5 черти, които липсват на съвременния мъж  И ОЩЕ 5 ОТГОРЕ





пет отгоре

/През последните няколко десетилетия обществото ни*еволюира* с
изключително бързи темпове. И докато това е страхотно от гледна точка на
това, че животът ни е по-лесен заради многото*модерни технологии* и
*инструменти*, същият този процес на развитие донякъде е успял да размие
и *различията между половете*. До известна степен вече няма „мъже“ и
„жени“, а*просто хора*./

/Като мъже, някои *качества* са ни вродени – амбиция, трудолюбие,
самоувереност, а защо не и егоцентризъм. Много*съвременни мъже* обаче
като че ли са забравили за тези черти или просто не им пука за тях.
Петте най-важни характеристики, които мъжът, като такъв, е*изгубил* през
последните няколко десетилетия, са:/

*1. Кураж*

В наши дни на мъжете им липсва увереност. Липсва им страст и рядко
преследват докрай нещата, които искат, независимо дали става въпрос за
жени, кариера или нещо друго. Те са вцепенени от страх. Просто седят и
чакат нещата да се случат от само себе си. Държат се все едно им се
полагат някакви неща или просто нямат никакво самочувствие, за да се
борят за тях. Дори не се опитват.

Ако оставим настрана самочувствието, изключително ни допада идеята за
куража. Уверени сте, когато всичко е наред и имате причина да се държите
уверено. Куражът обаче е съвсем друг психологически конструкт. Него го
притежавате, когато нещата не са наред или условията са неблагоприятни и
е крайно необходимо да направите крачка напред и нагоре. И докато опитът
ви дава увереност, било то да свалите някоя яка мацка или да спечелите
работна позиция, за която не сте съвсем квалифицирани, куражът е
необходим, за да предприемете реални действия в тази насока.

*2. Лоялност*

Много съвременни мъже не знаят как да се трудят усилено, как да се
отплащат на хора, които са им помогнали, как да се борят за нещо. Тук
лоялността е ключов фактор.

Въпреки че през последните години големите компании се ориентираха към
това да възнаграждават лоялните си и дългослужещи служители, масово
работодателите поддържат една силно напрегната среда, в която тези
ценности не са на почит.

Подобно тези компании, днешните мъже не държат на лоялността, не са
съгласни с идеята, че услугите трябва да се връщат или че трябва да се
помага на хора, които са им помогнали, или да се помага на хора без
конкретна причина.

Наш дълг като мъже е да сме верни, не само на хората, които са ни
гласували доверие, като работодателите например, но и в живота като
цяло. Ако има хора, които са ви подали ръка в труден момент или са ви
ударили едно рамо в ситуация на несигурност, то върнете им услугата.
Помагайте на хората, дори да не им дължите нищо – от човечност.

Предайте идеята нататък. Бъдете лоялни и коректни към хората, които се
държат коректно и лоялно спрямо вас. Стремете се първо да разбирате
отсрещните, а след това да бъдете разбрани.

*3. Балансираност*

Като мъже, трябва да сме стабилни и балансирани във всяко едно
отношение. От нас се очаква да сме стълбовете на сигурността за другите
в света. Много мъже обаче не отделят нужното време, за да придобият
опита, който е нужен, за да се постигне такъв баланс. Има мъже, които
дори се държат точно наобратно и с несигурността и нестабилността си
всяват хаос около себе си, а не спокойствието, което се очаква от тях.

*4. Култура*

Много представители на силния пол са загубили досега си с културата. Те
са немарливи, повърхностни, предпочитат просто да завършат започнатото и
често го правят за сметка на качеството на финалния продукт. Нехаят за
детайлите в работата си, когато се изразяват вербално и въобще за
детайлите в поведението си, дори и сред хора.

Би трябвало, като мъже, да имаме цел, да имаме страст. Но след като
постигнем тези неща, би трябвало да си изградим и култура около тях. Не
е достатъчно просто да свършите дадена задача или да направите нещо,
трябва да го направите както трябва, добре. След като сте задоволили
базовите си нужди в живота, се фокусирайте върху всичко останало –
гледайте хубави филми, четете, умишлено поддържайте нивото си на култура
високо.

*5. Амбиция*

Амбицията е страст и страстта е амбиция. Много мъже не са способни да
посочат нещо, което обичат. Нещо, което могат да правят с часове,
усъвършенствайки уменията си. Независимо дали става въпрос за работа или
за друго занимание. Съвременните мъже просто се лутат през живота без да
полагат особени усилия.

Факт е, че днес условията са на много по-сериозна конкуренция, работният
пазар е свит, но точно това са причините мъжът да бъде амбициозен и да
преследва целите си със страст. Ако ще се борите с живота, извлечете
максимума от борбата си. Както казва Чърчил: „Ако вървите през ада,
продължавайте да вървите.“ Ако се измъчвате заради трудните условия, но
не полагате достатъчно усилия, за да се справите с тях, то пилеете
време. Крайно време е да спрете.

Автор: Георги Тотев / div.bg

                 Предимство на старостта: да връщаш назад във времето актуалните   в момента проблеми. Така по-релефно се   вижда, как са се  разгръщали до сега.
                Някога, на превала на 60-те, когато лидерите на КПСС и останалите соцпартии в лагера, казаха на  шестдесятниците, каквото имаха да им кажат, в тяхна нетърсена родкрепа се появи  една  статия, чийто автор съм забравил, но самата статия добре помня. Носеше  предизвикателно, а за онова време и съвсем  неполиткоректно заглавие УПАДЪК НА АМЕРИКАНСКАТА МЪЖЕСТВЕНОСТ. Така ни се нросна като вестникарска сензация. Има ли такъв упадък, няма ли, идеолозите и апаратчиците решиха, че има и с фактите и изводите на тази статия замеряха като с павета лудите глави на шестдесетниците. Видите ли тия, на които несръчно подражавате в доморасла белетристика и по чиито тертипи създавате "герои на нашето време". Виждате ли какво е станало или по скоро останало от креатурите на Хемингуей, Стайнбек и Ъпдайк - жалки и нищожни мъже, на които и Паниковски от "Златният телец" ще се присмее със старчески глас. Къде са ви Гари-куперовците, господа писатели и кинотворци, къде са ви завоевателите на новия свят, титаните на американския бизнес у Драйзер или Синклер Луис. Или поне тези, които в по-непретенциозната проза  на Дос Пасос можеха да обърнат по няколко жени на вечер и  на сутринта да се нахвърлят с неомекнали генитали на  бедните камериерки от американската провинция.
                На този фон, героите на съветските романи, пък и тези на нашите Гуляшки и Богомил Райнов изглеждаха като  воините  и боговете в Илиадата. От тук съвсем естествено се извличаха предимствата на цъвтящия в лъчезарна младост социализъм, през загниващия с падналата  си мъжественост и разплути нрави американски запад.
              Сериозностнта на проблема налагаше по-задълбочено и сериозно проучване. Но то можеше да стигне до изводи неблагоприятни за кариерата на апаратчиците и те предпочетоха да си дъвчат дъвката, когато западът  в литература, киноматография и журналистика даваше  противоположни примери: на мъжко поведение, съпротива и достойнстство.
                   Сега почти половинвек по-късно пак сме в подобна ситуация. Апаратчиците ги няма, но и сериозни изследователи на проблема няма. Оставен е на нас дилетантите, но и ние , грабнати от напрегнато всекидневие,
пак не разполагаме с време, и търпение за такава изследователска работа. Ще отбележим само,  че камбаната за  УПАДЪКА НА МЪЖА И  ПРИПИСВАНИТЕ НА СИЛНИЯ ПОЛ КАЧЕСТВА се бие  неистово като за страдащи от сънна болест. Направо пред очите ни. В разгара на втората сексуална  революция, когато жребците и жребиците на поета Вапцаров ще пробият екраните на компютрите. Противно на първата сексуална революция от моята собствена младост, когато всичко това под зоркото око на партията протичаше свенливо и сдържано, както  със смутените ни   родители, разкриващи на децата си тайната на пола.
            Къде ти! Сега дръзко и категорично, в тон на всезнайко и  не без елемент на самосъжаление и мазохизъм  се тръби  с децибели, пукащи тъпанчета: МЪЖЪТ НЕ Е ВЕЧЕ МЪЖ.
          Тогава какво е? Да погледнем на проблема пак съгласно поета "без злоба, човешки".
           Ето, моят колега във фейсбук  ГЕОРГИ ТОТЕВ поне е бръкнал в проблема по начин, който да провокира размисъл и ответна реакция. За което следва да му се благодари, но не и да  се отърваваме  с тези благодарности. Определено авторът заслужава да го продължим.
             Георги Тотев  изброява пет пункта, които синтезират за него и отчасти за нас като негови благодарни читатели, тезата за неблагополучното положение на   съвременния мъж. Тя гласи горе-долу така. Авторът ще ме поправи, ако греша в обобщеното й представяне.
                Значи така. Загубвайки лидерските си позиции на силен пол, съвременният мъж продължава, дори в още по-драстичен в сравнение с миналото  вид, негативната тенденция на своята хуманитарна и социална деградация.
               Сумирани в пет точки. Четири от тях - отсътствие  на кураж, лоялност, балансираност и амбиция, могат да се обощят  в една:  загуба на  активност, на активна позиция в живота и обществото.
                А четвъртата точка - дефицитът  на  култура  е крайно дискусионна:каква култура? Обща? Тя вече и по същината си е под въпрос; професионална? но мъже и жени вече са "профи" и не могат  практически  да си позволят липса на професионална култура; политическа? При такова обилие на информация и камъните научават английски и стават политически културни. А ако отидем на съпоставка с жените, то какво, жените по-културни ли са? Естествено, не. Но и да са, какво отношение има това към упадъка на мъжествеността; по-скоро обратното, културата, гланца върху примитивния дивак, по-скоро  е негативен фактор за мъжествеността. Ще рече, колкото по-културен, толкова по-малко мъжествен.
                    Следователно, остава загубата на активност и активна позиция. И за поддържане  на необходимото биологично и социално равновесие: РЯЗКОТО  ПОКАЧВАНЕ АКТИВНОСТТА И АКТИВНАТА ПОЗИЦИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА.
                Получава се така: мъжът се "оженствява" /феминизира; жената "омъжествява" /вирилизира/.  Резултатът е този "мидъл секс" на Симон дьо Бувуар, който съществува   само като хипотеза, във "виртуален вид", както сега се казва, но който бележи някаква тревожна, главно биологическа, но и социална тенденция с множество негативни последствия.
                  Първо, следва да проверим, така ли точно стоят нещата. За Европа и Сащ - поне на 80% е така. Достатъчно е да споменем съпругата/майка на съвременния френски президент и неговите доста изразени феминистични черти. И тук има своите мачовци, особено за жълтата  преса, обаче "они погоду не делают".
               Но ако отидем в Южна Америка, макар и там да е забележимо присъствието на "политички" /или "политикеси"/ поне по литературни източници, и социологически данни МЪЖЪТ СИ Е МЪЖ И ЖЕНАТА ЖЕНА, и мъжът съвсем не е загубил активизма си, макар и в силно криминализиран вид: мафиозност, килърство,  хулиганство и пр.
               В Африка съвсем, там както научихме, и жени се обрязват, за да  се предпазят не толкова от сладострастие, а от придобиване на мъжко самочувствие. За там почти не може да става дума за такива модерни луксове.
                В Азия, най-вече при Азиатските тигри процесът върви отчасти. Как не, допреди не много време в Китай, главният икономически тигър сега, в  някои семейства на женските чеда се е гледало като на семеен позор и  дори са ги умъртвявали. Значи и там, види се, не е съвсем така, а като добавим и Индия с кастовото подчинение на жената, вече стигаме до една трета от човечеството с почти пълно запазване старото  съотношение на половете.
               Второ, трябва да проверим така ли стоят нещатата в аспекта на човешката  природа. Доближила ли се е женската физиология до мъжката; изменила ли се  органиката, най-вече половата! по линия на някаква феминизация. Вероятно да, поне за това говорят трудовете на водеща сексоложка и самата красива испанка от САЩ - Камия Пая. Определено,  женската сексуалност е станала по-забележима и агресивна.Във всеки случай сега се знае много повече за  женския полов орган с неговите детайли и съставки. И далеч повече той се разиграва в сексспектакъл. А и ние като мъже, а  особено станалите   поради възраст /вече забележимо над 80/ по-обективни и  безпристрастни, с просто око можем да констатираме, че жените съвсем не са вече толкова свенливи и "света вода ненапита". И дори са прибавили нещо, което на мое време беше просто забранено – много повече агресия, демонстративност, театралност и дори, О БОЖЕ - егзибиционизъм - в половата си изява.
                   По свидетелство  на същата тази Симон дьо Бувуар, съчетаваща  женствена природа с писателска обективност, по-скоро мъжка, отколкото женска, на  сбирка сред  писатели и техните съпруги, когато мачовците на перото разказвали  своите сексуални подвизи, жените "загадъчно и изненадано мълчели". Сега по-характерна е обратната картина: когато по тези въпроси жената макар и с несериозни за белкантото  " колоратурни извивки на гласа" е проговорила и заявила за себе си.
                Това го има. Но, ей така на око, женската вагина,  клиторалните израстъчета, срамните устни, същите ли са? Ами същите. А и от другата страна, пенисът  да се е вдлъбнал някак и да наподобява вагина? Не, останал си е такъв като в статуята на Давид на Микел Анджело.
               Да някакви промени, макар и доста преувеличени, в психофизиологията, соматиката, дори в анатомичните  особености са настъпили. Но първо, далеч не толкова повсеместно, и второ, далеч не толкова изразено. Сигурно ще ме наречете старомоден сухар, но ще го кажа, и днес има момичета, които се срамуват и не без свян и неудобство  наблюдават  като  в медицински  атлас     срамните си части. И днес има, и то доста  много   момчета, които са способни на чист платонизъм без полов контакт.А дори и бягат от такъв. Може би и от малодушие: да не се изложат. Но бягат, което за нас е и важното. Мачовците и нимфоманките все пак са пренебрежимо малко!
                Ще рече, и в това отношение не е станало нещо екстраординарно. С някои нови акценти, да, но по принцип такова каквото си го знаем. И ще добавя вече като прадядо:както сме си правили децата, а децата - внуците ни.
                  Да, но... Уи, ме нон. Все пак, за да се бие камбаната за  упадъка и деградацията на мъжката  активност толкова оглушително и от толкова много страни  има някаква по-сериозна причина от нашето зевзешко ехидство. Както  се казва в самото заглавие на  знаков за 7о-те роман на Дж. Хеллър  НЕЩО СЕ СЛУЧИ.Станало е нещо. И то съществено.
                   Първото и най-явно е  на повърхността. За това много се говори и пише. Като тема доста агресивно се разиграва в изкуството. Във вътрешните си монолози, а и в публични разговори, къде в символика, къде с уклончиви формулировки, къде и в прав текст въпреки императива на политическата коректност това се артикулира. При това "безсрамно", без задръжки, без ефемизми. Като се приеме, че на мое време тези въпроси и особено дебатите по тях минаваха за "гевезещина", а сега те се обсъждат едвали не със сериозността на геополитиката, наистина трябва да се замислим  за този процес.  Макар  и да не знаем твърдо като в  краткия курс на ВКПБ "добро ли, зло ли насреща иде"/Ботев/. И  да не знаем дори мащабите му, формите му, амплитудата на действие.
               Второ, действително личат дефицитите, добре описани в  статията на моя колега. Към тях мога да добавя и някаква безволевост, отпуснатост, нежизненост на съвременния мъж. Той като че с прозявка протрива очи след сън.  За това допринася и алкохола, изпиван не както някога запойно  с  последващ махмурлук, а някак вяло и плавно, във несвойствена за някогашния пияч постепенност и  ритмичност, без повръщанията и дори гаденето, но с  парализиращ волята шемет в главата.
                  Ще добавя и  чувството за виновност. Силно подклаждано от  женското виноватене, но и само по-себе си  забележимо  за разнежените от мисли за себе си събратя, вайкащи се и стенещи   върху рамото на ближния. Естествено, тази  перманентна виновност, поражда малодушие, по-някога и суицидални мисли, и далеч не  активността на героите на Джек Лондон  или Николай Островски.
                  Със свито сърце ще добавя и някакъв дефицит на артистичност и художествено въображение; съвременнният мъж става  по-малко интересен, занимателен, атрактивен. Той вече ще  предпочете да замълчи или иронично ще се усмихва  на дамата, подканяща го да й каже нещо интересно.  Много повече  е склонен да се изразява в нечленоразделна реч, съставена от междуметия,  някакви кривения на тялото, шумни подвиквания и пр.
                  Трето, и това се вижда, МЪЖКАТА АКТИВНОСТ СЕ КРИМИНАЛИЗИРА. Тя  не се губи по интензитет и драйв, но осезаемо се трансформира в престъпност: от най-дребните ромски кражби и изнасилвания на бабички до мащабните мафиозни дейности, пътьом минавайки през килърство, джигитство по пътищата, хулиганство на обществени места, гаменория и пр. Определено, и да не  е паднала по градус  мъжката сила, криминалитета изземва голяма част от нея.Тъкмо тази подвъпросна мъжка активност,която е предназначена от самото устройство на мъжа за градивни цели. А тя и обективно е намаляла! Дори и най-успешните  в бизнеса и най-метежно мислещите персонажи на съвременната американска и съветска литература в романите на  Джонатан  Рамзен/"ПЮЪРИТИ"/ и Захар Прилепин/"САНКЯ"/ се чувстват  уморени, сковани, слабосилни и практически играят жената в половата игра. Нещо подобно може да се забележи и в у нас, с последните романи на Вл.Зарев.
                 Четвърто. Много рязко, ако ли не под абсолютната нула, е паднала РЕВОЛЮЦИОННОСТТА. С опасност за живота е отслабнала волята за промяна на  социалната  система и световния ред.  Волевият контрол и решителност в действията  срещу  негативни социални процеси. Дори естествената  съпротива и реакция  спрямо неприятни фактори на средата:лош въздух, задушна атмосфера, оглушителен шум и пр. също отслабва до непукистко безразличие. Последният "ОМ РЕВОЛТЕ" на Абер Камю умря във венецуелкия команданте Чавес, а наследниците на Фернанте Пала /"Червено и черно" Стендал/ си изплакват малодушието върху  женска гръд. Вярно, тук не се подвизават много амазонки, но мачовците съвсем ги няма.
                  Пето, загубила  действеност и енергетика, мъжката активност се подменя с ерзаци, заменки, субституции на езика на постструктуралистите. Сред тях главното: МЪЖКОТО САМОХВАЛСТВО, БЪЛГАРСКАТА ХВАЛИПРЪЦКОВЩИНА. От тук като  вода из отприщен язовир, изтича мъжката активност, на халос, като семенна течност след прекъснат коитус.Без възможности за възстановяване, без шансове за рециклиране. Ялово и безплодно. Имам такъв приятел, самозван мачо. С претенции за математична точност и логическа последователност на съждения. Все в мъжката, а не женската менталност; където сигурно сте изпитали чудесиите на женската логика. Та тоя свръх-мъж има един лайтмотив във всичките си "речови актове": КЛУБ ХИЛЯДА НА  ЖЕНИТЕ СПАЛИ С НЕГО. Съмнения, възражения, просто забележки среща с изваден меч, сякаш тореадорът Ескамилио от операта "Кармен". Ето пример за мъжка активност! Представете си, ако е вярно, каква семенна течност е изтекла, каква мъжка енергия е стопена в "смешните движения" на лорд Джон от вицовете.
                   Друга подмяна с много по-сериозни последици. Там където уж мъжът е най-силен и компетентен - бизнес референтите. Реални предприятия се подменяг с офшорки на хартия, стокова наличност с акции, свежи заработени пари  с  банкови чекове  и какви ли  не още хитрини, които тъкмо за това са направени, че да изключат мъжкарството като активна позиция.
                6. Разбира се това последно ще се  загуби у човешкия род - половото либидо. Мъжката полова активност едва ли е помръкнала. За какво говорят изхвърлените презервативи под прозорците и пейките в градинките. Пък и почти поетическите изблици на ораторите за прословутия пролетен хормон. Дори и ненаситната героиня  от  филма "НИМФОМАНКА" на Ларс фон Триер не може да се оплаче от мъжка импотенция.
                Всичко това е така. Но пак"уи ме нон". Защо толкова старания на мъжете да увеличават пенисите, защо тази употреба на виагра, защо тази доста продължителна предварителна подготовка и привеждане в бойна готовност на мъжа. Нещо повече, съдейки пак по "Пюърити" на Дж.Рамзен подготовката за акта и неговите фетишистки атрибути, като чорапи, пликчета, ботушки и пр. заменят, и то пълноценно! самия акт. Там където моят приятел-връстник преди половин век е "пробивал дамски кореми"/по думите на самите дами/ сега се търсят околни пътища и средства за  постигане на фамозния "разлят оргазъм". С което мъжът, подобно на цитирания Лорд Джон, да приключи поне за тази интимна вечер с този "смешен и неприличен въпрос". Личи  рязко спадане на възбудата: като че мъжът иска да се отърве с  някакво натрапено задължение. Ако не да го отложи. Ако и това не сработи - порносайта, гледан от двамата партньори. Наистина, иде ни да възкликнем като М.Горки пред културните дейци: КЪДЕ СТЕ ВИЙ МАЧОВЦИ.
                7. Мъжете се съгласяват  да живеят, работят и ако не ги домързи да танцуват в режим "ДАМИ КАНЯТ". Предаване инициативата, по възможност и отговорностите и във всички случаи проблемите на управлението в женски ръце. Дори и в половия акт в повечето пози, пък в една и напълно! доминира жената. Мъжът явно свиква друг, а по скоро "тя" да му върши работата.  Очевидно всичко това омързелява мъжа, погубва в паразитарна дрямка неговата творческа природа, деактивира го в първичните му импулси и драйви. Мнозина, които  гледат  мъжа с поредната бирена бутилка и  незапалена цигара, също многозначещ символ, сигурно ще  повторят думите на железния канцлер Бисмарк  "Ех това пиво, то ми погубва войните, повече от ръкопашния бой". И като си помислиш: много ли струва един мъж, който уринира под масата. Що за войн, който се клати с несигурна походка и ха-ха да падне. Една съвсем млада дама дори ми приплака:"Ще седна до тебе, дядо, от моя... мъж не става". В този дух си припомвам и един друг шлагер, вече кръчмарски чалгизиран: "Хей, хей, има ли мъж, мъж на който да му става отведнъж"
                   Да, прав е Хеллър -НЕЩО СЕ СЛУЧИ.
                   И ние можем да спрем до тук обезсърчителните за нашия бодър комсомолски мироглед негативни констатации. Тъкмо защото ни идват все нови и нови и така никога няма да спрем. Ще се въртим като хамстер във въртящо се колело от причина към следствие и обратно. Докато хамстерът не умре от изтощение.
                   Но той няма да умре. За разлика от нас той не знае, че има  "ЯН", това което казахме дотук, но има и "ИН", което ще  кажем сега и то  ще спаси  хамстера от смърт, а нас от черногледство.
                Упадък на мъжественост и мъжка активност реално съществува. Това не е да си чешем езика и да намираме обяснение защо Цецка Цачева ни управлява. Той не е само един факт, пред който можем  да се отчаем и пак по поета, ах този поет...и "пробием своя слепоочник". Той е комплекс от много факти и обстоятелства. Между тях и положителни, безпрецедентни в историята.
                  Първото, и най–главното:ОТПАДНАЛА Е ВОЙНАТА КАТО МИРОГЛЕДЕН ПРИНЦИП И КАТО СРЕДСТВО ЗА РЕШАВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ КОНФЛИКТИ. Разчитам на интелигентен читател! Не става дума за военни действия като тези в Ирак, Донбас или Сирия, не става дума  за  две лелки, които си скубят косите пред магазина или  изнасилената, убита и захвърлена в канавката мома.  То също е война, макар и на терен метър на метър. Става дума за война като платоновски ейдос нещо като  току що хрумнали ми неологизъм "ВОЕННОСТТА". Тази война като мисъл, душевен настрой, философска постановка е именно ОТЖИВЯЛА ВРЕМЕТО СИ.Старата концепция за войната като геополитически фактор за психическо въздействие ще се поддържа занапред с епитети, къде смекчаващи, къде устрашаващи: АТИПИЧНА, НЕСИМЕТРИЧНА, ТЕРИТОРИАЛНО ОГРАНИЧЕНА, ПСИХОЛОГИЧЕСКА, СЕГА ХИБРИДНА. Но само по огромното количество епитети, както при умиращия многото медицински процедури, трябва да подскажат, че  става дума за покойник. Войната е отживяла времето си  и това  в най-висока, ако не и  в решаваща степен, се дължи  на  падналата или отслабнала МЪЖКА АКТИВНОСТ.  "ВОЙНАТА СЕ ОТЛАГА" обяви героят на Брехт, "ВОЙНА НЯМА ДА ИМА ВЕЧЕ", каза писателят на военна тема Виктор АСТАФЬЕВ; "ВОЙНАТА СЕ ОТМЕНЯ, АЗ Я ОТМЕНИХ", заявява добрият вълшебник в  приказката  на Шварц. По  този въпрос много ще се говори и умува, но за нашите цели тук казахме достатъчно.
                 Второто, на  упадъка и отслабването на мъжествеността по закона за скачените съдове съответства равно по сила и мащаб отслабване на болестната агресия. Медиците ще ви  кажат, че по правило  болестите на съвременния човек протичат вяло, пролонгирано, с много ремисии, пълноценно имитиращи здраве; въпреки негативните фактори на средата и вредните навици продължителността на живота нараства. Следователно, има "вълшебен лост" за тези силни прояви на  ИН и съответстващата положителна енергия ЦИ и той е  обратната страна на негативните процеси, които доста подробно описахме.
                    Трето, това е още по-несъмнено и безспорно: намалената мъжка активност във физически план, индуцира повишена в духовна, главно по линия на науката и техническия прогрес. За бума на електрониката и нейните перспективи толкова много е казано, че  за дилетанта нищо не остава да каже, освен     дължим го на спестената мъжка активност!
               Четвърто, с относителната феминизация на мъжа и вирилизация на жената с е постига нов тип хармония и равновесие в половете. Дори на най-низово порно ниво не може да не сте забелязали, че по правило актовете протичат с някаква своеобразна сетивна и танцувална музикалност, с много по силно взаимодействие и хармония сред партньорите.Да, конструкт, артифакт, картинка.  Направено, отрежисирано... но за много неща говори.
                Трето, това вече от всички се вижда пак по закона за скачените съдове, намаляла е мъжката активност, но в същата, ако не и по-висока степен се е увеличила женската. А това е откритие на нов човешки свят с неговите доста непознати и неизпитани естетически и морални ценности. Какъв? В какви форми? Какви прояви, пърформанси, сюжети? И тук спираме за целите на изложението, но запазвайки си правото и за други  наши коментари.
            Четвърто. Смекчаване на социалния климат. При всичките фалш и лицемерие на  либералната демокрация в съвременното общество има повече търпимост към  расови  различия, малцинства, човешки недостатъци и слабости. Това "човешко много човешко" на Ницше се намира под закрила на такъв мощен  регулативен фактор като  ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ. Иронично звучащо за  социалистическата действителност в СССР крилато изречение "ЖИЗНЬ СТАЛО ЛУЧШЕ, ЖИТЬ СТАЛО ВЕСЕЛЕЙ" за нашата съвременност подхожда, макар и с много съществени оговорки. По-малко социално активен, в битов план съвременният мъж много се е смекчил, станал е по-домашен, сговорчив, отстъпчив. "С моя мъж вече може да се  живее", не без задоволство ми се похвали млада майка и тутакси твърдението й бе подтвърдено от малко по-възрастния й съпруг, протегнал към нея и дъщеричката кокетно букетче цветя.
                Пето, престанала да се представя  като бабаищина, позьорско рицарство, показно юначество, мъжката активност се е пренесла в алтернативни на войната области на културата, където в количествен и качествен план мъжкото присъствие не може да остане незабелязато:спорт, театър, литература, музика. Сигурно тук  мъжете не са по-малко  гладиатори, тореадори, рицари и дентълмени. Вместо да ги гледаме да умират по бойни  полета  на земята и въздуха, ще ги виждаме в сражение с футболни топки, гимнастически уреди и шахматни фигури. При това с честота небивала в други епохи.
                  НЕ Е ЛИ ТОВА ПО-ДОБРА ИЗЯВА НА  МЪЖКАТА АКТИВНОСТ.