Малкият човек зад гърба на големия. В краен случай големият ще го пренесе на гръб през препяствието. През бълбукащата река, през  развалините на  сградите, през  пожарища и ледници.
               Но най-обичаме да оправдаваме своите слабости и недъзи с примери от  великите.
               Напр. аз като  патологичен мързеливец, много се зарадвах като научих от изследването на един италиянски  професор, че склонни към мързелуване  са били: Жан–Жак Русо, Й–В. Гьоте, и още кой, познайте – ами Чарлз Дарвин, авторът на близо 600 стр. основополагащ труд   на модерната биология: "Произходът на видовете".
                Сега съм вече забравил всички аргументи, които италианският професор привежда в своето твърдение, но един от тях много ми допадна: оказва се, мързелът бил  кухата част на цигулката, в която се оформял звукът, мързелът  – чистото пространство за  игрите  на творческото въображение.
              И вече съвсем се успокоих с есетата   на Бертран Ръсел  "PRAISE  OF LAIZINESS" и  на  Тадеуш Голас  "ДЗЕН ЗА ЛЕНИВИТЕ".
                   Окуражих се, че съм на прав път.
                   Естествено, като приспивателно за съвестта,  пропуснах  от внимание  простото съображение, че всички цитирани автори имат зад себе си огромно творческо дело.  Което няма как да се постигне с мързел.
                Сега се сблъсквам с нов пример на "САМООПРАВДАТЕЛНА АКЦИЯ". На която не мога да отрека остроумие, находчивост и дори своеобразна стилистика. Всъщност един от малкото примери на пробиващ си път пост-модерен жанр. Поради  липса на пълноценна по смисъл българска – ще го назова с руската дума "РОЗЫГРЫШ"  

               И ТАКА  "РОЗЫГРЫШ"
             . РАЗИГРАВА СЕ ЧИТАТЕЛЯ С НЯКАКЪВ ТЕКСТ, ПРИПИСВАН НА ДОСТОЕВСКИ.
               ВЕДНАГА СИ ЗАДАВАМЕ ВЪПРОСА: МОЖЕ ЛИ   ФЬОДОР МИХИЙЛОВИЧ ДА НАПИШЕ НЕЩО ТАКОВА.
               СВЕРЯВАМЕ БИОГРАФИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ.
               ПЪРВО, БИОГРАФИТЕ НА ДОСТОЕВСКИ, ЛЕОНИД ГРОСМАН  ЕДИНОДУШНО , ОТБЕЛЯЗВАТ, ЧЕ ТОЙ НЕ Е ПИЕЛ.
               ВТОРО, В РОМАНИТЕ МУ СЕ СРЕЩАТ И ПРОТИВОПОЛОЖНИ ИЗКАЗВАНИЯ : НАПР. ПОДЧЕРТАВА СЕ СЪС ЗНАК ПЛЮС ТРЕЗВОСТТА НА СВИДРИГАЙЛОВ СПРЯМО "ПЬЯНЕНЬКОГО МАРМЕЛАДОВА".
               ТРЕТО, КАКВА ПЛАСТМАСА ПО ВРЕМЕТО НА ДОСТОЕВСКИ; И ГЕЙ Е ТЕРМИН ЕДВА ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСИТЕЛИТИЯ НАВЛЯЗЪЛ В УПОТРЕБА.
               И ЧЕТВЪРТО КАКВИ "ИЗВЪНЗЕМНИ" В ЕПОХА, КОГАТО НАЙ-МНОГО ДА СА СИ ЗАДАВАЛИ ВЪПРОСА ЗА ЕВЕНТУАЛНИ ОБИТАТЕЛИ НА МАРС
               УСТАНОВЯВАМЕ, ЧЕ ДОСТОЕВСКИ НЕ Е АВТОР НА  ПРИВЕДЕНИЯ ЦИТАТ. ОСВЕН ТОВА ТЕКСТЪТ Е ТВЪРДЕ ИГРИВ И ЗАКАЧЛИВ  ЗА  НРАВОУЧИТЕЛНИЯ МАНИЕР НА ПИСАТЕЛЯ.А АКО ИМАШЕ НЕЩО ТАКОВА, СЪЗДАТЕЛИТЕ НА НЕГОВИТЕ МНОГОЧИСЛЕНИ ПОТРЕТИ, ПОНЕ ЩЯХА ДА ГО НАМЕКНАТ, КАКТО "ДЕЛИРИЯ" НА МУСОРГСКИ В ИЗВЕСТНИЯ РЕПИНОВ ПОРТРЕТ.
               ТОГАВА ЗАЩО Е  ТОЗИ "РОЗЫГРЫШ"
             . ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ НЕГОВИЯТ АВТОР  СЕ Е НУЖДАЕЛ ОТ ВИСШ АВТОРИТЕТ ЗА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА АЛКОХОЛА И НЕГОВИТЕ ЛЮБИТЕЛИ.
               НО ЗА ТОВА СМЕ СИ ДОСТАТЪЧНИ САМИТЕ НИЕ, КОИТО ИСТИНСКИЯТ АЛКОХОЛИК, АВСТРИЙСКИЯТ ПИСАТЕЛ ЙОЗЕФ РОТ НАРЕЧЕ "СВЕТИ ПИЯНИЦИ"
               ТУК ОТКРИВАМ ЕДИНСТВЕНАТА СЛАБОСТ НА  ДОБРИЯ МУ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ ПЪРФОРМАНС: СТРЕЛЯЛ Е С ГАУБИЦА ПО ГАРГИ.