Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09 09:20 - ЩЕ ИМА ЛИ УТРЕШЕН ДЕН
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове:
1



Лазар Лалев сподели публикацията на Tania Milena Traianova. 7 часа · image Tania Milena Traianova 10 часа ·  

Laurits Andersen Ring - Evening. The Old Woman and Death - 1887.

Харесва миПоказване на още реакции Коментар Споделяне Коментари image Лазар Лалев Смъртта е безстрастна и следователно безцветна. Като вдовица или бъдеща покойница, тя е в черно бяло с отенъци между тях, но не с разсейващи намеренията й багри. Такава каквато е на тая удивително проникновена картина на поредното й тайнство.
Смъртта отблизо следи идването при нея да е доброволно и всеотдайно. И е склонила да приеме под покровителство "рабинята Божия", изпречила се пред нея.
Защото знае занаята си и не обича някой да я изпреварва.Не предоставя делото си назаем, не обича воайорството на досадните й любопитковци и изобщо не си играе на ашици. Тя е сериозна,сериозна до безцеремонност, защото никога не променя окончателното си решение. И наказва самомозваните си съперници или неканени сътрудници с донаборна повинност. А особено тези, които посягайки върху себе си, й отнемат законните права. Всички тях тя лишава от родителски грижи и обрича на неприкаяно скиталчество в някое от безбройните си владения. Старицата тук не е сред узурпаторите на нейната воля и то се вижда по превитата й сгърбена фигура. Но още едно око не е излишно: и тя вторачено се взира в старата жена през рамо. В черната й забрадка, в готовото да се разплаче лице. В нейната бяла премяна , в безпомощните й, произволно отпуснати ръце.
Бъдещата покойница е пременена с "новите си дрехи" от бедняшки гардероб. Загледана в оскъдния полски пейзаж "като за последно збогом", тя е готова да тръгне към зачестилата с ненадейните си идвания гостенка. И не чака от нея – ни одобрение, ни снисхождение.Достатъчно живяла и преживяла, тя е тръгнала към нея с доверие, покорство и всеотдайност, като при стара позната, застанала пред входа на дома й, не чакаща специална покана.
Смъртта е заела странна и непривична поза: легнала в облаците наопаки, както иконописците изографисват всевишния, противно и на Божата заовед да не се поменава Господа всуе, и на Нютоновия закон за свободно падане на телата.Богопротивна и човешки непривлекателна, тя идва в познатия си вид на оглозган череп. Самата тя, вечна покойница, наблюдава през кухите очни отверстия ставащото тук и сега. – На тази дали е дошло времето, не бърза ли да хвърли бремето на живота, свършила ли си е работата тук на земята.
Крилата й, наподобяващи "тень Люциферова крыла" на поета Блок, са пръснати върху небесната шир. Като хищна птица готови да грабнат и отнесат поредната си жертва там където ВИСШИТЕ СИЛИ СА НАРЕДИЛИ.
Развиделява се. Още малко и ще се покаже слънцето от светлата бяла ивица, най–напред засияла от лъчите му. Но смъртницата е с гръб към светлината и с лице към настъпващия ден.
Какъв ще бъде той? На лицето й е изписано измъчено безразличие: - Дано да няма следващ. Смъртта обича такива навременни спогодби.И покойницата не им възразява.
Харесва ми · Отговор · Току-що Управление image Напишете коментар...



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 41982
Постинги: 164
Коментари: 31
Гласове: 52
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930