Късният Людвиг Витгенщайн, без да жали себе си и близките си съмишленици /Б.Ръсел/, упорито се е занимавал с  изреченията "носители на истинност" - ПРОПОЗИЦИИТЕ. Недай си Боже да не изчисти пропозицията от лъжливи  двусмислици или емотивни наслоения от "нечистоплътното човешко битие". Примерно, ако е пекнало слънце, а ти се провикнеш "дъжд заваля, дъжд заваля...". Не  е чудно разяреният философ  да  хвърли тибишира върху чукундурестия ти череп. Не го е правил често, но за всеки случай събеседниците са си чистили пропозициите от "неистинен прахуляк".                    Пропозициите така са обсебили Виттенщайн, че той си ги е носил в главата с   постоянно, под огромната разчорлена на ляво-надясно, назад-напред рядко постригвана шевелюра. И когато е служил като санитар във войнишки лазарет в края на Втората световна, и когато по примера на Лев Толстой е  учил селските деца да сричат по буквара.                    Прототип на героя в новелата на Ст.Цвайг "В отблясъците на луната", той е крачил  по тесните улички на  приморски град, спохождан и обиждан със зли подмятания от  мрачни типове, предлагащи сексуални услуги. Но и тогава той си е пресявал пропозициите, от зловредни наноси. И ги е чистил до блясък като 24 каратово злато от усърден златар.                   И прокрадналия се изневиделица рак на простатата  не го е отклонил от поглъщащото го занятие. Вече пропълзели до гръбнака  ракови метастази, причиняващи адски болки, по цялата казуистика на онкологията, е трябвало да  прекъснат този  низ от осмислени изречения. Не и при него. Тъкмо тогава, превит  на две , с полупарализирани крайници, той ще удиви света  с  пропозиция, която по неговите правила за "фактологическа истинност" следва да се нарече "подозрителна": "Другите около мен нямаха този късмет. Но на мен ми се падна удивително щастлив живот!".                   И  това го казва човек, който е преживял две световни войни. В първата между престелките, лазейки по корем, си е пишел  с дребен почерк върху първоотделенска тетрадка "логико-философския  трактат". Във Втората, между трупове и откъснати крайници,  мъкнейки в походна количка тежко ранени, не обръщайки внимание  на  оръдейни снаряди, умува върху  и  досега дъвканата от  логици "теория на игрите"; обругаван, оскърбяван, неприеман  от колеги и дори сподвижници; самотник, не познал женска ласка и не сгрян от топла приятелска ръка. И тоя човек  ЩАСТЛИВ. Що за пропозиция ще се надигнат от залата низшите духом.                   Но ще дойде агонията. Тук вече можем да говорим за късмет - не  продължителна. И сред шестте граматически категории за бъдеще време, с които са богати  аналитичните /предложни/ езици като  английски, френски, италиански и сред тях и НАШИЯ БЪЛГАРСКИ, Витгенщайн ще улучи перфектната и фактологически и формално-граматически ПРОПОЗИЦИЯ: - Утре ли? - отговорил той на въпроса на болногледача  за утрешното меню - НЯМА ДА ИМА УТРЕ!                    Така и станало. Лудвиг Витгенщайн издъхнал в полунощ в 12.оо, сбъдвайки най-перфектната си пропозиция.                    За всички нас, устремени към щастието, сигурно и това е щастие.