Ние сме накрая на нашия крайно осъвременен роман "Трима в любовта." А. Кронин  едвали е мислил за актуалността на своето заглавие в епохата на постмодернизма. Тук всеки от това трио получи своя дял от сагата. ДС звезди в пагоните на  следователите, Бр Пастернак нова брънка към славата и безсмъртието, вашияг покорен слуга няколко урока, прераснали в настолни мъдрости.
              Рървият урок касае началното направление, което поема Пастернак с неговата лирика.  По примера на Е. Хусерл, който възприема себе  си като "вечев прощапулник" /започващ/ и Пастернак възприема всяка своя творческа проява като начинание. Това вече многократно повторено :"да знал бы я, что так бывает, я б не пускался на дебют" е отправна точка на всяка негова инициатива в широкия диапазон на неговите жанрове и дейности: лирика, поема, художествена проза, преводи.  Към всяка нова творба той пристъпва като "опит за пръв и последен път". Един вид, ако това не стане, ще се откажа да пиша въобще. От тук и тези дълги периоди на отказ от индивидуална писателска дейност. От тук и тази инерция на самодоказване във всяка творба и творческо начинание. Тези рисунки, и нотни редове, които и чрез други изкуства да засилят до най-висок предел изключителността на неговия замисъл. Един вид: аз това го мога и ще го  наложа като художествен уникат.
                 Понятно, поетът  разполага с едно единствен работен инструмент: самият себе си. Музикантът  свири на пиано, на цигулка, но инструмента, който владее. Поетът един вид свири  на самия него. Това важи за всички поети. Но у Пастернак то е изострено до болезненост. Като Паганини, който е късал струни и чупил лъкове, за да предаде на слушателя своята индивидуална воля.
                  От тук и егоцентризмът на Пастернак, за който извънредно много се е говорило и който дори е тлавната преграда да бъде чут и разбран. Болшевишките апаратчици и критици, зациклени  на колективизма като идеологическа установка, мнжгж со се дразнили от това. И вероятно не на последно място и това е една от причините за  драматичния скандал с Доктор Живаго.
                    Защото, ако поставим картите на масата, не можем да не видим, че всеки от пунктовете, в които Пастернак е обвинен, го е имало в съветската литература и по-рано: съществувал е Григорий Мелехов от "Тихия Дон" на Шолохов с меко казано "особено отношение към съветската власт", не по-малък класов враг от доста безпомощния и рано умрял д-р;  имало протести срещу болшевишкото насилие, имало е  недоверие в действията на партийното ръководство; дори сексуалните сцени, по днешни мерки направо монашески целомъдрени, имат един, неизвестно как допуснат от съветската цензура прецедент: масова сексуална оргии в романа "Бруски" ня Ф. Панфьоров.
                  Но именно Пастернак е плътил за всички и всичко като непоправим и възприет като предизвикателен егоцентрик  егоцентрик.
                   Ето и един съвсем пресен пример. Герой на съвременен разказ се мъчи да изрази любовните си чувства със знаменитото Пастернаково:" Иных любить - тяжелый крест, а  ты прекрасна без извилин".
                 От гледна точка на каноничното христианство дори светотатствени стихове: този кръст, който носи спасителя към Голгота е приравнен с поетическата фигура за напълно веществен, земен, дори  в нещо и еротичен кръст на любовно чувство.
                    Но героинята не това има предвид. Тя почти в истерика изпада от лицемерната дързост на героя.Поне по мерките на моето поколение една жена би трябвало да възприеме двата емблематични стиха на поета като върховен комплимент. Значи не за тялото и "оная работа" я обичат, "прекрасна без извилин" е тъкмо отрицание  женския ерос, изразен в издайническите "извивки". А за нейната душа, за нея самата е обичта.
                   Но не би, героиенята  се гневи:"Стига с тоя егоцентрик Пастернак, стига с неговото самолюбуване". Да, женска логика с изместване на темата, къде-къде, а тук Пастернак се откъсва  от егото си заради другия, заради любимата. Но ние ще разберем нейната интуиция : тя е усетила тоя "панегоцентризъм", който "приватизира" всичко , до което се докосне.
                  Да, това  придава на стиховете мощна енергия,  но и рязко намалява комуникативността, дистанцира от себе си читателя, създава някаква  несъразмерност между израз и добър вкус. Направо дразни.        
                 Вторият урок.Макар и от серията "гениални провали" Доктор Живаго е станал един от двигателите на творческия растеж на своя автор. И не в прозата, а именно в поезията, където и с невъоръжено око се забелязва ръста в  зрелостта на поета в ангажимента  му със   значими теми и идеи. Това което  е споделил в известния му телефонен разговор със Сталин: ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА като тема на темите. А и чисто формално, художественото му майсторство подчертано е нараснало.


           Трето, изборът на  православното христианство като лична вяра, основа на индивидуално светоусещане. Сигурно и този избор не е бил лек. Евреинът Пастернак не може да не е усещал тежестта на Талмуда, на строгостта на Стария завет по отношение на "другите богове, освен мене", на верския завет на своите деди и прадеди. И  сред тях православната конфесия  с нейните изисквания и отговорности. За нас агностиците вероятно  те са поносими, но за човекът на  съдбовния верски ангажимент, какъвто е Пастернак - сигурно  е било голямо бреме. Следи от което се  чувстват в пасажите на христианска тема в Доктор Живаго и няколкото духовни творби сред 24-те стихотворения, включени, донякъде  пряко сили, в романа. Опитното око  непременно ще забележи, че тези стихове са  написани  не без насилие върху себе си, образите са нагаждани сякаш  с менгеме  един към друг, патосът се преиграва  във фалцети и звучи  доста изкуствено. Но из0борът е бил направен и ние можем да мислим върху неговите дълбоки мотиви.
                  Четвърто, Пастернак е имал съзнанието за неслучайността на човешкото битие, за неговата уникалност и съдбовност. "Жизнь пройти, не поле перейти", това е негово кредо,и  неговият авторизиран Хамлет има съзнание за обреченост  найвече  в земната си  участ:
             Я люблю твой замысел упрямый,
              И сыграть согласен эту роль
             Но теперь идет иная драма
               И на этот раз меня уволь.
            И  пето, След "Улис" на Джойс, " Александрийският квартет на Лоренс Даррел и донякъде "В търсене на загубеното време на Пруст  и Доктор Живаго на Пастерник може да се нареди  сред "гениалните провали" на литературата. При "Доктор Живаго несъвършенствата и недъзите са още по-видими. И противно на Джойс, Даррел и Пруст силните страни на произведението не компенсират неговите  несъвършенства и недъзи. Партийните идеолози са налучкали слабите му места.Не случайно са толкова  искусни негативни психолози. Но въпреки всичко - това да се усети печата на гениалността също е чудо. И Пастернак, който много е размишлявал върху мистерията на Христос, не може да не е  бил доволен от сътвореното от самия него чудо.