Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2017 18:00 - пастернак нагоре по стълбата
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 576 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.02.2017 16:09


                    Беше  първата година от постъпването ми  в московския  институт за обучение на писателски кадри "Максим Горки".Късната есен на 1958.  Мрачно, дъждовно , негостоприемно. Едва отъркал се в изтривалката и  свалил доста продран  дъждобран, останал от вещите на  86 г. ми дядо, и насреща ми  ненадейна посрещачка -  дъщерята на смътно познатия у нас тогава Борис Пастернак. Не мен срещаше, разбира се, а отиваше някъде, съвсем леко, като че спортно,  облечена за това време на годината и някак неохотно, с нетвърда походка, като при изпълнение на  неприятен ангажимент.
                    Дъщерята на Б.Пастернак Светлана ,  може би пръкнала се  през оная вечер, когато "... свеча горела на столе" и ..."воск слезами с ночника, на платье капал". Сега  тя е международна знаменитост и поради  великия си баща, и поради трагичната съдба на майка си, наскоро пусната на свобода затворничка на сталински Гулаг, и поради самата нея, вече много плодовита авторка, лекторка в американски университети, преводачка на руски от няколко езика. Светлана - кръглолика  с овални очи живо стрелкащи в събеседника, тя слабо наподобяваше баща си с неговия удължен  завършващ с изпъкнала адамова ябълка профил. Тя беше  придобита от връзката му с Ольга Ивинская, прототипа на Лара от ДОКТОР ЖИВАГО, друга драматична история заплетена и ако се съди по последиците -  довършена от КГБ.
                    Впоследствие със Светлана се завърза познанство, оказало се полезно и за двете страни; от мен  някаква изпратена в колет дамска тоалетна принадлежност /тогава в Русия и това липсваше/, от нея едно неочаквано предложение: - Искаш ли да те запозная с татко?- опулих очи. - Да той ми е баща - Борис Леонидович Пастернак. И прекарва този сезон на годината в Переделкино. /По инициатива и ходатайство на М.Горки, отпуснато  за писатели селище на 30 км от Москва./
                     Естествено, поблагодарих, не без церемонно свеждане на глава, така ни бяха възпитавали тогава в семейството, и малко по-топло, отколкото повеляваше етикета, изразих съгласие.
                      Това беше две години преди скандала с д-р Живаго. С щедрата ръка на Н.С. Хрушчов Пастернак  , изтръгнат от полулегалност и достатъчно забравен от интелигентната руска публика, бе  върнат в челните редици на писателските кадри като творец, който "има много какво да каже и какво да направи за родината си" /А.Фадеев/. На реабилитирания му събрат и другар Осип Манделштам много по-малко провървя. Загинал в лагер, не му бе оповестена дори датата на неговита гибел. Само стиховете му на свитъци, грижливо стъкмени от вдовицата /за Н.Я. Манделштам съм приготвил друг текст/можеха да минат от ръка на ръка, неособено разбрани, Манделштам бе поет не по-малко сложен от Пастернак, но затова пък легално, без познатото по-рано и подновено по-късно при Андропов, споглеждане и шушукане.
                      Светлана изпълни обещанието си. По младежки живо, де сега такава походка!, ние стигнахма до добре познатата в селището дача. Дачна вратичка /калитка/ и в двор просторен и надлъжен, осеян с цветни лехи със всевъможни видове ботаническа  растителност, съчетана в нюансите на цветна гама, издаваща художествен усет-  Работа на  баща ми, той така си почива, сади, подкастря бере цветя, като се качим в горните помещения, ще ги видиш подредени във вазички, като му умръзне да пише и преписва, ги полива...
                       - А, кого виждам, отдавна не си идвала - като че изхърка думите куцукащ мъж, залитайки малко в страни, но устремен напред. - И този младеж перчемлия, не съм го виждал. -От нашия институт е. Новопостъпил. От България. От София, столицата на България - поясни Светлана. - А, за страната ви съм чувал, не мога да си спомня, не минаххме ли през нея, или през Румъния беше... за Париж на антифашисткия конгрес.  Много слънчева страна като нашата Одеса и Кримското крайбрежие, сигурно люляци, на кичури,  люляци, и чемшир, и бръшлян по стените на къщите, не го знам, но така си мисля. Не бях запознат с българската ботаническа карта толкова характерно  ли е всичко това  за страната ни, но скромно и с подобаваща сърдечност подтвърдих.
                           Покани ни на масата, кръгла, като в гостните на руснаците и покрита с бяла сатенена покривка, като че току що излязла от пералнята.Пастернак беше заварил чай. Видя ми се много черен и гъст, а при първата глътка и стипчив. - На чая не подобава много захар, пък я и пестим, пием  съвсем леко подсладен толкова колкото да не спира глътката, леко да пари на усните и да се задържа в небцето, тогава най-добре тонизира. - Та как върви в България писателството.Аз там имам много приятели: Хр.Радевски, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, от по-младите един... Гелов... І Александър Геров - подтвърдих аз и мигом замлъкнах, защото нямаше какво повече да кажа; като прощапулник в литературната критика, на когото големите литературни познанства тепърва предстояха, аз бях доста невеж в областта на родната словесност.
                          Следващите няколко срещи обаче бяха доста по-съдържателни.
                           Уговорена - не уговорена,обстоятелствата на първата среща се губят в паметта ми. Най-вероятно руски нахрап, нахално втурване в джма на светилото; какво като е голям писател,аз пък какъв съм - негов колега. А  самият др.Н.С.Хрушчов  от най-висока трибуна бе  казал, че литературата принадлежи на народа, а писателят - тем паче. Кураж са ми давали, няма да повярвате, замятащите крак върху крак недоспали и неизтрезвели пияници, коите най-вулгарно си просеха водка. Аз поне не съм като тях и моят "нахрап", не за 45 градусова, а за "чисто познание", изглеждаше дори благороден.
                           Как съм влязал, как съм се настанил във вече познатата гостна, не помня. Но добре помня, че извадих от джоба си някаква зелева пирожка и я протегнах на светилото: - една малка компенсация за ненадейната ме поява и отнетото време. Изрекох предварително подготвената фраза на един дъх, чувствайки се вече равен с поета с моята равностойна лепта за срещата. - О, нее благодаря все пак, но аз по-принцип не закусвам. Само чай, като Лев Толстой. и въобще  ДОБРЕ Е  ПИСАТЕЛЯТ  ПО ВСЯКО ВРЕМЕ ДА БЪДЕ МАЛКО ГЛАДЕН. И иронично ме погледна, демек, вие младите писатели наблягате повече на коняка с мезето. /Много по-късно установих, че в българската писателска среда само Емелиан Станев си позволяваше нещо подобно, но той беше толкова таланлив, че не му се отразяваше/.- И въобще аз много рано осъзнах, че не съм като другите; тук той в свойствения си ричитатив без модулации в гласа  за втори път от нашето запознанство изхърка  Верленовата песен на Гаспар Хаузер в свой превод:  Я родился в недобрый час,
               а жить, как все, лишен я дара.
               Молитесь, люди, за Таспара,
               ему так тяжко среди вас.        - и в писането не съм; никога не съм работил по рецептата на американските писатели "пишат пияни, редактират трезви". Не че съм въздържател, на младини, пък понякога и сега си позволявам повече. Но след като си свърша работата. Не единствено, но основно средство за производство при мен е главата И ТЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЧИСТА И НЕПОМЪТНЕНА КАТО ИЗВОРНА ВОДА, за да мога да изтръгна все пак нещо от нея. И при съвсем трезва глава това трудно ми се  отдава. Пиша бавно, макар и да идват моменти, когато поетическата реч се излива като пълноводна река и аз не смогвам да записвам. И ако в писателския занаят има НИРВАНА, това са именно тези моменти.
                След   много години и при драматични за мен обстоятелства, които ще опиша по-нататък, след безсъна нощ на нара на ДС Развигор 1, щеше да ме споходи поетическият еквивалент на чутото тогава:
                 Но надо жить без самозванства,
                 так жить, чтобы в конце концов
                 привлечь к себе любовь пространства,
                 услышать  будущего зов.
                 Стана дума за любимите поети; той изреди много, и свои, и чужди, но съм запомнил, че специално отдели двама, не като най-добрите. - "В поезията най-добри няма. Това не е конно надбягване. Там има близки и по-далечни. Но не по професионални качества, а,както се казва, по сходство на характерите, не обичам тази дума "натюрел", но тук е уместна, значи по общност на натюрела. Такива за мен са Пол Верлен и Райнер Мария Рилке. Иска ми се като тях да създавам голяма поезия от непосредственото ежедневие. Случки, хора, предмети. Ето, както днес, дойдохте, строполихте се на стола, протегнахте ми пирожка, заговорихте младежки отривисто и нетърпеливо. Аз насреща със своите отговори и монолози. Малко дълги, но за стихотворение могат и да се съкратят. Не става ли от това поезия?"
                  И тук отново  върху паметта ми се спуска черно наметало. Какво съм казал, какво ми е отговорил, ей Богу, не помня. Най вероятно съм се изнизал, препускайки през няколко стъпала надолу; а от там на електричката, към която  и пияниците препускаха, но все още с неизпити бутилки.
                    Следващият път съм запомнил със своята безтактност. Неизживяна и сега, тогава, дори  по днешни неолиберални мерки - меко казано - безцеремонна. Пастернак  влезе в гостната с характерен куц вървеж. Виждал бях и други куци хора. Но при Пастернак куцутата беше някак въртелива, като с протеза. Много по-късно щях да науча съвета на Дао за такива случаи:"на куция не се гледа в крака". А аз нахалът тъкмо там вперих поглед. - О, като  четирнайсет годишен паднах от кон. Необязден жребец, а аз си бях въобразил, че съм каубой: не само ме преметна, но и изрита, можеше да отнесе крака ми, като на дървено човече. Късмет. Но от тогава кракът ми се патлае като чужд. Имаше и една добра последица:не ме взеха войник. А тогава бях във възрастта направо за "пушечно месо". Вероятно съм отървал  и нещо по-лошо от сегашния ми сакатлък. "Брусиловският пробив", много вероятно там да ме бяха изпратили. Сред връстници и познати - никой от там не се завърна".
                       А аз, новопроизведен  сержант, се осмелих многозначително и с мъдро изражение на лицето да възразя: - но войната е школа, там се каляват мъже, характери... И тук, за моя изненада, защото по правило писателите не обичат да цитират стихове на сои събратя, той ми припомни един куплет на поетесата Юлия Друнина, впоследствие  самоубийца в самото начало на капитализма:
                        Я не раз попала в рукопашной,
                        Раз на яву, и тысяч раз во сне.
                        Кто говорит, что на войне не страшно,
                        Тот ничего не знает о войне. -    Добри стихове, нали. И като че заковани върху римите! Тъкмо поради това въздействуващи безотказно, като изстрел. След тях едва ли изобщо ще ви дойде на ум нещо от рода на :уроците на войната, войнишко щастие, воинска доблест... Такова  от рода на  моя приятел Михаил Светлов:
                          Я хату покинул,
                          пошел воевать,
                          чтоб землю Гранады,
                          крестьянам отдать.     . дали неговият герой е изпълнил заканата, не знаем, но от там е можело да се завърне без крак или ръка.
                           И тук аз съм запомнил  още едно правило на Пастернак: И ВЪОБЩЕ, ДОБРЕ Е  НИЕ ПОЕТИТЕ ДА ПРЕМЕРВАМЕ ВЪРХУ СЕБЕ СИ СВОИТЕ СОБСТВЕНИ ЗАЯВЛЕНИЯ.  Ето, аз пиша, много си харесвам този образ: гладиаторът, който отива на "полной гибели всерьез". Но само като си помисля какъв гладиатор става от мен с този куц крак. И какви кърви текат под тялото на разкъсвания от лъва гладиатор. Ако изобщо нещо е останало от тялото, хвърляно на мръвки  връз публиката. Ой, но затова е литературата  - на хартия, а не в натура да отбиваме ударите на живота И има цяло двустишие, единственото велико умотворение, излязло от черепа на военен:
                             Гладко было на бумаге,
                             но попали на овраги./маршал Радион Малиновски/
                            Следващият път. Вече нито нахрап, нито специално предупреждение. За разлика от други посетители от ранга на Евтушенко и Вознесенски, почитатели, но и конкуренти! със свои цели и амбиции в дружбата,  аз, добра попивателна хартия, можех да слушам и мълча, както в шлагера за момичетата от  Занзибар. Затова не се удивлявайте, че  пред  това перчемлия /Боже, де сега един по-голям косъм на темето/ момче можеше и да се изтърве  великият  човек. Той, вече сменил хъркащия глас  с пресипнал,  ми довери, че не отдавна е написал роман за един доктор-поет, в който всичко е казал за няколко исторически епохи на Съюза. - Там ще разбереш, и в какво вярвам, и какво ненавиждам, и дори какво още ми предстои. Не се усмихвайте, романът продължава и с моя живот и ще завърши в мига, когато склопя очи. Дано да не е по-рано от сроковете, които болното ми сърце предусещат. Но някакво време, макар и не много, вероятно ми е отпуснато. А В ТАКИВА НЕЩА ПОЕТИТЕ НЕ СЕ ЛЪЖАТ.
                               И това  беше третата истина, която научих от него. Доста по-късно узнах, че любимият му поет и другар РАЙНЕР-МАРИЯ РИЛКЕ е назовал мястото, датата и дори часа ! на своята кончина. В наши дни А.Вознесенски и Н. Матвеева, на които великите сили бяха отпуснали и повече години, имали предчувствие  за своето "битие към смъртта"/М.Хайдегер/ по етапи и срокове. Поетите наистина имат  усет за тия неща: "смъртта  като наша посестрима и спътница от лявата ни страна", както се изразява друг специалист в танатологията - дон Хуан от СИЛАТА НА МЪЛЧАНИЕТО на Карлос Кастанеда.
                               И четвъртата среща, за която  нашият поет Николай Кънчев не спираше да ме подпитва. Може би очакваше от Пастернак някак секрет от занаята, но беше разочарован. Той, авторът само на бели стихове, трябваше да чуе, че Пастернак твърдо се обявил срещу тях. "Бели стихове се отдават на единици - като на Рилке и Елиот. Пък дори и те запазват подобие на метрика и вътрешни съзвучия. Езици като руския, допускам и българския - на обърнатия към мен поглед поетът получи едно суперумно опулване, защото просто не бях вещ в  прозодията на родния си език; -  имат своя разпевна музикалност като в църковен хор. Обърнете внимание на пеенето в хоровите творби на Сергей Рахманинов. ТЕ СВИВАТ ВЪЗХОДЯЩИ СПИРАЛИ С ДАКТИЛИ В КРАЯ НА ФРАЗИТЕ, СЯКАШ ДА СЕ ИЗКАЧАТ ДО НЕБЕТО. И моите стихове са продължение на музиката, която звучи в мен  също в ритъм и рими и на свой ред да се въплъти в стих. Става преливане в музика и реч по подобие на хармонизираната фразировка с  чисти, недопиращи се една в друга, тонални линии. Бах е постигал това чрез контрапункт, който може да се преобразува и в противоположната на контрапункта звукова организация,  хармонията.  За постигане на  този ефект аз разполагам с ПЕОНИ.
                          Тук Николай Кънчев си поемаше дълбоко дъх и замираше във въпросителна пауза. "Какво? пеони, как казваше той - пе-о-ни" Що за трик. Как произнасяше той пе - о - ни? - Ами като  се спускаше надолу по стълбата да ме изпрати  с носово произнасяне, сякаш издухване през ноздрите. Интересна картина, нали, съчетание на движение,  сричане и речитатив. Не напразно Пастернак се бил готвил за композитор. И едва в Магдебур взел окончателно решение да стане поет.
                            И тук стана нещо неочаквано:Николай Кънчев, същият наш косноезичен Николай Кънчев, който съзнаваше, че компенсира лошата си реч,с  великолепни стихове,макар и бели, издекламира с гласа и позата на Пастернак:
                             ДА ЗНАЛ Бы Я, ЧТО ТАК БыВАЕТ,
                             Я Б НЕ СПУСКАЛСЯ НА ДЕБЮТ. - иди да се дивиш, че има римуване между самите поети. Тема заслужаваща размисъл, нали?
                              Пеон, пеони, това беше последното, което ми бе съдено да чуя от Б.Пастернак.
                               По-нататък да не разказвам обстоятелствата около  ДОКТОР ЖИВАГО. До всички ни те нееднократно са идвали по по-достоверни и красноречиви източници. Ще завърша с това, което ми каза един млад селски поет Юрий Емелянов, след едно порядъчно напиване. Едва говореше, но го каза членоразделно : "на мястото на Хрушчов щях да наредя да го разстрелят."
                                Но се вслушах в това предупреждение. Литературно-политическия климат в тази страна явно се бе променил. И добре направих, че непосредствено преди защитата на дисертацията си се завърнах в България. Уж за последна доработка и редакция, а то защото "страх лозе пази".
                                 Е, НЕ ОПАЗИ!
                                  Старите хора помнят този шлагер още от 30.те години на миналия  век.Сладникав кич, но характерен:"Минаха години, без да те забравя аз". Не забравих Пастернак през тази драматична десетилетка на шестдесетте, в която, вече покойник и изместен от по.радикалните критици на режима Солженицин и Сахаров, Б.Пастернак си оставаше централна фигура в руската съветска култура. Безспорно, много важна роля изигра  статията за него на  друг  критик  на   съветския политически режим /самият той не желаеше да го наричат дисидент, защото различията му със съветската власт били чисто естетически! /- АНДРЕЙ ДОНАТОВИЧ СИНЯВСКИЙ. Ще дойде време, ще се занимая и с неговия профил, но за средата на  60-те, непосредствено до ареста и  изпрашането  му в лагер, Синявски съумя  чрез  една единствена по рода си студия-художествен очерк и творчески портрет да  открои  комплексната значимост на  Пастернак. Поетът, романистът, преводачът, критикът. БОРИС ЛЕОНИДОВИЧ ПАСТЕРНАК за Русия в  неговата  цялост и мащаб. С вектори към  минало, настояще и бъдеще.  Единствено   критичните статии на Белински и няколкото критични прояви на Чернишевски, Добролюбов и Писарев могат да служат за прецедент  на критическа изявва  с  такова глобално  значение.
                                Разказвам всичко това , едно да опресня слабееща памет на съвременниците за оная бурна и още не изживяна епоха, но и да въведа читателя в сюжета на злощастната ми сага  със съветските и български органи на политическата репресия:КГБ и ДС.
                                Започна се с това че във връзка с предстоящия Славистически конгрес в Прага, лятото на 1968, на който бях предвиден за член на институтската делегация, към мен бе прикрепен агент на  ДС. Лис, с ръбеста глава, нисък, но набит, с хитри, озъртащи се /вероятно да не пропусне скрития наоколо класов враг/ очи, той имаше слаби познания в литературата, но доста обширни във всичко около нея: кой води съветската делегация, кои са ческите другари съставители на програмата, имената на западните слависти, зая-вили за участието си в конгреса.
                                  - Ние ви имаме пълно доверие, -помъчи се да ме предразположи, Знаем за политическите настроения в Чехословашката столица /това беше управлението на Ал. Дубчек/, знаем, за  несъгласията на западните другари  с нашите идейни принципи, имаме данни и за вашите връзки със съветски писателски кадри, да го кажем така - "с особено мнение" за политическата действителност в Съветския съюз и братските социалистически страни. Хм...  тук погледна бележника си - Пас-тер-нак, тук позаекна с името, ай вече е покойник, но има и живи от неговото обкръжение. И тук при изброяването на имена като А. Синявски, П.Палиевски, С. Бочаров ... списъкът беше много подробен, но заекването, пелтеченето, застъпването на срички в имената - неспирно. От вас дори не се иска да ни докладвате за нас, ние не си служим с такива прийоми. Вие много ще ни помогнете да давате отпор на неправилни мнения, изказвания, становища, вие знаете всичко това по-добре от мен, в дебатите на отделните секции. И изобщо, навсякъде, където се сблъскате с подобни прояви, тънко, деликатно, психологично - да  изтъквате правилната позиция. Деликатно, но твърдо! Така че да се разбере, че ние не спим, че сме отговорни хора.
                                 Каза и други още неща, но въртеше все около това, сега, когато западните сили се провалиха във всички области:политика, икономика, спорт... те няма да искат да се  провалят и в науката, особено в хуманитарните дисциплини и там ще ни дадат  последното си  полесражение /пропусна да прибави щампата "на идеологическия фронт", но то си остана за негова сметка/.
                                 Това в частен план. Но парията не забрави и останалите делегати. На официално събрание бе изпратен специален инструктор за работа с идеологическите кадри,  самият другар ГЕОРГИ АТАНАСОВ. Няма  нужда от представяне.
                                 Инструктор, но вероятно и сам беше инструктиран и изпълняваше важна повеля на ЦК. А тя беше "мекият брус": да бъдем внимателни към нашите кадри, другари, разбиращи, деликатни. С кожата си да усетят грижата, доверието на партията, лично на др.Тодор Живков:
                                 "В Прага вие ще се срещнете с наши истински приятели, здрави марксисти ленинци, с които можете да разговаряте искрено и открито, без редакция, без задръжки: ще се сблъскате и с такива, които уж пак са наши съмишленици, но "с особено мнение" към  важни  лостове на нашето партийно строителство, да кажем, диктатурата на пролетариата. С тях в никакъв случай грубо и прямо. Но няма да пропуснем да им посочим грешките, да отстоим линията на партията. И най-накрая - наши противници, нескриващи омразата си към социализма,към  нашия строй, към нашите порядки и традиции. Тук изобщо разговорите са излишни. Ще  замълчим.  Но така, че да не се почувства нашата враждебност и принципно неприемане на техните позиции. Да им дадем да разберат, че ще дойде ден, когато ще водим такива разговори, а условия за това ще назреят.
                                Ето другари. Напоследък отново се заговори за Б. Пастернак и неговия антисъветски роман Доктор Живаго. Въпросите около автора и романа са изяснени, но акцентите другари, акцентите ще трябва да се поразместят. По-рано ние наблягахме на враждебността на героя към съветската действителност. Това пак си остава. Но сега не е зле да изтъкнем, че прозаикът Пастернак доста отстъпва на поета Пастернак. А поетът Пастернак се е движил в руслото на социалистическия реализъм при всичките му временни и нетрайни отклонения от него. Че той е бил другар и саратник на Вл.Маяковски- върхът на съветската социалистическа поезия. Че той е антифашист, честен патриот, майстор на стиха. Главното тук не са детайлите, знаем че тук вие сте силни, другари / тук ние "другарите" засияхме от такава височайша доверителност/, а партийната линия, тук нашият ЦК  би пожелал повече сърцатост, повече настъпателност./Тук можехме да изкрещим едно мощно Слава на ЦК,  но се задоволихме с бурни и продължителни ръкопляскания. Вече знаехме какво трябва да правим.


                                  
                                 Речено-сторено, също като  в приказките.  Заминахме ние на конгреса, представихме се там, както можахме, накупихме козметика за жените си, всичко, както му е редът. Но то е друга тема, а ние си обещахме да си говорим за Б.Пастернак и неговата специална разработка  по линия на  КГБ и ДС. Затова на думата.
                                   Между чуждестранните делегати  фигурираше един млад австралиец, доста хипарски облечен, обут в обуща, /и сега дори за благосъстояние се съди не по дрехите, а по обущата!/, та обуща "секънд-хенд", втора ръка.Впрочем тогава научих и думата. Някъде от бездънните си, тук таме продрани джобове той извади едно томче на много тънка, почти цигарена хартия и ситен, почти нечетивен шрифт: ДОКТОР ЖИВАГО, 1960, изд.Инка прес, Париж;
                                  - Ще ви го дам за 50 цента, повече и не струва. Калпава книга."shit a novelТова бяха думите му. А crasy story. Нито разказът разказ, не знаеш, къде почва, къде свършва, нито героите - герои, fucked people isn*t it; там един смахнат доктор пише някакви стихчета за "страстите Христови", у нас никой не се интересува от това, пък и трябва да се чете със специален речник; този доктор , уж хилав и болен, а любовчия, навъдил една сурия деца. Ах да, има там една руска красавица, медсестра от военен лазарет - Ла-ра... лесно за произнасяне, не бъркам. Та с нея докторът върти една любов като че от  киното на 20-те. И всичко това омотано в някакви партизански акции, около  някакви  болшевишки главанаци, селски жители, които не знаят какво искат. А, да, има там един епизод, по-живо описан и вълнуващ, там тази Лара я изнасилва  московски адвокат, ах не, политик. Та тази Лара затаява злоба и обида към тогавашните "силни на деня" и, когато идва деня Х - не им прощава...
                                    За всичко, което той ми разказа, аз имах съвсем бегла представа, къде от съветски издания, в които  се заклеймяваха като антисъветски /те бяха най-многото православни панагерици!/ отделни пасажи на романа, къде от някакви парцаливи и лекьосани свитъци на романни  глави. А тук целият Доктор Живаго, цял целеничък. Никакви купюри, никакви съветски коментари; И страничките белички-белички с лек аромат на печатарско мастило, стегнати, прилепени една в друга. Е, като върви - върви. Грабнах книжлето, 500 страници, а книжле, което може и в джоб да се сложи и под мишница да се носи. Такова просто не бях виждал. Намерих аз тези  50 цента за този  учен-хипар от Мелбърн, грабнах томчето и двамата веднага се шмугнахме в някаква Хашековска таверна с наливна Старопрамен да отпразнуваме събитието. Моите средства, особено след покупката, бяха крайно оскъдни и едвали съм изпил повече от халба, но нашият австралиец, уж беден, с продрани гащи, вадеше от всевъзможните си джобчета  на сако, наподобяващо сталинска куртка, все нови и нови центове, крони и не помня каква още валута и се наливаше подобно на Швейковите приятели при госпожа НН.  За  Доктор Живаго повече ни дума.
                                    Какво беше удивлението ми, когато рано сутрин, още не изчистил гурелите от очите си и все още в сладка просъница, в хотелската стоя  връхлетя въпросният др. от ДС и без да каже поне едно Добро утро, заби пръст във вчерашния вестник. Там беше напечатана уводна статия за идеологическата чистота на пропагандата.
                                   - Вчера, вие сте се запознали с един западен? /Австралия на запад?/ гражданин и сте водили много дълъг разговор, след който сте се почерпили. А за какво разговаряхте?
                                     Аз все пак поприбрах книжката под възглавницата, много много да не се вижда и бойко, макар и леко провлачено пуснах говорилнята. - Ами за какво?За него: кой е, откъде е... Оказа се, че имаме общи интереси: той бил шахматист, а аз нали съм шахмайстор. Дълго спорихме за  Фишер. Той смяташе, че той е бъдещият световен шампион. Аз, възпитаник на съветската школа възразих: а къде оставяте Спаски, Петросян, че Тал и Смислов играят. Задава се вече и Анатолий Карпов.  Вижте, за него бих заложил и с двете си ръце.
                                    -Ха, хитрец, научил си се да мотаеш. Ти знаеш от какво се интересуваме.Там където сте били, е станало дума за Б. Пастернак и  Доктор Живаго.
                                    -О да. И затова стана дума. Но нека  преди това да ти споделя, че австралиецът говори английски доста нестандартно, с подчертан акцент, заваля думите,аз самият уж добре знам английски, но някак колежански, т.е. твърде правилно, учебникарски, а тези хора си позволяват всякакви местни наречия и сленгове, които на мен ми  се струват като поток от звуци и аз като глухоням, се старая по устните им и по мимиката да разбера нещо по-конкретно...
                                     -Абе, не го осуквай, вече ти казах, че този номер няма да мине. За Доктор Живаго, какво за Доктор Живаго. - ръбовете на лисата му глава почнаха леко да се надигат. А аз събирах мисли, които да звучат по-правдоподобно. Направо изплюх камъчето:
                                    -Ами той изобщо не харесал произведението. Нито идеите му, нито героите-  Нито дори природните картини, които съветските писатели хвалеха  печата.  Направила му била впечатление само една сцена на изнасилване, но и тя казва -  блудкава: нито любов, нито порнография. И по техните мерки произведението изобщо не било интересно: сюжетът разлят, героите бледи, интригата - като в английски роман от 18 в. - много се дърдори и нищо не става.
                                     -Чакай, чакай...Ти даде ли  отпор!
                                     -Какъв отпор, той нищо неправилно, както вие формулирахте, не каза. По принцип аз съм съгласен с неговата обща оценка. Няма място за отпор. Освен това, аз цялостно не съм запознат с произведението, и не мога да говоря в дълбочина и детайли.
                                      -Не, това нас не ни интересува. Ние искаме да знаем, има ли в романа възможности за идеологическа диверсия и изказваше ли вашият събеседник възгледи в този вражески дух.
                                       - Ама и вие, почнах вече да се нервирам, ами този човек изобщо не е идеологичен. Него това, което интересува вас, никак, ама никак не го интересува. Вие сте различни типове. Вие сте отговорен партиец, служител в органите, той хипи, безотговорен скиталец по света, може би  бон виван, ноншалан, както казват французите. А освен това, той явно пие, какви мисли ще  се завъдят в пияната му глава. Камо ли пък от такъв висок порядък!
                                        Като че отговорите ми го успокоиха. Ръбовете на лисия череп се изгладиха. Той си бе свършил  работата.И аз му бях свършил поне част  от работата. Ако изобщо това беше работа. Но най-важното той не знаеше: книжката  мърдаше под възглавницата. Още миг и ето я в ръцете ми. ЗА ПО-КЪСНАТА НИ ОБЩА СЪДБА. Така ни е било съдено.

                                        СССР на петилетки, ние с ДС, шесто отделение - на десетилетки. Така работихме ние, строителите на развития социализъм, за чудо и приказ на останалото човечество. Прогресивно, разбира се. За останалата част от човечеството, "другарите, които ни обичат си имат отделна програма. Там по-добре е да не влизаш.
                                         Но не би. Веднъж през 1970, втори път 1974 и доста много свиждания след 1976, когато изтърпях докрай наказанието по чл.108 във връзка с чл.109 на НК. За да не човъркам в раните на пострадалите от "справедливия гняв на пролетариата" и да не досаждам на пощадените от най-предния отряд на битката за правда и справедливост, както Юри Андропов наричаше своето славно учреждение, ще обобщя многото обвинения срещу мен във формулата, скалъпена от един от следователите:ИДЕОЛОГИЧЕСКА ДИВЕРСИЯ.
                                          Но затова друг път.  Тук сме на терена Пастернак и аз. И като нежелан гост - ДС.
                                          "Тук при нас  всичко се казва едно към едно. С точност до секунда, до милиметър. Вие сте тук по пренеприянен и за нас, повярвайте ми, повод. Към многото ви престъпления в качеството на идеологически диверсант, за това ще си говорим подробно през нашето дългичко, това пожелахте вие, не ние, съвместно прекарване, има едно, с което сте започнал вашата диверсионна дейност. Не се пулете...ние знаем всичко! ще го кажем накратко .  Клеветнически изказвания за  обществения строй и неговите ръководители в  Народна република България и Съветския съюз. За което вие сте си послужили с романа ДОКТОР  ЖИ-ЖИ-ВААГУ  на Борис Па-па-па-стернак. Какво ще кажете по случая".
                                        -  Този  явно не беше вече добрякът с лисата ръбеста глава. Това беше  млад, подготвен, обучен комсомолски кадър, който  говореше на "най- правилното българско наречие от района на Велико Търново" и употребяваше най-точните юридически термини  досежно  престъпленията спрямо народната власт". Така се препоръчва той в края на нашата  тримесечна спявка,  когато: - Ние се разбрахме, нали. Излъчваше строгост, неумолимост, зад честни кафяви очи, гладко чело и буйна коса, от която не бе паднал ни един косъм. И ни един бял! Целият този мизансцен под портрета на др.Тодор Живков и не знам защо др. Боян Българанов, насред  квадратна маса само  с кана вода и чаша, отпред  два стола, аскетизъм, си казах, радвайки се на своята проницателност.  Явно се целеше ефект: погледът да не се разсейва по излищни предмети и да се събере в обвинението. Всичко това трябваше да внуши, както гласеше една от рубриките на в. Стършел,  че тук няма лабаво.- Младежът продължи настъпателно, изпружен напред, ха-ха да се строполи върху ми; перпендикулярно на лисеещия ми череп отгоре заканително и многозначително се: - та какво ще кажете за автора, враг на съветската власт още от самото й зараждане, за пасквилчето му, в което той я клевети на всичките й етапи, за обкръжението  му, което разпространи това пасквилче по всички страни с народна демокрация, и главното, за което тук така мило си разговаряме, вашата лична роля в цялия тоз престъпен театър на един актьор,  вие, на суфльори, каквито са вашите съветски, в кавички, приятели, на вдъхновители от запад...вредител, да-да, не ме гледайте така  като разплакано хлапе, саботьор,  саботьор на нашето отговорно дело  и диверсант!, който разпространява пасквилите на един ужким поет и писател, а всъщност... - тук последва дълга пауза, формулата явно не беше подготвена и трябваше да се импровизира в крачка, - Хм, хм...враг, да, всъщност враг на всичко съветско, партийно, прогресивно.
                                Няма отърване. Трябваше да измисля нещо кратко,правдоподобно и приемливо за него. За броени секунди не намерих нищо по-подходящо от "С отклонения и особености, за които КПСС навреме е сигнализирала, Б. Пастернак е продължавал да бъде съветски писател, член на съветския писателски съюз, на съюза на преводачите на СССР, честен антифашист и патриот. И романът му не се отклонява от тази характеристика, макар и с по-изразена критичност към порядките в Съветската страна, може би с повече от допустимия за съветски писател уклон към  православно христианство,  възможно и повече сексуална фриволност у  двойката главни герои. Но това го е имало и преди и след този роман.И не само в литературата. Имало го е и в съветската живопис и музика. Чисто и просто, КПСС, пък и БКП са проявявали повече толерантност към индивидуалното своеобразие на творци и творби, твърдо знаейки, че възможните злоупотреби с тази толерантност се държат под строг идеологически контрол. И макар вашето отношение и мнение за Пастернак и неговия роман да не са без значение, то такива думи като "вражеска позиция", "антипартийна агитация", особено пък "диверсия" са  явно много силни, а може би и недотам справедливи."
                            Това можех да съчиня в момента; съзнавам, че  това  сега буди съчувствие и смях, и то при благосклонност към вашия  покорен слуга. Но за онова време то беше единствено приемлива формула за изход от положението. Наред и с други благоприятни обстоятелства: родители заслужили борци срещу фашизма, добро комсомолско минало, честно разкаяние...тази формула сработи. Два месеца  в килия, с опулена срещу мен високоватова крушка, "окото на Темида", при наистина мизерни условия и хранене. То  се  "разнообразяваше" с къде по-груби, къде по-меки  периодични  разпити по повод  Б.Пастерник и неговия роман. Те  се подхвърляха  като палачинки с  готварска лопатка  с ловкостта на Чаплин от  нямото му кино. Но в края на краищата зам.началникът на отдела полк. Иван Охридски, същият, който е бил провел следствието срещу Иван Асен Георгиев и началникът на народната милиция, пак полковник /това изглежда беше средно-аритметичния  офицерски чин на знаменитото учреждение/ Иван Димитров, сметнаха за възможно да бъда  освободен. И  най-удивителното и несрещано дотогава в практиката на ДС - възстановен на предишното си място в Института за литература.
                          Келнерите са го усвоили от чорбаджиите: ако са ти направили отстъпка, вторият път се плаща и за пъвия път. А  за ДС аз  бях удобен и сговорчив клиент: неприключено дело, слаб, почти никакъв партийно  проследяван  кариеризъм, някакви прояви, които пряко сили, но могат да се вкарат в смътния, но затова пък растежим до безкрайност термин ИДЕОЛОГИЧЕСКА ДИВЕРСИЯ. Защо и как стана това.
                           Юрий Андропов и съратници решиха, че за  провеждане на неизбежни икономически реформи и свързаните с тях негативни последици, е необходимо, първо да се сплотят партийните редици вече не толкова около ЦК, колкото около КГБ, второ, да се увеличи трудовата дисциплина под милиционерски  надзор  за количество и качество на продукцията и трето, най-главното, направо по Ленин и Троцки, звено, което трябваше да обезпечи плавния ход на първите две и да прибави към тях  идеен ентусиазъм, изрядно помръкнал в хода на  социалистическото и партийно строителство. Това беше  двукратно, трикратно, колкото позволят мускулите на партията -" отстояване на правилната идеология, нашата идеология другарки и другари, нашата! И разгромяването на чуждите, враждебни идеологии другарки и другари, идещи от запад, и опитващи се да пуснат корени у нас в душите на обикновените хора и загнездили се в някои партийни среди", както интерпретираше в български условия най-пламенния московски послушник др. Тодор Живков.
                           Практически това означаваше освобождаване на органите от всякаква отговорност към  партийното и държавно ръководство, оперативни действия по тяхно  лично усмотрение, прерастване на линията на генералната превенция в преки и брутални наказателни акции .   Накратко,  "ловете, когото смятате за подозрителен, другари, правете с него, каквото искате, колете, бесете... но народната власт да бъде запазена!
                           Когато ме привикаха за втори път на Развигор1 през зимата на 1974 аз 
веднага усетих промяната в обстановката. Първо, по обноските, станали бяха много по-агресивни, безцеремонни и брутални. Направо се държаха като  господари. Сетих си, а по-сетне и припявах в килията оня шлагер, пак от двадесетте: "ти си ми бога, ти си ми царя и на мойто сърце ти си господар"; второ, по поведението: едновременно гузни и подозрителни, сякаш очакваха непредвидено нападение и сприхави, капризни, нетърпеливи, демек, сега за този идиот, който  трепери от страх, трябва да се преминават юридически етапи и препятствия, да се пишат протоколи, да се оформят съдопроизводства; а недай си боже някой от тях да надигне глава и да каже наопаки - да го  вкарваме в правия път. И трето, по самочувствието:бяха станали надменни, високомерни, арогантни. Явно, партията само на тях разчиташе, а аз бях само на тях оставен. И  трябваше вече да отбивам не само обвинения, чудовищно несръчно формулирани, но и самите тях  като мощни физически тела със своя енергия и рефлекси.
                             Промяната се забеляза още от първия разпит. Върху масата вече имаше  покривка от скъпа материя, столът беше само за обвиняемия, за другите участници в обвинението  имаше луксозни кресла, а масата съвсем не беше за аскети:бутилка марков коняк, незачената, бутилка марково уиски, преполовено, каната с вода, недокосната, пачка цигари от най-скъпите и шоколадени бонбони, като опулени очи с лешник по средата като нос на Буратино.
                              И следователят. Ех, вече явно не е  перчемлията комсомолец от преди четири години. Това беше вече въздебеличък широколиц дядка с леко подпухнал нос и обтегнати като лизнали лимон устни:
                              "Обвиняемият /еди кой си/, подведен по членове на НК /еди кои си/, да, вземете си от шоколадените бонбони, но алкохол няма да ви  сипем, за обвиняемите забранено /вероятно искаше да каже:само за нас може/. - Тук пропускам  цялото начало и почти всичко от средата, за да стигна отново  до вече изтърканата и за читателя тема:Б.Пастернак и д-р Живаго. "Ние знаем  всичко /това беше рефрена на тяхната песен/Ние знаем всичко, но от вас конкретиката за протокола. Ето едно листче, тук ще напишете  пред кои лица, кога и къде сте разговаряли за Б. Пастернак и романа му Доктор Живаго. Знаем, че имате добра памет и ще улесните и нас и себе си с точно  описание на тези данни."
                                Написах аз листчето. "Да, сега ето ви друго листче, в което ще запишете какви клевети  по адрес на социализма и социалистическата власт са произнасяли Б.Пастернак и героите на неговия роман". Аз веднага усетих, че те искаха от мене да им свърша работата по написване текста на обвинението и заупорствах. Ами това, аз трябва да чуя от вас, отде да знам кое е клевета и кое не.- "Е, сметнах ви за малко по умен, прощавайте. Не ви ли е известно, че  самопризнанието вече не е царица на доказателствата. Но не е и без значение. На вас ви се дава възможност да  изкажете вашата версия  по повдигнатия въпрос, така както вие виждате романа и неговия автор, за да можем ние да преценим, вземайки предвид и други версии, къде е истината. Защо, в края на краищата, вие сте тук, а не между огромните гърди и широкото дупе на вашата любовница, с някои от тия тук питиета в ръка".
                                 Взех химикалката, листчето, отпуснати ми бяха още два машинописни листа и се заех с писане.  Писах дълго, нали през това време нямаше да бъда в килия, погледнах нагоре, в страни, ой, там висяха вече портретите не само на Тодор Живков и Боян Българанов, но и на всички членове на политбюро, макар и в много по-умален вид, почти за момински албум. -"Свършихте ли? Е,дайте го насам. Сега вземете още един бонбон и утре старшината ще ви доведе от килията да подпишем протокола."-
                                  Така и стана. Явно тези хора бяха рационализирали работата си до последното копче на сакото. Протегна ми протокола. Много подробен. От него научих, че д-р Юри Живаго е замислял покушение на живота на партизанските командири /изброяваха се до един/, че  след това се е поддал на вражеска западна пропаганда и започнал да пише пасквили срещу съветската власт "по всички столични издания" /това беше единствения точен цитат от романа/, че Лара настоявала за  лечение само на   проявилите слабост и нарушили бойната клетва фронтоваци, докато към  честните  червеноармейци се отнасяла немарливо и лениво и пр.пр. Имаше и за дъщерята на д-ра, тази която наследила неговия разказвачески дар: подстрекавала братовчедите си завърнали се от войната "да си поискат войнското обезпечение". И завършваше: аз, обвиняемият /еди кой си/, на когото бе предявен настоящия протокол /от еди кого си/, първо не възразявам следователят /еди кой си/ да продължава да води следствието срещу мен. И  второ, аз обвиняемият /еди кой си/ признавам, че съм разпространявал пред лицата /моя списък от бележката, еди кога си и еди къде си/ клевети на Б.Пастернак и негови герои от романа ДОКТОР ЖИВАГО във вида, в който са били представени от автора и възпроизведени от неговите герои.                                                   Това е образец на жив текст  мумифициран на  формален юридически език. Но за да се намърда  през амбразурата/това бе една от малкото чуждици в речта на следователя/ в самия чл. 108 той претърпя още няколко модификации, за да се подтвърди по безпорен начин умисъла на обвиняемия в престъплението.
                 Но гаврата продължи и на битово ниво. Един колега на  моя следовател, който искаше да мине за "доброто ченге", подхвърли като на шега: "вие, както виждам, ще делите Лара с героя; залюбил сте я, нали"; Точно под портрета на Боян Българанов, за когото мълвата твърдеше, че е баща на сина на Цола Драгойчева, аз  бях респектиран да направя такова признание.
                 Имаше и веществени доказателства: разговори със свидетели на обвинението, записани на магнетофонни касетки. Касетките, увити в гланцови опаковки и завързани  с кокетни, сякаш момичешки панделки, ширити, се тропосаха на масата  по време на  самото съдебно заседание. Така че и съдиите да се уверят в пълната, стопроцентова обоснованост на обвинението.
                   Но на следователите това се видя малко. И те бяха на мнение, че член 108 е много слаба ракия за юриспруденцията и се опитаха да ме прехвърлят на най- твърдия алкохол. Членът за шпионска дейност. По-късно след излизане от затвора, доверих на литературния критик Здравко Петров, вечна му памет, за злостното пресилване на фактите; "това е полиция бе, човек, прости и брутални хора, които могат да действуват само по този начин. Та в какво да те обвинят, че си казал каквото си мислил? Смешно: да наложат арест на мисълта? Ами да, ще пресилят, ще преиначат, ще деформират...Нали трябва в края на краищата да бъдеш осъден".
                   А те направиха следното: извадиха със седемгодишна давност мои признания за срещи и разговори с австралиеца и почнаха да разчепкват случая с коварни подпитвания. "А вие случайно да сте споделяли намерения, да спечелите един вид чужда валута, чрез предаване на сведения от военен характер, да речем, в чужди страни. И да сте изявявали желание да го направите чрез него." - Но той беше хипи, голтак, ако имаше такава възможност той пръв би следвало да се възполза от нея. . . - Е  нищо, вие нали сте по умен, ще му подскажете. - Как да му подскажа, че аз изобщо не знам как тези неща се казват на английски; ще трябва бая да се потрудя, да направя всевъзможни справки,да отворя речници и езикови пособия за да преведа  всичко това на английски, и то на австралийски английски. - Значи ние погрешно сме смятали , че английският ви  поне е блестящ. - навярно очакваше да се засегна на чест и в отстояване на себе си да изплюя някое камъче. Но в арестантски дрехи и под конвой на надзиратели, остриган и вечно недоспал, аз вече нямах право на честолюбие. - Естествено не ми е блестящ английският, естествено никой не би  ме пожелал за шпионин, камо ли да харчи пари за това. Нима не ми личи?- Не съм сигурен, че отговорът ми го задоволи , но съм сигурен, че бях почнал да му ставам скучен и безперспективен. Явно нямаше да си сложи две звезди, ще кандиса с една. Той сам разбра, че каквото можа вече изцеди от "обърканата интелигентска куфалница" и сухият череп, като камък, няма вече какво да пусне. И той приключи делото с два тлъсти тома материали. Хлопна ги по масата и заяви: "тези тухли издават тъп, но силен звук. Поне това направихме ние с вас". И това беше единственото остроумно нещо, което чух от него. Тези хора никак не са склонни към хумор.
                    Изненада ме единствено  неговата памет и щателността на разработката. Това след седем години да възстановиш в детайли факт с обстоятелствата му, с особеностите на пейзажа, дори с подробности в облеклото на участниците в него, ей богу, това свидетелства за качества, които по принцип у българина липсват. Дори само поради мързел.
                     "Какво се учудваш бе, човек - отново  чух мнението на моя консултант в тази област, Здравко Петров, - Костадин Кюлюмов пред цялото писателско кафене спомена, как като момче са ти подхвърлили едно гюле като топка парцалка и ти си направил опит за шут с глава".
                      Бях стъписан. То наистина е било. Преди поне 25 години. Това ми напомни  заглавието на книгата на Александър Солженицин "Бодался теленок с  дубом". Аз с гюлето, той с дъба - имаме нещо общо, нали.                 Това е образец на жив текст  мумифициран на  формален юридически език. Но за да се намърда  през амбразурата/това бе една от малкото чуждици в речта на следователя/ в самия чл. 108 той претърпя още няколко модификации, за да се подтвърди по безпорен начин умисъла на обвиняемия в престъплението.
                 Но гаврата продължи и на битово ниво. Един колега на  моя следовател, който искаше да мине за "доброто ченге", подхвърли като на шега: "вие, както виждам, ще делите Лара с героя; залюбил сте я, нали"; Точно под портрета на Боян Българанов, за когото мълвата твърдеше, че е баща на сина на Цола Драгойчева, аз  бях респектиран да направя такова признание.
                 Имаше и веществени доказателства: разговори със свидетели на обвинението, записани на магнетофонни касетки. Касетките, увити в гланцови опаковки и завързани  с кокетни, сякаш момичешки панделки, ширити, се тропосаха на масата  по време на  самото съдебно заседание. Така че и съдиите да се уверят в пълната, стопроцентова обоснованост на обвинението.
                   Но на следователите това се видя малко. И те бяха на мнение, че член 108 е много слаба ракия за юриспруденцията и се опитаха да ме прехвърлят на най- твърдия алкохол. Членът за шпионска дейност. По-късно след излизане от затвора, доверих на литературния критик Здравко Петров, вечна му памет, за злостното пресилване на фактите; "това е полиция бе, човек, прости и брутални хора, които могат да действуват само по този начин. Та в какво да те обвинят, че си казал каквото си мислил? Смешно: да наложат арест на мисълта? Ами да, ще пресилят, ще преиначат, ще деформират...Нали трябва в края на краищата да бъдеш осъден".
                   А те направиха следното: извадиха със седемгодишна давност мои признания за срещи и разговори с австралиеца и почнаха да разчепкват случая с коварни подпитвания. "А вие случайно да сте споделяли намерения, да спечелите един вид чужда валута, чрез предаване на сведения от военен характер, да речем, в чужди страни. И да сте изявявали желание да го направите чрез него." - Но той беше хипи, голтак, ако имаше такава възможност той пръв би следвало да се възполза от нея. . . - Е  нищо, вие нали сте по умен, ще му подскажете. - Как да му подскажа, че аз изобщо не знам как тези неща се казват на английски; ще трябва бая да се потрудя, да направя всевъзможни справки,да отворя речници и езикови пособия за да преведа  всичко това на английски, и то на австралийски английски. - Значи ние погрешно сме смятали , че английският ви  поне е блестящ. - навярно очакваше да се засегна на чест и в отстояване на себе си да изплюя някое камъче. Но в арестантски дрехи и под конвой на надзиратели, остриган и вечно недоспал, аз вече нямах право на честолюбие. - Естествено не ми е блестящ английският, естествено никой не би  ме пожелал за шпионин, камо ли да харчи пари за това. Нима не ми личи?- Не съм сигурен, че отговорът ми го задоволи , но съм сигурен, че бях почнал да му ставам скучен и безперспективен.
 



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186200
Постинги: 243
Коментари: 48
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031