СЪС ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА И ПЛАЧЪТ НА ЙЕРЕМИЯ


                – Ако знаеш само кой ще ни чете  теория на литературата, ще ахнеш...–Така многозтначително се обърна към мен доста по-възрастен  колега от Висшите курсове на литературния институт Горки – Алексей Савицки. Бял-беленичък белорус със  светещи като изумруди светло сини очи. Белетрист, автор на военни разкази, интригант и сладкодумец, душа на всяка компания.
                – Свикнах да не ахкам и пред по-стряскащи анонси.
                – Тук има и за ахкане, и за охкане. Защото лекторът е КАРЬЕРИЙ  ЛИЦЕМЕРОВИЧ  ВАЗЕЛИНСКИЙ!
                 – Това трябва да  е някоя от твоите "хохми"?!
                 – Да, извъртях името по прякора, с който някои наши уважавани писатели като  Федин и  Сельвински  вече публично  награждават  нашия утрешен лектор: КОРНЕЛИЙ  ЛЮЦИАНОВИЧ ЗЕЛИНСКИЙ.
              – Звучи като римски император; остава да е и такъв оратор
              –Ораторското в него е повече от императорското, но и императорското е чиста  проба. Баща му е полски дворянин, шляхтич, от няколко поколения кръвни аристократи; а майка му – от старинен руски род със загубено при неясни обстоятелства  дворянство, я  непоправим  компромат, я публичен резил, я публичен дом; или отнето заради скандални брачни афери дворянство.Ето такъв се е пръкнал нашият изискан джентълмен.
                - А защо такъв преиначаващ името му саркастично звучащ прякор...Най-малко "цезариански" или  "княжески".
                 – Ах да, веднага го дешифрирам: "Карьерий", най-елементарно, гони кариера, макар то и да не е съвсем кариера, което гони, но затова после. "Лицемерович", малко по–сложно, но и то ясно: защото, както те тупа по рамото, така  може и да те предаде, знаеш как и на кого?! А "Вазелински", то пък  вече и без коментар разбираемо: защото е мазен и лъскав като полят с възелин; и от всяко положение се изплъзва като по масло.
              – О, нито в живота, нито в романите не съм срещал  такова саркастично преиначаване на име. Явно човекът е  крайно своеобразен и неповторим, за да се занимават толкова с него. Та и името му да коват като стих.
               – О, да, друг не може да се похвали, или посрами, все едно с такова "първородство". Явно талантливи хора са го съчинили. При това в духа на неговата доктрина на "КОНСТРУКТИВИЗМА". На битово ниво: "всяко нещо може да се конструира и,  като чертеж  от  дескриптивна геометрия, представено като реално". Тук буквално го цитирам.То е неговото конче. И както виждаш, колегите му добре са го разбрали.
                На другата сутрин, огладил  кремаво-жълт панталон и надянал най-бялата от ризите, потеглих за прочутия дом на Херцен.Същият, в който е работил като чистач авторът на "Чевенгур" и "Котлован". Същият, в който се е впускал в запой Ал. Фадеев, а малко встрани, Херценовата конюшня  - писателският бардак с не по-малко именити творци. Там, на втория етаж, между дъсчени  стени само с един объл  като в корабна каюта прозорец, се беше свряла уж лекционна зала.
               Бяхме петима: един украинец, двама руснаци, таджик и аз. Махмурлии, клепоухи, мигащи като пред разсънване. Единствен аз, трезв, свеж и бръснат като срязана краставица, скочих изопнат по войнишки.И влезе той. Самият КОРНЕЛИЙ ЛЮЦИАНОВИЧ ЗЕЛИНСКИЙ.
            С лека ритмична походка като първи цигулар на оркестър, той застана пред нас, сякаш да зададе тона "ла". Облечен явно "шчегольски" /у нас ги наричаха "суинги"/, макар и поизтрити  от дълго носене и пране дрехи, със сияещо от задоволство  и лицеприятие лице, поглади меката си, права, килната  на  ляво шевелюра и  като обтегна по краищата  пеперудката, закопчана точно по средата на колосаната яка, започна:
                – Вие не сте обикновените  студенти, каквито аз съм имал по петдесет в група. Вие сте "свръхстуденти", "ъпгрейдид стюдънтс" според американската академична номенклатура. И вие заслужавате  съответно  обръщение  и отношение, които аз пазя за най-ценните си приятели и уважавани колеги.
                – Е, вчера бяхме на лекция на Виктор Шкловски, той направо ни нарече "навлеци". Вярно, бяхме още пияни и отдалеч смърдяхме. –се осмели да го прекъсне таджикът.
                –Е, не, аз не съм Виктор Борисович. Той само пред дами е галантен. – последва леко подмигване.– Но  да минем  към сериозната част.  С вас започвам курс, разчетен на 30 часа, в който ще се постарая да  изложа развоя на съветската поезия, не само руската, а и поезията на братските народи, във възлови моменти, автори и творби.  Така както тя се е градяла,елемент по елемент, арматурен чарк, по арматурен чарк – подобно на тухлен дом, според  архитектурен план и техническа схема. Сами разбирате: както имаме партийно строителство, така имаме и стихотворно строителство. Над които стои волята на партията и учението на марксизмо-ленинизма.
                  Не започва увлекателно, казах си. Щампи, изпети като речитатив от контратенор без влизане в мелодия.
                  И сбърках. Следващите ни срещи с КОРНЕЛИЙ ЛЮЦИАНОВИЧ вече напълно ме опровергаха.