Прочетен: 433 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2017 11:43
ДЯДО ВЪЛКО
---------------------------------------------------------
Димитър Никифоров - argonyk
----------------------------------------------------------
С дълги мустаци, и свита от вестник цигара,
дядо Вълко купува ракия от мама.
Вързал за ореха своето кротко магаре,
сяда на прага с павурче от двеста грама.
Дядо Вълко е стар. Даже по-стар е от баба.
Цял живот обикаля по чуждите къщи.
Никога, казва, Гино, не съм си просил хляба,
нито на хляба си сух сърдит съм се мръщил.
Сваля каскета и бърше главата си лиса.
Гледа към нищото с малки, присвити очи.
Той на живота не търси дълбокия смисъл,
нито ракията люта сега му горчи.
Почва да мръква и синте сенки се стичат.
С вехто елече намята се старецът мил.
Думи реди за война и за младо момиче,
как на майка ми при дядото ратай е бил...
После омачкана кърпа развързва, и плаща -
"Аз до днес вересия какво
е, не зная!"
Поздрав сега към небето му вечно изпращам -
свита цигара от вестник пуши
във рая.
На дядо Вълко е провървяло: не е загинал в Първата, за участие във Втората е бил доволно стар, а в строителството на социализма на село му се е разминало с едно дърто магаре. Мразовитите зими не са осакатили краката, жегите на къра не са го свалили с инсулт или инфаркт и от генетичния фонд на българщината – здраве, несъкрушимо и за най-добрата медицина.
И ето го на пределна възраст, "онази с косата" все по отблизо му отправя повиквателни, самотен като пресъхнало дърво накрай село.
Къде е бабичката? Децата? Както гласеше заглавието на нашумял някога роман: ВСЕКИ УМИРА САМ ЗА СЕБЕ СИ.
Сега сиромах "до ниточки". Недоспал в старческа безсъница. Обрулен и оглозган до кокалчетата на пръстите, той едва се държи върху нещо, което трябва да мине за стол. Неговата шаечна аба не знае що е то СЕЗОННА МОДА: и за зиме, и за лете една. С брада, едва мината с тъп бръснач - той би приличал на героите на Елин Пелин, Александър Божинов и Илия Бешков, ако не беше "привилигирован" от артефакта: в толкова цветист и стилен портрет. От където с плахи и мъдри очи ни гледа натурален български "мужик", до последното си копче представителна извадка от българско село.
Да, заслужил е в страдалческа орис това павурче двестаграмова и свита от вестник цигара.Дебели, плътни мустаци, стигащи окльощавял врат, придават иронично изражение на "взелото – дало" лице. Целият опрян върху старческа гега: и за бастун, и за плашило срещу разлаяни кучета.
А найвече за устойчивост. Да се опре на нещо твърдо тази безпомощно виснала глава.
Защото тя е обременена. Не от мисли, силогизми и рефлексии. Те са за учените хора. А ОБРАТНОТО: ОТ БЕЗСМИСЛИЕТО. Всеки достатъчно сериозен жизнен опит в крайна сметка до него довежда:ЖИЗНЬ ПРОЖИТЬ – НЕ ПОЛЕ ПЕРЕЙТИ /Пастернак/
А това, което живописта може само косвено да загатне в неартикулирана форма, в прав текст отбрулва поезията:
С дълги мустаци, и свита от вестник цигара,
дядо Вълко купува ракия от мама.
Вързал за ореха своето кротко магаре,
сяда на прага с павурче от двеста грама.
И в още по– сгъстени краски и лирическа острота:
Сваля каскета и бърше главата си лиса.
Гледа към нищото с малки, присвити очи.
Той на живота не търси дълбокия смисъл,
нито ракията люта сега му горчи
Защото е минало времето, когато "под мустаците увиснали живота псувахме сърдито"/Вапцаров/. Настъпило е времето на несловесните мъдреци от народа.
Ето какво могат да ни дадат ДВЕ ИЗКУСТВА В СИНХРОННО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. СИНХРОНИСИТИ – ПО ШВЕЙЦАРСКИЯ ФИЛОСОФ УЧЕНИК И СПОДВИЖНИК НА ФРОЙД – КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ. СРЕЩА НА ДВЕ ЗВЕЗДИ според съвременната астрофизика.
ДО ТУК ТОВА, КОЕТО Е ДЯДО ВЪЛКО.
ОТ ТУК НАТАТЪК – КАКВО НЕ Е ВЪПРЕКИ НЯКОИ ПОДОБИЯ И ППАРАЛЕЛИ
Никой човек не е остров
ДАНС ДА ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ! – АСЕН ВАСИЛЕВ...