Постинг
20.03.2017 01:59 -
В БЛАЖЕНО ЧАКАНЕ НА СМЪРТТА
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 721 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2017 01:35
Прочетен: 721 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.03.2017 01:35
Френският писател Флобер не се е плашил от смъртта. Ако и да нея е обичал, е бил приятелски примирен с нея. Строг и скептичен реалист, той едвали много я е и мислил. А начинът му на живот, само писане - и на яве и на сън/Пенчо Славейков/ едвали е оставал пролука за нея. Затова едвали му е струвало много да самоубие с арсеник гендерното си алтерего МАДАМ БОВАРИ. А и други персонажи от "Възпитание на чувствата" и "Саламбо" не предвардва от вярна гибел.
За него смъртта е спирка по пътя. Неговият свети Антоан /"Грехът на Св.Антоан"/ е по-скоро даос, отколкото християнин: за него смъртта като безболезнен и радостен път към отвъдното е по-ценна от живота като юдол на страдания. И неговият аскетичен подвиг се състои именно в приближаването на този преход "към по-красиото и по-доброто/.
И двамата му любими герои, Бонивар и Пекюше от едноименния му роман също не се плашат от смъртта. И дори не мислят да мрат. Всичките им грижи в следпенсионното им съществувание се свеждат до благоустройството на настоящето, до разхубавяването и усъвършенстването на живота. За тогавашните времена - стари хора, надхвърлили 60-те, те каточе и не боледуват, нямат нужда и от верска утеха, без да са атеисти, не се измъчват и от тежки философски питания. Те само живеят, и то им стига. Защото и смъртта няма да го спре да продължи вечно. Във всеки случай Густав Флобер съзнателно не завършва романа си... и да има смърт, тя е отвъд романа и отвъд гeроите.
Притча во изяцях за Флобер е неговият езиков и граматичен перфекционизъм. Него физически го е измъчвало натрупването на два предлога "дьо" един до друг . останал без адекватно решение. Целият комизъм на положението се е състоял в това, че и при успех художественото качество едвапи би се подобрило- У лев Толстой тапример не с перфектен словоред, а обратно - с неправилен, като грапавата от ежедневна употреба. човешка реч, се постига максимален реторичен ефект.. Мазохизъм, удоволствие от самоизтезанието, ще кажете. Така е. Но не само . Това е и проиграването на агонията на смъртта чрез писагелството, своего рода опитомяване на смъртта по Флобер. Така и протичат последните две години от живота на Флобер: лекува болестите от заседналия живот и вероятно зле лекуван сифилис с ядене, пиене, пушене и "със затихващи функции" посещения на проститутки. С пълно, непомрачено и от махмурлук съзнание, че смърт няма и че животът има свое непременно продължение при сигурни гаранти:безсмъртната душа и здравият разум. Блазе му на Флобер.
Притча во изяцях за Флобер е неговият езиков и граматичен перфекционизъм. Него физически го е измъчвало натрупването на два предлога "дьо" един до друг . останал без адекватно решение. Целият комизъм на положението се е състоял в това, че и при успех художественото качество едвапи би се подобрило- У лев Толстой тапример не с перфектен словоред, а обратно - с неправилен, като грапавата от ежедневна употреба. човешка реч, се постига максимален реторичен ефект.. Мазохизъм, удоволствие от самоизтезанието, ще кажете. Така е. Но не само . Това е и проиграването на агонията на смъртта чрез писагелството, своего рода опитомяване на смъртта по Флобер. Така и протичат последните две години от живота на Флобер: лекува болестите от заседналия живот и вероятно зле лекуван сифилис с ядене, пиене, пушене и "със затихващи функции" посещения на проститутки. С пълно, непомрачено и от махмурлук съзнание, че смърт няма и че животът има свое непременно продължение при сигурни гаранти:безсмъртната душа и здравият разум. Блазе му на Флобер.
Как Живеем... (Nachtraglichkeit в изчист...
На Коледа с Джендо, или защо путинофилит...
Да се закрие Министерството на здравеопа...
На Коледа с Джендо, или защо путинофилит...
Да се закрие Министерството на здравеопа...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86