Постинг
05.11.2017 10:19 -
ГРОЗОТА И КРАСОТА В ЗНОЙНА ПРЕГРЪДКА
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 419 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2017 10:32
Прочетен: 419 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 05.11.2017 10:32
Приятели
Големите екзистенциални откровения – като парите на милиардерите – едно навеждане и в ръцете на щастливеца.
И големите социални и естетически колизии от там – само че се надигаш на пръсти и ги вземаш от ефира.
Както се е получило при четирите картини, дошли по неведоми пътиша в нашата обща комуникационна мрежа .
В този аспект: идват внезапно, ненадейно, но в завършен вид и подредба. Съдбовен промисъл за първозданна притча.
Съдбата говори с притчи.
Първата картина от долу нагоре: надве прегъната фигура, чието лице е затулено зад забрадка, а краката подгънати в островърхи колене.Изтъркани, някога елегантни обувки завършват криви кльощави ходила. Общо изражение на фрустрация и отчаяние върху най-ниското стъпало на градски развалини. Мъж , жена ? Забрадка и обувки на жена, захвърлена капа и тояжка на мъж. МИДЛ СЕКС на Симон дьо Бувоар акцентиращ на стара щампа: отчаянието няма пол. Облегнат върху нея труп в бяло наметало се изхвърля сякаш към главата, все още дишаща, но с очи бели, кръгли и изпъкнали като на бездихан слепец.
"ЗАПУСТЯЛО Е, НЯМА ЖИВОТ" е отсякъл поетът Павел Матев в едно от първите си стихотворения "ПРИ ТАТИ". Дали с прословутата поетическа интуиция не е предугадил тази последна спирка пред смъртта. Ненастъпила, но дебнеща в изневиделица с походката на "крадеца" ат Стария Завет.
Над първата, в втората картина – другият полюс на битието.Токущо разцъфнала девойка в бледо синьо наметало, по простото си изящество – японско кимоно, се е изправило пред синеещ в бяла пролука изгрев. Над спокойна,в същото моминско бледо синьо, водна площ. Сияйна, не засегната, от разрушителни стихии, творяща се пред очите ни красота.
И връхната точка, апогея на целия този картинен ансамбъл – третата картина. Красотата като дар на природата. Преливащ през топли и светлеещи цветове върху слънчев диск.С няколко прескока–отражения върху надиплена морска шир, той се изкатерва до билото на теренна издатина. Първично природно творение, изтръгващо спонтанен възторг в човешките сърца.
И в картината най-отгоре, римуваща се по обратен ред с първата и зъвършваща нейната смислова поанта.
Тук фигурите на фрустрация и отчаяние ескалират в инфернална готика.Женоподобно същество с оголена до череп глава и фосфорисциращи, все още живи очи. Един от симулакрите на "тази с косата"?
Нима красавицата в бледо-синята си невинност се е превърнала в човешка дрипа - токущо изровена от гроба. Нима нейното облягащо стройно тяло кимоно се е разпарчатосало в тая мръсна и продрана дантела, висяща зад дрипата.
Грозотата в най-низката си точка.
Така в композиционен план се затваря квадрата.
Красота и грозота са се срещнали, прегърнали и разминали в притча на латински и на всеки друг език – "SIC TRANSIT GLORIA MUNDI". ТАКА МИНАВА СВЕТОВНАТА СЛАВА.
Четверостишието – завършено.
ноември в 23:43 · The worst evil of all is to leave the ranks of the living before one dies.
~Seneca.
~Jaroslav Panuška ;meeting with the s
- Лазар Лалев сподели публикацията на Zacky Jun. 2 часа · Zacky Jun 5 часа ·
ХаресванеПоказване на още реакции КоментарСподеляне Коментари Напишете коментар... Лазар Лалев сподели публикацията на Boshko Atanasov . 14 часа ·
Живу для тех, кому нужна. Дружу лишь с теми, в ком уверена. Общаюсь с теми, кто приятен. И благодарна тем, кто ценит!
Вижте превода Харесване КоментарСподеляне 1 Zacky Jun Коментари Напишете коментар... Лазар Лалев сподели публикацията на The art of despair. 17 часа · The art of despair. 3Големите екзистенциални откровения – като парите на милиардерите – едно навеждане и в ръцете на щастливеца.
И големите социални и естетически колизии от там – само че се надигаш на пръсти и ги вземаш от ефира.
Както се е получило при четирите картини, дошли по неведоми пътиша в нашата обща комуникационна мрежа .
В този аспект: идват внезапно, ненадейно, но в завършен вид и подредба. Съдбовен промисъл за първозданна притча.
Съдбата говори с притчи.
Първата картина от долу нагоре: надве прегъната фигура, чието лице е затулено зад забрадка, а краката подгънати в островърхи колене.Изтъркани, някога елегантни обувки завършват криви кльощави ходила. Общо изражение на фрустрация и отчаяние върху най-ниското стъпало на градски развалини. Мъж , жена ? Забрадка и обувки на жена, захвърлена капа и тояжка на мъж. МИДЛ СЕКС на Симон дьо Бувоар акцентиращ на стара щампа: отчаянието няма пол. Облегнат върху нея труп в бяло наметало се изхвърля сякаш към главата, все още дишаща, но с очи бели, кръгли и изпъкнали като на бездихан слепец.
"ЗАПУСТЯЛО Е, НЯМА ЖИВОТ" е отсякъл поетът Павел Матев в едно от първите си стихотворения "ПРИ ТАТИ". Дали с прословутата поетическа интуиция не е предугадил тази последна спирка пред смъртта. Ненастъпила, но дебнеща в изневиделица с походката на "крадеца" ат Стария Завет.
Над първата, в втората картина – другият полюс на битието.Токущо разцъфнала девойка в бледо синьо наметало, по простото си изящество – японско кимоно, се е изправило пред синеещ в бяла пролука изгрев. Над спокойна,в същото моминско бледо синьо, водна площ. Сияйна, не засегната, от разрушителни стихии, творяща се пред очите ни красота.
И връхната точка, апогея на целия този картинен ансамбъл – третата картина. Красотата като дар на природата. Преливащ през топли и светлеещи цветове върху слънчев диск.С няколко прескока–отражения върху надиплена морска шир, той се изкатерва до билото на теренна издатина. Първично природно творение, изтръгващо спонтанен възторг в човешките сърца.
И в картината най-отгоре, римуваща се по обратен ред с първата и зъвършваща нейната смислова поанта.
Тук фигурите на фрустрация и отчаяние ескалират в инфернална готика.Женоподобно същество с оголена до череп глава и фосфорисциращи, все още живи очи. Един от симулакрите на "тази с косата"?
Нима красавицата в бледо-синята си невинност се е превърнала в човешка дрипа - токущо изровена от гроба. Нима нейното облягащо стройно тяло кимоно се е разпарчатосало в тая мръсна и продрана дантела, висяща зад дрипата.
Грозотата в най-низката си точка.
Така в композиционен план се затваря квадрата.
Красота и грозота са се срещнали, прегърнали и разминали в притча на латински и на всеки друг език – "SIC TRANSIT GLORIA MUNDI". ТАКА МИНАВА СВЕТОВНАТА СЛАВА.
Четверостишието – завършено.
ноември в 23:43 · The worst evil of all is to leave the ranks of the living before one dies.
~Seneca.
~Jaroslav Panuška ;meeting with the s
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86