Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2017 11:10 - ЖЕНИ И ВИНО, ВИНО И ЖЕНИ
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4927 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
               ЖЕНИ И ВИНО, ВИНО И ЖЕНИ!

              Колежка от фейсбук ми напомни за  поета Кирил Христов. приведеното стихотворение слабовато. Но дори и с несръчностите си показателно за поетическата му дързост.
               И  като от кошер се разроиха спомени, почти 70 години затлачвани в подсъзнанието.
               Той беше близък  на моя дядо. И вероятно далечен макар роднина. 
По старозагорска, някога настояваха да се казва "заралийска линия". В града, където прекарах няколко от младите си години, живи погребани в затвора за "политически" . Там  -  част  от нашия разпръснат по цяла Източна България род, се е кръстосал с неговия, също разселен на север и юг.Следователно генът се е разредил с бистра водица от  новите краища. Но той заявяваше, че "до мозъка на костите си усеща кипежа на заралийската си кръв, чувствена, юнашка, напориста".  Дори седнал, дори легнал в кушет-вагон, "не можел да я укроти".
              Външно с моя дядо  много си приличаха. И за художник постимпресионист като П.Сезан, майстор на типажа по двойки, биха представлявали чудесна находка.  Стари контета, любими персонажи и на руските "передвижники". Шикозно облечени в единствен,вече  поизтъркан, но щателно поддържан костюм, непременно с бяла, заоблена в краищата си яка и  спусната под отвес вратовръзка, непременно с бастун в дясната ръка, те биха минали за братя, ако поетът Кирил Христов можеше да  смекчи ъгловатата си ръбеста външност и беше се научил от дядо ми на мъдро мълчание в  пиянска компания.
                Но Кирил Христов не беше за галантни обноски. Те не биха и отивали на такова "шило в торба", който постоянно  занимаваше  събеседници  със себе си или се подиграваше над общи познати.
               Не биха отивали и защото беше някак подчертано, като при гоголевските герои, забележим. С никой друг не  можеше да бъде сбъркан. А и той сигурно веднага би поправил грешката. ЗАЩОТО Е КИРИЛ ХРИСТОВ. ЗАЩОТО Е БЪДЕЩ НОБЕЛИСТ. ЗАЩОТО ЦЕЛИЯТ СЛАВЯНСКИ СВЯТ ГО ЧЕСТВА ПРИЖИВЕ.
              Съдете сами: лис  пипонест череп с изтеглен напред масивен  нос едва ли не с размерите и формата на цялото му лице,  огромни, добре че  поне прилепнали  по слепоочието, та  да  не  се разтворят като ветрило,уши, адамова ябълка, сякаш   подпряла отдолу топчеста брада. Той можеше да се асоциира със всичко друго, но не и с любовник, какъвто на всяка втора дума загатваше, че  е. Например, едвали ще се намери някой да го свърже с това емблематично стихотворение, с рефрена на който се огласяха тостовете на пиянските компании в мое време. А и дамите срамежливо загатваха, че им харесват:
             



      Жени и вино! Вино и жени


      I

      Прости мъртвило, роден край, прости!

      Пред мене нов живот се днес открива,

      с нов трепет се сърцето ми опива,

      и моят дух неудържим лети

      към щастие - към бури и вълненйя?

      Пиян съм аз от мойте младини!

      Тъй хубаво е всичко окол мене!

      Жени и вино! Вино и жени!

      

      II

      Колиба кривнала е ваший храм,

      кандило слънцето ви е... - Плъзнете

      по призраци, а мене оставете

      да поживея, както аз си знам:

      в безумства и вов вихрени наслади!

      И погребалний ми ли чуйте звън,

      не ме окайвайте, че сили млади

      прахосал съм: то беше дивен сън!

      

      III

      О, нека отлети живот крилат -

      ала със пълна чаша във ръката,

      кога тъй сладостно шуми главата,

      когато цял е в рози Божий свят!

      И нека отлежала се отпусне

      на топломраморните й гърди,

      несвестно нека шепнат бледни устни:

      - Ах, тихичко ми пей, не ме буди.

                    И в пълен контраст   на груба външност - тези задушевни, затрогващи с финес стихове. И те  дежурна пиянска песен, но вече предвестник на скорошно изтрезняване:
                  Кирил Христов - Канят ме, мамо, на тежка сватба... 


      
      




      Канят ме, мамо, на тежка сватба...


      Канят ме, мамо, на тежка сватба -

      под було, майко, либе да вида;

      още ме канят коня да вода,

      на първо либе млад кум да бида.

      

      Я научи ме, стара-ле майко,

      на първо либе как да кумувам:

      со кои очи да го погледна,

      со кои уста да му продумам?


               След като в едно дълго и технически не особено скопосно стихотворение той  се заканва на парньорката, че ще я изяде цялата, ако не отстъпи на неговото либидинозно желание, в съседното до него той става съвсем друг: нежен, елегичен, състрадателен:

             



      
      



      Безпомощна


      Тя беше толкоз нежна, че през нея

      като да светеше. И всеки ден

      по-бледна бе. Аз тръпнех, без да смея

      да мисля що би станало със мен...

      

      Нощя не спеше тя, а щом зората

      във нашите прозорци заблести,

      затваряше очи си, светлината

      да не прогони шеметни мечти.

      

      Тя струна бе под моите милувки.

      И плач, и смях безумен беше тя.

      Живееше тя само от целувки,

      от песни и от мирисни цветя.

      

      И все пак с власти неизповедими

      туй крехко до безпомощност дете

      сломи у мене сили несломими

      и като волна птичка отлете.

                  И така  -  с преображения на лирическия герой, наподобяващи  контрастните партии  на тенорите, когато  един и същ певец може да изпълни арията на херцога от "Риголето", да пее в дует със скандалната любима в "Травиата" или да извие отмаляващ глас на Манрико  от циганския табун на Азочена в "Трубадур".
               ПРОТИВОРЕЧИЯ В ХАРАКТЕРА, В НАТЮРЕЛА, В СВЕТОУСЕЩАНЕТО. Да,  но  така органически е изтъкан Кирил Христов  и той не можеше да скрие тези противоречия. Те не му даваха мира. И за  наблюдателя, особено  десетгодишно момче, той оставяше впечатление на неврастеничен, вечно недоволен  егоцентрик, който гази  нагорещени въглени. И за чиито таланти, бая преувеличени от  нарцистично въображение - няма достойна награда и отплата.
                И същевременно същият този поет, който нехаеше за изяществото на рими, обичайно еднакви части на речта, чийто ритъм наподобяваха стъпки  на запъхтян кон  се редуваха  само с тропот на  каруца, можа да създаде не особено сръчни, но вълтуващи, понякога разтърсващи стихове.
             Защото под тях клокочи дръзка, експанзивна, и сега след сексуалните революции ще добавим – фалическа енергетика, за която няма непревземаеми  крепости и светски прегради.
             Дори преградата  на разяждащия вътрешностите пушачески и пиячески рак. Той не се сгърби в молитва за пощада, не преклони глава  за раскаяние; последният път, когато го видях, заяви  на дядо ми: "Умирам, Вичо, но живях, както сам исках. И това ми стига." За нашия доморасъл екзистенциализъм тази позиция ми изглежда героическа. 




Гласувай:
7



1. ferhunde - Най после нещо хубаво, което да си ...
03.07.2017 22:36
Най после нещо хубаво, което да си струва помпането.
Вместо противните чучела, точици, оси, Маргита,мистерии и прочее поетични диарии - Кирил Христов!!
Браво!
цитирай
2. redabys - Чу не е противен,
04.07.2017 09:15
ferhunde написа:
Най после нещо хубаво, което да си струва помпането.
Вместо противните чучела, точици, оси, Маргита,мистерии и прочее поетични диарии - Кирил Христов!!
Браво!


а е най-прекрасният мъж, най великият поет и за мен е като слънцето, въздуха и месечните ми неразположения, така съм се сраснала с него!
И е поне сто пъти по-голям поет от Кирил...кой беше там?
цитирай
3. lazarlalev - Най после нещо хубаво, което да си ...
04.07.2017 11:57
анонимен написа:
ferhunde написа:
Най после нещо хубаво, което да си струва помпането.
Вместо противните чучела, точици, оси, Маргита,мистерии и прочее поетични диарии - Кирил Христов!!
Браво!


а е най-прекрасният мъж, най великият поет и за мен е като слънцето, въздуха и месечните ми неразположения, така съм се сраснала с него!
И е поне сто пъти по-голям поет от Кирил...кой беше там?

ТИ ВСЕ ПАК НАБЛЯГАЙ НА МЕСЕЧНИТЕ. ДАНО САМО ДА НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ АРГУМЕНТ ЗА "ГЕНДЕРНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ"
цитирай
4. lazarlalev -
04.07.2017 12:18
[qА ДИАРИЯТА - ПРЕЗ ТУАЛЕТНАТА ЧИНИЯ. НО Л-ОТО НЕ МОГА ДА НЕ СИ ИЗ-А.
uote=ferhunde]Най после нещо хубаво, което да си струва помпането.
Вместо противните чучела, точици, оси, Маргита,мистерии и прочее поетични диарии - Кирил Христов!!
Браво![/quote]
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186202
Постинги: 243
Коментари: 48
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031