Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2017 18:36 - С ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА И ПЛАЧА НА ЙЕРЕМИЯ !V
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 313 Коментари: 0 Гласове:
0



   С ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА И ПЛАЧА НА ЙЕРЕМИЯ

            Поне аз не знам такава перфектна писателска симбиоза като този, за малко да кажа "съпружески" дует Фадеев–Зелински. Импулсивен, противоречив, първичен, Фадеев вероятно  е търсел в присметливия  интелигент  равновесната точка на Архимед, за да може и "вдребезги"/кьор-кютюк/ пиян да се държи на крака/приемете го и в преносен смисъл!/; а Зелински очевидно е намирал  в  породистия  левент  на перото   своя спасителен пояс  срещу  мъртвите течения в  неистовия съветски океан. Но доверителността, верността един към  друг, другарската взаимопомощ,  до  фаталния изстрел в слепоочието,  са редки и за  патриархални времена.
                 Фадеев е доверявал на "Зехтински"/грешката моя  и умишлена/ разговори със Сталин "тет-а-тет". Едвали вождът е щял да бъде доволен от така изтекла информация. Като например:
                – Йосиф Висарионович сам е писал стихове и си бе  внушил, че единствен  той знае как се пише. За  "МЛАДА ГВАРДИЯ" направо ме е хокал  като второгодник на черна дъска:
                 –Фадеев, какъв е този партиен секретар, Про-про-ценко, когото си намъкнал ни в клин, ни в ръкав  в подмолната работа на младите Краснодонци. Те са си свършили работата, а той изведнъж, незнайно от къде, неизвестно от кого изпратен, се тросва помежду им като  чучело...                – Нали  вие  и другарите от Политбюро го пожелаха...
             –Ние знаем какво искаме. И най-малкото вие ще ни го кажете. Ние искаме реален, а не  куклен  ръководител, носител на партийна правда, а не градски микрофон. Който да не върви след каруцата като теле, а да дърпа юздите отпред,  поне като  каруцар, ако  не ви стига изкуство да го изградите като шофьор на камион.
                  – А, др. Сталин, Проценко е реален прототип, с името си,с външността си,  той е местен партиен кадър, препоръчан ни от местни хора.
                   – Вие сте писател Фадеев, от тук е трябвало да почне вашата работа, а не вашия трик  – да ни хвърлите прах в очите. Уж  сте си свършили работата, когато нищо не сте свършили.  Добре, а какви са тези  дълги изречения с определение на определение,  тромави пояснения  за очевидни неща, с , как го казвахте вие, а, "психологическа разработка" на  героите. Това народът няма да чете.
                   - Др. Сталин,  така е писал Л.Н. Толстой. Той дори има цели страници за един абзац.
                   –Толстой е друга работа. И с него ще се заемем, когато му дойде ред. А на вас още не сме ви построили пантеон, за да си хвърляте в него  боклуците на непригледната  си реч. Ние тук за "указ", да кажем, с часове мислим, как да го направим по-кратък, по ясен, да го изчистим от всякакви  двусмислени тълкувания, а вие гледате да си направите фразата по-завързана и  осукана , за да минете за интелигенти.
                Люцианович внасяше и актьорско майсторство в изпълнението на диалозите Фадеев–Сталин. Перфектно имитирайки родния диалект на Фадеев  с "оукане"/ и  твърдия изговор с  падащо ударение в окончанията   у Сталин, той не пропускаше характерните им жестове и мимика. Фадеев, забиващ глава о масата   като "челобитие" на  христиански послушник, Сталин със  пръст,  изопнат ка  за  поредни указания  и наставления.
                 – Нека ви доверя, млади хора, вие не сте го изпитали и никога няма да го изпитате това леденящо чувство на ужас  и страхопочитание  само при споменаването името  на Вожда.А при вида? Оставям го на вашето въображение. Аз само веднъж съм го видял на живо във фоайето на Большой театър. Не помня операта, ах да "Иван Сусанин", но плътните, застрашително мърдащи  мустаци, които ми се набиха в очите  тогава и сега  сънувам. Сталин, когото тогава видях в маршалска униформа по нищо не приличаше на снимките  му , дори тези в цял ръст. Вие няма да повярвате, - тук той  заговори шепнешком - Др.Сталин беше почти напълно плешив; не носеше очила, но напрегнато се взираше, вероятно от късогледство; и  за невисокия си ръст беше доста пълен; не ходеше, както сме го виждали в кинохрониките, а замяташе крака, накуцвайки с левия,провлачвайки десния. Имах чувството – тук гласът му съвсем се сниши, а очите му заштъкаха в страни някой да не чуе – че др. Салин е претърпял мозъчен удар. Във всеки случай краката не го държаха, той изсипа  тежкото си тяло на един от  фотьойлите  и  мигом няколко доста едри мъже се затекоха към него.  Но той им  махна с ръка, свойствен нему жест, че всичко е наред и нищо му няма.
                Тук дойде ред и за описание на самия  ЗЕХТИНСКИ– ВАЗЕЛИНСКИ – МЕХЛЕМСКИ.  Сам чистоплътен до последна прашинка, той и без особени хигиенни грижи създаваше впечатление на много чист човек. "Чистуля", както е думата на руски. Аз ли мърлячът да не отбележа чистите страници на неговия текст, сякаш отдалече светещи  от белота; мястото му на масата - без огризки, трохи и петна; никакво Бай-Ганюво:"Пардон, оцапах ви бохчата" -  отпред чисто, спретнато, като токущо изпрано. Така и в тялото: вече оформящи се три кълбенца, но без излишна пълнота, запазена стойка на стар атлет и никакви ръбове и издатини: имах  чувството, че едно пате ще се плъзне по тези гладки повърхности. ЗЕЛИНСКИ, ЗЕХТИНСКИ, ВАЗЕЛИНСКИ... О да, фамозните Гоголеви Бобчински и Добчински. Не, това е по семантика на звучанието, навеждащо на първоизточника. По същина нашият  стар приятел от "Мъртви души" – Павел Иванович Чичиков, "тут как тут".Нито тънък, нито дебел.  Само че "медицински отредактиран за здраве и дълголетие"  в духа на вече започващата американска зацикленост върху  перфектна биология. И  литературен талант!
                     



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186221
Постинги: 243
Коментари: 48
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031