свят между смъртта и новото раждане

by georgi ·

        Share5    
1. След своята смърт човек пребивава в духовния свят.2. Когато минаваме през Портата на смъртта, както впрочем и в мига, когато потъваме в съня, нашето обикновено съзнание се променя и ние се оказваме в такова положение, че сме в правото си да заявим: Сега целият свят, целият Космос е мое тяло.

3. В най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане човек притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот. Между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание.

4. Духовният зародиш носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло. Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие.

5. Над духовният зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии.

6. В духовния свят ние насочваме нашите духовни възприемателни органи навън към висшите Йерархии. В известен смисъл ние разширяваме и излъчваме нашето същество по всички посоки. После отново го прибираме.

7. Духовният зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че даже и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.

8. В определен момент ние започваме да изтегляме от космическия етер необходимите сили за изграждане на нашето етерно тяло, на нашето астрално тяло и на нашия Аз.

9. Като едно свръхсетивно същество, съставено от Аз, астрално тяло и етерно тяло, ние слизаме на Земята и се свързваме с това, което вече ни очаква като готово физическо тяло.

10. Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин.

11. В духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън. Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява.

12. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено” съзнание. И тези процеси постоянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане.

          ЗА ТЕЗИ, КОИТО  СА СИГУРНИ, ЧЕ ЖИВОТЪТ СВЪРШВА ТУК НА ЗЕМЯТА – МОНТЕН.
           НО ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ ИНТУИЦИЯ, ЧЕ ЖИВОТЪТ НЕ САМО НЕ СВЪРШВА ТУК, НО  И ПРОДЪЛЖАВА "ОТВЪД" – РУДОЛФ ЩАЙНЕР.
            ТЕ СИ   ПРОТИВОСТОЯТ НЕ САМО  ПО  СВЕТОГЛЕД, НО И ПО ЦЯЛАТА СИ ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА  ИЗРАЗЕНОСТ . МОНТЕН  СДЪРЖАН, ПРАВДИВ, С ЧУВСТВО ЗА МЯРА И ВКУС  – СЪВЕТНИК И СЪБЕСЕДНИК  ПО СЪДБА И ПРИЗВАНИЕ . ЗАЩОТО, МОЖЕМ ДА СМЕ СИГУРНИ – ДРАГОВОЛНО, ЗАРАДИ КРАСИВИТЕ ДУМИ , ОБРАЗИ  ИЛИ ЖЕСТОВЕ , НЯМА ДА  ИЗЛЪЖЕ. ЗА СКЛОННИЯ КЪМ ПРИТВОРСТВО И ЛЪЖА СЪВРЕМЕННИК – ТОЙ ДОРИ ИЗГЛЕЖДА "НЕ ОТ МИРА СЕГО".
                РУДОЛФ ЩАЙНЕР Е  СЪВСЕМ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯТ ТИП: ВИЗИОНЕР, ТОЙ СИ Е СКЪСАЛ ПЪПНАТА ВРЪВ С ТОЗИ СВЯТ, И ЖИВЕЕ САМО С ОТВЪДНИЯ. ТОЙ НЕ ГОВОРИ, А ВЕЩАЕ, НЕ МИСЛИ, А ПРОРОКУВА, НЕ БОЛЕДУВА, А ЛЕКУВА.
                И ВЪНШНО СА РАЗЛИЧНИ. СРЕЩУ ЗАМИСЛЕНОТО ЛИЦЕ СЪС СКЕПТИЧЕН ПОГЛЕД НА МИШЕЛ МОНТЕН – ЕКЗАЛТИРАНИЯТ, ПРИЛИЧЕН НА  ПРОТЕСТАНТСКИ ПАСТОР, РУДОЛФ ЩАЙНЕР. ТОЙ  САМО ПРИБИВАВА, И ТО  ВРЕМЕННО, НА ТОЗИ СВЯТ. А ИСТИНСКИ ЖИВЕЕ В ОНЯ, И ОТ САМИЯ НЕГО  НЕЕДНОЗНАЧНО ОПРЕДЕЛЯН.ВСЕ ПАК КАПРИЗНОТО МУ ВЪОБРАЖЕНИЕ СЕ Е СПРЯЛО НА "ДРУГАТА РЕАЛНОСТ", С КОЯТО Е И ОЗАГЛАВИЛ ЕДНО ОТ ПРОГРАМНИТЕ СИ СЪЧИНЕНИЯ.
              МИСЛИТЕЛ, КОЙТО СЪВСЕМ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УПРЕКНАТ В ДОГМАТИЗЪМ И ДОРИ МНОГОКРАТНО Е ЗАСВИДЕТЕЛСТВАЛ СИМПАТИЯ И ДОБРОЖЕЛЮБИЕ  КЪМ АВАНГАРДИСТКИТЕ ФИЛОСОФСКИ ТЕЧЕНИЯ, КАТО  НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ БЕРДЯЕВ ДАВА ДОСТА САРКАСТИЧНА    ХАРАКТЕРИСТИКА  И ОЦЕНКА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР. – ВЛЯЗЪЛ БЕРДЯЕВ В  ЗАЛАТА И ОЩЕ ОТ ВРАТАТА КЪМ НЕГО  СЕ  УСТРЕМИЛ "СИЛНО ПЛЕШИВЕЕЩ МЪЖ С ВДЛЪБНАТИ ОЧНИ КУХИНИ И РАЗШИРЕНИ НОЗДРИ: ЗАПЪХТЯНО ДИШАЩ, ТОЙ ИМИТИРА  ОГНЕН ВЗОР В СТРЕЛКАЩИ СЕ НА ВСИЧКИ ПОСОКИ ОЧИ. НАДЯНАЛ  ПАСТОРСКА ЖИЛЕТКА И МОТАЕЩ В РЪЦЕТЕ СИ  НЯКАКВА ПАЛКА, ПОДОБНА НА КАМШИК. ОТ ВРАТАТА СЕ ЗАВЪРТЯЛ КАТО ВЪВ ВАЛС И ТИЧЕШКОМ СЕ ВЪРНАЛ КЪМ ТРИБУНАТА, ОТКЪДЕТО С ФАЛЦИРАЩ БАРИТОН ЗАСИПАЛ  ПУБЛИКАТА С  РЕЧЕВИ ПОТОЦИ  ЗА ТОВА КАК ЧОВЕК, КАТО УМРЯЛ,  ВЛИЗАЛ В НЯКАКВО ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО С НЕОПРЕДЕЛЕН ИЗТОЧНИК НА СВЕТЛИНА, СЛЕД ТОВА ВЛИЗАЛ В  ЕТЕРНО ПРОСТРАНСТВО, СЛЕД ТОВА - В  АСТРАЛНИ ПОЛЕТА, КЪДЕТО ИЗХВЪРЛЯЛ ЗЕМНИЯ СИ БАЛАСТ И ВЕЧЕ, ПРЕЧИСТЕН И ОЗАРЕН, ВЛИЗАЛ В КОСМОСА.
             – САМО ЧЕ НЕ ОЧАКВАЙТЕ, – ПРЕДУПРЕЖДАВА БЕРДЯЕВ, ТОЗИ ПОТОК ОТ ДУМИ ДА ВИ СЕ РАЗЧЛЕНИ  В СМИСЛЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ. НЕ. ТОЙ ГИ ИЗРИЧА, ИЛИ ПО-СКОРО ИЗПЯВА, НА КУП, В ЕДНА ГОЛЯМА СЛОВЕСНА БУЦА И МЕН, СВИКНАЛИЯТ С  НАЙ–РАЗЛИЧНИ  ФИЛОСОФСКИ И ХУДОЖЕСТВЕНИ ТЕКСТОВЕ МИ Е СТРУВАЛО НЕ-МАЛКО ВРЕМЕ И УСИЛИЯ ДА ГИ ПРИВЕДА В СМИСЛЕН СЛОВОРЕД.
               НИЕ С ВАС СИГУРНО НЕ СМЕ ГО ВИЖДАЛИ И СЛУШАЛИ НА ЖИВО И МОЖЕМ ДА СЕ ДОВЕРИМ ИЛИ ДА НЕ СЕ ДОВЕРИМ НА БЕРДЯЕВ. БЛАВАТСКАЯ НАПР. СМЯТА, ЧЕ НЕ ДУМИТЕ, КОИТО ПРОИЗНАСЯ ЩАЙНЕР, А ОКУЛТНАТА ОТВЪДНА РЕАЛНОСТ, КОЯТО ТЕ РАЗКРИВАТ – ИМА ЗНАЧЕНИЕ.
              НИЕ С ТОЧНОСТ МОЖЕМ ДА УСТАНОВИМ ЕДНО:  БЕЗРАЗЛИЧНОТО И ДОРИ НАПЛЕВАТЕЛСКО ОТНОШЕНИЕ  НА АВТОРА  КЪМ СМЪРТТА. ЗА НЕГО ТЯ НЕ НОСИ ОРЕОЛА НА ТАЙНСТВОТО, КАКТО Е ПРИ ХРИСТИЯНИТЕ; ТОЙ НЕ СМЯТА ДА Я ЛИШАВА ОТ  НАДМОЩИЕ ВЪРХУ ЧОВЕКА КАТО МОНТЕН, НЕ ОТМЯТА ОТ СЕБЕ СИ ИНФЕРНАЛНИТЕ Й ОБРАЗИ И ВИДЕНИЯ  НА СРЕДНОВЕКОВНАТА ГОТИКА  И СЪВСЕМ НЕ Я НАЕМА ЗА СЪЮЗНИК И СЪВЕТНИК ПОДОБНО  ДОН ХУАН НА КАСТАНЕДА. ЗА НЕГО, КАКТО И ЗА НАШИЯ СЪВРЕМЕНЕН ДУШЕВЕД ОШО ТЯ ПРОСТО НЕ СЪЩЕСТВУВА. ДОРИ  КАТО  ГЕОМЕТРИЧНО ПОНЯТИЕ  НА ОГРАНИЧИТЕЛ: ЧЕРТА, СИНУР, ГРАНИЦА, ПРЕДЕЛ. КАЗАНО НА ЕЗИКА НА СЕМИОТИЦИТЕ: "ОЗНАЧАВАЩО" БЕЗ "ОЗНАЧАЕМО".
                И СЛЕДОВАТЕЛНО, ТОВА КОЕТО ЗА РУДОЛФ ЩАЙНЕР ИМА СТОЙНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ,  НЕ Е  САМАТА ТЯ,ЗАЩОТО ТЯ ИЗОБЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА, А ТОВА КОЕТО СЛЕДВА СЛЕД НЕЯ  ЗА ПОКОЙНИКА. ЗАЩОТО НЕЯ МОЖЕ И ДА Я НЯМА, НО ПОКОЙНИК ИМА И РУДОЛФ ЩАЙНЕР , БЕЗ ДА СЕ ЗАНИМАВА С НЕГОВАТА  АУТОПСИЯ И ПАТОЛОГИЯ, ПРЕМИНАВА В ОТВЪДНОТО С НЕГОВОТО НОВО РАЖДАНЕ.
              ДА ПРОСЛЕДИМ ОЧЕРТАНИЯ ОТ НЕГО МАРШРУТ, ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ  ПУНКТОВЕ НА КОЙТО, КАКТО ПРИ МОНТЕН, ЩЕ НАНАСЯМЕ СВОИТЕ  ЗАБЕЛЕЖКИ И СЪОБРАЖЕНИЯ.

Другата Реалност

щайнер
1. След своята смърт човек пребивава в духовния свят. – КАК? НАПРАВО В ДУХОВНИЯ СВЯТ? ЗНАЧИ РАБОТАТА ВЕЧЕ Е СВЪРШЕНА. ЗАЩО ТОГАВА МИТАРСТВА НА ДУШАТА И АВТОРСКИ СТАРАНИЯ ДА ГИ ПРОСЛЕДЯВА ЕТАП ПО ЕТАП?2. Когато минаваме през Портата на смъртта, както впрочем и в мига, когато потъваме в съня, нашето обикновено съзнание се променя и ние се оказваме в такова положение, че сме в правото си да заявим: Сега целият свят, целият Космос е мое тяло.  ОСВЕН ЧЕ Е НЕПРЕДСТАВИМО:НЕЩО ОГРАНИЧЕНО КАТО ТЯЛОТО СТАВА НЕЩО НЕОБЯТНО КАТО КОСМОСА, ТО НЕ ОТГОВАРЯ И НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ТЯЛО. ТО ЗАТОВА Е ТЯЛО ЗАЩОТО Е ОГРАНИЧЕНО.НЕ ОТГОВАРЯ И  НА  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА КОСМОСА, КОЙТО ЗАТОВА Е КОСМОС, ЗАЩОТО ЗА НЕГО ЗНАЕМ САМО, ЧЕ Е ПРОТИВНОТО НА "ХАОС", Т.Е. ЧЕ НЕ  ПОДЛЕЖИ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ

3. В най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане – ЗНАЧИ СМЪРТ НЯМА, НО РАЖДАНЕ ИМА? човек притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот. – ЗНАЧИ СЪЩОТО СЪЗНАНИЕ, НО ВЪВ ПО–ВИСОКА СТЕПЕН, ПО–МОГЪЩО.Между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание.– СЕГА ПЪК "КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ"– ЩО ЗА СЪЗНАНИЕ, СЛЕД КАТО ВЕЧЕ  РАЗПОЛАГАМЕ С ЕДНО "МНОГО ПО-МОГЪЩО".
          4.Духовният зародиш –КАКЪВ, СЛЕД КАТО ИМА ВЕЧЕ "НОВО РАЖАДАНЕ"?/носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло – ОЙ, А НИЕ СИ БЯХМЕ ВЪОБРАЗИЛИ, ЧЕ ВЕЧЕ СМЕ СТАНАЛИ "ДУХОВНИ ТЕЛА"?!. Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум – СИРЕЧ ВСЕЛЕНАТА ?! с неизмеримо величие.

5. Над духовният зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената –КАКВИ?, а именно Съществата от висшите Йерархии - СЪЩИТЕ ЛИ КАТО "ДРУГИТЕ СИЛИ".

6. В духовния свят ние насочваме нашите духовни възприемателни органи навън към висшите Йерархии.– КОИ?  В известен смисъл ние разширяваме и излъчваме нашето същество по всички посоки.– ЗАЩО? ОТ КАКЪВ ЗОР? СЛЕД КАТО ВЕЧЕ РАЗПОЛАГАМЕ С "КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ" После отново го прибираме. – ЗАЩО ДА ГО ПРИБИРАМЕ, НАЛИ ВЕЧЕ Е СТИГНАЛО ОПТИМАЛНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ – КОСМОС?

7. Духовният зародиш се спуска на Земята  – КАТО С ПАРАШУТ?, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества – КАКВИ СА ЕДНИТЕ, КАКВИ СА ДРУГИТЕ? ИНАЧЕ Е ТАФТОЛОГИЯ; а това означава, че даже и след като сме инкарнирани под формата на ембрион - А НИЕ СМЕ СИ МИСЛИЛИ, ЧЕ СА НИ ПРАВИЛИ БАЩИТЕ НИ?! в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.- АКО ДУХОВНИЯТ СВЯТ Е ПО–ДОБРИЯТ, ЗАЩО ДА СЕ СВИВАМЕ В УТРОБА, ПЪК ДОРИ И МАЙЧИНА?

8. В определен момент ние започваме да изтегляме от космическия етер необходимите сили за изграждане на нашето етерно тяло, на нашето астрално тяло и на нашия Аз - ОТДЕ ДОЙДЕ ТОЗИ НАШ "АЗ" – НАЛИ ВЕЧЕ СЕ БЕ СЛЯЛ С КОСМОСА? ПАРДОН, НОВИЯТ ЧОВЕК ОЩЕ НЕ Е РОДЕН, А ТОЙ ВЕЧЕ ПРИДОБИВА "ЕТЕРНО" И "АСТРАЛНО" ТЯЛО.

9. Като едно свръхсетивно същество, съставено от Аз, астрално тяло и етерно тяло, ние слизаме на Земята и се свързваме с това, което вече ни очаква като готово физическо тяло.  ЗАЩО? ОТ ПО–ДОБРОТО КЪМ ПО–ЛОШОТО?

10. Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си,–ВСЕ ПОТЪВАМЕ В СЕБЕ СИ  –  макар и по друг начин. – КАКЪВ ДРУГ НАЧИН, КАТО ЗНАЕМ САМО ТОЗИ?

11. В духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън. Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява. ПРИЛИЧА НА РАЗШИРЯВАЩАТА СЕ И СВИВАЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА, НО ТАМ ТО СЕ ИЗВЪРШВА ПО СТРОГИ  АСТРОФИЗИЧНИ ЗАКОНИ, А ТУК В ЧОВЕШКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ  –  ЩО ЗА МАНЕВРИ? ОТ КАКЪВ ЗОР?

12. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл,– СИГУРНО ПО-СЪВЪРШЕНО ИЗДИШВАНЕ–  след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос,– ЧЕ НАЛИ ОТ ТАМ ДОЙДЕ? аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; – ЗНАЧИ ЗЕМЯТА СЕГА ТИ Е НУЖНА САМО ДА ВДИШВАШ. КАКВО ДРУГО СИ ПРАВИЛ ПРИЖИВЕ.– там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено” съзнание.– ЩЕ РЕЧЕ ВДИШВАНЕ ЧРЕЗ "РАЗШИРЕНО СЪЗНАНИЕ"? И тези процеси постоянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане. –  Е  ТУК ИЗОБЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ КАКВО СТАВА. КЪДЕ СЕ ВДИШВА, КЪДЕ ИЗДИШВА И ЗАЩО ЗА ТОВА Е НЕОБХОДИМО СЪЗНАНИЕ, И ТО "РАЗШИРЕНО", КОГАТО ТОВА СА ТЪКМО БЕЗСЪЗНАТЕЛНИ ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ.
               Тук ние ще спестим на оратора, а паралелно и писателя, много други дилетантски или научно–специализирани въпроси. Дори само защото според теорията си РУДОЛФ ЩАЙНЕР Е НА ТАКЪВ ЕТАП НА ПЪЛНО СЛИВАНЕ С КОСМОСА, КОГАТО ТЕЗИ ВЪПРОСИ СА ПРОСТО ИЗЛИШНИ.
              Но един извод не може да не се направи: КАКТО И ДА ОТРИЧА САМИЯ ФАКТ И СУБСТАНЦИЯ НА СМЪРТТА, РУДОЛФ ЩАЙНЕР ПОСТОЯННО СЕ ЗАНИМАВА С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ПРЕДИ И СЛЕД НЕЯ. ЩЕ РЕЧЕ ОБЕКТИВНО НЕ МОЖЕ БЕЗ ТАЗИ – НЕЗАВИСИМА ОТ НЕГО И ОТ НАС ДАДЕНОСТ" СМЪРТТА".
                 Следователно и той е в положението на Монтен:да мисли за  взаимоотношенията си с нея.
                 Какво излиза: по нашенски "ПРЕОБЛЯКЪЛ СЕ ИЛИЯ, ПОГЛЕДНАЛ СЕ – ПАК В ТИЯ".
                 Монтен и Щайнер са мислили своето, сега нашето да му мислим ние.






 

отговорил на един скептик, по памет: скептикът казал - това не може да е вярно. Щ. му отговорил - знаете ли разликата между умния и не толкова "умния", първият като чуе нещо непознато, започва да мисли и се пита защо, вторият казва - това не може да бъде.

ЗА КОМЕНТАРА ВИ, БЛАГОДАРЯ. ТОЙ Е В ДЕСЯТКАТА ПО ТЕМАТА. МАКАР ДЪЛБОКО СЕ СЪМНЯВАМ В ДОСТОВЕРНОСТНТА НА САМИЯ ЕПИЗОД.
ПЪРВО, ЩАЙНЕР НЕ Е ДИАЛОГИЧЕН. НЕГОВОТО СЪМОМНЕНИЕ НЕ ПРЕДПОЛАГА ДИСКУСИЯ "ЗА" И "ПРОТИВ". ТОВА, КОЕТО ЩАЙНЕР ВЕЩАЕ Е ЕДНАКВО ВАЛИДНО И ЗА УМНИЯ, И ЗА ГЛУПАВИЯ, ДОКОЛКОТО ГО Е КАЗАЛ САМИЯТ РУДОЛФ ЩАЙНЕР.
ВТОРО, ЗАЩОТО ЗА ЩАЙНЕР УМЪТ Е ПО-СКОРО НЕДОСТАТЪК И ТОЙ НЕ БИ НАГРАДИЛ УМНИЯ С ПОХВАЛА ЗА ПО-ИСТИННО ТВЪРДЕНИЕ. АКО И УМНИТЕ СА ПРЕМЪЛЧАВАЛИ ОТГОВОРИ, ТО НЕ Е ЗАРАДИ ВЕРНОСТТА НА СЪЖДЕНИЯТА МУ, А ОБРАТНОТО, ЧЕ ПО ПРИНЦИП ТЕ СА ВИСЯЩИ, НЕДОКАЗУЕМИ, НЕПОДВЛАСТНИ НА УМА.
И ТРЕТО, ВСЕКИ ПО-СЕРИОЗЕН ЧОВЕК ЩЕ ПРЕДПОЧЕТЕ "ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ" ПРЕД МЪЛЧАЛИВ КОМЕНТАР ВЪРХУ ХИПОТЕЗИ, ДОРИ НЕ ПРАВДОПОДОБНИ И ЛОГИЧЕСКИ СВЪРЗАНИ. И ПО-СКОРО РУДОЛФ ЩАЙНЕР Е ЗАДЪЛЖЕН СПОРЕД ЕТИКАТА НА ПОЛЕМИКАТА ДА ДАВА РАЗЯСНЕНИЯ КАТО "УМЕН".
С ЕДНА ДУМА "ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ" Е ПО-УМНА ПОЗИЦИЯ. ВЪВ ВСЕКИ СЛУМАЙ ПО-ЧЕСТНАТА.
ОТНОВО БЛАГОДАРЯ-