Постинг
28.03.2017 12:37 -
ОТ УДОВОЛСТВИЕ КЪМ ЩАСТИЕ
КАК ДА ПРЕВЪРНЕМ ОТКРАДНАТОТО УДОВОЛСТВИЕ В ЩАСТИЕ
У един от водещите съвременни кинорежисьори Педро Алмодовар се натъкваме на сцена, показателна за моралноетичните му търсения и находки. Хомосексуален акт между двама красавци герои на филма. Към тях се промъква трети, шишкав добродушко с оплезен език и вторачени очи, и се примолва на активния: "дай ми го туй момче, и аз да му се порадвам".
Тук скандалният
гей-компонент само усилва идеята: откраднатото или изпросено удоволствие е истинското удоволствие. Защото то е не само плод на похот, но и на съвместна радост и великодушие. Един вид: поделеното удоволствие е удоволствие.
Последният филм на П.Алмодовар ХУЛИЕТА развива тази мисъл на повече сюжетни етапи и действащи лица. При това в преднамерено загърбване на социално-икономическата действителност, драматична за съвременна Испания и съседната посестрима - Португалия. Вярно, мярва се проблема за трудоустройството на способния човек /Хулиета е специалист по антична литература, артистично и вдъхновено преподава на явно обичащи я ученици/, появяват се симптоми на обедняване и декласиране на средната класа:/пътуването зад граница вече трябва да се пресмята до стотинка, сделките с недвижимости съвсем не са съвсем проста работа. Но героите са материално осигурени. Хулиета и дъщеря й, както и целият им дамски антураж демонстрират сменящи се според сезона и обстановката модни тоалети. Интериорът е великолепно подреден, стъкларията блести от новота и чистота; библиотеката се прорежда от книги, злободневният елемент на "мишката изяде книжката", но и това не оставя зеещи дупки в рафтовете. Явно на малко по-ниска социално-икономическа орбита, но е намерен възможно най-изискания баланс. Един вид: добре се живее и така. Още повече, че действието се развива и на Пиринейски ландшафт, сам по себе си красив без скъпа мебелировка.
Но този фон не случайно е скомкан, някак дежурно подаден, филмът не може без предметен
реквизит. И авторът не може да заобиколи тези цехови правила. Но това, което иска да ни каже, го казва, къде със заобикалки, кога в пряк текст, но го казва. Героинята е обзета от неотразимо влечение към вечния женски мираж: голямото, необятно щастие. Неудържим инстинкт, надигащ се в зрялата и плът, дори когато извършва възможно най-скучната работа: корегирането на чужди текстове. И при всички условности от рода на дължима моминска свенливост, под която вече се надига осъзнавано желание за любовен акт. Нещо което е в кръвта на испанката. Как тук да не си спомним един френски познавач на Испания:LA VOLUPTE DU SANG ET DE LA MORT / в крайно груб превод "Сладострастието на кръвта и смъртта"/
В живота й има и двете; при това в изобилие, надхвърлящо възможностите на крехката интелигентска самка, майка и любовница /защото така се случва , пак не случайно, че тя няма съпрузи, а именно любовници, от които според мълвата децата са особено артистично надарени./ И тази кръв, за която говори френския испанист и демонстрира мадридската "селфмейд уман", кипва в адюлтерни романи с мачо-моряк-рибар и благосъстоятелен мадридски буржоа. Тъкмо като "волюпте" /един от преводите - сексуален оргазъм/, слава Богу в нормална хетеросексуалност, доста надхвърляща католическата норма, но в границите на нашата конвенционалност.
И кръв, тук дори Алмодовар си е позволил известно разточителство, но слава Богу тя не се лее по килимите и калдъръмите, а съвсем дискретно - в моргата при аутопсия, или символично с Алцхаймера на майката на героитята, с церебралната парализа на законната съпруга на рибаря мачо, само в траурно съобщение за гибелта на нейния внук, третото дете на дъщеря й.
Каква е поантата тук. А това, че индивидуалното щастие на героинята практически е невъзможно в чист вид.От него ще произтекат последици, сред които и крайно негативни. Загатнат реверанс към френските моралисти от 17 - 18 вв. , " лично щастие е невъзможно без чуждо нещастие". От мачото тя ще роди дъщеря с нейните си психотравми и житейски отклонения /тя ще залитне по католицизма/; самата дъщеря ще изкупва кармата на "безпътната" си майка чрез гибелта на сина си; Хулиета ще добави немалко към мъченията на вече агонизиращата съпруга на мачото и т.н.
И паралелната, абсолютно аналогична история с нейния баща. Почти напълно оставил родната й майка на скоротечния ход на Алцхаймера и залюбил, пак в сладострастен запой! домашната прислужница. Също с последици на "кръвта" - дъщеричка от адюлтера; и "смъртта", мъчителна и грозна, поразила в гърчове и конвулсии нейната майка.
Кръгът се затваря. Вече стара, захабена, с деформации на тялото, които не могат да скрият подбрани тоалети и обилна козметика. Явно се пристрастява към концентрати. Душевните й страдания те не уталожват, но на автокатастрофа, в която тя става жертва, явно помагат. Въпреки присъствието на великодушен кавалер и бивш любовник, въпреки вниманието на дългогодишна приятелка, въпреки обгрижващ я медицински персонал , тя е самотна, безпомощна и НЕЩАСТНА.
Но не в екзистенциална дупка. Като испанец Алмодовар естествено познава и Дон Кихотовския оптимизъм. Не чрез спасението чрез евтин американски хепиенд. А с реална надежда да срещне отново любимата си дъщеря и да си върне толкова мъчително постиганото и периодическо загубвано ЩАСТИЕ.
И тук, на фона на приказни пиринейски и алпийски пейзажи, под автопортрета на поръбения от дългия си живот модерен живописец - внук на Зигмунд Фройд /още една нарочна отпратка!/ кръгът се затваря от щастливата му страна.
Няма как, макар и гей, но испанец: LA VOLUPTE DU SANG E DE LA MORT тържествува и в постмодерна Испания.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86