Не бях във форма за разговор по Скайп. Но за и-мейл "имам сили йощ".               Не се съмнявам, че добре сте прекарали летуването. Ремонтирани, възтановени, даврандисани ... Това което имам предвид като добър"психосоматичен статут" в терминологията на постмодерните западни медици. Те ни и обещават и "вяло протичане на болестите". Т.е. ще можем да си ги влачим, както пише в паспортите ни - БЕЗСРОЧНО!  Това е допълнителен бонус към многото  благини на либералната демокрация /сам не знам ирония или констатация/, който  попада тъкмо навреме, в започващото трето полувреме на живота ни. Да му се радваме с остатъка от  силите и мераците си.               У нас промени  няма. Още по-малко - желание за такива. Някога, в началото на налудния ХХ в.  поетът Блок е можел да се възмущава на  екзистенциалния си маршрут "...улица, фонарь, аптека..." и без каквато и да е благодарност за самата възможност  за живот  да го оценява като "бессмысленный и тусклый свет".  Слава Богу, нямаме духовното недоволство и боготърсачество на тогавашните бунтари. Каквото ни е дадено - дадено. И от сърце благодарим.             Така че и аз мога да се призъединя към признанието на синовете ми "все мы в меру счастливы". И искрено се надявам то да важи и за вас. С поздрав и благопожелания, Лазар                 Пак в духа на предишния ни разговор.  Размисляйки  зряло, прехвърляйки  на ум извънредно много наблюдения от нашия литературен живот, установих,  че  в литературата се подвизават два вида автори: малки и големи.  Не е епохално откритието, но , обърнато към нас самите, е много важно!                 Малките автори повече или по-малко се лигавят и гевезят с писането. Те не непременно са графомани, защото по правило им липсва гигантоманията на графоманите, но пишат ей-така: да се намират на работа, евентуално да ги забележат, да си придадат значение, с една  дума - да задоволят куп суетни потребности,  при това категорично, пред цял свят, защото от памти века се знае, че писателството е нещо голямо и едвали не единственото средство , за "да те има и след теб дори" /Ханчев ми го бе изповядал на чашка, но го и написа в предсмъртна стихосбирка/.                  Това за ниво Ханчев. Не най-високото, но прилично национално ниво.                  А ние, пишман авторите, сме просто лигльовци.  То личи и по малобройните творби, и по дългото мълчание, и  по суетенето в работата, особено когато тя не носи нищо. Единственото, което може да ни спаси, е да обърнем нашето пишман творчество в нещо полезно за  самите нас. Не да се прославяме, а ДА СЕ ЛЕКУВАМЕ ЧРЕЗ НЕГО. Вече един руски писател го формулира като ЛЕЧЕБНА ГРАФОМАНИЯ. Пишеш, пишеш и не забелязваш как минава времето, а с него и болежките.  На стари години те се увеличават и писането като противоотрова става все по-потребно. Добре го е казал Бродски: "скрипи, скрипи перо, щурши, шурши бумага."                     И втората група, баш авторите, баш творците, баш властителите на духа. Разбира се, те са в пъти по-малко и далеч по-заслужили за въжделената от всеки отдаден на занаята индивид слава, но не по-малко лъжливи и лицемерни. Ти сама си се подвела по техните признания за мързел. Сиреч, ние гениите нямаме нужда от труд /той е за робите, дали самата етимология на думата "работа"/. Всъщност, виж им огромното творчество, кирпич до кирпич... Със всичко друго, но с мързел не става. Дори Бертран Ръсел е написал съчинение "Прослава на леността", което научих почти наизуст за свое самооправдание. Но я му виж томовете, сигурно има за една библиотечна стена.                    После те оригиналничат, преструвайки се на искрени и дълбинни. Като Толстой напр. Пише  за  преодоляване на половата страст до  степен прекратяване на деторождението, а има поне десет деца, приписват му се и неофициални, има и умрели още като бебета и т.н.                   На Бетовен му били втръснали  тривиалните и езднообразни мелодии и ги уж бил преодолял с речитативи,но  я му виж мелодичните построения, включително и най- голямото и вероятно най-лицемерното, станало химн и на ЕС.                   Защо ти пиша всичко това? А просто Ватсон, както започва заключенията си Шърлок Холмс: ДА ПРЕСТАНЕМ ДА СЕ ИМАМЕ ЗА ГОЛЕМИ,ПРЯКО СИЛИ ДА ИЗОБРАЗЯВАМЕ ГОЛЕМИ, ДА СЕ ПРЕСТРУВАМЕ НА ГОЛЕМИ  И ДА СЕ  ЗАДОВОЛИМ , ЧЕ СМЕ МАЛКИ. И това е напълно достатъчно за САМОДОСТАТЪЧНОСТ. Поучителна тафтология, нали? Най-малкото тя разкрива нашите плюсове пред големите.                Спомням си,Павлето /Георги Павлов/: "колко съм малък, а каква голяма катедрала, Нотрдам, нарисувах".                  Ей така, написах всичко това, и всичко ми дойде на място. Ура, лечебна графомания!