СЪС ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА И ПЛАЧА НА ЙЕРЕМИЯ !!  

С бодрия си контра-тенор той обяви поредната си лекция: ВЛАДИМИР МАЯКОВСКИ –КРАЧКА КЪМ СМЪРТТА, ДЕСЕТ КРАЧКИ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО.
           За едната крачка се досетихме: сутрешния изстрел в слепоочието през 1930. А  оставащите 9? Той  поясни, годините до знаменитото сталинско изказване пред съветските писатели: "МАЯКОВСКИ Е И СИ ОСТАВА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СЪВЕТСКИ ПОЕТ"!
                - Йосиф  Висарионович, – заяви той години след разобличаване на култа – направи много грешки и пропуски и в държавното, и във военното,по-малко, но и там – в културното поприще. Обаче  по отношение на хората, кадрите – той не грешеше.От него дойде това:"КАДРИТЕ РЕШАВАТ ВСИЧКО", знаете го, да не ви го повтарям. И щом го е казал, имало е защо. Владимир Владимирович беше до мозъка на костите си съветски  човек. Спомнете си : "У СОВЕТСКИХ СОБСТВЕННАЯ ГОРДОСТЬ – НА БУРЖУЕВ СМОТРИМ СВЫСОКА". И същевременно той се отделяше сред цеха на поетите с мащаба на  своите теми и проекти за разцвета на социалистическото общество. Пак си припомнете: "Я ЗНАЮ, ГОРОД БУДЕТ,/Я ЗНАЮ В САДУ ЦВЕСТЬ,/КОГДА ТАКИЕ ЛЮДИ,/В СТРАНЕ СОВЕТСКОЙ ЕСТЬ!
                Той не декламираше, както правят актьорите, изпълняващи стихове; но и не  заваляше в напевен речитатив като  поетическа реч в авторско изпълнение. За първото не му стигаше глас, за второто – самомнителна дързост. Неговата цел беш  да придаде на христоматийните образци, на всички знайни  наизуст и предполага се – обичани  като  свои родни поетически чеда  – някакво ново, свежо и оригинално звучение.
              След това, поглеждайки към гладко и чисто изписани машинописни страници, той мина и на същината на лекцията. Лайтмотивът тук беше, че чувствата на поета към  съграждащото се общество,към  партията, която  ръководи и вдъхновява неговото строителство и вождовете:Ленин и Сталин, застанали начело на партията - са толкова огромни и неудържими, че  не могъл да ги вмести   в  "бренното си тяло и душа", не издържал техния напор и си пръснал черепа в безсилие  пред бъдещите си творчески планове и задачи.
               Тук намясто  дойде и личния му спомен от "другаруването с Владимир Владимирович още от революционните години и гражданската война; той носеше в сърцето си  съкровена тайна. Веднъж направо ми я сподели: "Корнелий, няма да повярваш, че зад тази груба, дръзка, а понякога и неприлична поезия, стои   свенлива като недокоснато момиче душа; Корнелий, аз съм роден за дискретни и тихи песни,ала Блок и Есенин в  първите си  прощапулни години;епохата ги пощади: единият на село при кравите; другият край Петербург в родово имение; а мен тя завари на  улицата сред барикади и плакати.Грабна ме във вихъра си за глашатай и барабанчик на велики събития; за тях нямах нито  поставена  реч,никаква школа, нито достатъчно самомнение, нито  дори революционен заряд. Както се казва – гол и бос от глух грузински град в шумните столици:Москва и Питер. Аз тръгнах, срещу себе си, Корнелий, стъпих, както писах по-късно, "на гърлото на собствената си песен". И не помагаха нито моите "одумани и предъвквани любови", нито водката и коняка, които будят единствено  отвращение към себе си. Единствено ме държи  стихоплетството. Знаеш моето стихотворение "Как пишем стихове. Пиша ги  непрекъснато,  запойно  и предизвикателно: да се удържа между вас, живите. Но докога? Корнелий, гражданската поезия е  огън,  който гори от всички страни, разпалвайки се   от самия себе си. Докога ще ме бъде, Корнелий?.-
               И тук Люцианович направи дълга пауза,уж да събере мисли и дъх,  изпъчи се  на протежение на  доволно високия си  ръст с обла   глава върху гъши врат, съвсем по Гогол, и издума изречение, предвидено за христоматия:
           "ТАКА ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ НОСЯТ СВОЯТА ГИБЕЛ КАТО СНАРЯД  ПОД СЪРЦЕТО , ЗА ДА ГИ ВЗРИВИ В НАЙ-СЮБЛИМНИЯ МИГ"!
                Поетите, драги господа, са самоубийци, каквито ние с вас не сме.
                 По-късно разбрах какво стои зад тази декларация.
                 – А сега за вас съм донесъл текста на моята лекция.  Можете да я нашарите с каквото ви дойде на акъла. Само да се чете. Разбира се, най-малко искам да влияя върху формирането на ваш собствен творчески почерк. Наскоро, след ХХ конгрес на КПСС, се роди и този термин:ОБРАТНА ВРЪЗКА. Аз Корнелий Люцианович Зелински - гласът му мина на тържествен регистър – поемам инициатива  за изграждането и умножението й!
                  Не бяхме свикнали на такива жестове. Не знаехме какво да мислим. Но се надигна такова чувство на собствена значимост и самодоволство, че  грешно беше да не се отбележи. Отпихме на  дълбоки глътки от  огромната бутилка водка. Маститият професор  явно се бе подготвил да ознаменува нашето запознанство.