Постинг
07.04.2017 02:46 -
Харизматичен плут
э WHO IS WHO ВЪВ ФИЛМА ТОНИ ЕРДАМАН
Най-трудната и умишлено нерешена загадка на този филм е идентификацията на главния герой. Защото в него няма нищо едно към едно - достоверно и определено. Още от името му. В професионалния живот на учител по пияно той е Винфред. Но веднага като попада в кръговрата на плутовската интрига, частично заварена, частично измислена от него, той веднага сменя името си на Тони Ердман. Заедно с ролите и лицата, в които с лекотата на цирков артист се въплощава. Първото представяне от родния му брат:затворник, излязъл отскоро на свобода; второто, от агитката на школата, където е любим учител по пияно; третото, от неговата дъщеря - смешник; а самият той се води ту като придружител на своята дъщеря "бизнесс-уман", ту като бизнесмен с непределим бизнес, вариращ според компанията и ситуацията, ту като германски посланик в Румъния; ние също имаме право на название: да го наречем ПЛУТ, подчертавайки тактиката му постоянно да лъже и лукави за себе си; дори и зъбите му са ЛЪЖЕЗЪБИ - ченета, но и с някакви остатъчни пънчета, които не ги държат.И той постоянно се зъби като вампира Граф Дракула. Външността му - съвсем рядко с обичайния си лик: ту набелен и начернен като палячо, ту покрит с перушинеста перука; смяна и на костюми, сякаш в стаичката за проби в текстилен магазин и пр.пр. Самият той направо го изказва :"омръзна ми да ми налагат какъв да съм, аз ще определям какъв искам да бъда".
С една дума ПЛУТ. Но плутът и плутовската литература варира от една европейска страна на друга . Има испански плут, тук в Испания, е родината му, тук той е артистичен мошеник, уличен измамник. Има италиански плут: палячовски персонаж, интригант, посредник, въжеиграч, ей такъв Фигаро, от трилогията на Бомарше и оперите на Росини и Моцарт. И, разбира се, "неуплашените идиоти", героите на Илф и Петров начело със всеобщия любимец на плутовете - фамозният Остап.
Тони Ердман е "плут по германски калъп"; от "Барон Мюнхаузен" насам Германия и Австрия няма значим немскоезичен писател, който да го е заобиколил: и Херман Хессе, и Томас Ман, да не забравим и по-новите Бертолт Брехт и Хенрих Бьол, а и в днешно време австрийски и немски автори му обръщат внимание, рядко го подминават. И то не е случайно: германският "орднунг" /железният обществен ред/ има своя мощна антитеза, тъкмо противодействието на орднунга ПЛУТЪТ ПО НЕМСКИ ОБРАЗЕЦ.
Но гвоздеят тук е, че Тони Ердман не е и типичният немски плут. Той не е аутсайдер и антисоциален: напротив той направо се вре, канен, а в повечето случаи неканен, в социална среда - в официални бизнес-срещи,смесени компании от сферата на мениджмънта, на празнични и траурни събития, на рождени и именни дни, на танци и распивки. От някъде неочаквано изниква, провира се през врати и стени. И то, не криейки, а подчертавайки себе си. Забележимо присъствие - с голяма глава, огромен корем, тежко масивно тяло. В движение той е автомобилен влекач върху рехав паркет.Още малко и ще го продъни.
Вторият нюанс в плутовския лик на Ердман в отличие на плутовете у изброените германски класици е неговата роля на съветник и възпитател. Той и официално се определя в едно от многото си представяния като "консултант". И дори, иронично или сериозно, него го търсят за съвет и той с охота и надменна безотговорност го предоставя.
Трето отличие от класическия германски плут: той не влиза в готова интрига, а сам си създава интрига по свой тертип и възможности. Един вид ПЛУТ-АВТОР, ПЛУТ - ПИСАТЕЛ. Той сам подстройства сцени и диалози в желана насока, понякога без да се съобразява с правила за приличие, добър вкус и етикет. Той е водещ действието , подобно диригент оркестър.
Така в него се изгражда харизма, която по магичен начин влияе върху всички. Найвече върху дъщеря му, също интересен образ. Скована в схеми и щампи на бизнес-мениджмънта, леко разтоварена в единствената си спонтанна волност - петинговия акт със своя партньор, тя постепенно почва да се оглежда и ослушва в баща си, докато не го надмине в инициираната от нея сцена на масов стриптиз. Кулминацията на филма и неговия месидж.
А какъв е месиджа? Подобно на загадката на героя, тя е загадка за зрителя. Даден му е обилен материал за разгадаване. Но Господ Бог му е дал свободната воля да го формулира самостоятелно. Както казва народът"всяка коза за свой крак".
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86