Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2017 11:32 - ...НЯМА ЗА КОГА, ЗА КЪДЕ... А ВЕЧЕ И СМИСЪЛ НЯМА
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 433 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 15.11.2017 11:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Лазар Лалев сподели публикацията на Violeta Radeva Markova. 5 мин. · image Violeta Radeva Markova 11 часа ·  

ДЯДО ВЪЛКО
---------------------------------------------------------
Димитър Никифоров - argonyk
----------------------------------------------------------
С дълги мустаци, и свита от вестник цигара,
дядо Вълко купува ракия от мама.
Вързал за ореха своето кротко магаре,
сяда на прага с павурче от двеста грама.

Дядо Вълко е стар. Даже по-стар е от баба.
Цял живот обикаля по чуждите къщи.
Никога, казва, Гино, не съм си просил хляба,
нито на хляба си сух сърдит съм се мръщил.

Сваля каскета и бърше главата си лиса.
Гледа към нищото с малки, присвити очи.
Той на живота не търси дълбокия смисъл,
нито ракията люта сега му горчи.

Почва да мръква и синте сенки се стичат.
С вехто елече намята се старецът мил.
Думи реди за война и за младо момиче,
как на майка ми при дядото ратай е бил...

После омачкана кърпа развързва, и плаща -
"Аз до днес вересия какво
е, не зная!"

Поздрав сега към небето му вечно изпращам -
свита цигара от вестник пуши
във рая.
              


                        На дядо Вълко е провървяло: не е загинал в Първата, за  участие във  Втората е бил  доволно стар, а  в строителството на социализма на село му се е разминало с едно дърто магаре. Мразовитите зими не са  осакатили краката, жегите на къра не са го свалили с инсулт или инфаркт  и от генетичния фонд на българщината – здраве, несъкрушимо и за най-добрата медицина.
                        И ето го на пределна възраст, "онази с косата" все по отблизо му отправя повиквателни, самотен като пресъхнало дърво накрай село.
                        Къде е бабичката? Децата?  Както гласеше заглавието на нашумял някога роман: ВСЕКИ УМИРА САМ ЗА СЕБЕ СИ.
                        Сега сиромах "до ниточки". Недоспал  в старческа безсъница. Обрулен  и  оглозган  до кокалчетата на пръстите, той едва се държи върху нещо, което трябва да мине за стол. Неговата  шаечна аба  не знае  що е то  СЕЗОННА МОДА:  и за зиме, и за лете една. С брада, едва мината с тъп бръснач -  той  би приличал на героите на Елин Пелин, Александър Божинов и Илия Бешков, ако не беше "привилигирован" от артефакта: в  толкова  цветист и стилен  портрет. От където  с плахи и мъдри очи ни гледа натурален български "мужик",  до последното  си   копче  представителна извадка от  българско село.         
                         Да,  заслужил е в страдалческа орис това павурче двестаграмова и свита от вестник цигара.Дебели, плътни мустаци, стигащи окльощавял врат,  придават  иронично изражение на "взелото – дало" лице. Целият опрян  върху   старческа гега: и за бастун, и  за  плашило  срещу разлаяни кучета.
                         А  найвече за устойчивост. Да се опре на нещо твърдо тази  безпомощно виснала глава.
                         Защото  тя  е обременена. Не от мисли, силогизми и рефлексии. Те са за учените хора. А ОБРАТНОТО: ОТ  БЕЗСМИСЛИЕТО. Всеки достатъчно сериозен жизнен опит в крайна сметка до него довежда:ЖИЗНЬ ПРОЖИТЬ – НЕ ПОЛЕ ПЕРЕЙТИ /Пастернак/
                          А това, което  живописта  може само косвено да загатне в неартикулирана форма, в прав текст отбрулва  поезията:
                          С дълги мустаци, и свита от вестник цигара,
                          дядо Вълко купува ракия от мама.
                          Вързал за ореха своето кротко магаре,
                          сяда на прага с павурче от двеста грама.
                   И в още по– сгъстени краски и лирическа острота:
         
                           Сваля каскета и бърше главата си лиса.
                           Гледа към нищото с малки, присвити очи.
                           Той на живота не търси дълбокия смисъл,
                            нито ракията люта сега му горчи
                   Защото е минало времето, когато "под мустаците увиснали живота псувахме сърдито"/Вапцаров/. Настъпило е времето на несловесните мъдреци от народа.
                 
                    Ето какво могат да ни дадат ДВЕ ИЗКУСТВА В СИНХРОННО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. СИНХРОНИСИТИ – ПО ШВЕЙЦАРСКИЯ ФИЛОСОФ УЧЕНИК И СПОДВИЖНИК НА ФРОЙД – КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ. СРЕЩА НА ДВЕ ЗВЕЗДИ според съвременната астрофизика.
                 
                     ДО ТУК ТОВА, КОЕТО Е ДЯДО ВЪЛКО.
                     ОТ ТУК НАТАТЪК – КАКВО НЕ Е  ВЪПРЕКИ НЯКОИ ПОДОБИЯ И ППАРАЛЕЛИ


image
             
             



                          




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186186
Постинги: 243
Коментари: 48
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031