Пак замълча.  Горещините? Но у нас вече  прежурянето на слънцето се  скъси , мръква по-рано. Към 20 ч. ,леко разредена, компанията от градинката остава обаче до много по-късно, до сред нощ. Вече   се изпровожда лятото.
              Никога не съм смятал, че един човек, който със своята бомбастична хвалипръцковщина е предизвиквал само смях и неудобство,разгледан  в аршин на сериозност, може  да има такова значение за всички ни.По начало ние с теб сме крайно недоверчиви към това висше млекопитаеще, но липсата на Данчо  остро  оголи нашата частична неправота. Нещо от чара на градинката с    шахматните  импровизации   върху скамейките, се изпари.
                   Не мога да си го обясня. Остро дефицитен, неуспял по буржоазни  стандарти, материално, кретащ  над повърхността, с малко пари на ръка,  за да заляга  почти изцяло  на шах-дистрибуция и връщане на бутилки, Данчо  си го изкарваше на нас, едновременно публика и клиентела. Постоянно ни виноватеше за щяло и нещяло, не продумвахме на дума без  да срещнем ехиден рикошет, направо ни наричаше "плява", "низши духом", "измет"; а мен дори по специална програма: за егенето ми, което ме оправдавало за слабоумие и несръчности, за моя "клуб 25" – неговите постижения само за месец на Слънчев бряг и пр. и пр. И то да имаше сурат: на шах почнаха да го бият и децата, мина едвали не на кърмачета, подяждайки им миленките, както се изрази един от ветераните на градинката; английският му не стига за   партия  с по-доходоносен чужденец, мързеше го  при съвсем поносими изисквания   да възстанови   професионалната си  правоспособност  на аптекар – но претенциите му към нас "нисшите духом" не секваха. Остави вдовица, оказа се с по-сериозни психични проблеми, която гледа на мене като че ще я изнасиля или заразя, вероятно само с пръски по въздуха, от  СПИН.
                  Погребали са го в Благоевград. И това е най–доброто и за нас – да си отидем там, откъдето сме дошли.  Там където изпращачите в последен път имат някаква  връзка с нас.
                  Старостта почнах да усещам по-осезаемо. Прекъснат сън, затруднение в ходенето с неустойчива и губеща равновесие походка, отпуснатост  и чувствително намаляване на  силите, повишена несръчност и  пр. Да  не изброявам. Дано да  ги нямаш  тези горчиви спътници на старостта- Боря ги вече не толкова спортивно с  незаменимия ми и докрай верен  приятел  – велоергометъра, а с увеличен обем "скрипторити", "лечебната графомания". По хрумвания, по поводи от  непосредствени впечатления и наблюдения, по спомени и пр. Много, впоследствие установявам, че са консттруктивни! идеи идат от  участниците  в познатите ти елмедии. Имам за норма - поне един постинг дневно. Не заради някаква  състезателност, а за поддържане на  тонуса, да не изляза от форма и да не потъна във опасната вече за здравето леност.  Постоянно на крак, с решаването на някаква "скрипторска" задача, шах–блицовки  да не  оставям  пролуки  за смъртоносните фактори, и на теб добре познати.
                  Изобщо, колкото  и неочаквано за самия мен,  смъртта на Данча и вида, посинен до  зелено, в който го изпратих, силно ми повлия и чрез "скрипторити" рязко се отвличам от мрачните  и  разболяващи мисли върху случая.
                  В останалото животът си върви, както си е вървял. Но се усеща по-остро и по-силно изразено недоволство, налага се да прибегна до  мръсната дума ГРАЖДАНСКО  от никому неизгодното положение в страната.Поне у поддържащата  фб  компания, все още  не улежана и не омързелена,  все още не предала се на   малодушие, отчаяние и безнадежност. И да ти призная – дава някакъв прилив на сили  участието  в тази  глъч през елмедиите.   И дори това, че  на тези фб и блог площадки може  да се излее душата в теми, които дълго време са  тровили отвътре, непуснати на бял свят. Могат  дори да минат и мърлящини; малко ли е това  да не се срамувам от неграмотност и непрецизирани знания, а и  да пришпорвам коня като в ескадроните на Будьони и Ромел. Много приятно усещане  бил този отказ от  всяческа взискателност  и упражнението в аристократизъм тъкмо на такава почва. Разбира се, тук се прибавя и "бонусът по старост", когато хората си затварят очите  пред неизбежната старческа нескопосност  и мърлящина. Нещо на което младите не могат да  разчитат при този суров подбор на трудовия пазар и активен живот. Да благодарим на висшите сили, че са ни дали години за присъствие, макар само зрителско и слушателско на този спектакъл. Макар че на последното действие и епилога  няма как да не участваме: щем не щем, ще бъдем покойници и участници  в погребалната процедура. Както знам, ти някога искаше да я сведеш до   изтичане през тоалетната фуния? Стоиш ли и сега на такова мнение?
               Все  по–мъчително  се привеждам в трудово състояние. Не разбира се заради  руските "нетленки" – произведенията, които ще ни надживеят, а за   това твое СКРИПТОРИТИ, лечебната графомания, коаято  вече пиша без кавички, защото ми стана насъщна и привична.
                 Очевидно обаче мотивировката за здраве и дълголетие сама, без нещо друго, ха да го нарека "отвъдно", работи само наполовина. Графемата, морфемата, лексемата, а по просто  ДУМАТА  са заредени с някаква смислена целенасоченост, не им е позволено  да са празни като в дзен–черепите,  и при всичките опити да се докаже противното , то си остава такова.  Без СМИСЪЛ, с производните "СМИСЛОВОСТ, СМИСЛЕНОСТ и пр. не може  – те това е. Не може без съдържание, без референт. Когато не ти се пише, то е знак, че ги няма в тебе, а заети отвън, работят на празни обороти. Вероятно затова Чехов е "изсмуквал  от себе си роба", за да товари този роб със скуката и пошлостта, на която трябва да придаде художествен израз, а нещо дълбоко в него се е съпротивлявало на това тенекиено  СКРИПТОРИТИ. Както е  и сега:  робът да свърши черната работа. Но това не винаги става. "изсмукването на роба"  по поръчка не  се  получава. Защото, казал го е поетът, мой някогашен  московски приятел:
               С УТРА БОЛЕЛА ГОЛОВА,
               НО ХУЖЕ ТО,ЧТО НАДОЕЛА,
                СТАРИННАЯ ИГРА В  СЛОВА,
                 А Я НЕ ЗНАЛ ДРУГОГО ДЕЛА.

                 На такава констатация ме наведе един филм по Петер Хандке "ПРЕКРАСНИТЕ ДНИ В АРАНХУЕЗ".
                 Един близо двучасов диалог между вечните  ТОЙ и ТЯ за първите им любови. Па то не било любов, а някакъв допир на души, пък не било само допир на души, защото имало ЕРОС, пък този ЕРОС  не бил само ЕРОС, но в него имало примес на отвръщение от  тялото и  пр.пр. Да да, някакъв влошен Марсел Пруст, а марката респектираща - виенска.
                 И ми стана съвсем ясно, че това вече е СКРИПТОРИТИ и ГРАФОМАНИЯ, но не  на "обикновени педерасти", а на "педерасти дизайнери", на титуловани имена, които не е имало с какво да се заемат сутринта, а ги е боляла главата.
                    И си спомних нашия д-р, "нашето всичко", като Пушкин за руснаците. Някога той имаше хумор, не беше задръстен с гординя, както сега, и ми казваше: "И какво е "Ана Каренина"? Че имало една разгонена самка, че  един поручик се е възползвал от това, а един висш чиновник, потънал в мъка и угризения,че..."
                  Да, така излиза, ако го няма този "живец от отвъдното" да направи тази история съдържателна и сериозна, ако го няма майстора-художник да го превърне в скъпоценна тухла, а читател, на когото не всичко да е "хумор",  да му придаде значение, какво ще остане от този признат шедьовър? Ще останат оголени до хрущял  скука и мнотонност от  друг руски шедьовър ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО на  Чехов, една до болка позната плажна мелодрама, каквито нашият Данча е имал 25  само за един сезон и само на Слънчев бряг.
                Но при Толстой и Чехов ТОЗИ ЖИВЕЦ  го е имало. Независимо от подбудите: СКРИПТОРИТИ или СЛУЖЕНИЕ НАРОДУ. Независимо  от нощното цукало на Толстой /и той е страдал от простата/, независимо от туберкулозните бацили в дробовете на Чехов. Докато у нас "лигльовците в литературата", вън от таланта, естествено, го няма.
                 Пардон, не е съвсем загубен. Един наш сънародник е написал чудесна /само/пародия на Б.Б. след каквато, ако Б.Б. беше човек на честта трябва "да пробие своя слепоочник.  Заедно с  хвалебствена рецензия за автора, привеждам и текста в свой постинг. Вземи го прочети.
                  Но си мисля,  що за  литература, в която един от най–добрите текстове да е  вдъхновен   от Б.Б.?
                   ВОДА ИЛИ КРЪВ ТЕЧЕ В НЕЙНИТЕ АРТЕРИИ И ВЕНИ?