ТОЗИ Е ВТОРИ ПОРЕД, СЛЕД  ТОЗИ НА ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ, ПРЕВОД НА "ГАРВАНЪТ". МИХАЙЛОВИЯТ ПРЕВОД Е ПО-СТРОГ, С ПО-ОТЧЕТЛИВА СИМЕТРИЯ И КОНСТРУКЦИЯ НА СЕГМЕНТИТЕ.  ПРЕДЕЛНО СЪСРЕДОТОЧЕН В СИМВОЛИКАТА НА ГАРВАНА  И НЯКАК ЗАЦИКЛЕН В НЕЯ. СУГЕСТИЯТА ПРАВОЛИНЕЙНА И ФОКУСИРАНА ВЪРХУ, НЕПОДДАВАЩИ СЕ НА АРТИКУЛАЦИЯ, НОЩНИ НАСТРОЕНИЯ И   УСЕЩАНИЯ.ТУК И САМИЯТ КОНТРАСТ ДЕН/НОЩ Е ПО–ОТЧЕТЛИВ.
                    А СЕГА ПРЕДСТАВЕНИЯТ  ПРЕВОД АКЦЕНТИРА ВЪРХУ "ФАУСТИАНСКАТА" ОБСТАНОВКА, ОТКЛЮЧЕНА ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ ОБРАЗ НА ГАРВАНА. СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ПРЕВОДЪТ Е ПО-БЛИЗО ДО  АМЕРИКАНСКИЯ РОМАНТИК  - НЕ КАТО ТЕКСТ, А КАТО СВЕТОУСЕЩАНЕ.  ДОСТА ПЪЛНОКРЪВНО ПРЕВЪПЛОЩЕНИЕ В ТОЗИ РОМАНТИЧЕН АМЕРИКАНСКИ СИНДРОМ НА  ДОКОСНАТА, НО НЕСБЪДНАТА МЕЧТА. БЛИЗКА ДО ДЕЛИРИИТЕ НА ПО.
               НО ПРОЗОДИЯТА/РИМА, ВЪТРЕШНО АСОНАНСНО РИМУВАНЕ, МЕТРИКА И ПР./ Е ЧЕСТО  НАРУШАВАНА. МНОГО ПО-ТЪРПИМО ЗА АНГЛИЙСКАТА ПОЕТИЧЕСКА РЕЧ,  В ПО-СТРОГАТА, БЪЛГАРСКА, ВСЕ ПАК БИЕ НА ОЧИ. ТО НЕ ПРЕЧИ НА МУЗИКАЛНОСТТА НА ТВОРБАТА, ЗА КОЯТО ОСВЕН ПРОЗОДИЯТА ИМА И ДРУГИ СРЕДСТВА. ОБАЧЕ  СИЛНО "ОВОДНЯВА" ТЕКСТА.
                  ИДЕАЛНОТО Е СЪЧЕТАНИЕ НА ДВАТА ПРЕВОДА. НО  ТО  ПОДОБНО  ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА  ЛЮБИМАТА НА ПОЕТА ЛЕНОРА Е НЕВЪЗМОЖНО. ДОРИ С МАГИЧЕСКИТЕ     СПОСОБНОСТИ НА ГАРВАНА.


Э
Прескачане към Новини Facebook   Лазар Начало 2 Намерете приятели 1 Покани за приятелство Съобщения 73 Известия Настройки на акаунта Предложени страници Виж всички In the Mirror Ivan харесва това. Аудио-визуални и информационни технологии Boya харесва това. Здравка Василева Boya я харесва. Български · English (US) · Tьrkзe · Espaсol · Portuguкs (Brasil) Поверителност · Условия · Реклама · Вашият избор · Бисквитки · Още Facebook © 2017   Vasil Slavov преди 6 часа ·  

Преводът на По.

Гарванът

Някогаш в среднощ приведен мислех, ужасен и бледен,
върху томове от стари и забравени дела;
кимах и задрямвах скришом и като че в сън улисан,
чух че някой тихо чука, там, на моята врата.
– Някой странник – промърморих – там, пред моята врата.
Само това. И тишина.

Ясно спомням си тоз черни, гонен от мъгли декември
и умираща жарава, сенки хвърлила в нощта.
Утрото така очаквах и напразно търсих, плаках
за Ленора, с книги исках да изтрия таз тъга
за Ленора, светъл ангел, мъката да угася.
Но напусто. Тишина.

Сребърен, притулен, тъжен шепот на завеса лунна
стягаше душата страшно, както нивга досега.
И повтарях пред пердето с бясно блъскане в сърцето:
– Това е гостенин, замръкнал, тук, пред моята врата.
Късен гостенин замръкнал, тук, пред моята врата.
Нищо повече от това.

В миг душата ми укрепна и отвърнах без да трепна:
– Господине и Госпожо, вий простете за това,
бях задрямал в сън улисан и не чух тоз тропот скришен,
слаб, далечен, в нощни доби. Там на моята врата.
А не знаех гост ли идва. И отворих таз врата.
Никой вън. И тишина.

И дълбоко в мрака нощен взирах се със страх, немощен,
в сън с видения, които никой смъртен не видя.
Само тихо и безсънно, тишина в нощта бездънна.
И Ленора чух, че казвам, че прошепвам тез слова.
Ехото отвърна също. Да, Ленора – тез слова.
Само това. И тишина.

В стаята тогаз се върнах и сърцето ми посърна
щом отново чух аз тропот, там, на моята врата.
– Да – си казах – това е някой, дето чука на перваза,
нека видя и най-сетне таз загадка разбера.
Да се усмири сърцето. Тайната да разбера.
Само вятър. Тишина.

Щом прозореца разтворих, там изпърха непристорен
и пристъпи, сякаш слитнал от далечни времена,
гарван; без да каже дума, достолепен, непроскубан,
сякаш с царско потекло – спря над моята врата.
И на бюста на Палада тихо кацна и замря.
Кацна. Спря. И тишина.

И усмивка аз намерих след нерадостните трели
в тази мрачна, черна птица, пръхнала с пера таз вечер.
– И всуе че твоят гребен е разрошен, непрегледен,
няма страх у тебе, гарван – казах – идващ отдалече.
Как е твоето мъртвешко име? В Преизподнята. Далече.
Той отвърна: „Нивга Вече“.

Чудех се как тази птица може на език да срича,
въпреки, че малко смисъл имаше, в което рече.
Няма как да отречем, никой не е падал в плен
в туй да види черна птица, кацнала на порти вечер,
звяр ли, птица ли на бюст, там над дверите си вечер.
Птица с име „Нивга Вече“.

Гарванът седеше сам, върху бюста прикован;
без да трепне, да се сепне, дума той една изрече
сякаш в този кратък слог криеше се цял живот.
Аз прошепнах само това: – Близки литнаха далече,
в утрото ще литне той. Със мечтите ми далече.
Той отвърна: „ Нивга Вече “.

Стреснат в падналата тишина от упорството в гласа,
промълвих: – Несъмнено, име той едно изрече,
може би наследствен дар от прокълнат господар.
И го е повтарял дълго, бързо, с тон обречен,
с меланхолен звук додето зазвучи под стон обречен.
Нивга, нивга „ Нивга Вече “.

И превърнал без да иска мисълта ми във усмивка,
гарванът пред мен седеше. Столът дръпнах да не пречи,
доближих се, седнах там и зачаках без да знам
нишките до край да свържа, дето птицата нарече,
тази тежка, тъжна, тъмна птица, що пред мен нарече
с думите си „ Нивга Вече “.

И започнах да се мая, смисъла да разгадая
на очите птичи впити с огън в моите, човече.
И мечтаех, и ридаех, и с челото си докосвах
таз възглавка от коприна, светлината що облече,
таз възглавка от коприна, дето с пръсти тя облече,
тя погали. „ Нивга Вече “.

Въздух с мирис на кандило, си помислих, как пропил е
стъпките на Серафима, който времето разсече.
И изкрясках: – Ти, Проклети, дето твоят бог те прати
спомените да лекуваш за Ленора, там далече,
да изпия този лек за Ленора, там далече.
Кресна гарван: „ Нивга Вече “.

– Ти, Пророче, кучи син, дявол, слитнал в пъклен дим,
Сатана ли тук те прати, вихър ли те тук довлече
в самотата на брега, с ужас, хвърлен в лудостта,
умолявам те, кажи ми, обладан от дух човече,
умолявам те, кажи ми, биле има ли, човече?
Кресна гарван: „ Нивга вече “.

– Ти, Пророче, кучи син, дявол слитнал в пъклен дим,
за Небесното над нас, зарад светия Предтеча,
изцери от таз тъга падналата в стон душа,
ще прегърна ли Ленора там в Едема, там далече,
светъл дъх, Ленора моя, болка, литнала далече.
Кресна гарван: „ Нивга Вече “.

– Сбогом да са тези думи, враг ли, птица – изкрещях –
завърни се в твойте бури, там нощта където плаче.
И перце недей оставя от духовната си плява.
И отлитай ти от бюста, дето кацна тази вечер.
Острия си клюн изкарвай от сърцето тази вечер.
Кресна гарван: „ Нивга вече “.

Гарванът стои, не мърда, без да трепне, да се сепне,
върху бюста на Палада, на вратата, недалече
и очите му проблясват с дух на демон обладани;
изкривени сенки долу, светлината ги повлече,
ще се върне ли душата, дето с болката изтече?
Да се върне? „Нивга Вече“.

Харесва миПоказване на още реакции Споделяне 15 Boya Delibaltova и 14 други 4 споделяния 4 коментара Коментари Румен Леонидов има го във факел.бг Харесва миПоказване на още реакции · 1 · 6 часа Управление Славимир Генчев отговори · 1 отговор Vasil Slavov Благодаря ти. Харесва миПоказване на още реакции · 1 · 6 часа Управление Славимир Генчев отговори · 3 отговора · 5 часа Valentina Tsvetanova Колкото и пъти да го чета, нямам насита...
Благодаря! ! Харесва миПоказване на още реакции · 1 · 5 часа Управление Vasil Slavov отговори · 1 отговор Boya Delibaltova Наистина чудесен превод. Благодаря много за възможността да го прочета. Поздравления. :) Харесва миПоказване на още реакции · 3 часа Управление Чат

•   Ivan Mladenov
•   Митко Илиев
• 6 мин. Орлин Стефанов
• 28 мин. Maria Cheburakova-Ecrivaine
• 2 часа Еми Трендафилова

Э
Прескачане към Новини Facebook