Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2017 18:35 - КОГАТО МУЗИКАТА СЕ ИЗПРИКАЗВА
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 424 Коментари: 0 Гласове:
0



    КОГАТО МУЗИКАТА СЕ ИЗПРИКАЗВА


         КОГАТО МУЗИКАТА СЕ ИЗПРИКАЖЕ
               Това го чух от самия Дм. Дм. Шостакович: "Аз мога само да пиша музика; аз не мога да говоря за нея. Заговоря ли за това, какво съм искал да кажа тук или там, езикът ми прилепва за небцето и тогава почвам да говоря като глътнал бастун. Не мога и да пиша за музика:освен че излиза посредствено, краде и от времето за баш-творчеството.  Ако искате ОРАТОР ПО МУЗИКАТА И МУЗИКАЛНИТЕ ВЪПРОСИ, ТО ЕТО ГО ТУК ПРЕД ВАС, "МИЛОСТИ ПРОСИМ" - ДМИТРИЙ БОРИСОВИЧ КАБАЛЕВСКИ.
                     И Шостакович насочи погледа си  към мъжа "  от първия ред  на зала Чайковски. В ръцете си той държеше нечия партитура и нанасяше върху нея поправки и бележки  със ситен, но калиграфически обработен почерк.
                    Можех подробно да го разгледам. Слаб, много гладко, "до синьо" избръснат, с  високо чело, което  зализана и обтегната  назад   коса правеше още по-високо. Нос, леко стърчащ, както при сънародниците на Сирано дьо Белжерак.Може би силно късоглед с черно-рогови очила –  отблизо вперени  в текста. Но само малко да отлепи поглед от нотите и засияваха ведри, живи очи, сякаш нищо по-красиво не са виждали. Малко се изправи, за да изкусури тоалета си, прекрасно подбран за високия му ръст и кльощаво тяло и веднага пролича неговата самоувереност на човек, който знае цената си и  е свойски близък на тези места.
                   Един от най-близките приятели на Корнелий Зелинский, Дмитрий Борисович Кабалевский,  може да се  разглежда като неговото "второ аз" в тоналното изкуство. Верноподаник на  строя и соцреализма, услужлив в отношенията си с КГБ и винаги готов за прослава на партията като "наш кормчия" във всички области на духовния живот, той същевременно истински, без всякакво нагаждачество, обичаше музиката.Той беше направо обсебен от нея. И тя за него бе светоглед и послание до народа. При това  МУЗИКА БЕЗ ГРАНИЦИ, ако ни е позволено да пренасочим определението на Р. Гароди от реализма в литературата в музиката. Класическа, народна, естрадна. С единственото ,условие, което по неговите думи и партията в лицето на първите си  ръководители споделяше  – ТЯ ДА Е КАЧЕСТВЕНА ПО   НАПРАВА  И ВИСОКО ХУДОЖЕСТВЕНА  ПО ВЪЗДЕЙСТВИЕ.
                 – Млади хора – подобно на Корнелий Луцианович - така се обръщаше  и  той към младата си аудитория. Недейте да мислите, че след като ЦК на КПСС се произнесе срещу формализма в музиката, нашето  партийно ръководство е застанало   зад съветската масова песен  като единствено народна и прогресивна музикална проява. Не, тя  застана  зад всички тонални жанрове с разбираеми мелодия, ритъм и хармония, неусложнени с технически хитрости, не търсещи празен ефект.  Единственото, което тя постави като пожелание, а не като задължение, бе ОТ МУЗИКАТА ДА НЕ ВЕЕ СКУКА  И СУХОТА.  Слушайки музикална творба слушателят да не се прозява и да чака да свърши. Слушайки следващата – да не почне да си бърка в носа. А от трета да не става по малка нужда.НЕКА  МУЗИКАТА  НЕ  ПРОДЪНВА ТЪПАНЧЕТАТА НА УХОТО,НЕКА  ВЕСЕЛИ НАШЕТО СЪРЦЕ И, КАКТО КАЗАШЕ НАШИЯ НАЦИОНАЛЕН ПОЕТ, "ПОСРЕДСТВОМ ЛИРАТА ДА ПОРАЖДА ДОБРИ ЧУВСТВА".
                     Това беше характерно за "устния" Кабалевски:  с душевна мекота и  доброта  да преразказва твърдите и недвусмислени партийни повели; и то  по начин те  да се възприемат като приемливи и естествени. Едва ли не   пориви на собствената ни душа,  петимна да се изприкаже. Един вид: "САМИ ГО  ИСКАХТЕ, ПАРТИЯТА ВИ ГО ДАВА.
                 В тази добре промислена и инстинктивно налучкана стратегия   той се мъчеше   да проведе своя красноречива   и широковещателна  пропаганда  на  музиката. При това  в "синергетика", усилващо ефекта взаимодействие на компонентите: композитор с огромно по сегашните мерки творчество; изпълнител, диригент и пианист, с проникновен вкус и  чувство за мярка; педагог с ненадминат усет   за  възприятийните граници   на слушателя.
                 А всички ние, търсещи разгадка на тайната, наречена музика, бяхме негови ученици.
                 По-късно се появиха и други майстори на музикалния анализ: Ленард Бърнстейн, Аарон Копланд. Преоткриха се стари: Антон Рубинщайн и Артур Онегер. Но за ония времена по-добър учител не можехме да си пожелаем.

                 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186164
Постинги: 243
Коментари: 48
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031