А  все пак прав  беше  този герой от френското средновековно фаблио:"Да се върнем към наште овни". Това малко лекува от завихрянията на  интелектуалните рефлексии.                 Вчера минаха едни избори, за които предварително много повече се шумя и говори, отколкото след тях в момента. То бележи някакъв обрат в политическите усещания: отначало  стига енергията  за засилване, остатъчна енергия за скок, но след това подобно на скачача на висок скок се ляга на тревата в нега и безсилие. Тия периоди на начално оживление стават все по-кратки, размишленията и коментарите все по-схематични и  еднообразни, конфузът от нямането какво да се каже - по-остър. ПОЛИТИЧЕСКОТО Е НА ПРЕДЕЛА НА ИЗТОЩЕНИЕТО,  ПРЕДИ ДА ИЗДЪХНЕ. Затова ги няма и обичайните следизборни пресконференции: и актьори и публика си досаждат един на друг. Политиката в кръчмата става  малко по-жива и интересна, но и там също е на доизживяване.                     Ще рече, тук немите сцени, неказаното, позата и жестикулацията на политическите актьори,недоизречените, смутолявани неохотно реплики стават  по-силната част на спектакъла. И пораждат повече мисли и умозаключения.                     Ето четири в  непосредствено приближение по темата.                     Първо, "обърнал се Илия, пак в тия". Ще  рече ходене /по-скоро мотаене/ в кръг в една и съща изходна ситуация на играчите, подобно на селските хороводи. Едни и същи констатации, съвсем сходни обещания, дори и костюмите  от  добре корегираща деформациите на тялото  скъпа конфекция - еднакви. И ако това се завърти около оста си като дервишко хоро, какъв свят ще се завие! Може би това е и целта на  занятието - шемет вместо размисъл по същество. Удобно за ловене на риба в мътна вода.                   Второ, разбра се, че силно преувеличена  е тревогата, ако въобще я има, за "покупка и продажба на гласове". Няма защо да се харчат пари  за възпроизвеждане на едно добре познато и усвоено статукво. Аз например съм готов да продам гласа  си, за да скалъпя някаква сума за очна операция. Направил съм тихи и дискретни сондажи. Оказа се никой не иска да купи моя глас. Добре, като хилав интелигент, при това пределно стар, не се котирам на борсата, но де ги тези пазарлъци, че чак наддавания  за бюлетини. Очевидно, парлама на политиците да си придадат повече важност.                   Трето. Тишина и спокойствие на изборния процес. Като добре отрепетиран спектакъл, в който всеки  си знае ролята. Но мен ми се струва /или ми се ще да вярвам/, че това  е  тишина "на отложените решения", ръмжаща, скърцаща със заби тишина, на избирател, който за пореден път се чувства излъган и дурачен. Някакво интуитивно усещане свързва тази  атмосфера със звенарския преврат от 1934 г. у нас и малко по-късно в Полша - с Юзеф Пилсудски и разгонването на парламента. И ако у нас имаше такъв като Дамян Велчев, за Пилсудски може само да се мечтае!, усещането за "затишие пред буря"  щеше да бъде и достоверно.                 И четвъртото, най-важно заключение от марксистско-ленински тип. Господстващата класа  с управляващи и опозиция се сплотява в едно, тя все по-явно и безцеремонно се огражда с бариери и заслони от  управляваното, макар и ръмжащо население, и все повече заживява свой живот под предполагаемата или реална защита на  США и  европейските лидери или за по-кратко  "господстващата класа отвън". Желязната завеса вече се спуска не над страни с различни политически системи, както  мислеше Чърчил, а над богатите и бедните вътре в страната. Нещо което  в по-глобален мащаб е имал предвид   Ленин:"да превърнем световната война в гражданска".                    Ще кажете: това е само димът на  едва тлеещ огън. Де да беше така.