Мислех си, че съм изчистил проблема  СВЕТОСТТА С НОВИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, когато  в предходното  си послание  ти ми напомни, че не съм си свършил работата докрай. Не съм дал дефиниция на СВЕТОСТТА, в специфичното й пречупване на моята интуиция:  СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА!
                И разбРах, че щом съм се заел  с картезианска деконструкция на   IDEES CLAIRES ET DISTINCTES , то няма да мога да се отърва без съответните пояснения.
                Първо, следва да посоча евангелския източник  на СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА. Това са текстовете на евангелистите, главно св.Лука, в които Христос оправдава блудницата и издига в "лик святых". И обещава на разбойника от кръста до неговия, че  "ще пребивава в Рая". С този акт на "СИНА БОЖИЙ" се озаконява и "бастардовия" произход от социалните низини на феномена СВЕТИЯ ПИЯНИЦА".  

              Тъкмо поради тази най–висока санкция не изследвам проблема СВЯТОСТ  в неговата цялост. Едно, защото нямам сили и познания за това; и второ, защото  самите религии не са му намерили родовите ограничители. Както ти съвсем основателно питаш за Толстой, Достоевски и Витгенщайн. От себе  си ще добавя цяла  православна прослойка на канонически признати служители на Бога - руските юродиви и  скоморохи. И пак не без връзка с тази огромна парадигма, ти  силно дискредитираш бедният хубавец-художник от еврейско потекло /Моделиани/ като нищо особено. Много е  особено дори! Никой друг не изографисал образа на СВЕТАТА ПИЯНИЦА  с  цялата й СЛЯПА ЗРЯЩНОСТ, С ЦЯЛАТА ВЪТРЕШНА ЕНЕРГЕТИКА НА  " ПОТЕНЦИАЛНА   СВЯТОСТ".
                  Но сам усещаш до какво води БЕЗПРЕДЕЛА НА ОПРЕДЕЛЕНОСТТА!
                  Поне за мен това създава опасно разноречие. Какво трябва да разбираме под АРХИТИПА "СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА".  Естествено, не на теб и просветените ми читатели ще трябва да  се уговарям, че нямам предвид героят на   Рот в неговата фабулна конкретност. Това конкретно лице,  за което е написан разказа. А  АРХИТИПИЧНИЯ СИМВОЛ  НА  ЖИТЕЙСКИ ГРЕШНИК, КОЙТО ПРАВИ  НУЖНИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ ДОБРИНИ НА СВОИТЕ  СЪБРАТЯ И ПОСЕСТРИМИ  И  ПОРАДИ ТОЗИ ФАКТ НЕОФИЦИАЛНО  възприет за СВЕТЕЦ.
                   Ето това е частта от голямата ТЕМА СВЯТОСТ, предмет на моите занимания.С оглед на тях  тя вероятно е тромаво, сухо  и обременително формулирана, но  е точна. Това имам предвид под  СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА и формулировката е същевременно и главна нейна характеристика.
                Освен тази характеристика дори само в първо приближение се очертават още няколко подхарактеристики.
                Първо, полето на действие. "СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА" се подвизава не  в специални  богоугодни  топоси:килии, пещери,  отделени за него специални  църковни  помещения, отшелническо пътешествие без пристан и покрив и т.н. а СВЕТА, в който реално живеем, ОБЩЕСТВОТО, ЖИВАТА ЧОВЕШКА ОБИТЕЛ. Тази парадигма, която у будистите носи названието САНСАРА, макар и с други конотации.
               Второ, наличие, на порок, грях или просто нарушение на светските норми на общежитие. И това да е двигателен  ричаг  за служба  на хората в дискомфорт или беда. Както алкохолът да кажем в разказа на Рот или в биографията на един съвременен дзен-учител . Писателят Ал. Генис доста разпалено  привежда   примера с неговия собствен дзен-учител, който пиел, пушил, сквернословил, но отлично си знаел работата. И дори проявавал в нея "изумително майсторство".
                 Донякъде и практиката на толтеките /линията Кастанеда/Дон Хуан/, допускаща употребата на наркотици /пейотът/ за "позитивна промяна на съзнанието или  обръщането на  "ASSEMBLING POINT" в посока на НАГУАЛА " влиза в темата  на "СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА".  Примери , попадащи в тази характеристика, достатъчно много и убедителни.
                Трето, наличие на ПРОСТОДУШИЕ И НАИВНОСТ. Такъв обрат в личния живот да иде от сърцето или  в абдомена у дзен будистите, а не церебрално, умозрително. Тук се допуска дори  идиотизъм, както е при  КНЯЗ МИШКИН  В "ИДИОТ"  на Достоевски, но не и "УМНИЧЕНЕ", "SPECULAIVE MINDNESS", вкачеството им на  TRIGERS AND DRIVES, подбудинелни лостове  за вътрешно  преустройство. Ако си забелязал, светият пияница изобщо не говори, той и име няма - аноним. Не се привеждат никакви  данни за неговото гражданско състояние. Няма и предистория на порока. Героят  е самата "ПОВЕЛЯ НА СЪРЦЕТО" към покаяние в църква именно с нейния духовен авторитет и аура на святост.
                 В този смисъл Достоевски, Толстой и Витгенщайн не спадат към  този архитип: те са умозрителни, логоцентрични, нравоучителни. С примера си те спасяват себе си, а не другите. В тях има твърде много  ГОРДИНЯ и зрелищност в деянието. Не без някакъв елемент на  самозванство и непогрешимост.
                Към СВЕТИЯ ПИАНИЦА  не се числи  дори и  техният по-слабо известен, но неимоверно значим с    интуицията си  за  архитипове - НИКОЛАЙ ЛЕСКОВ. Колкото изчерпателно и изкусно да е описал явлението в  повестта си  "ОЧАРОВАННЫЙ СТРАННИК".
                    Не спада към архитипа и алтерегото  на Съм. Моам в "Острието на бръснача", ехиден присмехулник на присъщи и нему пороци, макар и да прави  добрини на близките си  герои в романа.
                  Четвърто, макар и да го оспорваш като елемент на светостта, но той не може да  се избегне в общата характеристика: НАЛИЧИЕ НА СТРАДАНИЕ и  СВОЕГО РОДА МЪЧЕНИЧЕСТВО; в това отношение имат основание  христианските мислители в упрека им към будизма: "отстраняват страданието  като изкупителен път за Спасение"; което според тях  прави будизма "ИНТЕРЕСЕН, НО ЛИШЕН ОТ ДЪЛБОЧИНА". Затова, вече от мен, в будизма няма светци дори при  наличие на свети пияници.
                  Както и  да го оценяваме, нашият архитип има  поучителен  и продължителен опит в страданието. ТОЙ Е СТРАСТОТЕРПЕЦ; и нещо повече, СТОИК В ПОНАСЯНЕТО НА СТРАДАНИЕТО. Това е може би единственият му от светска гледна точка, НРАВСТВЕН АКТИВ. Едновременно  –единственото му основание за ДОСТОЙНСТВО И ГОРДОСТ,непризнати му от обществото. В метафизичен план обаче - МНОГО ПО-ЗНАЧИМО  В СРАВНЕНИЕ С  БАНАЛНАТА  ЧОВЕШКА ОЦЕНКА  ОСНОВАНИЕ. За Иван Ильич /"Смъртта на Иван Ильич"/това е дори "единственият  белег, че е живял на този свят". Което пък от своя страна превръща   баналния руски ведомствен служител в  МЪЧЕНИК  С ОРЕОЛ НА СВЯТОСТ.
                 ПЕТО.
                  Определено има елемент на отклонение и асиметрия  спрямо  стандарта. Пътят на СВЕТИЯ ПИАНИЦА  не е осветения път към към светостта. Това е път ерзац, път със запасен вход, някакъв тип познатата ни субституция на голяма ценност с малка ценност, СИМУЛАКЪР, би се произнесъл Жан Бодриар. СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА не е истинският светец - с лечителната сила  и благоуханието  на мощите, с  излъчването на умиротворяваща святост, с отварянето на душата към най-висшите ценности. Това е функционална подмяна със средства, които временно вършат работа, но не обезпечават СПАСЕНИЕ НА ДУШАТА. Типичен пример  тук са героите на Флобер /"Бонивар и Пекюше"/ или на Елин Пелин /"Под манастирската лоза"/, които са  в практически план локални, селищни  "СЛУЖИТЕЛИ  НА ДОБРОТО". Тези, които извършват работата на силите на доброто на терен -в повседневието и бита. Можем да ги оприличим  не  на лекарите,висшия медицински персонал, а  на  фелдшерите и милосърдните  сестри в медицинската помощ.
                  ШЕСТО. Има елементи  на демонично присъствие. Нашите "свети пияници" са изкусявани от дявола по целия маршрут на добротворчеството. В самия първоизточник на Йозеф Рот героят  по пътя към светата обител е изкусяван от "зеления змей", алкохолният концентрат; "Очарованият странник" на Лесков е постоянно нападан   от дяволски съблазни, водещи към ада; свещениците от Елин-Пелиновата "Под манастирската лоза" - са  изкусявани от  "благата ракия", плътския грях, грехът на Мамона - дребните материални придобивки. Това наистина са хора "на които нищо човешко не им е чуждо" - в положението на Флоберовия  "СВЕТИ АНТОАН": съблазнявани денем, поддаващи се на изкушението нощем. Ще рече НЕТВЪРДИ В СТОЙКАТА СИ СВЕТЦИ. Но внасящи свой повседневен принос  в делото на доброто.
                Тук са и "падналите демони" - една от големите готически теми на романтизма. От рода на Лермонтовия ДЕМОН , който  "сеял зло непринужденно и зло наскучило ему". Демон, способен на любов, демон, способен да прави  добро на хората и да се сражава срещу техните врагове. Един мотив на Йовков в новелата му "Индже" от "Старопланински  легенди". Героят  извършил в себе си преображението от демоничен разбойник в "крило за селяци и сиромаси."
           Тук е и Врубеловият "ДЕМОН" - мургав младеж с мускулатура  на съвременен културист, предсказваш появата на  "ДОБРОТО  С МУСКУЛИ, ЮМРУЦИ И ХЛАДНО ОРЪЖИЕ" в Руския духовен ренесанс от първата половина на ХХ в.
                   ОСМО.
               Тясна, точечна, точка на приложение на светостта. Това не е  каноничният светец с пълноценен репертуар на средства за борба със злото. От рода на нашите Свети Иван Рилски", Света Петка, българизираните Свети Георги и Свети Никола. Не са западните    светци, основатели на ордени като  Свети Франциск, Свети Бенедикт или Свети Доминик, а творци на малки  добри чудеса:гонене на бесове, благословия "към правия път", разтрогване на черна магия и пр.
                  Класически пример - лекарят от последната глава на "Госпожа Бовари"  Ларевиер, който имал "всички качества да бъде  светец, но си запазил аристократичното първородство на обикновен човек" А по-нататък  според автора "притежавал такава дяволска проницателност, че няма църква да го провъзгласи за светец".Опрееделено намек на автора за участие на дявола във изследвания от нас феномен. Тъкмо там се завързва паметният диалог между него и местния лечител, аптекарят Оме
              - Какво констатирахте?
              - Отравяне с арсеник в много голяма доза.
              - И какво направихте?
              –Ами клизма, противоотрова на прах, масажи на гърдите...
              - Да й бяхте бръкнали с пръст в гърлото, за да повърне. - Поставя край на препирнята лекарят от старата френска школа ескулапи: NUIR JAMAIS, GUERIR PARFOIS, SOULAGER  TOUJOURS /никога вреда, излекуване понякога, облекчение всякога/.
                 Каква по-добра платформа за делото на СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА              Мислех си, че съм изчистил проблема  СВЕТОСТТА С НОВИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, когато  в предходното  си послание  ти ми напомни, че не съм си свършил работата докрай. Не съм дал дефиниция на СВЕТОСТТА, в специфичното й пречупване на моята интуиция:  СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА!
                И разбах, че щом съм се заел  с картезианска деконструкция на   IDEES CLAIRES ET DISTINCTES , то няма да мога да се отърва без съответните пояснения.
                Първо, не изследвам проблема СВЯТОСТ  в неговата цялост. Едно, защото нямам сили и познания за това; и второ, защото  самите религии не са му намерили родовите ограничители. Както ти съвсем основателно питаш за Толстой, Достоевски и Витгенщайн. От себе  си ще добавя цяла  православна прослойка на канонически признати служители на Бога - руските юродиви и  скоморохи. И пак не без връзка с тази огромна парадигма, ти  силно дискредитираш бедният хубавец-художник от еврейско потекло /Моделиани/ като нищо особено. Много е  особено дори! Никой друг не изографисал образа на СВЕТАТА ПИЯНИЦА  с  цялата й СЛЯПА ЗРЯЩНОСТ, С ЦЯЛАТА ВЪТРЕШНА ЕНЕРГЕТИКА НА  " ПОТЕНЦИАЛНА   СВЯТОСТ".
                  Но сам усещаш до какво води БЕЗПРЕДЕЛА НА ОПРЕДЕЛЕНОСТТА!
                  Поне за мен това създава опасно разноречие. Какво трябва да разбираме под АРХИТИПА "СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА".  Естествено, не на теб и просветените ми читатели ще трябва да  се уговарям, че нямам предвид героят на   Рот в неговата фабулна конкретност. Това конкретно лице,  за което е написан разказа. А  АРХИТИПИЧНИЯ СИМВОЛ  НА  ЖИТЕЙСКИ ГРЕШНИК, КОЙТО ПРАВИ  НУЖНИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ ДОБРИНИ НА СВОИТЕ  СЪБРАТЯ И ПОСЕСТРИМИ  И  ПОРАДИ ТОЗИ ФАКТ НЕОФИЦИАЛНО  възприет за СВЕТЕЦ.
                   Ето това е частта от голямата ТЕМА СВЯТОСТ, предмет на моите занимания.С оглед на тях  тя вероятно е тромаво, сухо  и обременително формулирана, но  е точна. Това имам предвид под  СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА и формулировката е същевременно и главна нейна характеристика.
                Освен тази характеристика дори само в първо приближение се очертават още няколко подхарактеристики.
                Първо, полето на действие. "СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА" се подвизава не  в специални  богоугодни  топоси:килии, пещери,  отделени за него специални  църковни  помещения, отшелническо пътешествие без пристан и покрив и т.н. а СВЕТА, в който реално живеем, ОБЩЕСТВОТО, ЖИВАТА ЧОВЕШКА ОБИТЕЛ. Тази парадигма, която у будистите носи названието САНСАРА, макар и с други конотации.
               Второ, наличие, на порок, грях или просто нарушение на светските норми на общежитие. И това да е двигателен  ричаг  за служба  на хората в дискомфорт или беда. Както алкохолът да кажем в разказа на Рот или в биографията на един съвременен дзен-учител . Писателят Ал. Генис доста разпалено  привежда   примера с неговия собствен дзен-учител, който пиел, пушил, сквернословил, но отлично си знаел работата. И дори проявавал в нея "изумително майсторство".
                 Донякъде и практиката на толтеките /линията Кастанеда/Дон Хуан/, допускаща употребата на наркотици /пейотът/ за "позитивна промяна на съзнанието или  обръщането на  "ASSEMBLING POINT" в посока на НАГУАЛА " влиза в темата  на "СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА".  Примери , попадащи в тази характеристика, достатъчно много и убедителни.
                Трето, наличие на ПРОСТОДУШИЕ И НАИВНОСТ. Такъв обрат в личния живот да иде от сърцето или  в абдомена у дзен будистите, а не церебрално, умозрително. Тук се допуска дори  идиотизъм, както е при  КНЯЗ МИШКИН  В "ИДИОТ"  на Достоевски, но не и "УМНИЧЕНЕ", "SPECULAIVE MINDNESS", вкачеството им на  TRIGERS AND DRIVES, подбудинелни лостове  за вътрешно  преустройство. Ако си забелязал, светият пияница изобщо не говори, той и име няма - аноним. Не се привеждат никакви  данни за неговото гражданско състояние. Няма и предистория на порока. Героят  е самата "ПОВЕЛЯ НА СЪРЦЕТО" към покаяние в църква именно с нейния духовен авторитет и аура на святост.
                 В този смисъл Достоевски, Толстой и Витгенщайн не спадат към  този архитип: те са умозрителни, логоцентрични, нравоучителни. С примера си те спасяват себе си, а не другите. В тях има твърде много  ГОРДИНЯ и зрелищност в деянието. Не без някакъв елемент на  самозванство и непогрешимост.
                Към СВЕТИЯ ПИАНИЦА  не се числи  дори и  техният по-слабо известен, но неимоверно значим с    интуицията си  за  архитипове - НИКОЛАЙ ЛЕСКОВ. Колкото изчерпателно и изкусно да е описал явлението в  повестта си  "ОЧАРОВАННЫЙ СТРАННИК".
                    Не спада към архитипа и алтерегото  на Съм. Моам в "Острието на бръснача", ехиден присмехулник на присъщи и нему пороци, макар и да прави  добрини на близките си  герои в романа.
                  Четвърто, макар и да го оспорваш като елемент на светостта, но той не може да  се избегне в общата характеристика: НАЛИЧИЕ НА СТРАДАНИЕ и  СВОЕГО РОДА МЪЧЕНИЧЕСТВО; в това отношение имат основание  христианските мислители в упрека им към будизма: "отстраняват страданието  като изкупителен път за Спасение"; което според тях  прави будизма "ИНТЕРЕСЕН, НО ЛИШЕН ОТ ДЪЛБОЧИНА". Затова, вече от мен, в будизма няма светци дори при  наличие на свети пияници.
                  Както и  да го оценяваме, нашият архитип има  поучителен  и продължителен опит в страданието. ТОЙ Е СТРАСТОТЕРПЕЦ; и нещо повече, СТОИК В ПОНАСЯНЕТО НА СТРАДАНИЕТО. Това е може би единственият му от светска гледна точка, НРАВСТВЕН АКТИВ. Едновременно  –единственото му основание за ДОСТОЙНСТВО И ГОРДОСТ,непризнати му от обществото. В метафизичен план обаче - МНОГО ПО-ЗНАЧИМО  В СРАВНЕНИЕ С  БАНАЛНАТА  ЧОВЕШКА ОЦЕНКА  ОСНОВАНИЕ. За Иван Ильич /"Смъртта на Иван Ильич"/това е дори "единственият  белег, че е живял на този свят". Което пък от своя страна превръща   баналния руски ведомствен служител в  МЪЧЕНИК  С ОРЕОЛ НА СВЯТОСТ.
                 ПЕТО.
                  Определено има елемент на отклонение и асиметрия  спрямо  стандарта. Пътят на СВЕТИЯ ПИАНИЦА  не е осветения път към към светостта. Това е път ерзац, път със запасен вход, някакъв тип познатата ни субституция на голяма ценност с малка ценност, СИМУЛАКЪР, би се произнесъл Жан Бодриар. СВЕТИЯТ ПИЯНИЦА не е истинският светец - с лечителната сила  и благоуханието  на мощите, с  излъчването на умиротворяваща святост, с отварянето на душата към най-висшите ценности. Това е функционална подмяна със средства, които временно вършат работа, но не обезпечават СПАСЕНИЕ НА ДУШАТА. Типичен пример  тук са героите на Флобер /"Бонивар и Пекюше"/ или на Елин Пелин /"Под манастирската лоза"/, които са  в практически план локални, селищни  "СЛУЖИТЕЛИ  НА ДОБРОТО". Тези, които извършват работата на силите на доброто в повседневието и бита. Можем да ги оприличим  не  на лекарите,висшия медицински персонал, а  на  фелдшерите и милосърдните  сестри в медицинската помощ.
                  ШЕСТО. Има елементи  на демонично присъствие. Нашите "свети пияници" са изкусявани от дявола по целия маршрут на добротворчеството. В самия първоизточник на Йозеф Рот героят  по пътя към светата обител е изкусяван от "зеления змей", алкохолният концентрат; "Очарованият странник" на Лесков е постоянно нападан   от дяволски съблазни, водещи към ада; свещениците от Елин-Пелиновата "Под манастирската лоза" - са  изкусявани от  "благата ракия", плътския грях, грехът на Мамона - дребните материални придобивки. Това наистина са хора "на които нищо човешко не им е чуждо" - в положението на Флоберовия  "СВЕТИ АНТОАН": съблазнявани денем, поддаващи се на изкушението нощем. Ще рече НЕТВЪРДИ В СТОЙКАТА СИ СВЕТЦИ. Но внасящи свой повседневен принос  в делото на доброто.
                Тук са и "падналите демони" - една от големите готически теми на романтизма. От рода на Лермонтовия ДЕМОН , който  "сеял зло непринужденно и зло наскучило ему". Демон, способен на любов, демон, способен да прави  добро на хората и да се сражава срещу техните врагове. Един мотив на Йовков в новелата му "Индже" от "Старопланински  легенди", извършил в себе си преображението от демоничен разбойник в "крило за селяци и сиромаси."
           Тук е и Врубеловият "ДЕМОН" - мургав младеж с мускулатура  на съвременен културист, предсказваш появата на  "ДОБРОТО  С МУСКУЛИ, ЮМРУЦИ И ХЛАДНО ОРЪЖИЕ" от Руския духовен ренесанс от първата половина на ХХ в.
                   ОСМО.
               Тясна, точечна, точка на приложение на светостта. Това не е  каноничният светец с пълноценен репертуар на средства за борба със злото. От рода на нашите Свети Иван Рилски", Света Петка, българизираните Свети Георги и Свети Никола. Не са западните    светци, основатели на ордени като  Свети Франциск, Свети Бенедикт или Свети Доминик, а творци на малки  добри чудеса:гонене на бесове, благословия "към правия път", разтрогване на черна магия и пр.
                  Класически пример - лекарят от последната глава на "Госпожа Бовари", който имал "всички качества да бъде  светец, но си запазил аристократичното първородство на обикновен човек" А по-нататък  според автора "притежавал такава дяволска проницателност, че няма църква да го провъзгласи за светец". Тъкмо там се завързва паметния диалог между него и местния лечител, аптекарят Оме
              - Какво констатирахте?
              - Отравяне с арсеник в много голяма доза.
              - И какво направихте?
              –А ми клизма, противоотрова на прах, масажи на гърдите...
              - Да й бяхте бръкнали с пръст в гърлото, за да повърне. - Поставя край на препирнята лекарят от старата френска школа ескулапи: NUIR JAMAIS, GUERIR PARFOIS, SOULAGER  TOUJOURS /никога вреда, излекуване понякога, облекчение всякога/.
                 Каква по-добра платформа за нашия СВЯТ ПИЯНИЦА.