Млад мъж, пристегнат в черен костюм не непременно луксозен, но с бяла, контрастираща на цялото му черно одаяние, риза, римуваща се с бялото на отливната вълна. Горната част на главата оформена с бръснарски ножици, е изправена без опора, неизвестност? в неподвижна стойка на случайно дошъл тук.
Точно срещу него момиче в бяла булчинска или танцувална рокля сякаш инкрустирано върху лунния диск като в медальон.Главата, също коафьорски оформена се долепва с букла до един кратер на лунния диск.

Той е долу – тя горе. Той, в модално предположително наклонение, мечтае по нея, но не показва активно това. По-скоро е потънал в размисъл, стигащ до нея по лазерен лъч . Усещат се токове, протичащи между двете фигури, което ги въвлича в своеобразен диалог без думи. И макар че физическият досег между тях е изключен поради непреодолимото пространство – по отлива на морето, преливащите в светлинни и тъмни нюанси облаци, вълните допиращи пясъчната ивица – се поражда усещане за близост между тези две рязко отделящи се фигури. Завръзка на фабула.?Нещо между тях ще се случи. Вещият сън и сомнамбулната атмосфера правят възможни всякакви фабулни асоциации в "скитничеството между две небесни тела". Зрителят е изправен пред тяхното разгадаване. Което го прави ТРЕТИЯТ В ИНТРИГАТА.