Постинг
09.06.2017 10:49 -
НА КРИЛЕТЕ НА ВЕНЕРА
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.06.2017 10:50
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.06.2017 10:50
До тук ние проследихме вдъхващия оптимизъм суровинен източник на темата. Развеселената от сексуалните вицове социална действителност.Независимо от трагичните моменти в историите на бунтарките от Пусси Райът и и пишман-живописецът П. Павленский, в тях се съдържа и много хумор. А знае се, че хуморът сечекчава въпросите.И какви други чувства, освен хумористични, да изпитваме към бунтари, които не могат да стигнат нивото на Шекспирови шутове. И как да не се смеем на държава, която за да угоди на своя църковен партньор възприема на пределна сериозност ветрени момичета. И то за постъпка, която най– многото да заслужава два тупаника по дупето. Е, да, и забрана за влизане в божа обител. И как да не се смеем на борец за човешки права като Павленски, който в мътилката на протестните си чувства нарушава правата на собственото си тяло. И то къде: в частта, която става за детайл на картина или скулптура/ Микел Анджело "Давид"/; ако понапъпне и за полово сношение; а при изправност семенната течност - и за зачатие; но това за което никак, ама никак те става - то за политически бунт! И какво са му виновни тестисните торбички та да ги кове с ръждиви гвоздеи.
И тези "МОНОЛОЗИ НА ВАГИНАТА" също са оптимистична книга. Тя е в духа на европейското просвещение от "века на щастието" /Хелвеций/ 18 столетие. Върху нея пада светлината на френския "СИЕКЛ ДЬО ЛЮМИЕР", за да й предаде здрав разум и жизнелюбие. Освен това, свежо, колоритно и живо написана, тя пленява читателя с новотата на познанията на женското тяло. Идеята е проста и по всички признаци - приложима. Като се изприкаже вагината за злините, които общество и силният пол са и нанесли, и като безсрамно и открито обяви тайните на своя оргазъм, то нещата в женската гендерна същност от само себе си ще се наредят. Както мислеха френските просветители: идеята за съвършенния обществен строй ще доведе поне до сносен обществен строй. По примера на първите успехи в медицината: познатата болест е наполовина излекувана болест.
Това е и патосът на първия качествен еротичен роман в световната литература от следвоенния 20 в. - Дейвид Лоренс "ЛЮБОВНИКЪТ НА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛЕЙ".
Да, както казваше поетът Маяковский "для веселья планета наша мало оборудована",социално-икономическият строй на следвоенна Великобритания явно се къса по шевовете. И лордът, окичил се на фронта с бойна слава, се тътре инвалидна количка;черна символика, мрачна конотация! С десетилетия по-младата му съпруга Констанца няма да познае ни оргазъм, ни майчинство. Както няма да се върне ловкостта на неговите полупарализирани ръце. Но на всичко това има решение. Задал се е насреща млад и главното здрав юнак, пазач на градината. Какво пък - Констанца и юнакът, чудесна двойка за познатите радости на плътта, а и за разплод! Много ли е да се прояви аристократично великодушие ведно с британския "комън сенс", равномерно разпределен според философа Джон Лок и у благородника, и у селянина. Става работата. И оргазмът, и рожбата и в "бай продъкт" – любовта на лице. По-нататък историята ще обърне и по-мрачната си страница /своевременно ще я разгледаме/. Но за момента, за непосредствената "изповед на вагината" тук и сега жената е щастлива - обгрява и освежава запустелите чертози на замъка.
Или Айрин във "Фортсайт сага" на Джон Голсуърти. Отново ситуацията на млада жена и застаряващ мъж. Романтичната мечта, оваляна в лапите на Сомс, с нищо не вдъхновяващ "човек на собствеността". А и този Сомс съвсем не е Молиеровият буржоа-благородник, малко от малко да да напомня великодушния лорд Чатъруей. А пладнешки изнасилвач, нанесъл незаличима травма върху орисаната си половинка. И социалният фон лош: безработица, нищета, битова мизерия, обяснимо, следвоенна Англия.А още не се е явил Кейнс. На Айрин не остава нищо друго, освен да се качи на сцената и със звънък колоратур да произнесе монолога на Нора за женските права от "Картонен дом" на Хенрик Ибсен.
Но имало и нещо по-добро: "светъл лъч в царството на тъмата", както звучеше друга една драма - "Буря" от руския Х!Х в./Ал. Островски./ Светлият лъч - пак левент, архитект от италиански произход Босини. В неговите прегръдки ще се хвърли Айрин. И поне до гибелта му в транспортна катастрофа ще познае женското щастие по пълна програма.
Значи има лек, има решение. И вагината няма защо да хлипа и плаче върху рамото на шестгодишната Христин, а да пее и ликува, като в знаменития дует на "Травиата".
Върху тази почти жизнерадостна музика се изгражда и опростената конструкция на женския тоалет:/ елегантен, но и практичен. Той еднакво приляга и на дамата, и на домакинята. И няма защо поетесата Марина Цветаева да се гневи на шаечната си престилка и твърдата ленена яка. Ако е истинска дама, тя и в тях ще бъде елегантна и ще се чувства добре. Но тя не е дама, не е и особено добра майка и "съпружеството й е мъка", както пее Онегин в знаменитата си ария. Остава й поезията. Казват: там била гениална. За женския оптимизъм, с попътния вятър на "Новия свят" стига и това.
И тези "МОНОЛОЗИ НА ВАГИНАТА" също са оптимистична книга. Тя е в духа на европейското просвещение от "века на щастието" /Хелвеций/ 18 столетие. Върху нея пада светлината на френския "СИЕКЛ ДЬО ЛЮМИЕР", за да й предаде здрав разум и жизнелюбие. Освен това, свежо, колоритно и живо написана, тя пленява читателя с новотата на познанията на женското тяло. Идеята е проста и по всички признаци - приложима. Като се изприкаже вагината за злините, които общество и силният пол са и нанесли, и като безсрамно и открито обяви тайните на своя оргазъм, то нещата в женската гендерна същност от само себе си ще се наредят. Както мислеха френските просветители: идеята за съвършенния обществен строй ще доведе поне до сносен обществен строй. По примера на първите успехи в медицината: познатата болест е наполовина излекувана болест.
Това е и патосът на първия качествен еротичен роман в световната литература от следвоенния 20 в. - Дейвид Лоренс "ЛЮБОВНИКЪТ НА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛЕЙ".
Да, както казваше поетът Маяковский "для веселья планета наша мало оборудована",социално-икономическият строй на следвоенна Великобритания явно се къса по шевовете. И лордът, окичил се на фронта с бойна слава, се тътре инвалидна количка;черна символика, мрачна конотация! С десетилетия по-младата му съпруга Констанца няма да познае ни оргазъм, ни майчинство. Както няма да се върне ловкостта на неговите полупарализирани ръце. Но на всичко това има решение. Задал се е насреща млад и главното здрав юнак, пазач на градината. Какво пък - Констанца и юнакът, чудесна двойка за познатите радости на плътта, а и за разплод! Много ли е да се прояви аристократично великодушие ведно с британския "комън сенс", равномерно разпределен според философа Джон Лок и у благородника, и у селянина. Става работата. И оргазмът, и рожбата и в "бай продъкт" – любовта на лице. По-нататък историята ще обърне и по-мрачната си страница /своевременно ще я разгледаме/. Но за момента, за непосредствената "изповед на вагината" тук и сега жената е щастлива - обгрява и освежава запустелите чертози на замъка.
Или Айрин във "Фортсайт сага" на Джон Голсуърти. Отново ситуацията на млада жена и застаряващ мъж. Романтичната мечта, оваляна в лапите на Сомс, с нищо не вдъхновяващ "човек на собствеността". А и този Сомс съвсем не е Молиеровият буржоа-благородник, малко от малко да да напомня великодушния лорд Чатъруей. А пладнешки изнасилвач, нанесъл незаличима травма върху орисаната си половинка. И социалният фон лош: безработица, нищета, битова мизерия, обяснимо, следвоенна Англия.А още не се е явил Кейнс. На Айрин не остава нищо друго, освен да се качи на сцената и със звънък колоратур да произнесе монолога на Нора за женските права от "Картонен дом" на Хенрик Ибсен.
Но имало и нещо по-добро: "светъл лъч в царството на тъмата", както звучеше друга една драма - "Буря" от руския Х!Х в./Ал. Островски./ Светлият лъч - пак левент, архитект от италиански произход Босини. В неговите прегръдки ще се хвърли Айрин. И поне до гибелта му в транспортна катастрофа ще познае женското щастие по пълна програма.
Значи има лек, има решение. И вагината няма защо да хлипа и плаче върху рамото на шестгодишната Христин, а да пее и ликува, като в знаменития дует на "Травиата".
Върху тази почти жизнерадостна музика се изгражда и опростената конструкция на женския тоалет:/ елегантен, но и практичен. Той еднакво приляга и на дамата, и на домакинята. И няма защо поетесата Марина Цветаева да се гневи на шаечната си престилка и твърдата ленена яка. Ако е истинска дама, тя и в тях ще бъде елегантна и ще се чувства добре. Но тя не е дама, не е и особено добра майка и "съпружеството й е мъка", както пее Онегин в знаменитата си ария. Остава й поезията. Казват: там била гениална. За женския оптимизъм, с попътния вятър на "Новия свят" стига и това.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86