Нито художествен, нито документален, нито изобщо филм. Само филмова лента, която не знаем защо толкова  щедро  се харчи. /Няма ли тук пазарен принцип/.               Това е филмът "Пътешественик" от сегашния кинофест. Там и българска ръка е бръкнала и си е оставила пръстите.Кой умрял, кой оживял, кой на свой ред погребан - ще си остане загадка и за най-великодушния киноман.Нескопосност, некадърство оставящи зрителя в конфузно положетние. Актриса, която  се кълчи, истеризира, реве, плаче - усилие, труд, трябва да се уважи. Хубавка, в края на краищата. Пък и ни обещава да си облече бяла рокля. Герой оркестров диригент, ту покойник за  панахида, ту жив-живеничък на диригентския пулт: пак да се уважи, изпълнява се класика! Инвалид-калясъчник, самото  то  мъчително и болно за  гледане. Тук "сам Бог велел": не може  без уважение.                     Уважаваш, няма как, но имаш усещането, че ти играят /и изиграват!/ върху чувствата. Това е то конфузът, незаслужен и натрапен: да си тръгнеш - неучтиво, да останеш - загуба на време; да заспиш, някой коректен зрител ще ти каже, че тук не е спалня.                     Баш  КОНФУЗ:  лишаване от възможност за адекватно решение и спонтаннна реакция. Блокаж! Каква по-ниска оценка за творба на изкуството.