Лермонтов  създава усещането за смъртта като за пределно тривиално събитие. Между многото  събития на делника може да се упомене и то. Смърт лесна и незабележима, сякаш изобщо не се е състояла. Само съобщение, че едикой си умрял. Дори без синоними:"предаде Богу дух", "представи се пред Всевишния" или най-вулгарното дори:"опъна крачолите". Нищо. Само голо съобщение. Без жалейки, без коментар. Разбирай го,  както си щеш. Дори за главния герой Печорин, как не беше представян и в самостоятелно действие, и в авторско повествувание, и в разказ от свое име - дневник; ще рече след мащабно акцентуване на личността му, сякаш за богатир! - едно невзрачно, смутолявано съобщение:"Печорин умрял..." Къде, как, при какви обстоятелства? Не, само умрял и толкоз. Пиян поручик с едно замахване на сабята убива случаен минувач. Като че в реда на нещата. На дуела с Грушницки Печорин пронизва противника си, той се свлича ...  пада и какво повече... Без обяснение, без коментар.                    Това ни кара да мислим, че Лермонтов не е смятал смъртта окончателно събитие. След него има друго, след другото трето. Както казва нашият поет "какво тук значи някаква си личност". Това обяснява и лекотата, с която той отива и загива в двубоя с неговия Грушницки - Мартынов.