Вече можеше да се налучка  неговата методика. Не   властническата палка на Ленард Бърнстейн, който буквално диктува на  изпълнителя и оркестъра своите  единствено верни  интерпретации. Ефектно, красноречиво, харизматично – но друг тип пърформанс, където всички ние сме фигури в неговата шахматна игра. Не и интерпретаторското сладкодумство на Антон Рубинщайн  или  Арон Копланд, да ви  разхождат като  прощапулници сред чудесата на музиката и да ви сочат с пръст върховете и долините на ландшафта; нищо общо и с изящните винетки, "визитните картички" за  концертна зала и просветена публика на Артур Онегер.
                 Всички тези вълшебни комбинатори  на музика и слово   са толкова импозантни   и авторитарни , че не могат  да учат на самостоятелен прочит на музиката. Те могат да учат само НА СВОЙ, СУБЕКТИВЕН  И САМОДОСТАТЪЧЕН ПРОЧИТ. Те могат да бъдат следвани, а не питани. Монологични , докато им стигнат силите, и диалогични, доколкото  им позволи великодушието, т  е са своего рода екскурзоводи, а не педагози като нашия герой и приятел.
                   Кабалевски споделяше  тяхното опование  в аналитичното тълкувание на музикалното произведение. Не веднъж е казвал, и по повод певческите, и по отношение на инструменталните жанрове, че на място и навреме  изказано  словесно  съждение  усилва музикалното преживяване и внася в него предметност и тематична конкретност далеч не винаги  улавяни  в музикалния поток.
              –  Ето, П.И. Чайковски е написал симфония "Манфред". Може би не от най-крупните му симфонични творби, но  по форма безукорна. Ако я оставим без заглавието й /Манфред/ слушателят  ще се люлее между двете основни теми до шемет, до загуба на равновесие. Но ако научи, че симфонията разработва мотива за прототипа на Фауст и Фаустовската природа на човека  не по Гьоте, а по Кристофър Марлоу. Само една такава фактологическа ремарка  е достатъчна слушателят да влезе в част. Физически да усети  този объркан и недоволен от чернокнижието послушник на науката и неизчерпаемото човешко знание и да получи към замотания в лабиринт ключ на композиторския замисъл.Да вникне в особеностите на неговия музикален стил  и творчески почерк. 
                В този смисъл той отговаряше на своите опоненнти, изказващи доста широко разпространено мнение, че "МУЗИКАТА, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ РАЗКАЗВА С ДУМИ НЕ Е ПЪЛНОЦЕННА МУЗИКА. Най- многото на което е  способно тоновото изкуство  в областта на музикалния коментар  е да тълкува едно музикално произведение чрез друго, както в 8 струнен квартет на  Шостакович   с  вариациите на цитата от "Лунната соната"  на Л.В. Бетховен.
                    – Мисля, - казваше Кабалевски, че дълбоко грешат тези, които смятат, че каквито и да са  разговорите на музикална тема,непременно водят до опростенчество и вулгаризация, че думите  отклоняват вниманието  на слушателите  от самата музика в областта на чужди на природата й "околомузикални асоциации". Нещо подобно, разбира се се среща и за съжаление нерядко, но то съвсем не означава, че всеки разговор, всяка дума пречат на  музикалното  възприятие.
            –  Работата е там види се, що за  слово е това. Всичко следва да се прави с любов и умение. Една скучна беседа или лекция, това е не само изгубен час, това е и загубен слушател, загубена аудитория. "
                 И запъхтян от този дълъг монолог, той сваляше очилата, протриваше ги с кърпичка, свойствения му жест, когато търсеше подходящата дума, и изричаше не  без ораторски патос:"СКУКАТА Е УБИЕЦ НА ЖИВОТА И ТРИЖДИ УБИЕЦ НА ИЗКУСТВОТО"
         Въз основа  на изключително богатия си  музикален опит и наблюдения Кабалевски не преставаше да  твърди, че е стигнал до верния си педагогически подход: "    
Безполезно и скучно за слушателите  е да се разказва  за строежа на  произведението , да се преразказва музиката  с думи  – част  след част, музикална фраза след музикална фраза, тема по тема. Най-важното е ефективно да се въвлече слушателя в атмосферата , в която се е родила творбата, в жизнените обстоятелства, в които тя е била замислена и родена, в самобитната природа на композитора".
                  И това не са били празни намерения. Дмитрий Борисович не жалеше усилия и лични средства да реализира своята  мисия сред възможно най-широк кръг любители и поклонници на музиката. Последните му лекции протичаха при  постоянно  увеличаваща се аудитория. С децата почнаха да посещават лекционната зала техните родители, родственици и близки. И не само като придружители. Виждал съм ги зяпнали и вторачени да слушат разказите на този сладкодумец в жанр не свойствен на устната реч. Но затова пък  при  майстор - разширяващ възможностите на езика  в  лингвистично недобре усвоени територии.
                  Последният път, когато съм го слушал  не много преди смъртния му  час, беше лекцията за 6-та симфония на П.И. Чайковски. Там той се покачи още по-нагоре от обичайното си ниво на музикален оратор и педагог. Може би, в някакъв смисъл то беше и прощалното му слово  и на композитор.
               – Не скривам, –започна той – личното си пристрастие към музиката на Пьотр Илич. Сред всички композитори, родни и чужди, с които разноликата ми композиторска дейност ме е свързала, Чайковски е бил определено най-обичаният, най-добре усвоен и изучен. Не съм пропуснал ни една нота, ни една фраза, ни дори такт - върху който  да е преминал през ума и сърцето ми незабелязан, неозвучен, непромислен. А 6-та му симфония зная наизуст. Както Тосканини казваше за 9-та на Бетховен : "И НА СЪН ДА МЕ СЪБУДЯТ, ЩЕ Я ИЗДИРИЖИРАМ ОТ КРАЙ ДО КРАЙ, САМО ПО ПАМЕТ".
                  Тук той направи дълга пауза, изтри потта от челото, хвана се за лявата страна на сакото, върху сърцето, ускорило дишането и през  няколко хълцукания, съчувствено усетени от аудиторията, продължи: – Извинявайте, сърцето.Не е вече такова, когато преди десетина години започнах тези лекции. От моя учител, близък на Л.Н. Толстой – Голденвайзер съм го чул: "близо до 80-те всичко е 80 пъти по-трудно." – Моля за извинение.
                – А 6-та  симфония е последното произведение на Пьотр Илич. Три месеца след написването му той ще бъде вече покойник, с почести, на държавни разноски, и шествие на цял Петербург, и музикален и немузикален, изпратен до лобното си място.
                  – Гениите дълбоко в себе си чувстват  приближаващата се кончина: като Гьоте, който   цял месец я е гонил всяка сутрин от дома си; като Бетховен, който обратно, я е канил да влезе в работния си кабинет.  Погледнете  самия ръкопис на 6-та: тук нотите явно са поставяни с несигурна ръка, с някакво несвойствено за композитора колебание върху  избора на  подходящия тон и такт; вслушайте се в началата протяжна кантиленна фраза, която като  във Вагнерова опера създава впечатление за липсващ завършек,изведнъж прекъсната, за да се последва от няколко нестигащи до кулминация мотива. – Как ви звучи? Тук се пуска магнитофона с концертното изпълнение на симфонията под диригенството на Мравински. - Как? Ами предупреждение и същевременно – покана: време е вече, не се офлянквай Пьотр, стягай си багажа.
               – А цялата втора част, с няколкото ту засичащи се, то отблъскващи   се в четири посоки  бавно и мудно по стрелката на компаса мелодични линии; ами  че това е  автобиографичната повест на Чайковски: лъчезарно детство, юношество, търсещо пътя си в живота, младост на  много мъчително самоопределение: знаете какво е струвало на Пьотр Илич потъпкването на родителската воля с решението му да прекъсне следването си в правото в името  на  несигурна, зависима от благосклонността на мецанати  и доброжелатели професия; и някакво  смътно усещане, стигащо до проклятие  за  мъжка нестандартност, тъкмо тогава се е клюкарствало из цял Петербург за негова хомосексуалност; это тия пронизващи  вертикално цигулките  стонове –ту  усилващи се и  ту замиращи  духовите, издишащи от умора и изтощение  кларинет, обой и фагот. Като мигащите сигнални фарове за кораби, отдалечаващи се от  брега.
                – До тук.До 15-минутна пауза – въпроси?
                – Един, надигна се млада жена в бяла пухена блузка, пулсираща в сакаден ритъм на сърцето. – Имало ли е сериозни причини Чайковски да се чувства обречен. Доколкото знам –  кариерата, славата, доходите  му са вървели  много добре.
            – Много по-добре от когато и да било. Вярно, графиня фон Мек, духовна приятелка и главна до момента впомоществувателка, по  неизяснени и до днес причини  е прекъснала издръжката. Но император Александър     му е  отпуснал  персонална пенсия, за времето си доста висока. Няколко богати хора, тогава са се наричали мецанати, сега не знам как се наричат, аз никога не съм ги имал, – усмихва се лекторът.
                    Чуват се гласове: "благодетели", от дъното на залата - "спонсори"...
                    – Да, от там също. Освен това, високо хонорувани частни уроци; към тях се прибавят  и проценти от продажба на партитури, оперни и балетни представления – и у нас, и в чужбина с изгоден валутен курс. Чайковски е могъл да си позволи много луксове  за онова, пък и за наше време: пътешествия зад граница. Италия, Франция, Германия - не само обиколил, но и престоявал  продължително време. – Сега всичко  това се нарича "творческа командировка" - широко се усмихва. – Ами посещението му в Америка.Със същата тази "фатална 6-та", която той дирижирал пред възторжена публика. Че тогава такова отиване до щатите е струвало цяло състояние.
                   –  Значи е трябвало да се чувства неизказано щастлив и както казват американците "HAPPY GO LUCKY"/шапка на тояга/- се обажда млад мъж, асистент или придружител на  80 годишния ветеран на съветската музика. Като не забравяше все пак да се озърта за "син шлифер".Това беше сигурен знак за агент,  изпратен да следи за реакциите на публиката, между които и  подозрителни цитати на чужд език. – А тук  мрачният мотив от 3-та част е плач на покойник  от дъното на гроба.
                    – Уцелихте, "ПЛАЧ ОТ ГРОБА", близко до третия мой стълб: "марша" този звучащ и в Шопеновата  соната  "MARCHE FUNEBRE", но в още по-нисък регистър и засилена реторика в "крещендо". Впечатлението е, че смъртта  в своето  безкрайно  коварство,сама е  писала  некролога на Пьотр Илич.
                  – И Кабалевски завърши лекцията с известния цитат от евангелието, многократно повтарян в църковните служби по Великденските празници:
                     "СМЕРТЬЮ СМЕРТЬ ПОПРАВ".  Така нашата  национална гордост и гений на световната музика влиза в БЕЗСМЪРТИЕТО".
                     И да е имало "син шлифер", той се е направил, че не чува.