Но това е само физическия край на Трайчо Костов.  Насилствено прекъснатият живот обаче има едно горчиво предимство пред естествено приключилия: при него е възможно условно наклонение спрямо миналото. Можем се питаме не само за станалото, но и за НЕСТАНАЛОТО. Какво е могло да се реализира и не се е реализирало, ако Трайчо Костов беше помилван и оставен на своите постове. Имало ли е възможност за по-благопритно развитие  на социализма. Чувал съм от стари комунисти:"Да беше жив Трайчо Костов,  съвсем друго щеше да бъде"; но ако ги помолим за повече конкретност: "какво щеше да бъде по-различно?" и млъкват, вярно, многозначително.
                  Да артикулираме техните носталгични блянове.
                   Щеше ли България да си извоюва относително по-голяма независимост от СССР и социалистическия лагер. Естествено, изчистили сме въпроса за укриването от Костов на условията за търговски сделки със западните страни. Самият Костов, апаратчик до мозъка на костите, нямаше изобщо да си помисли за нещо такова; и нашите славни чекисти не е  било възможно да не знаят фактическото положение в такава острочувствителна сфера за СССР и соцлагера /славните чекисти знаеха дори каква е била  и къде се е намирала моята парцалена топка за махленски футбол, та ще пропусне такава информация; нали на часа щяха да ги разстрелят/. Изчистихме въпроса и за скритите и подмолни действия, изтръгнали от голямото сърце на вожда праведния му гняв.И такава игра с огъня Костов не би си позволил.
                   От тук съвсем ясен е изводът: и с, и без Костов зависимостта от СССР, предизвикани от много по-дълбоки причини, отколкото едни или други настроения на ръководителите на едната и другата страна, щеше да си остане същата.
                   Могли ли сме при Трайчо Костов да очакваме някакъв тип българско размразяване, найвече в културата и изкуството. Твърдо не. Трайчо Костов и тук беше праволинеен догматик, да си спомним литературата, която е чел и превеждал. Неговото мислене е протичало в същите калъпи като у колегите му в политбюро. Възможни са били  по-интелигентни формулировки и изразяването им в по-книжовна форма, но по същество същото. Ех, чак до разгромяване на изложби със самосвали, както при Хрушчов можеше и да не се стигне, но и нашите живописци с прословутия ни инстинкт за съхранение си знаеха добре мястото. Не, и тук промени не се очакват.
                   А репресивната политика на партията и органите? Все пак интелигентен ръководител, предполага се повече хуманизъм и съобразителност. Това пък съвсем не. Вече твърдо знаем отношението на Костов към класовите и политически врагове. Тук дори повече за очакване е втвърдяване на курса, знаейки непреклонния  и донякъде отмъстителен нрав на този човек.
                   Остава сферата на стопанската политика. Възможни ли са  били тук реформи и преобразования от типа на ленинградската икономическа вълна и Алексей Косигин.
                     Тук отговорът е по-сложен. Митове са разбира се тези самостоятелни действия и решения,смъкването на  очилата, презрителните епитети, но не е за изключване, съветските ръководители да са усетили някакви подмолни мисли и настроения, мъждукащи в главата на този подозрителен парт-интелигент. Щъкали са такива и в главите на китайските босове, надавали са ухо за тях  и в Унгария и Чехословакия. Явно някакъв тип реформаторство е витаело във въздуха. Защо не и в глявата на този "образованец" /както Солженицин нарича малко по-образованите марксисти-ленинци/.
                     Можело е. Но до изпълнението на тези мисли, после се разбра, че  - неясни и неотчетливи! "дистанция огромного размера". Нито размах на въображението, нито свободната воля за такива, в онези времена грандиозни проекти, можем да си представим  у  интелигентен, но все пак АПАРАТЧИК.
                 Не, всичко е щяло да си бъда такова, каквото  го заварихме след падането на комунизма. Но съм абсолютно сигурен, че това падане на великата романтична мечта  Трайчо Костов щеше  да се изживее като личен крах.