Прескачане към Новини Facebook   Лазар Начало 1 Намерете приятели 3 Покани за приятелство Съобщения 63 Известия Настройки на акаунта Предложени страници Виж всички Търговски Център Енигма Ст.Загора 1 хил. души харесват това. HappyIdea Ivan харесва това. БЕЗЛУННИЯ Ivan харесва това. Български · English (US) · Tьrkзe · Espaсol · Portuguкs (Brasil) Поверителност · Условия · Реклама · Вашият избор · Бисквитки · Още Facebook © 2017   Новини Лазар Лалев 5 май в 02:11 ·

Да, сега вече има и институт на името на Генадий Николаевич Поспелов.И Поспелови литературни четения.А някога на Генадий Николаевич проработващите гебешници давали за пример неговия роден брат Петр - също Николаевич и също Поспелов, но секретар на ЦК на КПСС по идеологическите, въпроси, впоследствие академик в най-главната сред науките:МАРКСИСТСКО ЛЕНИНСКАТА.
Другари от ЦК и лично Никита Хрушчов недолюбвали Генадия: "упорит в грешките си, двуличен, пред Партията, при това - ляв сектант, космополит и злостен компаративист. Това последното не знам, как може да стане, но има ли значение неопределеността на тези понятия - за специалистите двусмислени, а за самите аратчици съвсем непонятни. Генадий е "парень плохой" и толкоз. А на браг му Петр самият Хрушчов, а впоследствие и Брежнев, по лични призания не много силни в марксистсколенинската теория, възлагат главните доклади по въпросите на идеологията. Е, не винаги, но в отсътствие на титуляра Михаил Сеслов нямаше друг по-доверен човек. Два брата, две съдби. Както в библейските притчи и фолклора. Но с една отлика. "На имащия се дало още, а на нямащия и това, което е имал, се отнело". Пак по най-известната евангелска притча, но с още по осезаеми последствия за "брата Генадия": и професорското звание, и работното място, и общественото положение - отнети и много трудно възстановени. И като си помислиш: една майка ги е раждала, по едни и същи детски и юношески пътища вървели,дори една и съща марксистско-ленинска подготовка получили, а... "каква стана тя?" Чудни са делата на Партията.
Но подобно бисквитката на Пруст, едно случайно упоменаване на Генадий Николаевич Поспелов отключи спомени за славните шестдесет на миналия век, когато марксизмоленинизмът се изсили, поемайки дълбоко дъх, към грандиозния социален проект - комунистическото общество.
Този път опростен от Партията за по-дълго, на проф. д-р на филологическите науки Генадий Николаевич Поспелов, бе поверена ролята на щурмувак. В поменавания вече многократно литературен институт Горки той, ведно с група по-млади сътрудници, и под патронажа на Валерий Павлович Друзин, ""човекът на Партията" на научния колектив, трябваше да бори зловредните буржоазни течения в литературната теория.
В битов план обаче той беше страшилище за студентите "нежни и поетични души" и особено на студентките със стръкче в ръце "от вечното зелено дърво на живота"/Гьоте "Фауст". Сънуваха го месеци преди и се изриваха в копривна треска ден до изпита.
Не много искаше човекът, книжле от 150 стр., и то разказано със свои думи, но го искаше с точност и подреденост като чекмедже в немска канцелария. А ума на поетите, нали знаете, лети с чучулигите и пее със славеите.
Знаещите всичко за всякого, лелките-хигиенистки, с длан върху устата и глава спусната надолу, пришепваха:- Ой,миличкият, от първи път Генадий Николаевич не пуска, на поправителен, миличък, на поправителен.А когато дойде и моя ред, чух само:"Генадий Николаевич сегодня не в духе". Какво е това за мускетара обаче, натиснах дебелата, уплътнена с вата врата и влязох.
Как стана, не помня, но целият изпит се състоя от въпрос в едно изречение и отговор в половин дума.
-Чуйте внимателно. Във формално-логичен план, като номенклатурна единица в теорията на литературата, съжетът на "Престъпление и наказание" и сюжетът на "Въскресение" едно и също нещо ли е ? При толкова жокери беше срамота да не отговоря: "ДА". И веднага прехапах език. Страшилище, все пак. "Молодец!" чух гъгнещият фалцет на Поспелов. По късно научих, че на младини той бил прекарал начален стадий на туберкулоза и гласът му охрипял. "Молодец", не се подведе. Килограм желязо и килограм вълна тежат еднакво!" Пред такава банална и очевидна истина, за която очаквах да се спотаи нещо непредвидено, онемях. Но следващите действия на професора, завършили с подписване на книжката, напълно ме успокоиха. "Старши сержант, Лазарь Иваныч. След година-две направо майор". А бил сухар Генадий Николаевич. И не бил кавалер, както се произнасяха младите поетеси. И не си триел краката в изтривалката, както одумваха лелките.
Eдва тогава загрях, що за екземпляр на "кривата като коренище човешка порода "/Кант/Дельоз/ стоеше пред мен. Това беше тъкмо обратното на кривото коренище: праволинейният и логически безукорен хуманитарий, чиято задача на живота, а и главната част от неговия смисъл беше да поставя правилните думи на правилните места с цената на всякакви лични жертви.
Вече 30 години поне аз не съм срещал такъв човек. Да, пенсионерки, поправячки на правоговорни и правописни грешки, и в Русия, и в България, казват и в квартала около Сорбоната особено - колкото щеш. Но това е леката кавалерия на лингвистичното рицарство. Генадий Николаевич Поспелов беше неговата гаубица с широко разтворена амбразура. А срещу амбразурата - самият душегуб човешки-нечестивият- рогатият, ох, сетете се, де, Сатаната разбира се. Този, който смесва понятията, обърква значенията на думите, помрачава мозъците в зоните на словотворчеството и изобщо ТОЗИ, КОЙТО ВНАСЯ БЕЗПОРЯДЪК В СТРОЙНИЯ РЕД НА НЕЩАТА.
А той е в изрязаната като с длето под твърдата длан на Генадий Николаевич дефиниция на художествения текст:"живата литературна тъкан".С нея, и само с нея, повтаря професорът като селски даскал, трябва да се съобразяваме и винаги да държим пред очи. И тук вече ни се прерязват всички пътища за инакомислие: да тръгваме от нея и към нея да се връщаме. И вече нещо съвсем неприемливо за хуманните сърца на маркс-ленинистите - тази вулгарно-материалистична ерес:"аперцептивната маса /възможности за възприятие б.м./, която се оказва устойчива, защото се намира в зависимост от социалното битие на субекта /авторът или близкие нему герои/.
Ядосани, че не го разбират, а трябва да го подведат под формула, неоперените младоци в науката, верни на ленинско-сталинската "матерщина"/псуване на майка/ направо си лепват мастития учен върху гърбицата на ментора на социологическата ерес в съветското литературознание - Переверзев. И му изкарват, което е вече съвсем лесно, лошо име за пред същите тези "аперцептивни маси", сир. знатните тъкачки и доярки. От тогава нататък той ще носи до края на доста дългия си живот това клеймо. Не се смейте, съвсем не беше безобидно, аз лично съм лежал в килия с такъв вулгарен марксист, селянин горянин.
И святаята светих в душата на учения: вярата.Но не вярата на "мечтателя ат Кремъл", формулирана от придворния му стихоплетец Вл.Маяковски като "ГРАД ГРАДИНА", комунизма, де, сетете се, а някаква непонятна "интуиция за ред и дисциплина", която трябва да структурира хаоса, царящ в литературната теория и методология.
И нататък все така: едновременно витяз, джигит и копиеносец на определенията и определеностите, най-яростният касапин с бръснача на Окам. Никакви излишества, разводняващи доуточнявания, отпратки към други термини. Само сухото съдържание. Най-добре съществително, едно на брой и то в номинатив,глагол - също един, е, хайде два, но никакви там условни и предположителни, субжонктиви, инвокативи и пр. Наклонение едно: изявително, индикатив наклонение и толкоз. Какво са се разгащили сега с прилагателни, долепени като сиамски близнаци, обстоятелствени пояснения, дето всичко ясно замъгляват и всичко неясно правят още по-неясно.
И колегите си му го връщаха. Генадий Николаевич бе толкова безпомощен пред тях, както ние под неговия намръщен поглед. Дори по-зле. Ние бедните млекопитаещи в науката все пак можехме да се отървем с поправителен, но той, както и умело да се провираше през трънаците на литературните термини, накрая трябваше да се изправи пред стражите на "правилната идеология и правилната наука", а там по Данте се оставяше всяка надежда.
И той си намери майстора. Имаше един такъв доцент Кортаев, страшилище за академиците. Той можеше да захлупи и най-учения сред тях със своята всепобедна ерудиция. Фронтовак, силно куцащ след отнесено бедро из-под шрапнел в покрайнините на Сталинград, той се беше специализирал в задаването на самодоволно-ехидни въпроси с безцеремонния тон на всезнайко.
- Е, какво, Геннадий Николаевич, вървяхме вървяхме и допълзяхме като гол охлюв до учителя си Переверзев. "Облякъл се Илия, погледнал се, пак в тия". Засрамете се, и децата вече знаят, че вие сте социологически истукан от мезозойската ера.
Геннадий Николаевич казваше нещо, по-скоро го изхриптяваше с прояден от бацили ларинкс, но веднага го настигаше олюлюкането на доцентите, дякони надпяващи владиката.
Тази сцена съм я наблюдавал два пъти. Но със сигурност се е повтаряла многократно и не само в Москва и Петербург. Където се появяваше необходимост от такъв "мальчик для битья", то нямаше по-подходяща кандидатура от него. Подобно на Паниковски от "златният телец" на Ильф и Петров, той отнасяше боя за цялата знаменита компания. С тази само разлика, че Паниковски имаше дружки да трият сълзите на по-големия от тях лузър, а бойните другари на Поспелов отдавна се бяха изпокрили в безобидни ниши на популяризаторската наука и той се сражаваше за каузата на реда и определеността съвсем сам.
Тогава и аз, "усетил ленинското слабо звено във веригата", направих опит да се възползам от неговия талант, знания и главното:непреклонен характер. Това стана в кабинета му в Литературния институт, Дома на Херцен, строен в началото на 19 в. в Москва. Почукване, да, влезте, и се озовах в много тясна, почти ромбоидна стаичка. Вероятно спалнята на слугите. И с такива е разполагал великият утопист-социалист, борец срещу частната собственост. По-късно научих, че там е обитавала и друга, вече съвсем актуална знаменитост на руската, а и световната литература - АНДРЕЙ ПЛАТОНОВ. От затрупано с много дебели /тогава ги пишеха такива/ книги едва се подаваше масивна лиса глава с фюрерски мустачки /вероятно друг повод за подозрения/ и недоспали очи, притворени с усилие. Имах усещането, че той изобщо не ме вижда. И кожата мека и пухкава като великденски козунак. Явно не особено здрав човек на работна площадка.
-Генадий Николаевич, започнах в свойствения си витиеват стил, - нося дисертацията си на признат специалист по Гогол. И тая надеждата да отбия острия ви меч от незабавно заколение.
- Ха, стига де, намери се оратор, нищо ли не можеш да кажеш по същество.
-Имам, Генадий Николаевич, и то е най-практичното за момента. Става ли това за дисертация или е дете идиотче, което ще трябва да повием в по-прилични пелени и напръскаме с одеколон?
-Никакво впечатление не му направи моята остроумна игривост.- Оставете ме да се позапозная с вашия труд, а през това време си намерете някакво занимание тук сред книгите.
Така и направих. Мина час. Два. Почнах да нервнича. А Генадий Николаевич разлистваше страниците явно с интерес. И това явно уморен човек, едвали мигнал цяла нощ, за аспирант, когото почти не познава, върху съчинение, на което и руският едва ли е на висота. И вие ще склоните глава в уважение пред такъв воин на науката.
-Гъмжи от приблизителни определения, неточни термини, формулировки, пази боже, направо неясни изречения. Но засукано, добре. На сегашните празноглавци ще им вземе даже акъла. Ама ако по умните и подготвените по тези проблеми, защото и такива има, задълбаят, мож да се наложи да си стягате куфарите за София.
- А ние с вас, Генадий Николаевич, за какво сме. Ще им дадем отпор "во все тяжкие". Вие стар болшевик, аз млад комсомолец с едни буквоеди ли няма да се справим.
- "Как бы не так..."Тук има много слаби места, "зацепки" за заяждане /изброи ги едно по едно, значи внимателно е чел/. А усукванията ви да си предадете наукообразна физиономия са направо за сентенцията на славянофила Киреевски: "ползата съмнителна, а вредата възможна".
Стана точно по Поспелов и Киреевски. Вредите, които сам си бях нанесъл, за да вляза в кондиция на учен, бяха толкова видими, като кръпките на изпаднал просяк, че замириса на провал. А когато стана въпрос за приносите, без които никакъв дисертационен труд не можеше да мине, нападките на "професорските тела" заприличаха на Цицероновите срещу Каталина.Отбивах се като в окоп - отляво, отдясно, отзад, отпред. Вазов опълченец на Шипка. И тогава чух от задните редици рознатия вече гъгнещ фалцет с хрипове на горно до. - А малък принос ли е самото очертаване на насоките на Гоголевите традиции в близка по дух и език национална литература като българската. А ролята на Гогол в създаването на българския театър, а паралелите с "Мъртви души" в българската художествена проза. Аз лично смятам тези моменти за приноси, и то много сериозни и дори бих казал, подвиг. - тук вече малко се поправи да не изглежда изхвърляне - малък, но все пак подвиг.
Със 17 гласа "за" и само един "против" българският аспирант стана законен кандидат на науките. И първият, който го поздрави с бащинска всеотдайност беше Генадий Николаевич Поспелов. А какъв му бях аз. "Каква им е Хекуба", както питаше Хамлет по повод играта на актьорите. Все реторични въпроси, които вече не си и задават.
Няклко поредни гостувания в дома на Поспелов окончателно ме убедиха във рицарските доблести на този привидно сух, крайно сдържан и предпазлив човек. В нещо си наподобяваше "Човекът в калъф" на Чехов, но Поспелов можеше да захвърли калъфа си при наличие на достойна кауза.
Малцина знаят, че той е писал стихове; вероятно отдавна запокитени сред непотребните вещи на тавана. И само крайно тесни специалисти-вехтошари на съветското литературознание знаят за неговата драма "Фауст" опит да се транспонира безсмъртното Гьотево произведение на руска почва в болшевишко време. А в духа на Солженициновия АРХИПЕЛАГ ГУЛАГ е неговият трактат върху грешките и безобразията на съветските вождове в построяването на социализма през 20-те е 30-те години.
Вече през 90-те при едно поредно посещение в Русия навестих Генадий Николаевич в московското му жилище. Запазила трезвостта и подредеността на ума му, във всичко останало старостта се бе безмилостно разпоредила. Все още ходеше, но тътреше крака, с ръцете си служеше, но испускаше вещите, към които с типичното старческо треперене присягаше.
Както и преди, гощавката беше скромна и нищо за почерпка:
- Никога не съм пил. Моите деди по правило са били свещеници, а някои, тайно и скрито, старообрядци /догматично строги идточно-православни, приблизително съответстващи на протестантските конфесии/. Освен това, не съм забравил за прекарания инфаркт през 60-те, едва не ме изпратил в отвъдното. Може и да е полезна чашка водка, но на мен и тя ми е противна:гори на гърлото, сякаш преглътнат огън. Алкохолът заменям с работа. Работохолик с една дума - и тя дошла от Америка. Моят баща, и от мен по-строг, забранявашеу пушенето с надпис върху цялата стена: представете си с какви огромни букви: "Тук се гаси всичко, що гори".
При друга среща той се оплака от неразбиране. С редки изключения - Сергей Бочаров, С.Аверинцев, Ал. Жолковски - са по правило слабо подготвени, разсеяни, невнимателни. Направо си го казват: "по-сериозни грижи си имаме". Има и откровени злоупотреби, някой пак ги подучва срещу мен.
Да, сега знаем и думата: КОМПРОМАТ.
- Напомнят ми и за брат ми:Петр Неколаевич Поспелов. Бил "стражарско куче" на съветската идеологическа машина.И връзкиге ви с Преверзев упоменават. Едва ли не сме връчили в ръцете на КГБ-истите уредите за изтезание на жертвите.
Тук се вклиних и аз в неговия протяжен монолог:
- А знаете ли , Генадия Николаевич, на един от разпитите по време на моето следствие в софийската държавна сигурност, ми споменаха и за вас. Бил съм в досег с вредител и диверсант в съветското литературознание.
- А известно ли ви е на вас, гражданино следовател, че този вредител и диверсант е брат на несменяемия половин век секретар на ЦК и кандидат на политбюро на КПСС - Петр Николаевич Поспелов!
- Така ли? Добре, че ми го казвате, -ехидно отби удара той - имаше един човек с големи мустаци/досещате се кого е имал пред вид/
, който ни завеща, че "син за баща
си и брат за брата си не отговарят".
Тук вече нямаше какво да отговоря. Явно, щом следовател от политическа полици, както самият той казваше "преторията на политбюро", можеше безпардонно да се позове на инкриминирания на ХХ-конгрес на КПСС партиен вожд, то работата ми е спукана.
- Значи и вие сте пострадали заради мен?! - поде отново Поспелов, - и не сте само вие. Тук само заради работа с моите учебници по литературна теория са уволнявани учители. И някои мои аспиранти - спрени пред защита
- Вече си отивам. Ние в бащиния ми род искарваме до 90. Но аз вече съм с две години над. А и животът почва да ми тежи. Жалко, че оставам след себе си литературознанието като небрано лозе, но има по-млади /младите вече са над 80! б.м/ те ще да го дооберат. А от гроздето вино няма да правим, едно че сме въздържатели, и второ Михаил Сергеевич/Горбачов/ поде кампания срещу алкохола. Ккто винаги ще си пием мирна водица.
Животът още не се предаваше в това опосталяло, стопено тяло, но явно догаряше в последни пламъци. Не след дълго дойде и тъжната вест за кончината на "един стълб на руската литературна наука". Вече безразличнато към изящната словестност държавно ръководство връщаше дължимото на заслужилия руски учен. Колко ли му струва това?
Заключителният мач между класическото и постмодерно литературознание, игран вече при рекордно малък брой зрители,кончетата-козове на Генадий Поспелов бяха бити.
1. Разбра се, че осминфиналната среща пряко сили завърши нула на нула. Редът, който така силно желаеше да наведе Генадий Николаевич, не е вече с приоритет пред хаоса. Най малкото, защото няма откъде другаде, освен от хаоса да се роди.
2. Генадий Николаевич не можа да създаде системен метод в литературознанието, просто защото системите почнаха да издишат, а асистемните построения не могат да се задържат във време на промени и превратности.
3. Макар и заслужаващ уважение, опитът да се фиксират литературните термини в номинални значения не издържа на грандиозния принцип на неопределеността - постулиран от квантовата механика, но и тук в пълна сила.
4. А какво е "жива" и какво "нежива" литературна тъкан в епохата на постмодернизма с неговите "относителни ценности" няма как да се определи. Примерно, защо и това, което пишем сега, да не е "жива литературна тъкан"
Но от Генадий Николаевич Поспелов нещо остана. На четенията в негова памет се оказа не и малко! А произведенията на родния му брат Петр изгоряха с протоколите от заседанията на ЦК по идеологическите въпроси. Ще се намерят ли изследователи на партийната история да ги изровят от пепелта?

Харесва миПоказване на още реакции КоментарСподеляне Коментари Орлин Стефанов Блестящо е съчинено, професоре! Карате ме да изпитвам допълнителна гордост, че от 1999 г. (т.е., от края на миналото хилядолетие) бивам участник в Поспеловските четения към катедрата по литературознание на МГУ.
Но и разпалвате интереса за Вашите митарства и трудни оцелявния. ТАК ДЕРЖАТЬ! Харесва миПоказване на още реакции · Отговор · 5 май в 07:09 Напишете коментар... Чат

•   Maria Cheburakova-Ecrivaine
•   Еми Трендафилова
• 6ч Митко Илиев
• 36 мин. Орлин Стефанов
• 5 мин. Ivan Mladenov