Някога за нещо хубаво се казваше "КАТО НАРИСУВАНО". Сега може да се каже "КАТО ЗАСНЕТО".
И това е пример за художествен хибрид НАРИСУВАНО/ЗАСНЕТО - подробно в детайли като фото и изписване на фактура като живопис.
Би трябвало да има висока аукционна стойност като уникат, а съвременната техника може да го размножи като "симулакър". И нищо да не платим за уникалната естетическа наслада. И нищо да не дадем на анонимизирания творец от чувствата си. Но чудото тук е в това, че едното на другото не пречи, а във взаимодействие си помагат, увеличавайки художествения ефект при засилено усещане на достоверност.
Добавете параход и платноходка с разперени платна и ето ти Айвазовски. Приближете слънцето разсечено на две от минаващ облак и ето ти Добиньи. Но добавете морската площ, минала през фотофилтър и ще получите това взаимодействие на тъмнеещата в сумрак небесна шир и мъждукащо в последни светлини небе, мечтани и от художник, и от фотограф.
Смрачава се. Морето заспива с последни мигания на на гаснещия светлинен източник, ей и слънцето ще се спусне надолу под хоризонта. Идват първите послания на нощта - с нейната си поетика, сетивност и смислова размитост. Това е състояние на нещата и на нас самите, когато никому не принадлежим, никому нищо не дължим, пред никого не сме отговорни. Нито пред деня, нито пред нощта, нито на слънцето, нито на морето; подобно на този последен плажуващ, когото виждаме приближен, но с гръб към нас. И това е, което е имал предвид поета, изрекъл заветната си мисъл:
От заник слънце озарени,
Почиват морски ширини,
В борба стихийна уморени,
Почиват яростни вълни.

По песента на Бийтълс "