С ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА И ПЛАЧА НА ЙЕРЕМИЯ V
              Връстник на Зелински  и на любимия на народа Никита Сергеевич, моят научен ръководител Валерий Яковлевич Кирпотин  не притежаваше нито тактическата повратливост на първия, нито усета   за политическия момент на втория.  А за разлика от  двамата не притежаваше способността да отбива удари от себе си.Той можеше да оцелее  само с еснафската стратегия на оцеляването, позната от Шопенхауер. Със занаятчиийско трудолюбие върху фактографията  на руските класици.  Затова пък, несвойствено за юдейския си корен, бе чиста душа със запазен юношески наивитет.
                  Та той веднъж ме предупреди: - Внимавай какво говориш пред тази  въртиопашка. При него стените са прозрачни. Разговорите с него на минутата са на масата на...знаеш на кои. – След дълбока въздишка: – О,  само да знаеш, колко съм си патил от него.
                Валерий Яковлевич  положително знаеше по-добре от всеки друг. Един от водещите съветски критици през тридесетте, на него е възложен основния доклад за литературната критика при учредяване на ССП, той е сурово репресиран от  органите на НКВД по следите на върволица доноси срещу него. Сам по себе си е интересен въпросът защо тихият, скромен, ерудиран, макар и леко бездарен Валерий Яковлевич е станал мишена на такава доносителска продукция, зли езици твърдяха, че сам я е отприщил със своя собствена, но фактът си е факт: обикалял е Валерий Яковлевич крутите маршрути на Солженициновия "първи кръг". А сред тия доноси, задълго определили съдбата на "Кирпошка" по галения прякор на  ортаците му по килия, доносът на Корнелий.
                 Блестящ образец на това ново и специфично изкуство за сталинските инженери на човешката душа. С увод: състоящ само от намеци, че Валерий Яковлевич, се отклонява от партийната линия; с изложение: конкретни случаи на отклонение: на кого какво казал, на кого за какво намекнал, кой направо бил с лош класов произход; естествено и важното за средношколските съчинения по роден език - заключение: "НН не е на правилни партийни позиции, УУ знаейки  перфекто немски направо внася в СССР чужди на социалистическия реализъм авангардистки концепции, а ХХ, поради  слабохарактерност и идейна незрялост, направо се  подал на  нагли провокатори и   проводници  на западно  буржоазно  влияние.
                  – А аз нито чужд език владея, нито с чужди колеги общувам, нито западни вестници и радиопредавания следя,  какъв компромат да скрои Зелински, - проплакваше   чистата и добра душа - е намери се, пропуснал две партийни събрания, на които са били поставени за  разглеждане тезисите на др. Сталин върху новия етап на партийното строителство.
                   Там ораторският дар на Корнелий се развихрил като речите на Цицерон в Римския сенат: – Не случайни са тези отсъствия: Валерий Яковлевич съзнателно бяга от партийна отговорност. На него му тежи  ангажимента към партията, наблюдаваща отблизо неговото професионално израстване и идейно-политическо ниво. - И т.н. и т.н.
                  – Валерий Яковлевич, че това е преливане от една празна кофа в друга... Кой  нормален човек, и то  поне средно  ниво партиен функционер, ще обърне внимание на такива "бабини дивитини".
                  – Обръщаха, млади приятелю, обръщаха, тогава действуваше инструкция отгоре  да се откриват класови врагове, сврени и в най-скришни места. Нещо като военен набор на "класово и партийно чужди елементи" И в това отношение Зелински  беше "мастер всесоюзного значения".