В редки устни изказвания, макар и словесно надарен,  говорил  е чрез музикалното си изкуство,Л.в.Бетховен има изказвания срещу евреите и еврейството. Знам дори, че нацистите, заедно с Гьоте, също не особено разположен към тях, са искали символично да му  връчат партиен билет.
                 Но по някакво отмъстително шегобийство на история, тъкмо цигулари евреи са станали най -добрите изпълнители на знаменития му цигулков концерт. Менухин, Ойстрах, Коган, днес М.Венгеров и Джошуа Бел са все от еврейски произход. Има, разбира се и изключения, като ексцентричния Найджел Кенеди, но та е, както сполучливо се казва в такива случаи, за подтвърждаване на правилото. Истината е, че именно този концерт, с мистическото си съчетание  на речева дискретност и взривна музикална  мощ ляга на душата на това омъдрено от историческата си съдба  племе, оцеляващо според Фр.Ницше, на всяка цена. Също като оглушалия, нападнат от болести и несгоди, патрон.
                    Със сприхавия си нрав, с  неконтролирания си гняв и избухливост, Бетховен едвали е бил  за интимна човешка обич. Отблъскващите  противоречия в него са много и драстични.  Ето едно от тях, баш по темата: уж се гневи на цигулките, по съвсем обективни дадености не спазващи неговите замисли, пък  едни от най-добрите  творби от цигулковия репертоар принадлежат на него. И нещо повече, по своему отгледал и възпитал гениални изпълнители, раснали професионално и духовно в своеобразно единоборство с проблемите, поставени пред цигулковото изкуство.
                     Да признаем, че този концерт не е само шедьовър в  музиката. Шедьоври много, но този концерт -  един. Самият Бетховен има цели 5 концерта за конкурента на цигулката - пианото. Но макар и конгениални на цигулковия,  все пак нямат неговата сугестия, този магнетизъм. Някъде метох, че Гьоте толкова го е обикнал, че творял под неговите звуци. Грусно е да се повярва в това, освен ако  тогава е имало някакво записващо устройство, което да му го е вързпроизвеждало- Едвали, дори при наличие на германския технически гений. Или  самият Бетховен да му го е свирил?Тия хора са толкова способни, че и за такова може да се помисли.Но само помисли, инак е още по-невероятно. Известно е, че Бетховен е пестял всяка минута за своето музициране. Вероятно предание и като всяко предание съмнително. Но съм чувал от самия Давид Ойстрах:цигулковият на Бетховен и цигулковият на Чайковски най-силно са го привличали и са поставяли не толкова технически, колкото естетически задачи. Ето и сега Гил Шахам  се помъчи да обясни този проблем с разликата в позициите на тона "фа" Версии различни, обяснения опиращи повече до  музикалната теория, отколкото до  неимоверно трудната  за осмисляне семантика на   звуковото изкуство.Но факт е, че тази загадка провокира всички заети с проблема; все едно решават ли я, не я ли решават, правдоподобни ли са разсъжденията им или произволни, тази загадка  е напрегната като съвременен трилър: занимава, интригува.
                     Като дилетант и дауншифтер и аз се изкушавам да дам своята версия. Струва ми се, че този концерт е  някак семействен, майчински; това е рожбата "в майчини си скути" /П.П. Славейков/, допряна до "кърмящата й гръд"/Хр. Смирненски /и този концерт действително прозвучава на места като плач, а друг път като смях на кърмаче.И читателят усеща себе си  много близо до извора на живота и многобройните спирали на цигулковия звук, ту го изкачват, ту го връщат към този извор. А това са коренни за съзнанието на всеки човек, дълбоко атавистични, а възможно и свързани с езическата древност чувства. Затова са и толкова и съзвучни  на нашата вътрешна ритмика, както казват древните гърци - "ентелехията".А известно е, Бърнстейн е смятал Бетховен и Стравински за ненадминати майстори на  ритъма.
                     И тук дойде обкщото усещане за чудо, чудото на космоса, организиран и подреден  от Бетховеновата музика. И то не става без любов, колкото и самата дума да е копрометирана: любов на огромно сърце - към композитор, към произведение, към неговия сюжет, ако щете. И то любов-синхрон, когато изпълнител и творба образуват едно цяло.
                      Така беше с вчерашното изпълнение на Гил Шахам. Може би има и по-добри изпълнения, по-вероятно равностойни, защото тук едвали е възможна йерархия по качества, но по-изтънчено и финесно не помня. Това не бяха цигулкови трели, пък били те на Страдиварий 1699, то са  сплитащи се в изящни и смислово значими конструкции на сребърни и копринени нишки, дори по изтънченост по-скоро конци. Дори и тимпаните, тези венценосни на  композиторската воля, сякаш звънят в унисон с цигулка и цигулков съпровод. Тук  и натрупаната енергия се разрежда в почти танцувални движения, в които се усеща симпатия и съзаклятие  със всички участници в пърформанса. И всичко това на фона на вещаещи гибел на човечеството противоречия, конфликти, дисхармония вече в световен мащаб.
                    Това безспорно е събитие. В малка страна, но в неизразими мащаби на  духовното внушение. От такова хората не излизат по-умни, още по-малко по-образовани.  Но по-добри - сигурно.

Не мисля,че едно такова чувстване на музиката и възприемането и детайлно,емоционално,възвишено,разсъждение за автора,неговите особености и интереси,философията на творбата,както и съпоставки между изпълнителите , говори за дилетантство.Бихте изнесли чудесна лекция по музика,независимо,че не сте свирещ музикант, само слушател и ценител.Душата е тази,която най- добре възприема музиката, а когато към това се прибави и добронамереността на едно добро човешко сърце,богатата култура и таланта на красноречието,наистина се получава едно много хубаво и стойностно изказване.Аз пък съм музикантка,която се пробва в литературата,е,може и да имам някоя правописна или стилистична грешка,но пък искам да опитам и друго нещо в живота си и го правя без комплекси,дори и да греша.Хубаво е човек да се занимава със смислени неща.

http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2014/04/29/chetirite-tvorcheski-perioda-v-jivota-na-bethoven.1260955

Благодаря за вашия сърдечен отзив. Аз много обичам музикалния коментар. Големи музиканти или големи музиковеди, които добре говорят върху композитори и творби- Такива като Антон Рубиншайн, Артур Онегер, Л. Бърнстейн... Донякъде Д. Кабалевски. Сега има едно американче Роберт Гринберг. Ако знаете такъв някой, на какъвто и да е език, подскажете. . Аз само се уча от тях, без амбиции за кариера. Препоръчвам ви ги и на вас вас, още повече щом сте професионална музикантка.
Колкото до желанието ви да смените музикалните занимания с литературни, прекрасно- Но те могат да се съчетаят, да речем в музикален разказ или коментар. Което е още по-прекрасно. А колкото до правописните грешки, в постмодерна те са индивидуална особеност, а не слабост. Дерзайте. С поздрави ЛЛ.