Постинг
02.06.2017 14:32 -
АФРОДИТА КИМА НА ВЕНЕРА !!!
Приема се за медицински факт, че пороците и вредните въздействия на средата, не щадящи и мъжете, у жената се развиват злокачествено. Класическият пример Еврипидовата трагедия "Медея". За да отмъсти на неверния си съпруг, Медея, погубва и петте си деца. В модерните екранизации и постановки на пиесата сега режисьорите отиват още по-далеч. Ползват се със шокиращи зрителни ефекти. Като описващ кръгове, косящ невинни детски главички ятаган. И потоци кръв с омерзителни човешки нечистотии. Вероятно метафора на сатанинското начало на жената.
Другият пример - алкохолизмът. Установено е , че пиещата жена по-рано от мъжа развива алкохолен синдром, и много по–трудно, ако ли изобщо възможно, го лекува.
Така е и с другите аномалии и пристрастия. За последното десетилетие с възходяща тенденция: разширяват се и задълбочават. Ние вече дискутирахме с една журналистка, специалистка по женски патологични отклонения. Тя гастролира в сп."Сноб" с есеистика, базирана върху собствен опит и наблюдения по всички тези теми, касаещи патологичните черти на съвременната жена. Стилът, маниерът и на писане, е жив, непосредствен, безхитростен до подкупваща наивност. И това веднага хваща читателя, готов да я следва из колекцията й на фрапантни случки от живата руска действителност. Със завидна методичност тя описва случаи на женски шантаж , интригантство и въжеиграчество върху съпруг или любовник, превърнати в оръдие за материални облаги и придобивки по особено подъл начин. Така че жертвата да не може да се защити или просто да възрази. И не рядко да бъде доведена до самоубийство. Не се подбират и средствата: пускат се в ход децата, заплитат се интриги, кроят се далечни планове за постигане на цели с кръвожадността на хищник.
Ще кажете, винаги го е имало: женската слабост, превърната в сила; женското коварство, оставило след себе си трупове; женските сплетни подхранили въображението на преподобния абат Прево /"Манон Леско"/ Мариво /"Хитрините на Мариана" и Шадерло дьо Лакло /"Опасни връзки"/.
Разбира се, имало го е. То е "човешко, много човешко" - по Шопенхауер и Ницше.И ще го има, докато има жена, т.е. до "края на рода човешки". Но не с такава присметлива методичност, не с такъв настойчив садизъм, не с толкова далеч отишла неприкрита воля за женска доминация.
Но главното, което определя синдрома на този всемирен процес е експанзията на женската природа, анимата в терминологията на К.Г.Юнг чрез самата й биологична практичност: "със подмолните, вкрадчиви и вероломни средства на разбеснялата самка" /фр.Ницше./ С тревога и уплаха като пред безогледна природна стихия това се наблюдава от всеки по-чувствителен и наблюдателен творец в повечето сфери на общественото съзнание. Един от тях, съвременният руски писател Д. Драгунски буквално във вчерашно предаване на "Эхо Москвы" дори се изсили да го нарече самоубийствена катастрофа на човешкия род", изброявайки всички несвойствени и нетипични женски занятия, "като почнем от бокса и вдигане на тежести и свършим с ръкомахането пред оркестър от диригентския пулт".
И тук характерни примери не са жените наложили се на политически постове като Маргарет Тачър, а днес Ангела Меркел и Тереза Мей. Грубо казано това са дългокоси мъже в поли и дамски клинове, които по мъжки извършват свойствена професионална дейност. Има се предвид жени, които в женски стил и хитрини се домогват до върховете на властта и се устояват там с цената на всичко, противоречащо на женската природа.
И тук примерът не е от "разгулния запад", както се мъчеха да ни убедят съветските идеолози, а от"високо моралния СССР".Това е позабравената за нашето и едвали позната за най-новото поколение граждани: Екатерина Фурцева. По разказа на Анастас Микоян тя могла да осигури кворум в полза на Хрушчов за оставането му на власт, като, първо съобщила за пленума на ЦК на делегатите хручовисти от областните градове и второ, като проточила времето до тяхното пристигане с периодични бавения в тоалетната под предлог женския си цикъл. И успяла!
На низово ниво в битова среда тези явления стават още по-характерни. Жени с явна феминистична чувствителност и литературен дар се профилират в тяхното изследване. Към познатите вече на цял свят Сюзан Зонтаг и Камийа Пайя, сега се прибавя от Русия още едно женско име от сп. "Сноб" - Арина Холина. Вече стана дума за нея. Нейните проникновени наблюдения върху съвременната жена и протичащите в нея промени могат да се онадсловят със заглавието на последното й есе: "Школа за разрушаване на личността". Леко сплетнически в духа на познатите ни Чудомирови скетчове "не съм от тях, како Сийке" и доста саркастично ала нашия Алеко Константинов, тя описва фрапантни случаи на "вадене душата с памук". С тях жената манипулира мъжа морално и материално с прицел егоистични цели. Сред тях и такива на доведени до самоубийство съпрузи, държани като залог за изнудване деца, гонене от собствен дом чрез използване вратички в закона и пр.
Тези процеси на нравствена деградация у "новия силен пол" по определението на посателя Вл. Сорокин, много сериозно и отговорно се втурват в творческата лаборатория на съвременния интелигентски елит: главно в литературата и художествената кинематография, но и в други сфери на изкуството като операта и балета. Например новите постановки на "Леди Макбет Мценского уезда" на Шостакович /по "сибирската Леди Макбет на Н.Лесков/. Там, изразявайки се на съвременен юридически език, героинята, за да се свърже с любовника си, убива мъжа си по особено жесток начин, оставяйки след себе си опожарен дом в пепел и развалини.
Разновидностите, превъплощенията и превратностите на женския садизъм са в епицентъра на зоркото писателско вече три десетилетия. Почти всички първенци на съвременната проза навсякъде по света не смятат за възможно да подминат темата, отървавайки се с лекомислено шегобийство над похотливи самки и изнасилени самци.
И с такъв подход са възможни чудесни творби като сегашния 82 годищен ветеран на руската художествена проза Вл. Маканин. Той майсторски рисува ситуацията, в която на долния етаж съпругът следи на телевизионен екран политически събития , а на горния зажаднялата за мъжки ласки съпруга отмъщава в прегръдките на в преклонни години ловелас. Но това е изключение, макар и щастливо. Далеч по-характерен е опитът да се проникне в дълбочина на темата. Според силите и таланта си съвременните творци на художественото слово търсят корените й. Там, където според философите Ж. Дельоз и Ф. Гуатари, те пускат "ризоми", бързо растяши на шир и височина коренища. В хаотична стрелба сред тъмна стая по движещи се мишени те се целят ту в слабините на първични инстинкти, ту във вихрите на извратена рефлексия. Но почти винаги с относителна точност на попаденията. Слава Богу, земята не се покрива от трупове и димяща кръв, както е у древногръцките трагици и Шекспир, но и библейското "ходене по мъките" не е от леките изпитания.
Другият пример - алкохолизмът. Установено е , че пиещата жена по-рано от мъжа развива алкохолен синдром, и много по–трудно, ако ли изобщо възможно, го лекува.
Така е и с другите аномалии и пристрастия. За последното десетилетие с възходяща тенденция: разширяват се и задълбочават. Ние вече дискутирахме с една журналистка, специалистка по женски патологични отклонения. Тя гастролира в сп."Сноб" с есеистика, базирана върху собствен опит и наблюдения по всички тези теми, касаещи патологичните черти на съвременната жена. Стилът, маниерът и на писане, е жив, непосредствен, безхитростен до подкупваща наивност. И това веднага хваща читателя, готов да я следва из колекцията й на фрапантни случки от живата руска действителност. Със завидна методичност тя описва случаи на женски шантаж , интригантство и въжеиграчество върху съпруг или любовник, превърнати в оръдие за материални облаги и придобивки по особено подъл начин. Така че жертвата да не може да се защити или просто да възрази. И не рядко да бъде доведена до самоубийство. Не се подбират и средствата: пускат се в ход децата, заплитат се интриги, кроят се далечни планове за постигане на цели с кръвожадността на хищник.
Ще кажете, винаги го е имало: женската слабост, превърната в сила; женското коварство, оставило след себе си трупове; женските сплетни подхранили въображението на преподобния абат Прево /"Манон Леско"/ Мариво /"Хитрините на Мариана" и Шадерло дьо Лакло /"Опасни връзки"/.
Разбира се, имало го е. То е "човешко, много човешко" - по Шопенхауер и Ницше.И ще го има, докато има жена, т.е. до "края на рода човешки". Но не с такава присметлива методичност, не с такъв настойчив садизъм, не с толкова далеч отишла неприкрита воля за женска доминация.
Но главното, което определя синдрома на този всемирен процес е експанзията на женската природа, анимата в терминологията на К.Г.Юнг чрез самата й биологична практичност: "със подмолните, вкрадчиви и вероломни средства на разбеснялата самка" /фр.Ницше./ С тревога и уплаха като пред безогледна природна стихия това се наблюдава от всеки по-чувствителен и наблюдателен творец в повечето сфери на общественото съзнание. Един от тях, съвременният руски писател Д. Драгунски буквално във вчерашно предаване на "Эхо Москвы" дори се изсили да го нарече самоубийствена катастрофа на човешкия род", изброявайки всички несвойствени и нетипични женски занятия, "като почнем от бокса и вдигане на тежести и свършим с ръкомахането пред оркестър от диригентския пулт".
И тук характерни примери не са жените наложили се на политически постове като Маргарет Тачър, а днес Ангела Меркел и Тереза Мей. Грубо казано това са дългокоси мъже в поли и дамски клинове, които по мъжки извършват свойствена професионална дейност. Има се предвид жени, които в женски стил и хитрини се домогват до върховете на властта и се устояват там с цената на всичко, противоречащо на женската природа.
И тук примерът не е от "разгулния запад", както се мъчеха да ни убедят съветските идеолози, а от"високо моралния СССР".Това е позабравената за нашето и едвали позната за най-новото поколение граждани: Екатерина Фурцева. По разказа на Анастас Микоян тя могла да осигури кворум в полза на Хрушчов за оставането му на власт, като, първо съобщила за пленума на ЦК на делегатите хручовисти от областните градове и второ, като проточила времето до тяхното пристигане с периодични бавения в тоалетната под предлог женския си цикъл. И успяла!
На низово ниво в битова среда тези явления стават още по-характерни. Жени с явна феминистична чувствителност и литературен дар се профилират в тяхното изследване. Към познатите вече на цял свят Сюзан Зонтаг и Камийа Пайя, сега се прибавя от Русия още едно женско име от сп. "Сноб" - Арина Холина. Вече стана дума за нея. Нейните проникновени наблюдения върху съвременната жена и протичащите в нея промени могат да се онадсловят със заглавието на последното й есе: "Школа за разрушаване на личността". Леко сплетнически в духа на познатите ни Чудомирови скетчове "не съм от тях, како Сийке" и доста саркастично ала нашия Алеко Константинов, тя описва фрапантни случаи на "вадене душата с памук". С тях жената манипулира мъжа морално и материално с прицел егоистични цели. Сред тях и такива на доведени до самоубийство съпрузи, държани като залог за изнудване деца, гонене от собствен дом чрез използване вратички в закона и пр.
Тези процеси на нравствена деградация у "новия силен пол" по определението на посателя Вл. Сорокин, много сериозно и отговорно се втурват в творческата лаборатория на съвременния интелигентски елит: главно в литературата и художествената кинематография, но и в други сфери на изкуството като операта и балета. Например новите постановки на "Леди Макбет Мценского уезда" на Шостакович /по "сибирската Леди Макбет на Н.Лесков/. Там, изразявайки се на съвременен юридически език, героинята, за да се свърже с любовника си, убива мъжа си по особено жесток начин, оставяйки след себе си опожарен дом в пепел и развалини.
Разновидностите, превъплощенията и превратностите на женския садизъм са в епицентъра на зоркото писателско вече три десетилетия. Почти всички първенци на съвременната проза навсякъде по света не смятат за възможно да подминат темата, отървавайки се с лекомислено шегобийство над похотливи самки и изнасилени самци.
И с такъв подход са възможни чудесни творби като сегашния 82 годищен ветеран на руската художествена проза Вл. Маканин. Той майсторски рисува ситуацията, в която на долния етаж съпругът следи на телевизионен екран политически събития , а на горния зажаднялата за мъжки ласки съпруга отмъщава в прегръдките на в преклонни години ловелас. Но това е изключение, макар и щастливо. Далеч по-характерен е опитът да се проникне в дълбочина на темата. Според силите и таланта си съвременните творци на художественото слово търсят корените й. Там, където според философите Ж. Дельоз и Ф. Гуатари, те пускат "ризоми", бързо растяши на шир и височина коренища. В хаотична стрелба сред тъмна стая по движещи се мишени те се целят ту в слабините на първични инстинкти, ту във вихрите на извратена рефлексия. Но почти винаги с относителна точност на попаденията. Слава Богу, земята не се покрива от трупове и димяща кръв, както е у древногръцките трагици и Шекспир, но и библейското "ходене по мъките" не е от леките изпитания.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 86
