Постинг
30.10.2017 10:21 -
БЕЗ ПЕТЕЛ ЩЕ СЪМНЕ, НО НЯМА ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ СЕ Е СЪМНАЛО
Напоследък почти всекидневно се появяват научно–публицистични есета за обратимостта на стрелката на времето. ВРЕМЕТО МОЖЕ ДА СЕ ВРЪЩА НАЗАД И ДА СЕ ИЗСТРЕЛВА НАПРЕД. И това е неопровержимо следствие на квантовата физика и астрофизика.
Самата честота на тези публикации е симптоматична.
Очевидно много са представителите на човешкия род, недоволни от сегашната световна обстановка. И като бегълци–ескейписти, не случайно се яви днес в цялата си острота емигрантския проблем, търсят по Дебелянов "своя пристан и заслона".
От бъдещето се плашат. Антиутопията на научната или писателската фантастика далеч не винаги им носи от там добри новини.
Сегашното ги пъди като неканени гости на богаташка трапеза.
Остава миналото. Там неолиберализмът е дал право на всеки да си търси епоха на частното щастие.
Лично аз съм си заплюл "СВЕТЪТ ОТ ВЧЕРА" на Стефан Цвайг. Но като се сетя за условностите на онова време, за строгите йерархични нива на социалния живот, за геополитическите амбиции, разпалили две войни, от които още се тресем; пък като ми дойде на ум, че точно от епицентъра на този "СВЯТ ОТ ВЧЕРА" – Виена – се пръкнаха у нас кобургите с двете национални катастрофи – ей Богу, иде ми да си пожелая френските людовици и германските князе от края на 18 в. с Барон Мюнхаузен начело.
Но и там май няма пълно щастие.Мине не мине десетилетие и война с комшията. По-добре късният Живков, то там пък ДС, политическата полиция, е няма как, ще кандисам на Бойко – тук поне комедията е осигурена.
Погледнато обаче по-сериозно, еротиката на миналото инстинктивно влече съвременния човек. Копнее за някакво връщане на часовника в астрофизични измерения: поне половин век назад, не без връзка с копнежа за младите години.
Следствие на този инстинктивен рефлекс е и диалогът, който тук съм привел до точката на едно приемливо за историческия момент решение.
Тук му е мястото и на едно друго наблюдение на модерните учени. Този път не от квантовата физика и астрофизика, а от социалната антропология и постмодерния структурализъм. Това е преминаването на смисловата константа, семантиката, от словото към видеото и аудиото. Днес образът и звукът ни говорят много по-непосредствено и осезаемо това, което някога се казваше с много думи. И още повече в словесни потоци за дообяснение.
Затова напоследък и зачестих с тези за някого досадни интерпретации на видеотекстове. Просто защото по–пълно и по-пестеливо интерпретират социално–психологическите процеси на нашето съвремие.
И тук някой любезен партньор от любимата ни медия съвсем в час, "чул петела", ни е дарил художествен фото-монтаж. Пределно опростен мизансцен: селянин сложил на коляното си петел. Някога селяните така колеха петлите. Но сега времената са други. Този петел има свободната воля да разпери криле и се отскубне от своя "възпитател".
Петелът е "веща птица" с първоздан инстинк за астрономическо време. И в пряк и преносен смисъл. Той кукурига в мига на съмване и оповестява важно събитие за стопанина: начало на сеитба, на жътва, просто самият факт на събуждане и ставане на крака. И същевременно – ЗВУКОВА МЕТАФОРА - с кукуригане се оповестява значимо социално събитие или очакване: война, възстание, преврат. От което в много езици повличат следи изрази като ЧУЙ ПЕТЕЛА! или НЕ ЧУВАШ ЛИ ПЕТЕЛА? За някой пълен дебил: "АБЕ ОСТАВИ ГО, ТОЙ НЕ ЧУВА ПЕТЕЛА". Или по отношение на някой, който "не е в час" със ставащото навън: " ТОЙ НЕ ИСКА ДА ЧУЕ ПЕТЕЛА".
У нас цяло село носи название "ЧУЙ ПЕТЛЬОВО" , в Русия заради източното си изложение село носи названието "ВОСТХОВО"/от "восток" и "петух"/. Петелът /Le coQ/ е емблема на най-бунтовния европейски народ – френският. "ПЕТЛИТЕ ПОБЕДИХА МОРЕПЛАВАТЕЛИТЕ" – гласи журналистическо заглавие за мача Франция–Португалия. Цели дялове в изкуствата са свързани с петела:народните приказки, селската живопис, музиката – "Златното петле" на Римски Корсаков.
Определено, на петела се приписва някакво особено познание и власт върху астрономическото и историческо време. Откъдето и отговорността на петела за тях.
И тук на приведения фотомонтаж петелът явно не се е съобразил с ЧОВЕШКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЛЯТНОТО И ЗИМНОТО ЧАСОВО ВРЕМЕ и е изкукуригал не когато трябва.
И затова БАЙ ФИЛИП, той може да бъде "Нане Стоичко" на Елин Пелин или БАЙ ПАДЕЖКО от разпространения по моето младежко време виц, т.е. типизираният в зрителен образ БЪЛГАРСКИ СЕЛЯНИН. Тъкмо един такъв налага за наказание беззащитното, но много по в час от него – ПЕРНАТО.
Целият мизансцен е актуализиран до поанта на злободневие – UP TO DAY. Действително, завчера върнахме с час стрелката на часовника.
Бай Филип не е Елин–Пелиновския и Ал. Божиновския селянин-потуранко с една кирлива риза на гърди. Той като че е излязъл от конфекция за небрежна елегантност: синя блуза, скъп вълнен калпак, голф, обувки по съвременен тертип; самият той не четинест, а леко, дори хитровато обрасъл: направо докаран за театрална постановка.
И респективно петелът. Породисто пернато с контрасти на снежно бяла перушина със златисто петно в края и алено червен клюн с жщи по-червен гребен – такъв петел грехота да го свариш в тенджера.
Цялата колизия обаче е в "уравнението" образувано от противоборстващите: Бай Филип фактически невежа по въпросите на астрономическото време, надделява над вещата птица, чиято сила е в инстинкта за "точния час".
ОЧЕВИДНО БАЙ ФИЛИП Е ТРЪГНАЛ СРЕЩУ СЕБЕ СИ. ТОЙ РАЗПЕРДУШИНВА НЕ ПЕТЕЛА, А СЕБЕ СИ.
ПАРАДОКСЪТ Е В ТОВА, ЧЕ ВМЕСТО ДА СЛУША ПЕТЕЛА, БАЙ ФИЛИП ГО БИЕ.
Слава Богу повече символично, не свирепо. Дори с добродущен израз на лицето. Неолиберална политкоректност: зачитане правата на животните. Но дотолкова, че да се онагледи поантата на посланието.
НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, ЧЕ ПЕТЕЛЪТ Е ПРАВ, ВАЖНОТО Е, ЧЕ БАЙ ФИЛИП СЕ МИСЛИ ЗА ПРАВ. ПАК ПО КВАНТОВАТА ФИЗИКА: ДА МИСЛИШ, ЧЕ СИ ПРАВ Е ВСЕ ЕДНО ДА СИ ПРАВ – МИСЪЛТА ГРАДИ РЕАЛНОСТТА.
КАКВАТО ВСЪЩНОСТ Е ЦЯЛАТА ПОСТМОДЕРНА СИТУАЦИЯ В СВЕТА СЪС СТРАННИТЕ И ПОНЯКОГА ДРАМАТИЧНИ ПРЕЛИВАНИЯ НА "СУБЕКТ" И "ОБЕКТ" ИСТИНА И ПСЕВДОИСТИНА, РЕАЛНОСТ И ВИРТУАЛНОСТ.
КОЕТО, КАКТО КАЗВА КОЛЕЖКАТА В ИМПРОВИЗИРАНИЯ НИ ДИАЛОГ, СМЕ СИ ЗАСЛУЖИЛИ.
И без петел ще съмне, и без революция. ... Х Коментари
Лазар Лалев ДА ГО БЯХА ВЪРНАЛИ ТРИЙСЕТ ГОДИНИ НАЗАД!
Megi Zafirova Какво щеше да се случи?
:)
Харес
Лазар Лалев ДОСТАТЪЧНО ДА НЕ Е ТОВА КОЕТО СЕ СЛУЧВА ДНЕС
Megi Zafirova Нищо не е случайно, всичко е заслужено! Така, че и 1300 години да върнат времето, ще си получим заслуженото.
Лазар Лалев БЕДАТА Е, ЧЕ НЕ СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО ЗАСЛУЖЕНО НАКАЗАНИЕ, А КАТО НЕЗАСЛУЖЕНА ЗЛА ВОЛЯ НА НЕКАДЪРНИЦИ
Megi Zafirova Не е наказание! А Възнаграждение!
Х
Лазар Лалев Е ЗАТОВА НЕ МИ СТИГАТ СИЛИТЕ НА ПИШМАН МАЗОХИСТ. ПРИЗНАВАМ ОБАЧЕ, ЧЕ ВАШЕТО УСЕЩАНЕ ЗА СЕГАШНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е ПО-ЗДРАВОСЛОВНО
Харесване
· Отговор · 14 мин.
Управление
Megi Zafirova Възнаграждението идва от самия себе си, а наказанието е от външни лица. Кое има по силен ефект върху душата?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86
