Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09 11:25 - ДЕБЕЛОТО МОМЧЕ НА ДИРИГЕНТСКИ ПУЛТ
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове:
0



  imageОколо десет  от най-опитните бивши ченгета-събирачи на информация са на таен щат при депутата от ДПС Делян Пеевски.

Това са специалисти, които са вършили най-отговорната и секретна работа във вътрешното ведомство, лично са ръководели хора и са следили съмнителни лица  обекти и да наблюдават къде ходят и с кого се срещат, пише сайтът „Фрогнюз“, цитирайки свои източници.

Точно тази ченгета, които вече са се пенсионирали и са взели по 20 заплати, са наети  в империята на мастития бизнесмен, за да вършат същата работа. Избрани са най-добрите, които имат не само опит, но и много информация не само за подземния свят, но и за голяма чест от едрите бизнесмени, които пък по един ли друг начин са преплитали интереси с мутрите. Бившите полицаи под прикритие били наясно със слабостите и предимствата на повечето фигури, които в момента въртят светлия и сенчестия бизнес в България. Докато са били на служба, те са работели за правителството, а кой още освен шефовете им се е възползвал от информацията, не е много ясно. Но до нея са имали достъп всички управляващи и така са направили известни фигури зависими.

В момента задачата им била да следят , както враговете, така и бизнес-партньорите на Пеевски, като условието било всеки сам да му докладва и никой да няма достъп до информацията на другия. Така рискът някой да сглоби парченцата от мозайката се свеждал почти до нула.

В цялата сделка недоволни нямало. Преследвачите получавали от 3 до 5 бона на месец в зависимост от лицето, което разработвали и сложността на задачата. Пеевски пък получавал безценна информация, придружена от снимки и аудиозаписи за всеки човек, който бил в обсега на интересите му.

Имал и специална картотека кой какви слабости има, кой си пийва повече, кой се е сдобил с тайна любовница, кой в какви кръгове се движи и какви са приятелите му. За приятелите също се събирало инфо.

imageВсъщност наличието на подобна картотека прави Пеевски толкова недосегаем за службите и толкова защитен от противниците си. Всеки, който се заяде с него, получава първо малко копроматче в имейла си с предупреждение от неизвестен подател. А ако това не го стресне, в сайтовете на ДПС-депутата цъфва информация, която тутакси кара жертвата да се размисли и да озапти мераците си да се разправя с Пеевски. Ако въпреки всичко продължи да скача срещу вятърни мелници, започва цяла кампания по очернянето му и той буквално бива смачкан и изхвърлен на политическото или общественото бунище. Примери много. Сам с компромати КОЙ# успя да разбие дори реформаторите по поръчка на Доган и знайно на КОГО.

Днес Пеевски се е сдобил с лична полиция, утре ще се сдобие и с държава.

И никой копче не може да му каже.

А ние мълчим.

В държавата на мълчаливит



 

Скандално! Пеевски си купи собствена полиция! Вижте за какво му служи

Около десет  от най-опитните бивши ченгета-събирачи на информация са на таен щат при депутата от ДПС Делян Пеевски.

Това са специалисти, които са вършили най-отговорната и секретна работа във вътрешното ведомство, лично са ръководели хора и са следили съмнителни лица  обекти и да наблюдават къде ходят и с кого се срещат, пише сайтът „Фрогнюз“, цитирайки свои източници.

Точно тази ченгета, които вече са се пенсионирали и са взели по 20 заплати, са наети  в империята на мастития бизнесмен, за да вършат същата работа. Избрани са най-добрите, които имат не само опит, но и много информация не само за подземния свят, но и за голяма чест от едрите бизнесмени, които пък по един ли друг начин са преплитали интереси с мутрите. Бившите полицаи под прикритие били наясно със слабостите и предимствата на повечето фигури, които в момента въртят светлия и сенчестия бизнес в България. Докато са били на служба, те са работели за правителството, а кой още освен шефовете им се е възползвал от информацията, не е много ясно. Но до нея са имали достъп всички управляващи и така са направили известни фигури зависими.

В момента задачата им била да следят , както враговете, така и бизнес-партньорите на Пеевски, като условието било всеки сам да му докладва и никой да няма достъп до информацията на другия. Така рискът някой да сглоби парченцата от мозайката се свеждал почти до нула.

В цялата сделка недоволни нямало. Преследвачите получавали от 3 до 5 бона на месец в зависимост от лицето, което разработвали и сложността на задачата. Пеевски пък получавал безценна информация, придружена от снимки и аудиозаписи за всеки човек, който бил в обсега на интересите му.

Имал и специална картотека кой какви слабости има, кой си пийва повече, кой се е сдобил с тайна любовница, кой в какви кръгове се движи и какви са приятелите му. За приятелите също се събирало инфо.

Всъщност наличието на подобна картотека прави Пеевски толкова недосегаем за службите и толкова защитен от противниците си. Всеки, който се заяде с него, получава първо малко копроматче в имейла си с предупреждение от неизвестен подател. А ако това не го стресне, в сайтовете на ДПС-депутата цъфва информация, която тутакси кара жертвата да се размисли и да озапти мераците си да се разправя с Пеевски. Ако въпреки всичко продължи да скача срещу вятърни мелници, започва цяла кампания по очернянето му и той буквално бива смачкан и изхвърлен на политическото или общественото бунище. Примери много. Сам с компромати КОЙ# успя да разбие дори реформаторите по поръчка на Доган и знайно на КОГО.

Днес Пеевски се е сдобил с лична полиция, утре ще се сдобие и с държава.

И никой копче не може да му каже.

А ние мълчим.

В държавата на мълчаливите агнета…

                 



                 Сред  политическия    и   икономически елит това е  най-любопитната фигура. По любопитна от Бойко Борисов, по интригуваща от Иван Костов, по-силно набиваща се на очи от Иво Прокопиев.
                  Всеки от тях има  свое конче, върху което да полети сред препятствията до финала на въжделената цел. Да, кончето на Борисов, най-харизматично, но  състезателни кончета са и  мнимата компетентност  на Иван Костов, и псевдоартистичната манипулативност на Иво Прокофиев.
                     Но  работата е там, че Пеевски няма ни едно конче, а   ръцете и краката му  приличат  на   щанги, които само на земята могат да се тътрят.                         Патологично затлъстяване, което само с  вида си е способно да компрометира и най-  голямо човешко достойнство. Например, дори да стане така, че Пеевски да е раздал  добавка към пенсията над 1000 лв. и  то да е  достоверно вярно  с нотариална заверка, няма как да събуди симпатия.
                     Той проявява активност  в  област  където  дори при доказани  от десет съдебни инстанции престъпления няма как да се спечели доверие: борбата срещу корупцията в изпълнение на  съмнителни за родните ни  ширини правдолюбци.
                      Основно оръжие "комромат"  само  за себе си  остава "компромат". Още повече оръжи, така изтъркано изтъркано   в  "компроматна употреба" че не може да стреля през ръждясала цев.
                      И всичко това на фона  на огромна дори за европейски мащаби финансова мощ, насочена в невралгични точки на индивидуалното и масово съзнание: активна журналистика, медии, книгоразпространение. Та колко вестника били негови, та  кои журналисти купени, та  какви невидими лостове на  влияние  задмижени.
                   Получава се така, че Пеевски не е  някакъв противник на  отделни политически сили, а цяла паралелна държава - със свои структури и институции.  Недостатъчна, естествено, да дублира функциите  на  държавата, но напълно достатъчно  да извършва върху нея всички постмодерни деконструкции  по номенклатурата на Дерида, Фуко  и Дельоз. При това да не изчерпва и намалява, а обратното – да прибавя мощ и енергия в самия работен процес   на разобличенията.
                    Това е удивителен феномен, достоен за Балзак и Дикенс  и почти напълно убягнал на американските  реалисти. Те и във връхната точка на своите постижения си остават някак простодушни и провинциални  за  този исторически по-нов феномен.
                     И  в  преносен, и в буквален смисъл – съразмерен с  телесното  достолепие  на  Пеевски,   ще    търсим  този  архитип  в Гаргантюа и Пантагрюел на Рабле,  Фалстаф  на Шекспир , Пиер Безухов на Толстой. 
                     За роден аналог на Пеевски не се сещам. Чорбаджиите на Каравелов, Вазов, Йовков, Елин-Пелин, та дори у Караславов и Емелиан Станев  са охранени, разбира се, но до Гинесов рекорд не са стигали. Просто не са имали  историческо време за натрупване на телесна маса. О да,  столичната капиталистическа върхушка  на Димитър Димов – може би Татко Пиер  в "Тютюн"? Но там нещата не са съвсем чисти, подозират се последици от срамна болест.
               Не! Мястото на "богато дебело момче" в белетристиката е вакантно. Да зареждат лаптопи и таблети майстори на перото! Ще разорават неразорена целина и може би сънародник на Пеевски ще се окичи с Нобел.
               Защото  нашите чорбаджии съвсем  съзнателно се предпазваха от такива телесни габарити. Какво ли не правеха за това: увиваха   задни части   с  няколко ката пояси,    кокетни елеци  прикриваха  почти женски гърди. И непременно в седнала или    изправена върху  бастун, стойка, показна  за уравновесеност и хладнокръвие.
                 Никаква козметика у нашия герой. Дори антикозметика - където има нещо неестетично във външността, то се подчертава, като разпасаната рубашка на Пиер Безухов.
                Чело под полегат откос  към  месести  бузи. Друг би нахвърлил връз темето си колкото се може повече коса, за да тушира възможностите за окарикатуряване. Не, канадска ливада –  всичко да изпъкне за молива на Бешков или Ал. Божинов.                Или  гащите: никакви колани и пояси – от дебелия врат  до петите огромно шкембе, обхващащо топчести  крака. При това със скандална за дамите добродушна откровеност:" е, нагледахте  ли се, да, това съм аз. В "Златният телец" Паниковски се жалваше на Бендер: "Я старенький, меня девушки не любят". Но нашият герой "молоденький", а него още по-малко ще залюбят. Дори  и  патологично дебели, те ще мечтаят за стройния синеок ариец, с дълга бяла  пишка, а не за подобието на Херман Гьоринг.
                 С една дума: торба пълна с  отблъскващи черти и свойства,  а и  продънена и пробита. Тук до сутрешната възбуда на жените и следобедното веселене на мъжете /В.Вацев/ "дистанция огромного размера". 
                 А срещу всичко това нашият герой, където пипне постига успех. Понякога  не без артистичност и професионални умения. Подобно на куция кон, финиширал пръв на конно състезание напук на ценителите–прогностици.
                 Дори провалът му, с който започна неговия гастрол на политическата сцена като ШЕФ НА ДАНС, не е съвсем и провал: това беше аборт на осмия месец. Ако не се беше появил пред публика да възмути естетическите чувства на българина, току виж и беше  "легитимно избран".
                 А след това в последователността на кариерното израстване сами си дойдоха  тънещите в непрозрачност  окултни   ниши:   на               "истинският управник на страната", "сивият кардинал", който дърпа конците на управлението, кукловод  на официлна и неофициална опозиция,  майстор на политическата интрига  с пръст  във възлови назначения в йерархията на властта.
                 От умни хора, не от филанкишията в градинката на пейките с шахове съм го чувал: ПЕЕВСКИ УПРАВЛЯВА ТАЗИ ДЪРЖАВА.
                  И това е роля, която се приписва на  такива славни имена  като   кардинал Решильо във Франция или Константин Победоносцев в Русия. Хайде, в най-драстичния случай – Алексей Аджубей при Брежнев.
                 Голяма чест! И в немалка част лично заслужена.
                 Първо, като джудист той успя да обърне компроматите срещу себе си в компромати срещу своите  реални или мними неприятели. Като чинийки, подхвърляни от еквилибрист: някакви бележки за вербовки в ДС, достоверни или не, кой ще си дава труда да проверява, обещания за сътрудничество на органите в тогавашните процеси срещу "народната власт". Към тях свидетелски показания, дискредитиращи конкретна политическа кариера и пр.
                 Второ, успешна манипулация на изборни резултати така че навсякъде по етажите на властта да попадат хора на Пеевски.  Точно така се  сочеше с пръст: "човек на Пеевски".
                Трето, въжеиграчество в политическите кулуари за прокарване на някакви твърде неясни "лобистки решения". И тук "ръката на Пеевски".
                Четвърто, той се оказа и главен проводник  на недобре уточнени, НО  ДЕЙСТВАЩИ ИНТЕРЕСИ, на щатите? не, на Франция и Германия? Стоп! Как  да не си личат  и  тук  пипалата на Кремъл, вие слепи ли сте?
                И навсякъде това дебело момче с външността на Пиер Безухов, обаче  с ум и сърце на Макиавели танцува на "дами канят".
                 Да кажем клюка, мълва, измишльотина с описание  "DAS MAN" на Хайдегер, "ON  DIT" на  вездесъщия френски буржоа ,  г-н Дюран  и  "ALEDJED" на всеизвестния участник в  английските  вицове  Лорд Джон. Най-многото до страшилището на московските салони от средата на 19 в. КНЯГИНЯ МАРЯ АЛЕКСЕЕВНА /"От  ума си тегли" - А. Грибоедов/.  Т.е. така ли е, не е ли така, никой не знае.
               Но тук под №5, това което всички знаят: А. Пеевски  му  е "вдъхновител и организатор", както някога партията "на всички наши победи" – на най-крупните достижения на българската разследваща журналистика: – грандиозната финансова афера КТБ и замесените в нея лица; –на обединенията на българските олигарси "агнешките главички" около бившия премиер Иван Костов; – на движението на финансовите потоци  по  безконтролни канали  и корита  с  конкретни имена на  ръководители и изпълнители; – на умелото окарикатуряване на действащи политици, главно Герб,  но и  коалиционните им партньори  отхапват от горчивия залък на сатирата; на  професионално разнищване на корупцията в процеса на нейното функциониране: чрез корупционери, корупционни схеми и начини за прикриване.
              При това: не в хвъркати листчета, медийни антрефилета, спорадични недомлъвки, А В СТРОЙНО, МЕТОДИЧНО И СИСТЕМНО ИЗГРАДЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЕДВАЛИ НЕ  АКАДЕМИЧНИ СТУДИИ И ПРОФЕСОРСКИ ТРУДОВЕ: със справочен материал от първа ръка,  с проследяване на афери и аферисти в  крачка  по дати и място на действие;  с описание на  обстановка и  обстоятелства,  със съгласуване на индивидуалните корупционни практики. Нещо което в такъв мащаб, фактологичност  и дълбочина   е просто необичайно явление за  ВСЕОБЩИЯ БОНВИВАНСКИ СТИЛ НА ЖИВОТ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Това което  неотдавна починалия Збигнев Бжежински наричаше "КОРНОКОПИЯ" - рога на изобилието  на удоволствия и наслади, тук не е попречила  на ентусиастите  да извършат черна и неблагодарна работа по  разкриване на достатъчно съмнителни истини.
                       И шесто, това за мен е и главният му успех: ВСЕКИДНЕВНИКЪТ  "ТЕЛЕГРАФ". Може би единственото у нас вестникарско издание на ниво електронни медии, способно да създава идейна атмосфера, емоционален климат  и   букет от индивидуални мнения, заедно  с откровени  оценки по един или друг обществен повод.
                      При това в блестящо техническо оформление: С  РАЗЛИЧНИ ШРИФТОВЕ, РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ТЕКСТОВЕ  С ОГЛЕД  НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ  НА ЧИТАТЕЛИТЕ, С ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА   ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ДА  СЕ СПРАВЯТ  С ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ И ПР. До "ТЕЛЕГРАФ", приписван на Пеевски, читателят беше развеждан    къде ли не по страната, чудесата на природата, обществени институции, но никой не се замисли за самия него като  конкретно човешко същество. Какво да яде, къде по-евтино да си го купи, та да бъде хем вкусно, хем качествено; какво да облече според мода и сезон, ако се разболее, къде да отиде да се лекува, на първо време какво ще му свърши работа; какви опасности го дебнат вкъщи или по пътя. Как да се задоволи ЖЪЛТОТО МУ  ЛЮБОПИТСТВО, и същевременно да не се засегнат по-дълбоки нравствени чувства. Да се надникне в кухнята на спорта, главно футбола, но да не се пропусне и театъра с хитросплетенията на актьорските съдби; пък да се обърне внимание и на по-философски и езотерично настроените  читатели чисто житейски да употребят абстрактно четиво: Петър Димков, Петър Дънов, па някой прижизнен светец като дядо Добри, ех да му се не видяло,естествено  пророчицата с  разписан график на пророчества за няколко века напред. Самата леля Ванга.
                    Не че в други  издания всичко това не се прави. Не че  някои и други материали не са и по-злободневни и дори по-добре представени. Но  такова съчетание на  качества и умения  в цялостно възпроизвеждане  текущия момент на действителността, поне аз не знам. Както и не знам как става така, че читателят да  се реализира и като участник  в описаните там случки и събития.
                     Вече  долавям едно основно възражение: всичко което се прави от Пеевски с неговия талантлив екип е да се прикрие зад "дръжте крадеца" собствената  корупционна дейност.
                     Напълно възможно. Това е "капиталистическо, много капиталистическо", да парафразираме Ницше. Но каквото и да е то, ще се изисква  точно такъв разобличителен изследователски труд, равностоен по качества и фактическа убедителност, в който да лъсне  същинския лик на  българското отроче на сатаната. Такъв за сега няма и Пеевски е "сълза на комсомолка". Като се появи, ще се ориентираме към по-гротескни метафори.
                    Знам, ще ми се възрази, и то принципно, не от едни или други теснопартийни, класови и лични интереси: това не е постижение на Пеевски, а на наемни професионали, на които той плаща. В съществена част вярно. Но я организирай цялата тая работа, координирай нейните насоки, напипай пулса на днешния ден, долови сегашните нужди и настроения на статистичния сънародник и го степенувай по  цяла скала показатели: от интереса към работата на парламента до капризите на шефа на работното място и потребността от развлечения - и съвсем не съм сигурен в успеха ти.
                    А дебелото момче, българският Пантагрюел, родният Пиер Безухов, балканският Фалстаф - го е могло.
                    То не е образец на нравственост, камо ли висока и не са чисти средствата  му за постигане на успеха - но не е и това, което  мисли за него  аристократеещият   български интелигент. Пък и предупреждаваше поетесата: "да знали б из какого сора идут стихи не ведая стыда". Там възвишените рожби на душата, стиховете, идат от "боклуджийски кофи", а тук искаме Пеевски и сие  да благоухаят.
                                      
               Това момче, на какъвто и шиш да го въртиш, представлява  един от парадоксите на епохата. Достойно  за размишление, а не толкова за запушване на носа от лоши миризми.                    













Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 53038
Постинги: 207
Коментари: 35
Гласове: 64
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930