Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2017 11:00 - С МАЙСТОРА ПОД РЪКА !!
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 680 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
            ПОД РЪКА С МАЙСТОРА

                  – Абе, Кочо Щъркелов специално ми се обади да ми поиска съдействие в нещо, където и ти можеш да помогнеш...
                  – Слушам, –  вече бях избърсал очи, стреснат  от ранния звън на телефона. Тогава телефоните пищяха  като на аларма, не като сега с  мелодия на Моцарт или Шуберт.
                 – Ами ето какво. – Борис Митов, или "Калината", както го наричахме в приятелски с псевдонима на майка му, поетесата Калина–Малина, обичаше  зевзешките предисловия за загрявка вместо утринна гимнастика. Но този път се оказа стегнат като на военен рапорт:
              – Та накратко: Кочо  Щъркелов предчувствал, че скоро ще напусне света и наизпроводяк иска  са се сбогува с картините си. У него почти нищо  не останало. Той ги дарявал, продавал, част от тях  са  унищожени били от  влага, мухъл и  пожар след бомбардировка. И сега иска да види де що останало у частни лица в техните домове. Ако притежаваш ти  някакви негови акварели или имаш роднини и познати, които по някакъв начин са се сдобили с такива – да  му уредим срещи със собствениците. Няма да досажда: само ще ги види и ще си отиде по живо по здраво.
              – Аз лично нямам. Дядо ми беше запазил някакви  профили с молив, набързо нахвърляни от Щъркелов, но  той беше немарлив и не ги запази. Но аз знам притежатели на негови акварели и ние непременно ще ги посетим.
              – И за още нещо моли. Старостта го е налегнала, сърцето му е отслабнало, краката не го държат, ломбаго ли ишияс са го сковали и той едва мърда крака. Та  да го хванем  под ръка, ти от едната, аз от другата страна и да го заведем до мястото  на срещата.
                 Така се  и уговорихме. Първо, по адресите на Калината, след това - по моите.
                 Веднага да кажа, че по линия на бащини и майчини  връзки с културни дейци, Борис знаеше доста  притежатели на Щъркелови акварели. Повече от 10.
                 Хванахме под ръка  олекналия, опосталял, плетящ  нозе близо 80 годишен старец - и къде на такси, къде на  крака, предприехме този своеобразен поход  към неговите вече подраснали чеда сред приемни родители.Като го гледаше човек с тези треперящи крайници много трудно можеше да  предположи, че това е бил някога енергичен и плодовит  виртуоз на четката.
                  За краткост, и поради избледняване на събитията и в моята вече старческа памет, няма да обозначавам всички адреси и лица, които посетихме. Те ще се подвизават под номера, както се номерират картини в изложба.
                 На първия адрес се натъкнахме на акварел близък до приведения тук



image
                – Ой, тук е паднала капка. И е размазала на ситни  точки цялата долна част на  акварела.И то не е  френският поантилизъм  на Сера, а опустошение на капката. А тази долна хълмиста част  трябваше да се катери на стъпала  към къщата с жълтия стобор. А  върху него  дърветата, издигнати от по-ниски постройки и храсталаци да контрастират  в синьо, бледо синьо и зелено .
                – Мен по–скоро ме смущават сините корони на дърветата. Какви са тези сини дървета? – обадих се аз
                – Ами  нали нощ се спуска. Освен това, аз търсех съчетание  на контрасти:синьото и жълтото не се понасят със зеления цвят и сякаш изтръгват от сън пейзажа, вливайки в него динамика. Още повече, че отдолу се здава момиченце с набодено на прът пране: тя е в пъстра носия, където  червеното дава  напрежение и динамизъм.
                – А какъв е смисълът на всичко това? – този път се обади Калината
                – Смисълът? – Във всичко това, което ви казах. И той отлита  с лекотата на акварелно петно. Така смисъл, какъвто искате вие, изказан в думи, няма. Има следа, останала вътре във вас, ако я има разбира се, и вие я почувствате.
                 В дом №2 стопаните се познаваха със Щъркелов и тутакси постлаха бяла престилка на масата и наредиха чашки, мезета и бутилка коняк, както обясниха, за специални гости.
                 Всички гаврътнаха чашките-напръсници на екс и стопанинът, университетски професор с  лиса глава и пенсне на носа, поде:
                                           Дете на моите години
                                           Ти няма да си вечно млад.
                                           Ще минат, може би години,
                                           Ще станеш старец белобрад.
                  – Само една поправка ще внеса: – Не "може би", а "сигурно". И както ни виждате с професора, станахме белобради старици. – Понечи  самият автор на този някогашен шлагер. Толкова популярен, че с него започваше и свършваше, кажи речи всяка гулайджийска разпивка.
                  – А хубави бяха тези вечери в Чамкурия и Лъджене. Те направо лягаха на вашите акварели, бай Кочо. Ето тук. И ни  показа  три акварела на Щъркелов, релефно отделени върху бледозеления тапет на стената.
                  – Е, винаги съм обичал да рисувам къщи. Особено тези, построени от истински майстори на родната архитектура, като Кольо Фичето.
                  – Вероятно сте търсели диалог между архитектура и живопис? – вмъкнах се и аз в разговора.
                  – За търсене, не съм го търсил. Получило се е от само себе си. Но истина е  че така се  достигат   необичайни и ефектни съчетания на обеми, предмети и цветове.Въздействието – импресионистично . Френските импресионисти, особено Клод Моне, много добре са го усещали. – Имало е от кого да уча. Но има нещо, което прибавям и аз, повече по вътрешно чувство, отколкото от разсъдителност. Естествените цветове на  натурата. Ето, както е тук /в първата картина/, пожълтяващата зеленина на превала на лятото и ярко жълтото за началото на  есенния сезон. Дръвчета като забодени над керемидено червената скала, преливаща  в пътя, срещу който в далечина вече се изправя  синеещата  под синьо небе планина. Е, не мога да не се радвам на тези находки. Повярвайте ми, съвсем спонтанни.
                 – Мъчите  се да изгоните от картините си всякаква мозъчна дейност. – Професорът се засмя в поощрителна    усмивка .
                 – Е, то се разбира от само себе си, с мозъка си може ли някой да рисува. Дори в преносен смисъл. Излиза изкуствено, маниерно. Познавах един френски художник: Андре дьо Сегонзак, потомък на графска фамилия, изключително умен човек.Той направи опити   за такова "мозъчно рисувалчество", но нищо  стойностно не се получи. И  сам се отказа. Върна се на изпитания начин на изграждане на живопис в стил постекспресионизъм, пак умозрителен, но с участие на много повече пориви  и емоции.И  картините му си тръгнаха като в младите му години.
                  – А тук на втората картина едно огромно дърво на два ката захлупва хилава и рехава постройка. Ще се строполи върху пътя и няма да може да се минава. – Този път се обади професорския син Борис Димитров Митов, като че да реабилитира с положителната си нагласа здравия разум.
                  – Борис, Борис...На вас ли да казвам, че тъкмо такъв ефект съм  искал да предам. Дървото, по силно от  човешкото творение. След време тези  дъсчени скелети ще изгният. Те са от "мъртво дърво". А живото дърво все така мощно и предизвикателно ще стърчи над дъски и пирони.
                    Стопанката заяви, че за нея най-силно въздействащ е третият акварел.
                    – Тая белота на  токущо разцъфнали след  стопения сняг дървета, тези две "бели спретнати къщурки", падащи под диагонал и разположени точно срещу  разцъфнал люляков храст. Такава жизнерадост , такива надежди вдъхват.
                    – А ние с теб, Калина, смисълът та смисъла. Един "отепелен" съветски поет, Евгений Винокуров беше огласил един уличен лондонски художник:
                      "Срисовал я так,
                        Пускай я алкоголик.
                       Не надо смысла, сер".
                    – Теб май те хвана конякът. Що за пропаганда на алкохол и буржоазно изкуство. Нали щяхме да правим от бай Кочо  соцреалист.
                    – Е, на оня свят и такъв мога да стана. Но за тоя ще си остана с моите си акварели.
                    Така и приключи тази визита.
                     Моите предстояха.                 
image
image image



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186149
Постинги: 243
Коментари: 48
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031