчителните си симптоми и неподдаваща се на радикално лечение.
               Защото единственото радикално лечение, което го знаят всички врагове и справедливи съдници на капитализма –  СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ  С НЕЙНИТЕ  ДОБРИ И НЕ ТОЛКОВА ДОБРИ  ПОСЛЕДИЦИ– ПО ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ ПРИЧИНИ СЕ ПРОВАЛИ.
               И аз поне не знам сериозен познавач на въпроса, който  в една или друга степен, с уговорки или изцяло – да не е съгласен с това положение.
               А има и такива, които  са много близо до определението на капитализма като тежко, хронично и в крайна сметка – ЛЕТАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ.
               И  не непременно марксисти, ленинци и троцкисти. Мислители от противниковия, условно казано КОНСЕРВАТИВЕН ЛАГЕР, "името им е легион", са много  близо до това определение. А Флобер и Толстой, фигури с достатъчен авторитет и признание – направо наричат  капитализма "наследствено нелечимо заболяване".
                  И щом сме възприели такъв подход, да кажем и симптомите на това заболяване: войни – локални и световни, престъпност, корупция, нарушения на законността и правовия ред... да изброяваме ли още.
               Всички тези симптоми обаче , колкото и тежки и  сами по себе си летални, действат в прекъснат  ритъм, появят се, изчезнат, пак се появят, пак им "се намира цаката".
               НО ИМА ЕДИН, КОЙТО Е ПОСТОЯНЕН И  ПРАКТИЧЕСКИ НЕПРОМЕНИМ СИМПТОМ. УПОРИТ, РЕЗИСТЕНТЕН, УСТОЙЧИВ, ТОЙ  НЕ СПИРА ДА ДЕЙСТВА В ПРОТЕЖЕНИЕ НА ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА КАПИТАЛИЗМА. ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ МУ ФАЗИ И СЪСТОЯНИЯ.
                 ТОВА Е   СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО.
                 И ВЕРОЯТНО  ПРИ ДОБРА ВОЛЯ И СОЦИАЛНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ ТОЗИ СИМПТОМ МОЖЕ ДА БЪДЕ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ОВЛАДЯН, АКО САМИЯТ БОЛЕН, КАПИТАЛИЗМЪТ, ГО  РАЗПОЗНАВАШЕ КАТО  СИМПТОМ  НА ЗАБОЛЯВАНЕ  И УСЕЩАШЕ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЛЕЧЕНИЕ  ИЛИ САМОЛЕЧЕНИЕ.
                   Но то не е така. И никога не е било така. И по всичко личи, че при толкова много баби  детето все ще расте хилаво и в бъдеще.
                   Защо?
                    Защото   ЗА КАПИТАЛИЗМА СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО НЕ Е БОЛЕСТ, А ОБРАТНОТО – ЗДРАВЕ. СПОРЕД МИЗЕС И ХАЙЕК – ДВИГАТЕЛ НА СОЦИАЛНО И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ. УПОТРЕБЯВА СЕ И МЕТАФОРАТА ОТ ФИЗИКАТА: ЕНЕРГИЯ ТЕЧЕ ПРИ "РАЗЛИКА НА ПОТЕНЦИАЛИТЕ". СЛЕДОВАТЕЛНО, ТО НЕ Е ПО СИЛИТЕ НА ИНДИВИДУАЛНА ВОЛЯ, А НА КЛАСА ДЕМИУРГ. СПОРЕД ПРЕОБЛАДАВАЩОТО МНЕНИЕ НА ПОЗНАВАЧИТЕ – ТАКАВА В НАШЕ ВРЕМЕ НЯМА.
                               При все че социалното здравеопазване не му е бил силна страна, капитализмът не може да се оплаче от липса на лечители. Професионални медици, знахари, хомеопати – всички  са се изнизвали пред  болничното легло на пациента.  С  методики за лечение, с реформаторски проекти, с бабешка терапия дори.
                 Някои и ефективни: 8 часов работен ден, пенсионно осигуряване,здравеопазване, образование и пр.
                 Някои останали на фазата на добрите пожелания, като пълната издръжка  при майчинство, трети  направо  утопични от рода на гарантирания паричен  минимум за всеки  гражданин /Швейцария и Финландия/.
                   Но за  всяко от тях някой човеколюбив  и проницателен  човек като напр. канцлерът Бисмарк е мислил, други са ги отстоявали на улица или в парламент, трети са ги прилагали в  противоречива и класово обусловена действителност.
                 Но е станало. Да, не без войни и революции,  не без силно противодействие на  господстващите класи, с много  човешки и материални загуби. Но станало. Капитализмът от края на 19, целият 20-и и почти две десетилетия на 21 не е този капитализъм, който знаем от Балзак и Зола, от Дикенс и Текери, от Ъптон Синклер и Мамин–Сибиряк. При всичките  му злини и несправедливости в  съвременния капитализъм за повечето хора  е възможно да се живее. Понякога дори в лукс.
                И дори се беше създало впечатление, че  ремисиите на  тежко болния капитализъм са  повече от острите пристъпи на болестта и хранически болният пациент можеше да се изпише като КЛИНИЧЕСКИ ЗДРАВ.
                  Но не би. Болестта на  пациента  може да се смекчи, приспи, удължи  във финален етап, НО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА!
                  Ами  ако пациентът е мощен, пластичен, мимикриращ социален строй с опит от  300 – 400 гг.?  Какви трябва да са терапиите, какви лечебни процедури, каква следболнична реабилитация?!
                  Въпреки това проблемът  за съвременния капитализъм нямаше да бъде толкова остър, ако не бяха 4 обстоятелства, сериозно  отежнили морбидното му състояние.
                 Първо,  той се сравнява с друг  пациент. Вярно, исторически по-слабо  издръжлив, починал  след отказа на вътрешните му органи и системи, сэщо нелицеприятен – насилнически и противочовешки, НО В МНОГО ГОЛЯМА СТЕПЕН ПРИМЕР ЗА ВЪЗМОЖНО РЕШЕНИЕ  НА ПРОБЛЕМИТЕ НА КАПИТАЛИЗМА. Досещаме се всички:СОЦИАЛИЗМЪТ. ТОЙ Е УМРЯЛ, НО СРАВНЕНИЕТО С НЕГО Е ЖИВО И АКТУАЛНО. И всеки на своето индивидуално ниво, на своята индивидуална пистичка го прави. И то съвсем не в полза на капитализма.
                  Второ.По много причини рязко е спаднала енергетиката на социалния протест. Като си помисли за по-резки действия срещу политическото статукво, чиито резултати са непредвидими, нашият до неотдавна "глезен" наш съвременник спира с "думи клетви" и с присъщото на всички угнетени "зъбене  на тирана" /все Ботев/.
                Трето: РЕАЛНАТА ДЕГРАДАЦИЯ НА  СЕГАШНИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ И РЪКОВОДНИ ЕКИПИ В ЧОВЕШКИ, СОЦИАЛЕН И ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЛАН. Казано в духа на вече приетата метафора: ДОКТОРИТЕ НА  СЕГАШНИЯ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ СТРОЙ  СА МНОГО ПО-БЕЗДАРНИ, ПО СЛАБО КОМПЕТЕНТНИ И ДАЛЕЧ ПО–НИСКО ОТГОВОРНИ ОТ  СВОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ.
                 Естествено, ако  съвременните политици и менажери се изправят срещу Бисмарк, Метерних, Чърчил, Де Гол, пък дори и Сталин  ще изглеждат жалки палета пред  породисти зверове. Те нямат, нито техния  качествен ръст, нито техния опит. Както ги иронизираше Солженицин: САМО СЕКСУАЛЕН ОПИТ. А държавнически, а военен, а интелектуален? Да, вероятно по Ламарк и Дарвин имат  биологична селекция. Здрави са, енергични, дръзки, пробивни. Но да са изкарали  една нощ в окоп? Не Вердюн или Сталинград, а  в безкръвно и рутинно  военно занятие. Да са круширали на борса, да са ги мъмрели на пленум на ЦК. Не говорим за по-тежки изпитания  – примерно лагери и затвори от знаменития Гулаг на Солженицин.
                 От такива  не може да се чака отговорност, вярност на поети задължения, елементарна ролядъчност. Камо ли предвидливост: те и на крачка пред себи си не виждат.
                По-лошо: ТЯХНАТА  ПОНЯКОГА СКАНДАЛНА НЕКАЧЕСТВЕНОСТ ПОРАЖДА СПРАВЕДЛИВ ГНЯВ, НЕДОВЕРИЕ И ОТМЪСТИТЕЛНОСТ СРЕД  УПРАВЛЯВАНИТЕ, И БЕЗ ДРУГО ДОСТАТЪЧНО ОБРУЛЕНИ ОТ КАПИТАЛИЗМА.
                     Оставаме на страни моралната полемика. Ние сме на ниво ЛЕЧЕНИЕ НА КАПИТАЛИЗМА.  Положително, нашите управляващи не могат  да го лекуват.Противно на всякаква Хипократова клетва/"не навреди/могат единствено  да влошават  състоянието на болния, да го довеждат до такава граница на нелечимост, при която и много по-кадърни лечители да не могат да се справят.
               Четвърто. ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО СЪЩО СА НЕОБХОДИМИ  СЪОТВЕТНИТЕ  ИЗПЪЛНИТЕЛСКИ КАДРИ.
               Такива знаят какво искат и как да го постигнат.
               Такива, които да са обречени  на такова дело. Дълбоко мотивирани, с необходимите предпоставки на характера, с подготовка и умения, а вероятно и със специфичен талант, професионализъм и майсторство.
                 За тях не е намерено подходящо название. И едва ли има, защото дейността не се поддава на строго формално определение от рода на "длъжностните характеристики" през социалистическо време. Но така или инак, се е  наложило названието, което  Феликс Едмундович Дзержински е вписал  в личния си работен  формуляр под точката "занятие": ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕР.
                 Неточно, неумело, неадекватно – НО ТАКОВА. Поради липса на по-добро, ще използваме него.
                  Та такъв не се създава лесно.
                   Дори на самодейно, фолклорно ниво като почти нарицателния РОБИН ХУД, МИХАЕЛ КОЛХАС ИЛИ ЛЕГЕНДАРНИЯТ КОТОВСКИ. Или литературни герои като Дубровски на Пушкин или Гришка Добросклонов на Некрасов от "КОЙ В РУСИЯ ЖИВЕЕ ДОБРЕ".Но редицата може да се попълни с много други знайни и незнайни   борци за справедливост.
              Те не се пръкват на празно място, не са по народному  казано, макар и   в подобна   стилистика "от кол и въже" или фамозните "Сулю и Пулю". Това  са хора със съответните  качества, постигнати в процес на самообучение и самовъзпитание и изпитани в битки и сражения.
                  И върховият образец – героят  на Чернишевски от  романа му "Какво да се прави" – Рахметов. Същият, който е служил за пример  на нашия Георги Димитров в закалката му на комунист–революционер. Същият   който  е участвал във формирането  на съвременния   ЧЕ ГЕВАРА.
                  Привеждам историческа справка за  героя на Чернишевски, за да дам на читателя представа за  необходимите  качества,  които трябва да притежава  истинския борец срещу СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО.

                  "Рахметов - профессиональный революционер, революционный вождь. Это рыцарь без страха и упрёка, человек, будто выкованный из чистой стали. Таких людей, как он, немного. «Я встретил, - замечает Чернышевский, - до сих пор только восемь образцов этой породы (в том числе двух женщин)». Не сразу стал Рахметов «особенным человеком». Он приехал в Петербург обыкновенным порядочным юношей. Сближение с Кирсановым, познакомившим Рахметова с учением социалистов-утопистов и философией Фейербаха, явилось толчком к превращению его в «особенного человека». «Жадно слушал он Кирсанова в первый вечер, плакал, прерывал его слова восклицаниями проклятий тому, что должно погибнуть, благословений тому, что должно жить».

Одарённый необыкновенными способностями, Рахметов, изучив теорию социализма, скоро переходит к революционному действию, становится революционером, человеком «особой породы». «Он поважнее всех нас здесь, взятых вместе»,- говорит о нём Кирсанов. Рахметов с поразительной быстротой расширяет круг своих знаний и после того, как переходит к революционной работе. В двадцать два года он был уже «человеком очень замечательно основательной учёности». Читает Рахметов только «самобытные» сочинения, и это потому, что, по его мнению, «по каждому предмету капитальных сочинений очень немного; во всех остальных только повторяется, разжижается, портится то, что всё гораздо полнее и яснее заключено в этих немногих сочинениях. Надобно читать только их; всякое другое чтение - только напрасная трата времени». Понимая, что сила вождя - в его близости к народу, Рахметов пристально изучает жизнь трудящихся. Пешком исколесил он всю Россию, был дровосеком, пильщиком, каменотёсом, вместе с бурлаками тянул лямку на Волге. Для простого народа он - свой, родной человек. Недаром бурлаки прозвали его Никитушкой Ломовым в память легендарного волжского богатыря-бурлака."
             ИМА ЛИ ТАКИВА ПО СВЕТА. АЗ ЛИЧНО ПОЗНАВАМ САМО  "КОМАНДАНТЕ ЧАВЕС", НО И ТОЙ  Е ВЕЧЕ  ПОКОЙНИК.  НАСЛЕДНИЦИТЕ МУ ОБАЧЕ – НЕ  МНОГО  УБЕДИТЕЛНИ.

             
                    
              
               ПОДОБНО НА КАПИТАЛИЗМА ТАЗИ ДАМА СИ ИМА ВСИЧКО ЗА ИЗКУШЕНИЕ И СЪБЛАЗЪН. НО ЩЕ СЕ ДОКОСНЕМ ЛИ ДО НЕЯ ЗА ЛЮБОВ?!                            
                    

Напишете коментар...